Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-75/18: Vodafone Magyarország, Съдебно решение от 3 март 2020 г.
Трябва ли членове 49 ДФЕС, 54 ДФЕС, 107 ДФЕС и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат мярка на държава членка, при която в резултат от прилагането на правната уредба на държавата членка ([Закон за специалния данък в някои сектори]) реалната данъчна тежест се понася от данъчнозадължените лица, които са чуждестранна собственост
Означава ли този резултат, че е налице непряка дискриминация?
Трябва ли член 401 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която води до разграничение между чуждестранни и местни данъчнозадължени лица
Трябва ли да се счита, че специалният данък има характера на данък върху оборота
С други думи, съвместим ли е този данък с Директивата за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-791/18: Stichting Schoonzicht, Заключение от 3 март 2020 г.
1) Допускат ли членове 184—187 от [Директивата за ДДС] национален режим за корекция в случаите на дълготрайни активи, който предвижда корекцията да се разпределя за период от няколко години, като в годината на първото използване, която същевременно е първата година за корекция, цялата сума на първоначалното приспадане на данъка за този дълготраен актив трябва да се коригира наведнъж, ако при първото използване се установи, че първоначалното приспадане на данъка не съответства на приспадането, на което данъчнозадълженото лице има право въз основа на действителното използване на дълготрайния актив?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Трябва ли член 189, буква б) или буква в) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че посочената в първия въпрос корекция на първоначалното приспадане на данъка, която се прави наведнъж в първата година от периода за корекция, представлява мярка, която Нидерландия може да вземе за целите на прилагането на член 187 от [Директивата за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/19: Staatssecretaris van Financiën (Taux réduit de TVA pour aphrodisiaques), Заключение от 27 февруари 2020 г.
1) Трябва ли понятието „хранителни продукти за човешко потребление“, използвано в точка 1 от приложение III към Директива [2006/112], да се тълкува в смисъл, че съгласно член 2 от Регламент [№ 178/2002] включва всяко вещество или продукт, независимо дали е преработен или не, частично преработен или непреработен, който е предназначен за или основателно се очаква да бъде приеман от хора
При отрицателен отговор: как следва да се разбира понятието в такъв случай
2) Ако някои храни или напитки не следва да се разглеждат като хранителни продукти за човешко потребление, по какви критерии следва в такъв случай да се преценява дали тези продукти могат да се разглеждат като продукти, нормално използвани като добавки на хранителни продукти или като заместители на хранителни продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-630/19: PAGE International, Определение от 26 февруари 2020 г.
Допустимо ли е националното законодателство на държавите членки да намалява обхвата на изключенията от правото на приспадане на ДДС след присъединяването към Европейския съюз въз основа на "standstill" клаузата по член 176, втори параграф от Директива 2006/112/ЕО?
Изисква ли се категориите разходи, за които се изключва правото на приспадане на ДДС, да бъдат определени ясно и конкретно, за да не се допусне въвеждането на общи изключения?
Влияе ли фактът, че разходите са изцяло свързани с облагаема икономическа дейност, върху приложимостта на изключенията от правото на приспадане съгласно "standstill" клаузата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-630/19: PAGE International, Определение от 26 февруари 2020 г.
Позволява ли Директива 2006/112/ЕО на държавите членки да ограничат кръга на разходите, за които е изключено правото на приспадане на ДДС, след присъединяването си към Европейския съюз?
Съвместимо ли е с Директивата ограничаването на правото на приспадане при разходи, които са изцяло за целите на облагаемата икономическа дейност, включително за хранителни услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-276/18: KrakVet Marek Batko, Заключение от 6 февруари 2020 г.
4) Как трябва да се тълкува изразът, съдържащ се в член 33, параграф 1, първо изречение от [Директивата за ДДС], според който превозът се извършва „от или [за сметка] на доставчика“
Обхваща ли този израз случая, при който в качеството му на продавач на платформа за онлайн пазаруване данъчнозадълженото лице предлага възможността купувачът да сключи договор с транспортно предприятие, с което посоченият продавач си сътрудничи по сделки, различни от продажбите, когато купувачът може също така свободно да избере друг, различен от предложения, превозвач, и договорът за превоз се сключва между купувача и превозвача, без намеса от страна на продавача?
Релевантно ли е за целите на тълкуването — като се има предвид по-специално принципът на правна сигурност — обстоятелството, че до 2021 г. държавите членки трябва да изменят правната си уредба за транспониране на посочената разпоредба от [Директивата за ДДС, както е изменена с Директива 2017/2455], така че член 33, параграф 1 от нея да се прилага и в случай на косвено сътрудничество при избора на превозвач?
5) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно [Директивата за ДДС], да се тълкува в смисъл, че посочените по-долу факти, в тяхната съвкупност или поотделно, са релевантни за преценката дали с цел да заобиколи член 33 от [Директивата за ДДС] и да извърши злоупотреба с право, данъчнозадълженото лице е създало между независимите предприятия, осъществяващи доставката, изпращането или превоза на стоките, правоотношения, с които то се опитва да се възползва от обстоятелството, че облагането с ДДС е по-ниско в друга държава членка:
5.1) осъществяващото превоза транспортно предприятие е свързано с данъчнозадълженото лице и му предоставя други услуги, независими от превоза;
5.2) същевременно клиентът може във всеки момент да се откаже от предлаганата от данъчнозадълженото лице възможност, изразяваща се във възлагане на превоза на транспортното предприятие, с което то има договорна връзка, като клиентът може да повери транспорта на друг превозвач или сам да вдигне стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-716/18: AJFP Caraş-Severin и DGRFP Timişoara, Заключение от 6 февруари 2020 г.
1. Изискват ли разпоредбите на член 288, [първа алинея], точка 4 от Директивата за ДДС при обстоятелства като разглежданите в главното производство, при които физическо лице извършва икономическа дейност чрез упражняването на няколко свободни професии, както и чрез отдаването под наем на недвижим имот, получавайки постоянни доходи от това, една от упражняваните от него професионални дейности да бъде определена като основна дейност, за да се провери дали отдаването под наем може да бъде квалифицирано като дейност, спомагателна към основната; при утвърдителен отговор на този въпрос, въз основа на какви критерии следва да се определи основната дейност, или посочените разпоредби следва да се тълкуват в смисъл, че всички професионални дейности, чрез които се осъществява икономическата дейност на това физическо лице, представляват „основна дейност“?
2. Допускат ли разпоредбите на член 288, [първа алинея], точка 4 от Директивата за ДДС, когато недвижимият имот, отдаван под наем от физическо лице на трето лице, не е предназначен и не се ползва за осъществяването на останалата част от икономическата му дейност, тоест когато не може да се установи връзка между него и упражняването на различните професии от това лице, сделката по отдаването под наем да се квалифицира като спомагателна и вследствие на това да бъде изключена от изчисляването на оборота, въз основа на който се прилага специалният режим на освобождаване за малките предприятия?
3. В хипотезата, изложена във втория въпрос, релевантно ли е за квалифицирането на сделката за отдаване под наем като „спомагателна“ обстоятелството, че тя се извършва в полза на трето лице, което е юридическо лице и в рамките на което физическото лице има качеството на съдружник и управител със седалище в същия недвижим имот, и което юридическо лице извършва професионални дейности от същото естество като извършваните от разглежданото физическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-513/18: Autoservizi Giordano, Съдебно решение от 30 януари 2020 г.
Следва ли член 7 от Директива 2003/96 да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попадат всички предприятия и правни субекти, публични или частни, които извършват дейност в сектора на пътническия автобусен превоз, включително отдаването под наем на автобуси с водач, и допуска ли тази разпоредба националната правна уредба за транспониране на тази директива, доколкото тя не включва сред правните субекти, използващи газьол с търговско приложение, и тези, които осъществяват дейност по отдаване под наем на автобуси с водач?
Признатата на държавите свобода на преценка в член 7, параграф 2 от Директива 2003/96/ЕО, съгласно която държавите членки могат да разглеждат диференцирано търговското и нетърговското приложение на газьола, използван като гориво, при условие че се съблюдават минималните нива, определени за Общността, и ставката за търговския газьол, използван като гориво, не е под националните прагове на данъчно облагане, в сила от 1 януари 2003 г., означава ли, че разпоредбата на член 7, параграф 3, буква б), включваща в газьола за търговско приложение и газьола, предназначен за „случаен превоз на пътници“, не е непосредствено приложима и безусловна?
От една страна, достатъчно точен ли е, и от друга — безусловен, член 7 от Директива 2003/96 от гледна точка на съдържанието му, за да може частноправен субект да се позове директно на него срещу органите на съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/19: PORR Építési Kft., Определение от 29 януари 2020 г.
Какви са задълженията на държавите членки съгласно член 90 от Директива 2006/112/ЕО относно намаляването на данъчната основа по ДДС при окончателно несъбираеми вземания?
В какви случаи държавите членки могат да дерогират правилото за намаляване на данъчната основа по ДДС при неплащане съгласно член 90, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО?
Представлява ли окончателната несъбираемост на вземането (например след приключване на производство по несъстоятелност и заличаване на длъжника) случай на „неплащане“ по смисъла на член 90, параграф 2 от Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/18: AGROBET CZ, Заключение от 19 декември 2019 г.
Съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с принципа на неутралност на ДДС, дадена държава членка да приеме мярка, която обуславя установяването и плащането на част от претендирано приспадане на ДДС от приключването на производство, приложимо за всички облагаеми сделки за даден данъчен период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.