Данъчни въпроси

Представлява ли „окончателно несъбираемо вземане“ основание за задължително намаляване на данъчната основа по ДДС по смисъла на член 90 от Директива 2006/112/ЕО?
Може ли държава членка да дерогира правилото за намаляване на данъчната основа при окончателно несъбираеми вземания, като приравни този случай на „неплащане“ по смисъла на член 90, параграф 2 от директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Pikamae

Унгарски

Дело C-292/19: PORR Építési Kft., Определение от 24 октомври 2019 г.

Тълкува ли се правилно член 90, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, ако държавата членка изключва намаляване на данъчната основа по ДДС при окончателно несъбираеми вземания?
Попада ли случаят на окончателно прекратени задължения вследствие на производство по несъстоятелност в обхвата на „неплащане“ по смисъла на член 90, параграф 2 от Директивата?
Задължена ли е държавата членка да позволи намаляване на данъчната основа по ДДС при установяване на окончателно несъбираемо вземане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Pikamae

Унгарски

Дело C-692/17: Paulo Nascimento Consulting, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.

Попада ли в обхвата на понятието „отпускане“, „договаряне“ или „управление“ на кредит за целите на прилагане на освобождаването, предвидено в член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО, възмездно прехвърляне, извършено от данъчнозадължено лице по ДДС в полза на трето лице, на процесуалното му качество в изпълнително производство за събиране на признато със съдебно решение вземане от неизпълнение на договор за посредничество при сделка с недвижим имот, заедно с дължимото ДДС по действащата ставка към датата на извършване на плащането, както и вече изтеклите и изтичащите лихви за забава до пълното плащане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Saugmandsgaard Oe

Португалски

Дело C-653/18: Unitel, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.

1) В светлината на член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност трябва ли правилната национална практика да предполага прилагане на освобождаването от данъка с право на приспадане (облагане с нулева ставка в Полша) винаги когато са изпълнени кумулативно следните две условия:
a) стоките са изнесени за неизвестен получател извън Европейския съюз, и
б) налице са еднозначни доказателства, че стоките са напуснали територията на Европейския съюз, и това обстоятелство е безспорно?
2) Допускат ли член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност национална практика, която предполага да се приеме, че не е налице доставка на стоките, които безспорно са изнесени извън Европейския съюз, но в проведеното производство след изнасянето на стоките данъчните органи констатират, че действителният купувач на стоките не е лицето, на което данъчнозадълженото лице е издало документиращата доставката фактура, а друго, неизвестно за органите лице, поради което те отказват да приложат за тази сделка освобождаването от данъка с право на приспадане (облагане с нулева ставка в Полша)?
3) В светлината на член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност трябва ли правилната национална практика да предполага прилагане на националната ставка на данъка към доставката на стоките, ако са налице еднозначни доказателства, че стоките са напуснали територията на Европейския съюз, но поради липсата на известен получател данъчните органи заключават, че не е налице доставка на стоки, или всъщност би трябвало да се приеме, че в такъв случай изобщо не е налице облагаема сделка за целите на [ДДС], поради което данъчнозадълженото лице няма право да приспадне начисления му данък във връзка с придобиването на изнесените стоки съгласно член 168 от Директива[та за ДДС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Campos Sanchez-Bordona

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Свобода на установяване | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

Полски

Дело C-4/18: Winterhoff, Съдебно решение от 16 октомври 2019 г.

Трябва ли член 2, точка 13 и член 3 от Директива 97/67/ЕО да се тълкуват в смисъл, че доставчици на услугата за доставка на кореспонденция като разглежданите в главните производства, които в качеството си на притежатели на национална лицензия, позволяваща им да предлагат тази услуга, са длъжни да извършват съгласно разпоредбите на националното право услуги за официално връчване на документи, издадени от съдилища или административни органи, трябва да се считат за „доставчици на универсалната услуга“ по смисъла на тези разпоредби, така че тези услуги трябва да са освободени от ДДС като услуги на „обществените пощенски служби“ съгласно член 132, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Предстои добавяне

Дело C-270/18: UPM France, Съдебно решение от 16 октомври 2019 г.

Данъчни въпроси

Трябва ли разпоредбите на член 21, параграф 5, трета алинея от Директива 2003/96 да се тълкуват в смисъл, че освобождаването, с което те позволяват на държавите членки да предоставят на дребните производители на електроенергия, при положение че облагат с данък енергийните продукти, използвани за производството на тази електроенергия, може да произтича от положение като разглежданото по главното производство за периода преди 1 януари 2011 г., през който Френската република, както ѝ позволява тази директива, все още не е въвела вътрешния данък върху крайното потребление на електроенергия, нито, вследствие на това, освобождаване от този данък в полза на дребните производители?
При положителен отговор на първия въпрос, как трябва да се съотнасят разпоредбите на член 14, параграф 1, буква a) и на член 21, параграф 5, трета алинея от посочената директива за дребните производители, които потребяват произвежданата от тях електроенергия за нуждите на дейността си
По-конкретно, предполагат ли те минимално данъчно облагане, произтичащо било от облагането на електроенергията, произведена с освобождаване от данък на използвания природен газ, било с освобождаване от данък върху производството на електроенергия, като тогава държавата членка е длъжна да облага с данък използвания природен газ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Sharpston

Френски

Дело C-211/18: Idealmed III, Заключение от 10 октомври 2019 г.

1) Допуска ли член 132, параграф 1, буква б) от Директива [2006/112] да се приеме, че болница, която е собственост на частно търговско дружество, сключило договори с държавата и с публични юридически лица за предоставяне на медицинска помощ, започва да осъществява дейност при социални условия, сравними с приложимите за посочените в тази разпоредба публичноправни субекти, когато са изпълнени следните изисквания: – повече от 54,5 % от приходите, включително сумите, фактурирани на съответните осигурени потребители, са свързани с държавни структури и държавни професионални здравноосигурителни каси, а цените на услугите са определени в сключените с тях споразумения и договори, – повече от 69 % от потребителите се осигуряват към държавни професионални здравноосигурителни каси или получават услуги, предоставяни в рамките на подписани с държавни структури договори, – повече от 71 % от медицинските услуги се извършват във връзка с договори, сключени с държавни професионални здравноосигурителни каси и с държавни структури, и – осъществяваната дейност е от съществен обществен интерес
2) Предвид обстоятелствата, че в съответствие с член 377 от Директива [2006/112] Португалия е продължила да освобождава от облагане с ДДС сделките, осъществявани от болниците, които не са посочени в член 132, параграф 1, буква б) от въпросната директива, че е предоставила на тези данъчнозадължени лица възможността да изберат в съответствие с член 391 от Директивата да бъдат облагани за въпросните сделки, стига да останат в този режим поне за срок от пет години, и че е предвидила те да могат да преминат към режим на данъчно освобождаване само ако изрично поискат това, допускат ли член 391 и/или принципите на защита на придобитите права и на оправданите правни очаквания, на равенство и на недопускане на дискриминация, на неутралност и на недопускане на нарушаване на конкуренцията във връзка с потребителите и данъчнозадължените лица, които са публичноправни субекти, данъчният и митнически орган да наложи режима на данъчно освобождаване преди изтичането на посочения срок, от момента, в който приеме, че данъчнозадълженото лице е започнало да предоставя услуги при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти
3) Допускат ли член 391 от Директива [2006/112] и/или споменатите по-горе принципи нов закон, който предвижда прилагане — преди да е изтекъл горепосоченият период от пет години — на режима на освобождаване спрямо данъчнозадължени лица, които преди това са избрали режима на облагане
4) Допускат ли член 391 от Директива [2006/112] и посочените по-горе принципи правна уредба, съгласно която данъчнозадълженото лице, избрало режима на облагане, понеже към момента на избора не е предоставяло здравни услуги при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, може да остане в този режим, дори да започне да предоставя такива услуги при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Заключения

Португалски

Дело C-573/18: C (ДДС и земеделски субсидии), Съдебно решение от 9 октомври 2019 г.

Трябва ли при обстоятелства като тези по главното производство, при които организация на производителите по смисъла на член 11, параграф 1 и член 15 от Регламент № 2200/96 доставя имуществени активи на производителите, които са нейни членове, в замяна на което тази организация получава от производителите плащания, които не покриват покупната цена на тези активи, да се приеме, че пълният размер на действително платената сума за доставката от оперативния фонд е „субсидия, пряко свързана с цената на тези доставки“ по смисъла на член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО, поради което в данъчната основа се включва и размерът на финансовата помощ по смисъла на член 15 от Регламент № 2200/96, предоставена от компетентните органи на оперативния фонд въз основа на оперативна програма?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Дело C-47/19: Finanzamt Hamburg-Barmbek-Uhlenhorst, Определение от 7 октомври 2019 г.

В обхвата на понятието „училищно или университетско образование“ по смисъла на член 132, параграф 1, букви и) и й) от Директива 2006/112/ЕО попадат ли курсовете по сърф и ветроходство, провеждани от специализирани училища?
Включва ли понятието за доставки на услуги, „тясно свързани със защитата на децата и младежите“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква з) от Директива 2006/112, курсовете по сърф и ветроходство, провеждани от такива училища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Дело C-47/19: Finanzamt Hamburg-Barmbek-Uhlenhorst, Определение от 7 октомври 2019 г.

Обхваща ли понятието „училищно и университетско обучение“ по член 132, параграф 1, букви i) и j) от Директива 2006/112/ЕО уроци по сърф и ветроходство, предоставени от специализирани училища, когато те са част от спортна програма или обучение на преподаватели по спорт?
Включва ли понятието „тясно свързани с грижите за деца и младежи услуги“ по член 132, параграф 1, буква h) от Директива 2006/112/ЕО уроци по сърф и ветроходство, предоставяни от специализирани училища, в случаите когато тези уроци са част от училищно пътуване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав