Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Обхватът на защитата на потребителя по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 допуска ли, когато е установено наличието на неравноправни клаузи в потребителски договор, да се приеме, че договорът в своята цялост не обвързва потребителя, ако това е по-благоприятно за него?
Критериите, по които се определя нелоялната търговска практика по смисъла на Директива 2005/29, допускат ли да се приеме, че когато търговецът посочи в договора по-нисък от реалния годишен процент на разходите, това поведение на търговеца спрямо потребителя може да се окачестви като нелоялна търговска практика
Допуска ли Директива 2005/29, ако е доказано наличието на нелоялна търговска практика, това да повлияе върху действителността на договора за кредит и върху постигането на целта на член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1, ако за потребителя би било по-благоприятно договорът да е недействителен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на член 5, точка 3 от същия регламент по отношение на иск за отговорност поради управлението на уебсайт срещу ответник, който вероятно е гражданин на Съюза, но чието местонахождение е неизвестно?
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска произнасянето на съдебно решение в неприсъствено производство срещу ответник, на когото документът за образуване на производството е бил връчен чрез публикуване съгласно националното право поради невъзможността да се определи местонахождението му?
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска удостоверяване като европейско изпълнително основание по смисъла на Регламент № 805/2004 на съдебно решение, произнесено в неприсъствено производство срещу ответник, чийто адрес е неизвестен?
Следва ли член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че се прилага в хипотеза, при която не е известно мястото на установяване на доставчика на услугите на информационното общество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
Данъчнозадължено лице, което използва временно за собствени нужди част от принадлежаща към имуществото на неговото предприятие капиталова стока, има ли на основание член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, А, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 от Шеста директива право на приспадане на платения данък върху разходите за дълготрайни преобразувания на тази стока, извършени изключително с оглед на използването ѝ за лични нужди
Би ли се различавал отговорът на този въпрос в зависимост от обстоятелството дали при придобиването на капиталовата стока във фактурата е бил включен данък върху добавената стойност, който данъчнозадълженото лице е приспаднало?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Дружество, чиито бъдещи съдружници са извършили разходи за инвестиции преди неговото вписване като търговско дружество и преди неговата регистрация за целите на облагането с ДДС, има ли право, след своето вписване и след данъчната регистрация, да приспадне платения по получени доставки ДДС във връзка с направените разходи за инвестиции в облагаемата стопанска дейност на дружеството на основание членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112?
Ако фактурата за направените разходи за инвестиции е издадена на името на съдружниците, а не на името на самото дружество, препятства ли се приспадането на ДДС във връзка с разходите за инвестиции като посочените в първия преюдициален въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
В рамките на спор за нарушение на изключителното право, предоставяно от регистриран промишлен дизайн на Общността, правото да се забрани използването от трети лица на промишления дизайн, предвидено в член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002, разпростира ли се върху всяко трето лице, което използва друг промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител цялостно впечатление, различно от създаденото от първия промишлен дизайн, или напротив, от обхвата на забраната се изключва третото лице, което използва последващ промишлен дизайн на Общността, регистриран в негова полза, докато последният не бъде обявен за недействителен?
От значение ли е за отговора на първия въпрос намерението на третото лице, или този отговор се определя от неговото поведение, като решаващо значение има обстоятелството, че посоченото трето лице е подало заявка за регистрация и е регистрирало последващия промишлен дизайн на Общността, след като е получило извънсъдебното искане на притежателя на предходния промишлен дизайн на Общността за преустановяване на продажбата на продукта поради нарушаване на правата, произтичащи от предходния промишлен дизайн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
1. Когато се твърди, че установено в друга държава членка лице е извършило нарушение на правата върху марка, регистрирана в държавата на сезирания съд, тъй като това лице използва идентична на тази марка ключова дума (AdWord) в интернет търсачка, която предлага съответните услуги чрез различни национални домейни от първо ниво, следва ли изразът „място[…], където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ по член 5, параграф 3 от Регламент (EО) № 44/2001 (наричан по-нататък „регламентът „Брюксел I“) да се тълкува в смисъл, че 1.1. компетентността се учредява единствено когато ключовата дума се използва в онзи уебсайт на интернет търсачката, чийто домейн от първо ниво е на държавата на сезирания съд; 1.2. компетентността се учредява единствено когато уебсайтът на интернет търсачката, в който се използва конкретната ключова дума, е достъпен от държавата на сезирания съд; 1.3. учредяването на компетентност зависи, освен от наличието на достъп до съответния уебсайт, и от други условия
2. При утвърдителен отговор на въпрос 1.3: Какви са критериите, въз основа на които следва да се определи дали се учредява компетентност по член 5, параграф 3 от регламента „Брюксел I“ в случай на използване на национална марка на държавата на сезирания съд като ключова дума (AdWord) в уебсайт на интернет търсачка, чийто национален домейн от първо ниво е различен от този на държавата на сезирания съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
1) Противоречи ли на общностното право, и по-специално на правото на потребителите и ползвателите, национален съдебен орган да не се произнесе служебно ab limine litis и на който и да е етап от производството относно нищожността и необходимостта от заместване с друга на клауза за мораторни лихви (в размер на 29 % в настоящия случай) в договор за потребителски кредит
Може ли съдът, без да нарушава правата на потребителя, [признати] от общностната правна уредба, да предпочете да отложи възможния анализ на такава клауза до отправянето на искане от длъжника (чрез съответното процесуално възражение)?
2) За целта какво трябва да е съобразеното тълкуване на член 83 от Кралски законодателен декрет № 1/2007 (предишен член 8 от Общ закон № 26/1984 от 19 юли 1984 г. за защита на потребителите и ползвателите) в светлината на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО и член 2 от Директива 2009/22/ЕИО
За целта какъв е обхватът на предвиденото в член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, че неравноправните клаузи „не са обвързващи за потребителя“?
3) Възможно ли е да се изключи служебният контрол ab limine litis, когато молителят ясно посочва в молбата вида на мораторната лихва, размера на дълга, включващ главница и лихви, наказателните неустойки по договора и разноските, вида на лихвата и периода, за който се претендират посочените лихви (или се позовава на служебно добавяне към главницата на законна лихва съгласно правото на държавата членка по произход), основанието на молбата, включително обстоятелства като основанието на дълга и претендираните лихви, и се уточнява дали става въпрос за законна, договорна, капитализирана лихва или лихва по заем, дали е изчислена от молителя и процентът, който се прибавя към основния лихвен процент на Централната банка, както е по общностния регламент за създаване на процедура за европейска заповед за плащане?
4) Задължават ли при липса на транспониране член 5, [параграф 1], букви л) и м) и член 6 от Директива 2008/48/ЕО — като говорят за „механизмите за регулирането му“ — и член 10, [параграф 2], буква л) от Директива 2008/48/ЕО — като се позовават на „механизмите за регулирането му“ — финансовата институция специално да посочи и открои ясно и отделно (а не в корпуса на текста без каквото и да е обособяване) като „преддоговорна информация“ вида на лихвата за забава в случай на неплащане и елементите, които се взимат предвид при определянето ѝ (финансови разходи, разходи за събиране…), както и да включи предупреждение за последиците във връзка с елементите, отнасящи се до разходите?
5) Включва ли член 6, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕИО задължение да се съобщи, че кредитът или заемът е станал предсрочно изискуем, което води до начисляване на мораторна лихва
Приложим ли е принципът на забрана на неоснователното обогатяване по член 7 от Директива 2008/48/ЕИО, когато кредитната институция иска да получи не само възстановяване на стоката (капитала на заема), а и прилагане на особено високи лихви за забава?
6) Може ли съдът, при липса на транспониране и в светлината на член 11, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, служебно да разгледа като нелоялна практиката за включване в текста на договора на клауза за мораторни лихви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Задължени ли са държавите членки по Конвенцията за определяне на статута на Европейските училища да гарантират, че командированите или назначени в Европейските училища учители ще се ползват от същите права за кариерно развитие и пенсиониране, каквито имат националните им колеги по силата на националното законодателство?
Прилага ли Обединеното кралство правилно член 12, точка 4, буква а) и член 25, точка 1 от Конвенцията, като изключва командированите или назначени в Европейските училища английски и уелски учители от достъп до по-изгодни равнища на заплащане и допълнителни плащания, предвидени за националните им колеги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.