Съд - първи състав

1. Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, ако получателят на услуга, предоставена от установено в друга държава членка лице, е задължен от законодателството на държавата членка, в която той е установен и в която се предоставя тази услуга, да удържи данък при източника върху дължимото възнаграждение за предоставената услуга, при положение че липсва подобно задължение за удържане на данък при източника по отношение на доставчик на услугата, установен в същата държава членка като получателя на услугата?
2a. Ако с отговора на предходния въпрос се установи, че разпоредба, задължаваща получателя на конкретната услуга да удържа данък при източника, води до ограничение на свободното предоставяне на услуги, може ли това ограничение да бъде обосновано с необходимостта да се гарантират данъчното облагане и събирането на данъците, дължими от чуждестранни дружества, които само краткосрочно пребивават на територията на Нидерландия и трудно могат да бъдат контролирани, което от своя страна води до проблеми при упражняване на прехвърлените на Нидерландия правомощия за данъчно облагане?
2б. В този случай релевантно ли е обстоятелството, че на по-късен етап приложимата разпоредба е изменена по отношение на ситуации като разглежданата в смисъл, че едностранно се отменя този механизъм за данъчно облагане, тъй като прилагането му се е оказало трудно и неефективно?
3. Тази разпоредба надхвърля ли необходимото предвид възможностите за взаимопомощ при събирането на данъци, които са налични по-специално съгласно Директива 76/308/EИО?
4. За отговора на предходните въпроси релевантно ли е обстоятелството дали данъкът върху полученото възнаграждение, дължим в държавата членка, в която е установен получателят на услугите, може да се прихване с дължимия данък върху полученото възнаграждение в другата държава членка?