всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд - първи състав

Съдебен състав – Съд – първи състав

Дело C-235/22: Ministerio Fiscal (Extradition d’un britannique vers les États-Unis), Определение от 3 октомври 2023 г.

Следва ли Съдът на ЕС да се произнася по преюдициално запитване, когато спорът по главното производство е станал безпредметен пред националната юрисдикция?
Може ли националната юрисдикция да обоснове необходимост от произнасяне по преюдициално запитване единствено с цел изясняване на съдебната практика на Съда за бъдещи случаи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-235/22: Ministerio Fiscal (Extradition d’un britannique vers les États-Unis), Определение от 3 октомври 2023 г.

Компетентен ли е Съдът да се произнася по преюдициално запитване, когато спорът в главното производство е останал без предмет?
Може ли Съдът да дава становища по общи или хипотетични въпроси, които не са необходими за разрешаване на висящ спор пред националната юрисдикция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-692/20: Комисия/Обединеното кралство (Marquage fiscal du gazole), Съдебно решение от 28 септември 2023 г.

Допустимо ли е Комисията да иска установяване на неизпълнение на задължения от Обединеното кралство, като твърди, че държавата не е предприела необходимите мерки за изпълнение на предходно решение на Съда, въпреки изтъкнати от държавата практически и законодателни трудности?
Следва ли на Обединеното кралство да бъде наложена имуществена санкция под формата на еднократно платима сума за продължително неизпълнение на решение на Съда, и как следва да се определи размерът ѝ, включително с оглед на тежестта на нарушението, продължителността и платежоспособността на държавата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-671/21: Gargždų geležinkelis, Съдебно решение от 28 септември 2023 г.

Трябва ли член 47, параграф 4, първа и втора алинея от Директива 2012/34/ЕС да се тълкува в смисъл, че недвусмислено забранява приемането на национална правна уредба, която в случай на претоварена железопътна инфраструктура позволява при разпределяне на капацитета да се вземе предвид интензитетът на използване на тази инфраструктура
Има ли значение в това отношение дали показателят за използване на железопътната инфраструктура е свързан с действителното ѝ използване в миналото или с планираното ѝ използване в периода, през който съответното работно разписание е в сила
Имат ли значение в това отношение членове 45 и 46 от Директива 2012/34, които предоставят широко право на преценка на управителя на инфраструктурата или на органа, вземащ решения за разпределяне на капацитета, при координирането на заявките за капацитет, както и транспонирането на тези разпоредби в националното право
Има ли някакво значение за тази преценка фактът, че в конкретен случай е установено, че инфраструктурата е претоварена, поради капацитета, заявен от няколко железопътни предприятия по отношение на превозването на един и същ товар?
Следва ли член 45, параграф 2 от Директива 2012/34, съгласно който „[в] процеса на координиране и изготвяне на разписанието управителят на инфраструктура може да даде приоритет на конкретни услуги, но само в случаите по членове 47 и 49“, да се тълкува в смисъл, че управителят на инфраструктурата може да приложи националното правило за приоритет и когато тази инфраструктура не е обявена за претоварена
В каква степен (въз основа на какви критерии) управителят на инфраструктура трябва, преди да обяви претоварването ѝ, да координира заявените влакови маршрути и да се консултира със заявителите на основание на член 47[, параграф 1], първо изречение от Директива 2012/34/ЕС
Консултирането със заявителите обхваща ли проверката дали няколко заявители са подали несъвместими заявки за превоза на едни и същи товари (стоки)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-123/21: Changmao Biochemical Engineering/Комисия, Съдебно решение от 28 септември 2023 г.

Допустимо ли е съдът на Европейския съюз да извършва контрол за законосъобразност на актовете на институциите на Съюза с оглед на Протокола за присъединяване на Китай към СТО и правилата на СТО при прилагане на член 2, параграф 7 от основния регламент?
Спазени ли са изискванията за обективна и пълна преценка на уязвимостта на промишлеността на Съюза, включително чрез вземане предвид на данните за най-големия производител в Съюза и на причините за лошите резултати на някои производители?
Спазени ли са правилата за установяване на опасност от причиняване на вреда на промишлеността на Съюза, включително чрез отчитане на износа на Hangzhou, въздействието на изменението на климата и разликите между синтетичната и естествената винена киселина?
Спазено ли е правото на защита и принципът на добра администрация при предоставянето на информация и мотиви на жалбоподателя в хода на административното производство и мотивирано ли е достатъчно обжалваното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-568/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Carte diplomatique), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.

Следва ли член 2, буква л) от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че дипломатическа карта, издадена от държава членка въз основа на [Виенската конвенция], представлява документ за пребиваване по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-164/22: Juan, Съдебно решение от 21 септември 2023 г.

Следва ли член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува в смисъл, че не допуска изпълнението на европейска заповед за арест, издадена от държава членка в положение, при което деянието, за което издирваното лице е осъдено с окончателен съдебен акт в държавата членка на изпълнение и деянието, за което срещу това лице се води наказателно производство в държавата членка на издаване, трябва да се квалифицират по правото на държавата членка на изпълнение като „продължавано престъпление“?
Допустимо ли е, с оглед на член 45 и член 49, параграф 3 от Хартата, Рамково решение 2002/584, Рамково решение 2008/675 и Рамково решение 2008/909, национално законодателство, което не позволява нито да се наложи общо наказание за съвкупност от деяния, които могат да бъдат квалифицирани като „продължавано престъпление“, извършено както в Испания, така и в друга държава членка, нито национален механизъм за кумулиране на наказания за наказанията, наложени от съдилищата на тази друга държава членка и подлежащи на изпълнение в Испания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-27/22: Volkswagen Group Italia и Volkswagen Aktiengesellschaft, Съдебно решение от 14 септември 2023 г.

Могат ли санкциите, наложени във връзка с нелоялни търговски практики съгласно националната правна уредба за прилагане на Директива 2005/29, да се квалифицират като административни санкции с наказателноправен характер?
Трябва ли член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в хода на съдебното производство да се потвърди и да влезе в сила административна имуществена санкция с наказателноправен характер по отношение на юридическо лице за неправомерни действия, съставляващи нелоялни търговски практики, за които то междувременно е осъдено с влязло в сила решение в друга държава членка, когато второто решение е влязло в сила преди формирането на сила на пресъдено нещо в производството по обжалване на първата административна имуществена санкция с наказателноправен характер?
Могат ли разпоредбите на Директива 2005/29, и по-специално член 3, параграф 4 и член 13, параграф 2, буква д), да обосноват дерогация от забраната ne bis in idem, установена в член 50 от Хартата и член 54 от КПСШ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-216/21: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România”, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.

Трябва ли Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), създаден с Решение 2006/928, да се счита за акт, приет от институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, който подлежи на тълкуване от Съда
Попадат ли съдържанието, характерът и темпоралният обхват на МСП, създаден с Решение 2006/928, в приложното поле на Договора за присъединяване
Задължителни ли са изискванията, формулирани в докладите, изработени в рамките на посочения механизъм, за Румъния?
Може ли принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда във връзка с член 2 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че се отнася и до процедурите за повишаване на действащи съдии?
Накърнен ли е този принцип чрез въвеждането на система за повишаване в по-висок по степен съд само въз основа на обобщена оценка за дейността и поведението, извършена от комисия, съставена от председателя на органа за съдебен контрол и съдии в него, който извършва, освен периодична оценка на съдиите, и атестиране на съдиите с цел повишаване, както и упражнява съдебен контрол върху постановените от тях решения?
Накърнен ли е принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда във връзка с член 2 ДЕС, когато румънската държава не зачита предвидимостта и сигурността на правото на Европейския съюз, доколкото в продължение на повече от 10 години приема МСП и докладите по него и ги спазва, а впоследствие без предупреждение изменя процедурата за повишаване на съдии без ръководни функции в противоречие с препоръките на МСП?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-162/22: Lietuvos Respublikos generalinė prokuratūra, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.

Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО, разглеждан във връзка с членове 7, 8 [и] 11 и [член] 52, параграф 1 от Харта[та], да се тълкува в смисъл, че забранява на компетентните публични органи да използват данни, съхранявани от доставчици на електронни комуникационни услуги, които могат да предоставят информация за данните относно потребител на средство за електронна комуникация и осъществените от него комуникации, при разследвания на свързани с корупция нарушения на служебни задължения, независимо дали в конкретния случай достъпът до тези данни е предоставен за целите на борбата с тежката престъпност и за предотвратяване на сериозни заплахи за обществената сигурност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12223242526370 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form