Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-822/21: Латвия/Швеция (Systèmes de garantie des dépôts), Заключение от 7 септември 2023 г.
Неизпълнение на задължения по член 14, параграф 3 от Директива 2014/49/ЕС, поради отказа на Кралство Швеция да прехвърли на латвийската схема за гарантиране на депозитите вноските, платени от латвийския клон на Nordea Bank, изчислени за периода на плащане съгласно тази разпоредба, с което се нарушава целта на директивата и не се гарантира полезният ефект на нейните разпоредби
Неизпълнение на задължения по член 4, параграф 3 ДЕС, тъй като с отказа си да прехвърли на латвийската схема за гарантиране на депозитите вноските, платени от латвийския клон на Nordea Bank, Кралство Швеция влияе отрицателно върху интеграцията на единния пазар и подкопава принципа на лоялно сътрудничество между държавите членки
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-803/21: Versobank/ЕЦБ, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че няма основание да се произнесе по жалбата за отмяна на първото решение на ЕЦБ от 26 март 2018 г.?
Нарушени ли са съществени процесуални изисквания, включително правото на изслушване, правата на защита и задължението за мотивиране при приемането на второто решение на ЕЦБ от 17 юли 2018 г.?
Компетентна ли е Европейската централна банка да отнеме лиценза на кредитна институция въз основа на нарушения на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AML/CFT)?
Може ли нарушението на латвийското право, свързано с функционирането на клон в Латвия, да бъде основание за отнемане на лиценза, ако вече е било предмет на съдебно споразумение с компетентния латвийски орган?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че въпросите по резолюцията в случая се уреждат от Регламента за Единния механизъм за преструктуриране (SRM), а не от естонското национално право?
Допуснати ли са процесуални нарушения от Общия съд при разглеждането на делото, включително по отношение на компетентността, използването на доказателства и правото на ефективна защита по член 47 от Хартата на основните права на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-803/21: Versobank/ЕЦБ, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Допустимо ли е да се приеме, че няма нужда да се произнася по жалбата за отмяна на първото решение на ЕЦБ, след като то е било заменено с второ решение със задна дата?
Спазени ли са съществените процесуални изисквания и правата на защита на жалбоподателя в производството по отнемане на лиценза?
Компетентна ли е Европейската централна банка да отнеме лиценза на кредитна институция въз основа на нарушения на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма?
Може ли установено нарушение на латвийското право, което е било предмет на съдебно споразумение с компетентния латвийски орган, да служи като основание за отнемане на лиценза?
Правилно ли е приложен Регламентът за Единния механизъм за преструктуриране (SRM) и допустимо ли е отказът на ЕЦБ да разреши самостоятелна ликвидация на банката?
Спазени ли са процесуалните правила от Общия съд, включително относно компетентността му, използването на доказателства и правото на ефективна защита на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-173/22: MG/ЕИБ, Заключение от 6 юли 2023 г.
Нарушение на правото на изслушване, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз
Неправилна преценка на възражението за незаконосъобразност на административните разпоредби на Европейската инвестиционна банка относно семейните надбавки, по-специално по отношение на принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/22: RQ/Съвет и Комисия, Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
Извършил ли е Общият съд процесуална грешка, като е изопачил аргументите на жалбоподателката и е допуснал грешки при прилагането на принципите на извъндоговорната отговорност на Съюза?
Правилно ли е Общият съд преценил дали е налице достатъчно явно нарушение на правото на равно третиране?
Правилно ли е Общият съд приложил принципа на безвиновната отговорност на Съюза?
Допуснал ли е Общият съд грешка при присъждането на съдебните разноски, като не е мотивирал решението си относно наличието на изключителна вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/22: RQ/Съвет и Комисия, Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
Извършил ли е Общият съд процесуална грешка или нарушение на правото на Съюза, като е изопачил доводите на жалбоподателката и е приложил неправилно принципите относно извъндоговорната отговорност на Европейския съюз?
Допусната ли е достатъчно съществена грешка при преценката за нарушение на правото на равно третиране по отношение на жалбоподателката във връзка с участието ѝ в преструктурирането на гръцкия държавен дълг?
Правилно ли е приложил Общият съд принципа на отговорността без вина на Европейския съюз в конкретния случай?
Нарушил ли е Общият съд процесуалните правила при определяне на съдебните разноски, като не е мотивирал достатъчно решението си относно изключителните обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-402/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Crime particulièrement grave), Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
Кога престъплението е толкова „особено тежко“ по смисъла на член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95], че дадена държава членка може да откаже да предостави статут на бежанец на лице, което се нуждае от международна закрила?
При преценката дали е налице „особено тежко престъпление“, релевантни ли са критериите, приложими по отношение на „тежкото престъпление“ по смисъла на член 17, параграф 1, буква б) от Директива [2011/95] и изложени в точка 56 от решение на Съда от 13 септември 2018 г., Ahmed (C‑369/17, EU:C:2018:713)
При утвърдителен отговор, има ли и допълнителни критерии, които водят до квалифициране на дадено престъпление като „особено“ тежко?
Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че предвижда, че заплахата за обществото е доказана само поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, или трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда, че влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото?
Ако влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че изисква от държавата членка да докаже, че след осъждането си молителят продължава да представлява заплаха за обществото
Трябва ли държавата членка да докаже, че тази заплаха е действителна и настояща, или е достатъчно заплахата да е потенциална
Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95], разглеждан самостоятелно или във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че позволява статутът на бежанец да бъде отнет само ако отнемането е пропорционално и заплахата, която представлява получилото такъв статут лице, е достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането?
Ако държавата членка не е длъжна да доказва, че след осъждането си молителят продължава да представлява заплаха за обществото и че тази заплаха е действителна, настояща и достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането на статута на бежанец, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че заплахата за обществото по принцип е доказана поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, но че това лице може да докаже, че не представлява или вече не представлява такава заплаха?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-663/21: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Réfugié ayant commis un crime grave), Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
За преценката дали бежанският статут, който компетентния орган преди това е предоставил на бежанеца, може да бъде отнет на основанието по член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95], трябва ли, като самостоятелен критерий, да се извърши претегляне на интереси, така че за целите на отнемането да е нужно обществените интереси от връщането да надделяват над интересите на бежанеца от запазването на закрилата на държавата, предоставяща убежище, като укоримостта на престъплението и потенциалната заплаха за обществото се съпоставят с интересите на чужденеца от закрила, включително като се държи сметка за обхвата и вида на мерките, на които има опасност той да бъде изложен?
Допускат ли разпоредбите на [Директива 2008/115], и по-специално членове 5, 6, 8 и 9 от нея, национална правна уредба, която изисква да се издаде решение за връщане на гражданин на трета държава, на когото досегашното му право на пребиваване като бежанец се отнема заради отнемане на бежанския статут, дори когато още към момента на издаване на решението за връщане е безспорно, че поради принципа на забрана за връщане извеждането е недопустимо за неопределен срок, и произнасянето по този въпрос има законна сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-756/21: International Protection Appeals Tribunal и др. (Attentat au Pakistan), Съдебно решение от 29 юни 2023 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за сътрудничество налага на решаващия орган да се снабди, от една страна, с актуализирана информация за всички релевантни факти относно общата обстановка в страната на произход на кандидат за убежище и за международна закрила и от друга страна, със съдебно-медицинска експертиза за психичното му здраве, когато са налице данни за психични проблеми, които могат да възникнат вследствие на травмиращо събитие, настъпило в тази страна на произход?
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че констатацията — в рамките на упражняването на съдебен контрол на втора инстанция, предвиден в националното право — за нарушение на предвиденото в тази разпоредба задължение за сътрудничество трябва да доведе само по себе си до отмяната на решението, с което се отхвърля жалбата срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, или в смисъл, че може да се изисква от кандидата за международна закрила да докаже, че решението за отхвърляне на жалбата е можело да бъде различно при липсата на такова нарушение?
Следва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 23, параграф 2 и член 39, параграф 4 от Директива 2005/85, да се тълкува в смисъл, че сроковете, които са изтекли между, от една страна, подаването на молбата за убежище и от друга страна, приемането на решенията на решаващия орган и на компетентния първоинстанционен съд, могат да бъдат обосновани със законодателни изменения, направени в държавата членка в хода на тези срокове, и ако това не е така, в случай че съответно единият или другият срок не е разумен, този факт може сам по себе си да доведе до отмяна на решението на компетентния първоинстанционен съд?
Следва ли член 4, параграф 5, буква д) от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че декларация с невярно съдържание в първоначалната молба за международна закрила, която е оттеглена от кандидата за убежище при първата възникнала възможност за това, след като в това отношение той е дал обяснения, е от естество сама по себе си да попречи на установяването на общата достоверност на твърденията на същия по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/22: Lineas – Concessões de Transportes, Заключение от 29 юни 2023 г.
Може ли да се счита за „финансова институция“ по смисъла на [Директива 2013/36] и [Регламент № 575/2013] холдингово дружество с единствен предмет на дейност управлението на дялови участия в други дружества като непряка форма на упражняване на икономическа дейност, което в рамките на тази дейност придобива и притежава с дългосрочен характер тези дялови участия, които, поначало, съставляват поне 10 % от капитала на дружествата, в които участва — дружества, чиято дейност е свързана с управлението на транспортна инфраструктура, включително проектирането, строителството и управлението на пътища и/или магистрали?
Попада ли в обхвата на понятието „финансова институция“ съгласно член 3, параграф 1, точка 22 от [Директива 2013/36] и член 4, параграф 1, точка 26 от [Регламент № 575/2013] холдингово дружество (SGPS) със седалище в Португалия, регулирано от разпоредбите на Decreto-Lei n.o495/88, de 30 de dezembro (Декрет-закон № 495/88 от 30 декември 1988 г.), чийто единствен предмет на дейност е управлението на дялови участия в други дружества като непряка форма на извършване на икономическа дейност и ко[e]то в този контекст придобива и притежава трайно тези дружествени дялове, които по правило са не по-малко от 10 % от капитала на […] дружества[та,] [в които участва и] които не принадлежат нито към застрахователния, нито към финансовия сектор?
Може ли да се счита за „финансова институция“ по смисъла на член 3, параграф 1, точка 22 от [Директива 2013/36] и на член 4, параграф 1, точка 26 от [Регламент № 575/2013] холдингово дружество със седалище в Португалия, регулирано съгласно Decreto-Lei n.o 495/88, de 30 de dezembro (Декрет-закон № 495/88 от 30 декември 1988 г.) с единствен предмет на дейност управлението на дялови участия в други дружества, които не принадлежат към застрахователния сектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.