Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-42/18: Cardpoint, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Техническите и административните услуги, извършвани от доставчик на услуги за банка, ползваща банкомати, и тегленето на пари в брой от тази банка чрез банкомати освободени ли са на основание член 13, Б, буква г), точка 3 от [Шеста директива] от [ДДС], когато съгласно [решение Bookit] подобни технически и административни услуги, извършвани от доставчик на услуги за плащания с карти при продажба на билети за кино, не са освободени от данък въз основа на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-329/18: Altic, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Като се има предвид целта на Регламент № 178/2002 да гарантира безопасността на храните (което се постига, наред с други средства, чрез гарантиране на възможност за проследяване на храните), трябва ли член 168, буква а) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че допуска да се откаже приспадане на платен данък, в случай че данъчнозадълженото лице, участващо в хранителната верига, не е положило при избора на свой съдоговорител по-голяма грижа (извън обичайните търговски практики), състояща се по същество в задължението за извършване на проверки по отношение на съдоговорителя, но в същото време е проверило качеството на храните, като по този начин е изпълнило целта на Регламент № 178/2002?
Налага ли изискването по член 6 от Регламент № 852/2004 и член 31 от Регламент № 882/2004 за регистрация на предприятията за храни, тълкувано в светлината на член 168, буква а) от Директива 2006/112, задължение на страната, която сключва договор с такова предприятие, да провери неговата регистрация и от значение ли е тази проверка за преценката дали въпросната страна е знаела или е трябвало да знае, че участва в сделка с фиктивно предприятие предвид особеностите на тази сделка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-401/18: Herst, Заключение от 3 октомври 2019 г.
1. Придобива ли „правото на разпореждане със стоките като собственик“ по смисъла на Директивата за ДДС данъчнозадължено лице, което купува стоки от друго данъчнозадължено лице пряко за конкретен клиент, за да изпълни вече съществуваща поръчка (определяне на вида стоки, количеството, мястото на произход и времето на доставка), като физически самото то не борави със стоките, тъй като при сключването на договора за продажба неговият купувач се съгласява да организира превоза на стоките от мястото им на произход, като по този начин единствено ще осигури достъп до исканите стоки чрез своите доставчици и ще съобщи информацията, необходима за приемането им (от свое име или от името на своите поддоставчици по веригата), а печалбата му от сделката е разликата между изкупната и продажната цена на тези стоки, без разходите за превоз да се фактурират по веригата?
2. Възпрепятства ли принципът за неутралност на ДДС, или който и да е друг принцип на правото на ЕС, прилагането на конституционния принцип in dubio mitius в националното право, който задължава публичните органи, когато правните норми са двусмислени и обективно предлагат редица възможни тълкувания, да изберат тълкуване в полза на лицето, което е субект на правната норма (в случая данъчнозадълженото лице за целите на ДДС)
Би ли било съвместимо с правото на ЕС приложението на този принцип, ако е ограничено поне до положения, при които релевантните факти по делото са предшествали задължително тълкуване на Съда на Европейския съюз по оспорван правен въпрос, който е определил, че друго по-неблагоприятно за данъчнозадълженото лице тълкуване е правилно?
3. Ако е възможно да се приложи принципът in dubio mitius: възможно ли е било, от гледна точка на ограниченията, наложени от правото на ЕС към момента на извършване на облагаемите сделки в този случай (от ноември 2010 г. до май 2013 г.), да се разгледа въпросът дали правното понятие за доставка на стоки или за превоз на стоки има (или няма) едно и също съдържание за целите на Директивата за ДДС и Директивата за акциза, тъй като обективно води до правна несигурност и предлага две тълкувания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/19: Комисия/Обединеното кралство (Lutte contre la fraude à la sous-évaluation), Определение от 26 септември 2019 г.
Допустимо ли е държавите членки и институциите на Европейския съюз да встъпват в съдебни производства пред Съда на основание член 40, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?
Какви са условията и предпоставките за изключване на поверителни или секретни данни от съобщаване на встъпилите страни съгласно член 131, параграфи 3 и 4 от Процедурния правилник?
Обосновано ли е уважаването на искане за поверително третиране на определена информация и имена на лица, които могат да бъдат идентифицирани, без това да засяга процесуалните права на встъпилите страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-700/17: Peters, Съдебно решение от 18 септември 2019 г.
Коя разпоредба урежда освобождаването на медицинската помощ, предоставяна от лекари — специалисти по клинична химия и лабораторна диагностика, при обстоятелства като разглежданите в главното производство — член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 или член 132, параграф 1, буква б) от тази директива?
Ако е приложим член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112, обусловено ли е прилагането на тази разпоредба от наличието на отношения на доверие между лекаря и получателя на медицинската помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-662/18: Ministre de l’Action и des Comptes publics (Капиталова печалба от замяна на ценни книжа), Съдебно решение от 18 септември 2019 г.
Член 8, параграфи 1 и 6 от Директива 2009/133/ЕО и член 8, параграф 1 и параграф 2, втора алинея от Директива 90/434/ЕИО трябва ли да се тълкуват в смисъл, че при замяна на ценни книжа изискват към поставената под режим на отложено облагане капиталова печалба от заменените ценни книжа и към капиталовата печалба от прехвърлянето на получените в замяна ценни книжа да се прилага същото данъчно третиране от гледна точка на данъчната ставка и от гледна точка на прилагането на данъчно облекчение за отчитане на срока на притежаване на ценните книжа като данъчното третиране, което би било приложено спрямо капиталовата печалба, която би възникнала при прехвърлянето на съществуващите преди замяната ценни книжа, ако тази замяна не беше извършена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-513/18: Autoservizi Giordano, Заключение от 12 септември 2019 г.
1) Трябва ли член 7 от Директива [2003/96] да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попадат всички предприятия и правни субекти, публични или частни, които извършват дейност в сектора на пътническия автобусен превоз, включително отдаването под наем на автобуси с водач, и допуска ли тази разпоредба националната правна уредба за транспониране на [тази директива], доколкото тя не включва сред правните субекти, използващи газьол с търговско приложение, и тези, които осъществяват дейност по отдаване под наем на автобуси с водач?
2) Означава ли признатата на държавите [членки] свобода на преценка в член 7, параграф 2 от Директива [2003/96], че разпоредбата, включваща в газьола за търговско приложение и газьола, предназначен за „случаен превоз на пътници“, не е непосредствено приложима и безусловна?
3) От една страна, достатъчно точен ли е, и от друга — безусловен, член 7 от Директива [2003/96] от гледна точка на съдържанието му, за да може частноправен субект да се позове директно на него срещу органите на съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-13/18: Sole-Mizo, Заключение от 11 септември 2019 г.
1. Допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза] и по-специално тези на [Директивата за ДДС] (в частност член 183), както и принципите на ефективност, директен ефект и [равностойност], практика на държава членка, съгласно която при прилагането на релевантните правила относно [лихвите] се приема, че националният данъчен орган не е допуснал нарушение (бездействие), а именно че не е налице забавяне на плащането от негова страна на невъзстановимата част от данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) във връзка с неплатените от данъчнозадължените лица престации, тъй като към момента на произнасянето на националния данъчен орган противоречащата на [правото на Съюза] правна уредба е била в сила и едва по-късно Съдът е приел, че предвиденото в нея изискване е несъвместимо с [правото на Съюза]
2. Допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-специално тези на Директивата за ДДС (в частност член 183), както и принципите на равностойност, ефективност и директен ефект, практика на държава членка, съгласно която при прилагането на релевантните правила относно [лихвите] се прави разграничение в зависимост от това дали националният данъчен орган не е възстановил данъка, като е спазил разпоредбите на националното право, които са в били сила към тогавашния момент, но впоследствие се е оказало, че противоречат на [правото на Съюза], или е направил това в нарушение на тези разпоредби, и съгласно която практика, по отношение на размера на дължимите лихви върху ДДС, който не е възстановен в разумен срок вследствие на предвидено в националното право изискване, за което Съдът е приел, че противоречи на правото на Съюза, се установяват два отделни периода, при които: – за първия период данъчнозадължените лица могат да получат само [лихви] по основния лихвен процент на централната банка, като се има предвид, че противоречащата на [правото на Съюза] унгарска правна уредба е била в сила към тогавашния момент и че поради това унгарските данъчни органи не са извършили нарушение, като не са допуснали възстановяването в разумен срок на посочения във фактурите ДДС, докато – за втория период трябва да се платят лихви по основния лихвен процент на централната банка в двоен размер, приложим съгласно правото на тази държава членка в случай на забава, само за закъснялото плащане на [лихвите] за първия период
3. Трябва ли член 183 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че принципът на равностойност не допуска практика на държава членка, съгласно която върху невъзстановения ДДС данъчният орган заплаща само лихви по основния (обикновен) лихвен процент на централната банка, ако е нарушено правото на Съюза, а при нарушение на националното право заплаща лихви по този лихвен процент в двоен размер
4. Допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-специално тези на [Директивата за ДДС] (в частност член 183), както и принципите на ефективност, директен ефект и равностойност, съдебна практика на държава членка, съгласно която при прилагането на релевантните правила относно [лихвите] се приема, че националният данъчен орган не е допуснал нарушение (бездействие), а именно че не е налице забавяне на плащането от негова страна на невъзстановимата част от данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) във връзка с неплатените от данъчнозадължените лица престации, тъй като към момента на произнасянето на националния данъчен орган противоречащата на [правото на Съюза] правна уредба е била в сила и едва по-късно Съдът е приел че предвиденото в нея изискване е несъвместимо с [правото на Съюза]
По този начин националната практика допуска като „квази“ законосъобразно прилагането на това изискване, което е предвидено в националното право, но е било в нарушение на правото на Съюза до момента, в който националният законодател го е отменил формално. 5. Допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-специално тези на Директивата за ДДС (в частност член 183), както и принципите на равностойност, ефективност и директен ефект, правна уредба и практика на държава членка, съгласно които при прилагането на релевантните правила относно [лихвите] се прави разграничение в зависимост от това дали националният данъчен орган не е възстановил данъка, като е спазил разпоредбите на националното право, които са в били сила към тогавашния момент, но впоследствие се е оказало, че противоречат на [правото на Съюза], или е направил това в нарушение на тези разпоредби, и съгласно която практика по отношение на размера на дължимите лихви върху ДДС, който не е възстановен в разумен срок вследствие на предвидено в националното право изискване, за което Съдът е приел, че противоречи на правото на Съюза, се установяват два отделни периода, при които: – за първия период данъчнозадължените лица могат да получат само [лихви] по основния лихвен процент на централната банка, като се има предвид, че противоречащата на [правото на Съюза] унгарска правна уредба е била в сила към тогавашния момент и че поради това унгарските данъчни органи не са извършили нарушение, като не са допуснали възстановяването в разумен срок на посочения във фактурите ДДС, докато – за втория период трябва да се платят лихви по основния лихвен процент на централната банка в двоен размер, приложим съгласно правото на тази държава членка в случай на забава, само за закъснялото плащане на [лихвите] за първия период
6. Допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-конкретно член 183 от Директивата за ДДС, както и принципът на ефективност, практика на държава членка, която определя като начален момент за изчисляване на […] сложна лихва […], [дължима] съгласно разпоредбите в държавата членка относно забавянето на плащането на лихвите за забава върху данъка, удържан в нарушение на правото на Съюза (лихви върху ДДС, в случая основна лихва), не първоначалния момент, от който са изискуеми лихвите върху ДДС (основна лихва), а последващ момент, като се има предвид по-специално че искането за заплащане на лихви във връзка с данъци, удържани или невъзстановени в противоречие с правото на Съюза, е субективно право, което пряко произтича от самото право на Съюза
7. Допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-конкретно член 183 от Директивата за ДДС, както и принципът на ефективност, практика на държава членка, съгласно която данъчнозадълженото лице трябва да представи самостоятелна молба, когато претендира лихви, дължими поради нарушение, изразяващо се в забавяне от страна на данъчния орган, докато в други случаи на искане за лихви за забава не се предвижда подобна самостоятелна молба, тъй като лихвите се определят служебно
8. При утвърдителен отговор на предходния въпрос, допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-конкретно член 183 от Директивата за ДДС, както и принципът на ефективност, практика на държава членка, съгласно която сложна лихва (лихви върху лихвите) при забавянето на плащането на лихвите за забава върху данъка, удържан в нарушение на правото на Съюза, установено от Съда (лихви върху ДДС, в случая основна лихва), се дължи само ако данъчнозадълженото лице представи извънредна молба, с която иска не конкретно заплащането на лихви, а размера на данъка за неизплатените престации именно към момента на отмяната във вътрешното право на националната правна норма, противоречаща на правото на Съюза, която предвижда удържане на ДДС, дължим при посоченото неплащане, въпреки че са дължими лихвите върху ДДС, на които се основава искането за заплащане на сложна лихва относно данъчни периоди, предшестващи извънредната молба и които са останали неплатени
9. При утвърдителен отговор на предходния въпрос, допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-конкретно член 183 от Директивата за ДДС, както и принципът на ефективност, практика на държава членка, която предвижда изгубването на правото на получаване на сложна лихва (лихви върху лихвите) при забавянето на плащането на лихвите за забава върху данъка, удържан в нарушение на правото на Съюза, установено от Съда (лихви върху ДДС, в случая основна лихва), във връзка с искания за заплащане на лихви върху ДДС, които не са обхванати от периода на съответната данъчна декларация, за който се отнася погасителният срок, предвиден за представянето на извънредната молба, като тези лихви са станали изискуеми в по-ранен момент
10. Допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-конкретно член 183 от Директивата за ДДС (като се имат предвид по-специално принципът на ефективност и обстоятелството, че искането за заплащане на лихви във връзка с удържани или невъзстановени данъци има характер на субективно право), практика на държава членка, която лишава окончателно данъчнозадълженото лице от възможността да претендира лихви върху удържания данък в съответствие с национална правна уредба, за която е прието впоследствие, че противоречи на [правото на Съюза], и която забранява да се претендира ДДС за определени неизплатени престации, така че – [въз основа на тази практика] се приема за неоснователно искането за заплащане на лихви към момента, в който е изискуем[о възстановяването на] данък[а], на основание на разпоредба, за която е прието впоследствие, че противоречи на [правото на Съюза] (с мотива че не е имало забавяне и че данъчният орган само е приложил действащото право), – както и впоследствие, когато във вътрешния правен ред е отменена разпоредбата, ограничаваща правото на възстановяване, за която е прието, че противоречи на [правото на Съюза], въз основа на изтекла давност
11. Допускат ли разпоредбите на [правото на Съюза], и по-конкретно член 183 от Директивата за ДДС, както и принципът на ефективност, практика на държава членка, съгласно която възможността да се претендират лихви за забава, които трябва да заплатят върху (основните) лихви за ДДС, дължими на данъчнозадължения субект за данъка, който не е възстановен към момента, към който вече е станал изискуем по силата на норма на вътрешното право, за която е прието впоследствие, че противоречи на [правото на Съюза], е обусловена за целия период от 2005 г. до 2011 г. от това дали данъчнозадълженото лице претендира към този момент възстановяване на ДДС за периода на съответната данъчна декларация за този данък, през който противоречащата на [правото на Съюза] разпоредба е отменена във вътрешния правен ред (септември 2011 г.), въпреки че (основните) лихви за ДДС не са заплатени нито преди този момент, нито след него, преди да бъде предявена претенцията пред националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-676/17: Călin, Съдебно решение от 11 септември 2019 г.
Следва ли член 4, параграф 3 ДЕС, който се отнася до принципа на лоялно сътрудничество, членове 17, 20, 21 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 110 ДФЕС, принципът на правната сигурност и принципите на равностойност и ефективност, произтичащи от принципа на процесуална автономия, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съответно член 21, параграф 2 от Закон № 554/2004, съобразно тълкуването, което му е дадено с Решение № 45/2016, съгласно което срокът за подаване на молба за отмяна на основание разпоредбите на член 21, параграф 2 от Закон № 554/2004 е едномесечен и тече от датата на връчването на окончателното решение, чиято отмяна се иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/18: Regards Photographiques, Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
На какви условия трябва да отговарят фотографиите, за да се считат за произведения на изкуството, които могат да се ползват от намалена ставка на ДДС по силата на член 103, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО във връзка с член 311, параграф 1, точка 2 от тази директива, както и с част A, точка 7 от приложение IX към нея, и по-специално дали за тази цел те трябва да имат художествен характер?
Допуска ли член 103, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО във връзка с член 311, параграф 1, точка 2 от тази директива, както и с част A, точка 7 от приложение IX към нея, национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която ограничава прилагането на намалената ставка на ДДС само до фотографиите с художествен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.