всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Данъчни въпроси

Данъчни въпроси

Дело C-374/19: Finanzamt Bad Neuenahr-Ahrweiler, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.

Трябва ли данъчнозадължено лице, което създава дълготраен актив за използването му за облагаеми сделки с право на приспадане (в случая строежа на сграда за кафене), да коригира сумата за приспадане съгласно член 185, параграф 1 и член 187 от Директивата [за ДДС], когато преустанови доставките, даващи право на приспадане (в случая стопанисването на кафенето), и от този момент насетне дълготрайният актив не се използва в частта, съответстваща на извършваните преди това облагаеми сделки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-231/19: Blackrock Investment Management (UK), Съдебно решение от 2 юли 2020 г.

Когато единна доставка на услуги по управление по смисъла на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 се прави от трето лице доставчик на управител на фонд и се използва от последния както за управлението на специални инвестиционни фондове, така и за управлението на други фондове, които не са специални инвестиционни фондове („други фондове“), следва ли тази разпоредба да се тълкува:
а) в смисъл, че тази единна доставка трябва да се облага с единна данъчна ставка, и ако да, как следва да се определи тази единна данъчна ставка, или
б) в смисъл, че възнаграждението за тази единна доставка трябва да бъде пропорционално разпределено според използването на услугите по управление (например в зависимост от размера на средствата, управлявани съответно в специални инвестиционни фондове и други фондове), така че част от единната доставка да се третира като освободена, а част от нея — като облагаема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-215/19: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Услуги за съхранение в център за данни), Съдебно решение от 2 юли 2020 г.

Трябва ли членове 13б и 31а от Регламента за изпълнение да се тълкуват в смисъл, че услуги за съхраняване на информация в център за обработване на данни като тези в главното производство, при които на клиентите се предоставят намиращи се в центъра за обработване на данни шкафове за съхраняване на сървъри, както и допълнителни услуги, представляват отдаване под наем на недвижим имот?
В случай че на първия въпрос бъде даден отрицателен отговор, трябва ли член 47 от Директивата за ДДС и член 31a от посочения Регламент за изпълнение да се тълкуват в смисъл, че услуги за съхраняване на информация в център за обработване на данни като тези в главното производство трябва да се приемат за услуги, свързани с недвижим имот, чието място на доставка е мястото, в което се намира недвижимият имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-835/18: Terracult, Съдебно решение от 2 юли 2020 г.

Допускат ли Директивата за ДДС и принципите на данъчна неутралност, на ефективност и на пропорционалност при обстоятелства като тези в главното производство административна практика и/или тълкуване на разпоредби от националното законодателство, които не разрешават коригирането на някои фактури, и вследствие на това включването на коригираните фактури в справка-декларацията във връзка с ДДС за периода, през който се извършва корекцията, за сделки, осъществени в период, който е бил обект на данъчна ревизия, приключила с издаването на окончателен ревизионен акт от страна на данъчните органи, когато след издаването на ревизионния акт се установяват допълнителни данни и сведения, обуславящи прилагането на различен данъчен режим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-245/19: État luxembourgeois (Droit de recours contre une demande d’information en matière fiscale), Заключение от 2 юли 2020 г.

1. Трябва ли членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, евентуално във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която в рамките на правилата за процедурата за обмен на информация при поискване, установени по-специално с оглед на прилагането на Директива 2011/16, изцяло изключва обжалване, по-специално по съдебен ред, от притежаващото информацията трето лице на разпореждането, с което компетентният орган на тази държава членка го задължава да предостави информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация от друга държава членка?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 да се тълкуват — като по целесъобразност се вземе предвид променящият се характер на тълкуването на член 26 от модела на данъчна спогодба на ОИСР — в смисъл, че искането за обмен и разпореждането от страна на компетентния орган на запитаната държавата членка, с което то се удовлетворява, отговарят на критерия за отсъствие на явна липса на предполагаема значимост, когато запитващата държава членка посочва самоличността на съответното данъчнозадължено лице, периода, обхванат от разследването в запитващата държава членка, и самоличността на притежателя на въпросната информация, искайки същевременно информация, отнасяща се до договори и свързани с тях фактури и плащания, която не е конкретизирана, но е определена от критериите, основаващи се, първо, на факта, че тези договори били сключени от притежаващото информацията лице, второ, на обстоятелството, че действали през годините на данъчно облагане, обхванати от разследването на органите в запитващата държава, и трето, на връзката им със съответното конкретно посочено данъчнозадължено лице?
3. Трябва ли членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, евентуално във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която в рамките на правилата за процедурата за обмен на информация при поискване, установени по-специално с оглед на прилагането на Директива 2011/16, изцяло изключва обжалване, по-специално по съдебен ред, от данъчнозадълженото лице, което е обект на разследването в запитващата държава членка, и от трето засегнато лице, на разпореждането, с което компетентният орган на тази държава членка задължава притежаващото информация лице да предостави информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация от друга държава членка?
4. При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 да се тълкуват — като по целесъобразност се вземе предвид променящият се характер на тълкуването на член 26 от модела на данъчна спогодба на ОИСР — в смисъл, че искането за обмен и разпореждането от страна на компетентния орган на запитаната държавата членка, с което то се удовлетворява, отговарят на критерия за отсъствие на явна липса на предполагаема значимост, когато запитващата държава членка посочва самоличността на съответното данъчнозадължено лице, периода, обхванат от разследването в запитващата държава членка, и самоличността на притежателя на въпросната информация, искайки същевременно информация, отнасяща се до банкови сметки и финансови активи, която не е конкретизирана, но е определена от критериите, основаващи се, първо, на факта, че се притежава от конкретно посочен притежател на информация, второ, на годините на данъчно облагане, обхванати от разследването на органите в запитващата държава, и трето, на връзката ѝ със съответното конкретно посочено данъчнозадължено лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-459/19: Wellcome Trust, Заключение от 25 юни 2020 г.

1) Следва ли член 44 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че когато данъчнозадължено лице, което извършва [неикономическа] дейност, състояща се в покупка и продажба на акции и други ценни книжа в рамките на управление на активите на благотворителна фондация, придобива услуги по управление на инвестициите, предоставени от установено извън Съюза лице изключително за целите на тази дейност, трябва да се счита за „данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен и членове 46—49 от Директивата [за ДДС] не са приложими, прилага ли се член 45 от Директивата [за ДДС] по отношение на посочената доставка на услуги, или по отношение на нея не са приложими нито член 44, нито член 45?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-684/18: World Comm Trading Gfz, Съдебно решение от 28 май 2020 г.

Следва ли член 185 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че националните данъчни органи могат да наложат на данъчнозадължено лице корекция на първоначално определената сума на ДДС за приспадане, когато след като е получило намаления за вътрешни доставки на стоки, тези органи счетат, че първоначално определената сума на ДДС за приспадане надвишава тази, на която това данъчнозадължено лице е имало право?
Следва ли член 185 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че корекцията на първоначално определената сума на ДДС за приспадане е задължителна по отношение на установено в държава членка данъчнозадължено лице дори когато неговият доставчик е преустановил дейността си в тази държава членка и поради това последният вече не може да изисква възстановяването на част от внесения от него ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-547/18: Dong Yang Electronics, Съдебно решение от 7 май 2020 г.

Може ли самото притежаване на дъщерно дружество на територията на Полша от дружество, установено извън територията на Европейския съюз, да се направи изводът, че е налице постоянен обект в Полша по смисъла на член 44 от Директива 2006/112 и член 11, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 282/2011?
При отрицателен отговор на първия въпрос, длъжно ли е трето лице да анализира договорните отношения между дружеството, установено извън територията на Европейския съюз, и дъщерното дружество, за да определи дали първото от тях разполага с постоянен обект в Полша?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-458/18: GVC Services (Bulgaria), Съдебно решение от 2 април 2020 г.

Следва ли разпоредбата на член 2, буква а), подточка i) от Директива 2011/96, във връзка с Приложение I, част А, буква аб), да се тълкува в смисъл, че под „дружества, регистрирани в съответствие с правото на Обединеното кралство“ се разбират и дружествата, регистрирани в Гибралтар?
Следва ли разпоредбата на член 2, буква а), подточка iii) от Директива 2011/96, във връзка с Приложение I, част Б, последно тире да се тълкува в смисъл, че под „corporation tax във Великобритания“ се разбира и корпоративният данък, дължим в Гибралтар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-835/18: Terracult, Заключение от 26 март 2020 г.

Допускат ли Директивата за ДДС и принципите на данъчна неутралност, на ефективност и на пропорционалност при обстоятелства като тези в главното производство административна практика и/или тълкуване на разпоредби от националното законодателство, които не разрешават коригирането на някои фактури, и вследствие на това включването на коригираните фактури в справка-декларацията по ДДС за периода, през който се извършва корекцията, за сделки, осъществени в период, който е бил предмет на данъчна ревизия, приключила с издаването на окончателен ревизионен акт от страна на данъчните органи, когато след издаването на ревизионния акт се установяват допълнителни данни и сведения, обуславящи прилагането на различен данъчен режим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14849505152307 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form