Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-579/21: Pankki S, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Трябва ли правото на достъп, което субектът на данни има на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД], във връзка с [понятието] „лични данни“ по смисъла на член 4, точка 1 от Регламента, да се тълкува в смисъл, че събраната от администратора информация, която показва кой, кога и за каква цел е обработил личните данни на субекта на тези данни, не представлява информация, до която субектът на данните има право на достъп, тъй като по-специално става дума за данни, свързани с работници или служители на администратора?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и ако на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД] субектът на данните няма право на достъп до посочената в този въпрос информация, тъй като тя не представлява „лични данни“ на субекта на данните съгласно член 4, точка 1 от [ОРЗД], в случая трябва да се изясни и въпросът за информацията, до която субектът има право на достъп съгласно член 15, параграф 1, букви [а)—з)]:
а) Kак трябва да се тълкуват „целите на обработването“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква а) с оглед на обхвата на правото на достъп на субекта на данните, тоест може ли целите на обработването да обосноват право на достъп до събраните от администратора журнални данни на ползвател, като например информация за лични данни на обработващия, времето, както и целите на обработването на личните данни?
б) В това отношение могат ли лицата, които са обработили клиентските данни на J.M., при определени критерии да се считат за получатели на личните данни съгласно член 15, параграф 1, буква в) от [ОРЗД], за които субектът на данни би имал право да бъде информиран?
От значение ли е за делото обстоятелството, че става дума за банка, която упражнява регламентирана дейност, или че J.M. едновременно е работел за банката и е бил неин клиент?
Релевантно ли е за преценката на посочените по-горе въпроси обстоятелството, че данните на J.M. са били обработени преди влизането в сила на [ОРЗД]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-459/20: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Mère thaïlandaise d’un enfant mineur néerlandais), Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже право на пребиваване на гражданин на трета държава с ненавършило пълнолетие дете на негова издръжка, което е гражданин на Съюза и е в действителност в отношение на зависимост от този гражданин на трета страна, при положение че ненавършилият пълнолетие гражданин на Съюза се намира не само извън тази държава членка, но и извън Съюза и/или никога не е пребивавал на територията на Съюза, така че на този непълнолетен гражданин на Съюза фактически се отказва достъп до територията на Съюза?
Трябва ли гражданите на Съюза (ненавършили пълнолетие) да твърдят или да докажат, че имат интерес от упражняване на правата, които черпят от гражданството на Съюза?
В това отношение може ли да е от значение обстоятелството, че ненавършилите пълнолетие граждани на Съюза обикновено не могат самостоятелно да упражняват правата си и не могат сами да избират тяхното местопребиваване, а в това отношение зависят от своите родители (своя родител), което може да има за последица обстоятелството, че от името на ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза може да бъде претендирано упражняване на негови права в качеството му на гражданин на Съюза, като това би могло да е несъвместимо с други негови интереси по смисъла например на [решение Chavez-Vilchez и др.]?
Абсолютни ли са тези права, в смисъл че упражняването им не може да бъде препятствано по никакъв начин или в смисъл че за държавата членка, чийто гражданин е (ненавършилият пълнолетие) гражданин на Съюза, е налице дори позитивно задължение да способства упражняването на тези права?
При преценката дали е налице отношение на зависимост по смисъла на първия въпрос, от решаващо значение ли е обстоятелството, че преди подаването на молбата за разрешение за пребиваване или преди приемането на решението, с което на родителя, гражданин на трета държава, се отказва право на пребиваване, или преди датата, на която (националният) съд се произнася с решение в съдебното производство, образувано във връзка с този отказ, същият родител е полагал ежедневните грижи за ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза, както и обстоятелството, че други лица е можело да са полагали такива грижи в миналото и/или са поели (за в бъдеще) отговорността за това?
В този контекст може ли от ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза да се изисква, че за да упражнява ефективно правата си, черпени от правото на Съюза, той следва да се установи на територията на Съюза при другия си родител, който е гражданин на Съюза, като обаче е възможно последният да не разполага повече с родителски права по отношение на ненавършилия пълнолетие?
При утвърдителен отговор, в това отношение налага ли се различен извод, предвид обстоятелството че този родител упражнява или е упражнявал родителските права и/или е поел полагането на грижите за ненавършилия пълнолетие в правно, финансово или емоционално отношение и че е готов да упражнява тези права и/или да се грижи за ненавършилия пълнолетие?
Ако се окаже, че само родителят, гражданин на трета държава, упражнява родителските права по отношение на ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза, това означава ли, че трябва да се придаде по-малка тежест на въпроса за полагането на грижите в правно, финансово и/или емоционално отношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-513/21: DI/ЕЦБ, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Компетентен ли е Изпълнителният съвет на Европейската централна банка да приеме решенията за дисциплинарно уволнение и отказ за възобновяване на дисциплинарното производство без предварително консултиране с Комитета по персонала?
Спазени ли са изискванията на член 8.3.2 от Правилата за персонала и принципът на правна сигурност по отношение на давностните срокове за дисциплинарно преследване?
Нарушено ли е правото на презумпция за невиновност и член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз при дисциплинарното уволнение на жалбоподателя?
Спазени ли са изискванията за безпристрастност и процедурна законосъобразност при действията на Дисциплинарния комитет съгласно член 8.3.7 от Правилата за персонала?
Извършен ли е ефективен съдебен контрол от Общия съд по отношение на преценката на фактите и доказателствата, включително относно явни грешки в преценката на ЕЦБ при дисциплинарното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/22: Parchetul de pe lângă Curtea de Apel Craiova, Заключение от 8 юни 2023 г.
Трябва ли принципът [ne] bis in idem, гарантиран в член 50 от [Хартата], във връзка със задълженията на Румъния за постигане на изложените в [Решение 2006/928 на Комисията] цели, да се тълкува в смисъл, че решение за прекратяване на наказателното производство, постановено от прокуратурата след събирането на основните доказателства по съответното дело, е пречка за образуването на друго наказателно производство за същото деяние, макар и с различна правна квалификация, срещу същото лице, тъй като решението е окончателно, освен ако се установи, че обстоятелството, на което се основава прекратяването, не съществува или са възникнали нови факти или обстоятелства, от които да се установи, че основанието за прекратяването на производството вече не е налице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-50/21: Prestige and Limousine, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Допускат ли член 49 ДФЕС и член 107, параграф 1 ДФЕС национални законови и подзаконови разпоредби, които без никаква основателна причина ограничават разрешенията за упражняване на дейността отдаване на коли под наем с шофьор до една тридесета или по-малко от лицензите за таксиметров превоз?
Допускат ли член 49 ДФЕС и член 107, параграф 1 ДФЕС национална разпоредба, която без никаква основателна причина предвижда второ разрешение и определя допълнителни изисквания за доставчиците на услуги за коли под наем с шофьор, които желаят да предоставят градски услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-468/20: Fastweb и др. (Périodicités de facturation), Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Трябва ли членове 49 и 56 ДФЕС, както и разпоредбите на Рамковата директива и на Директивата за универсалната услуга, и по-специално член 8, параграфи 2 и 4 от Рамковата директива и членове 20—22 от Директивата за универсалната услуга, разглеждани във връзка с принципите на пропорционалност и на равно третиране, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предоставя на националния регулаторен орган правомощието да приеме решение, с което се налага, от една страна, за операторите на мобилни телефонни услуги — периодичност на фактуриране и на подновяване на търговските оферти от най-малко четири седмици, и от друга страна, за операторите на стационарни телефонни услуги и на свързани с тях услуги — периодичност на фактуриране и на подновяване на такива оферти от един месец или няколко месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-46/22: Jenkinson/Съвет и др., Заключение от 17 май 2023 г.
Неправилно тълкуване на предявените искания и основания, тъй като Общият съд е изключил от упражнявания от него контрол всички искания, основани на възражение за незаконосъобразност
Грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд е анализирал само последната работа на г‑н Jenkinson в мисията Eulex Kosovo
Грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд при разглеждането на основателността на претенциите по първото искане (разгледани са първата, третата и четвъртата част)
Неправилно прилагане на принципа на равно третиране на служителите на Съюза и нарушение на член 336 ДФЕС, поради изключването изцяло на извъндоговорната отговорност на ответниците
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-402/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Crime particulièrement grave), Заключение от 17 май 2023 г.
1) a) Кога престъплението е толкова „особено тежко“ по смисъла на член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95], че дадена държава членка може да откаже да предостави статут на бежанец на лице, което се нуждае от международна закрила
б) При преценката дали е налице „особено тежко престъпление“ релевантни ли са критериите, приложими по отношение на „тежкото престъпление“ по смисъла на член 17, параграф 1, буква б) от Директива [2011/95] и изложени в точка 56 от решение [Ahmed]
При утвърдителен отговор, има ли и допълнителни критерии, които водят до квалифициране на дадено престъпление като „особено“ тежко
2) Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че предвижда, че заплахата за обществото е доказана само поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, или трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда, че влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото
3) Ако влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че изисква от държавата членка да докаже, че след осъждането му молителят продължава да представлява заплаха за обществото
Трябва ли държавата членка да докаже, че тази заплаха е действителна и настояща, или е достатъчно заплахата да е потенциална
Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от [тази директива], разглеждан самостоятелно или във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че позволява статутът на бежанец да бъде отнет само ако отнемането е пропорционално и заплахата, която представлява получилото такъв статут лице, е достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането
4) Ако държавата членка не е длъжна да доказва, че след осъждането му молителят продължава да представлява заплаха за обществото и че тази заплаха е действителна, настояща и достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането на статута на бежанец, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че заплахата за обществото по принцип е доказана поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, но че това лице може да докаже, че не представлява или вече не представлява такава заплаха?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-407/22: Manitou BF, Съдебно решение от 11 май 2023 г.
Допуска ли член 49 [ДФЕС] правна уредба на държава членка, която се отнася до режим на данъчна консолидация и съгласно която консолидиращо дружество майка се ползва от неутрализирането на пропорционалната част разходи и разноски, включена повторно във връзка с дивидентите, получавани от него от местни дружества, включени в състава на данъчно консолидираната група, както и — за да се отчете решение [Groupe Steria] — във връзка с дивидентите, получавани от установени в друга държава членка дъщерни дружества, които, ако бяха местни, обективно щяха да могат да се включат по техен избор в данъчно консолидираната група, но съгласно която такова неутрализиране се отказва на местно дружество майка — което въпреки съществуването на капиталови връзки с други местни лица, позволяващи образуването на данъчно консолидирана група, не е избрало да се включи в такава група — както във връзка с дивидентите, разпределяни му от местните негови дъщерни дружества, така и във връзка с дивидентите, произхождащи от установени в други държави членки дъщерни дружества, които отговарят на критериите за прилагане на режима на данъчна консолидация, различни от критерия да са местни лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.