Обществено здравеопазване
Обществено здравеопазване
Дело C-36/11: Pioneer Hi Bred Italia, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.
Може ли отглеждането на генетично модифицирани организми, каквито са сортовете царевица MON 810, да се поставя в зависимост от национална процедура за издаване на разрешение, когато употребата и търговията с тези сортове е разрешена по силата на член 20 от Регламент № 1829/2003 и тези сортове са включени в общия каталог, предвиден от Директива 2002/53, и позволява ли член 26а от Директива 2001/18 на държава членка да забранява отглеждането на такива ГМО на нейна територия, докато не се приемат мерки за съвместно съществуване, целящи да се избегне случайното наличие на ГМО в други култури?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/10: Deutsches Weintor, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.
Необходимо ли е, за да се приеме, че конкретна претенция е здравна по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея, във връзка с член 2, параграф 2, точка 5, или по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, да е налице благоприятен хранителен или физиологичен ефект, който цели устойчиво подобряване на физическото състояние, или е достатъчен само временен ефект, ограничен до периода на приема и храносмилането на хранителния продукт?
В случай че твърдението за временен благоприятен ефект може да се определи като здравна претенция:
За да може да се приеме, че този ефект е обоснован с липсата или намаленото съдържание на определено вещество по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) и съображение 15 от Регламента, достатъчно ли е в претенцията да се твърди само че ефектът, който по принцип следва от храна от този вид, многократно установяван като неблагоприятен, в конкретния случай е с по-слабо проявление?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Налице ли е съответствие с член 6, параграф 1, първа алинея от Договора за Европейския съюз, в редакцията му от 13 декември 2007 г., във връзка с член 15, параграф 1 (свобода при избор на професия) и с член 16 (свобода на стопанската инициатива) от Хартата в редакцията ѝ от 12 декември 2007 г., ако на производител или търговец на вино се забрани без изключение да предявява здравна претенция в реклама по описания по-горе начин, дори ако посочената претенция отговаря на истината?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-477/11: Sepracor Pharmaceuticals/Комисия, Определение от 14 май 2012 г.
Кои актове в рамките на процедурата по издаване на разрешение за пускане на пазара представляват подлежащи на обжалване актове по смисъла на член 263 ДФЕС?
Представлява ли решението относно новата активна субстанция самостоятелен подлежащ на обжалване акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-477/11: Sepracor Pharmaceuticals/Комисия, Определение от 14 май 2012 г.
Съставлява ли писмото на Комисията, с което се изразява позиция относно становище на комитета по лекарствени продукти за хуманна употреба, подлежащ на обжалване акт по смисъла на член 263 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/11: Pioneer Hi Bred Italia, Заключение от 26 април 2012 г.
Ако държавата членка е решила да постави издаването на разрешение за отглеждането на ГМО, макар и включени в [общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове, предвиден от Директива 2002/53/ЕО], в зависимост от мерки с общ характер, с които може да се гарантира съвместното съществуване с традиционни или биологични култури, трябва ли член 26а от Директива 2001/18[…], разглеждан в светлината на [Препоръката от 23 юли 2003 г.] и на [Препоръката от 13 юли 2010 г.], да се тълкува в смисъл, че в периода преди приемането на общите мерки: трябва да е издадено разрешение, което се отнася до ГМО, включени в общия […] каталог, или разглеждането на искането за издаване на разрешение трябва да се спре, докато бъдат приети мерките с общ характер, или разрешението трябва да е издадено със съответните в конкретния случай предписания, за да се избегне контактът, дори случаен, на разрешените генетично модифицирани култури с традиционните или биологичните култури, намиращи се в съседство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/10: Deutsches Weintor, Заключение от 29 март 2012 г.
1. За да се приеме, че конкретна претенция е здравна по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея, във връзка с член 2, параграф 2, точка 5 или по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 […], изменен с Регламент (ЕС) № 116/2010 […], необходимо ли е да е налице благоприятен хранителен или физиологичен ефект, който цели устойчиво подобряване на физическото състояние, или е достатъчен само временен ефект, ограничен до периода на приема и храносмилането на хранителния продукт?
2. В случай че твърдението за временен благоприятен ефект може да се определи като здравна претенция:
За да може да се приеме, че този ефект е обоснован с липсата или намаленото съдържание на определено вещество по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) и съображение 15 от Регламента, достатъчно ли е в претенцията да се твърди само че ефектът, който по принцип следва от храна от този вид, многократно установяван като неблагоприятен, в конкретния случай е с по-слабо проявление?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Налице ли е съответствие с член 6, параграф 1, първа алинея от Договора за Европейския съюз, в редакцията му от 13 декември 2007 г. (ОВ C 115, 2008 г., стр. 13), във връзка с член 15, параграф 1 (свобода при избор на професия) и с член 16 (свобода на стопанската инициатива) от Хартата на основните права на Европейския съюз в редакцията ѝ от 12 декември 2007 г. (ОВ C 303, стр. 1), ако на производител или търговец на вино се забрани без изключение да предявява здравна претенция в реклама по описания по-горе начин, дори ако посочената претенция отговаря на истината?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-381/10: Astrid Preissl, Съдебно решение от 6 октомври 2011 г.
Следва ли разпоредбата на глава I, точка 4 от приложение II към [Регламента], съгласно която трябва „[д]а има достатъчен брой мивки[…] и те трябва да имат течаща топла и студена вода“, да се тълкува в смисъл, че с употребеното в текста на немски език понятие „Handwaschbecken“ се обозначава всяко съоръжение (свързано с тръбата за топла вода) за измиване на ръцете или че с него се обозначава само мивка, предназначена единствено за измиване на ръцете?
Въз основа на какви критерии следва да се определи дали е изпълнено хигиенното изискване, което се съдържа в глава I, точка 4 от приложение II към [Регламента] и е изразено с думите „[да имат] […] материали за почистване на ръцете и за хигиенно подсушаване“
Трябва ли тази разпоредба от приложението да се тълкува по-специално в смисъл, че съоръжението за подсушаване на ръцете или крановете за водата отговарят на [предвидените в тази разпоредба] хигиенни[…] изисквания само когато това съоръжение за подсушаване на ръцете или крановете за водата могат да бъдат използвани, без да е необходим контакт с ръцете?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-382/10: Albrecht и др., Съдебно решение от 6 октомври 2011 г.
Въз основа на какви критерии следва да се определи дали дадена храна е негодна за консумация от човека по смисъла на глава IX, точка 3 от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004
Налице ли е такава негодност, когато е възможно потенциален купувач да е пипнал или да е кихнал върху предложена за продажба храна?
Въз основа на какви критерии следва да се определи дали дадена храна е вредна за здравето по смисъла на глава IX, точка 3 от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004
Налице ли е такава вреда за здравето, когато е възможно потенциален купувач да е пипнал или да е кихнал върху предложена за продажба храна?
Въз основа на какви критерии следва да се определи дали дадена храна е била замърсена по такъв начин, че би било неразумно да се очаква тя да се консумира в това състояние по смисъла на глава IX, точка 3 от приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004
Налице ли е такова замърсяване, когато е възможно потенциален купувач да е пипнал или да е кихнал върху предложена за продажба храна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/10: Monsanto и др., Съдебно решение от 8 септември 2011 г.
1. Когато генетично модифициран организъм, който представлява фураж, е пуснат на пазара преди публикуването на Регламент № 1829/2003 и съответното разрешение се запазва в сила съгласно разпоредбите на член 20 от този регламент преди произнасянето по заявлението за ново разрешение, което трябва да бъде подадено в приложение на същия регламент, трябва ли да се счита, че разглежданият продукт е сред продуктите, посочени в разпоредбите на член 12 от Директива 2001/18, и в такъв случай прилага ли се за този генетично модифициран организъм само член 34 от Регламент № 1829/2003 — що се отнася до спешните мерки, които могат да бъдат приети след издаването на разрешението за пускане на пазара, — или напротив, такива мерки могат да бъдат приети от държава членка на основание член 23 от Директива 2001/18 и националните разпоредби за транспонирането ѝ?
2. В случай че спешните мерки могат да се приложат само в рамките на разпоредбите на член 34 от Регламент № 1829/2003, може ли мерки като съдържащите се в заповедта от 5 декември 2007 г. (първа жалба за отмяна) и в заповедта от 7 февруари 2008 г. (още десет жалби), изменена със заповедта от 13 февруари 2008 г., да бъдат приети от органите на държава членка и при какви условия в рамките на посоченото в член 53 от Регламент № 178/2002 овладяване на риска или на временните защитни мерки, които могат да бъдат приети от държава членка на основание член 54 от същия регламент?
3. В случай че органите на държава членка могат да предприемат действия на основание член 23 от Директива 2001/18 или на основание член 34 от Регламент № 1829/2003, или и на едното, и на другото от тези правни основания, жалбата поставя въпроса — като се има предвид по-специално принципът за предпазливост — какви изисквания в областта на установяването на риска, оценката на вероятността той да се реализира и преценката на естеството на неговите последици налагат съответно разпоредбите на член 23 от Директивата, който обвързва прилагането на спешните мерки като временната забрана за използването на продукта с условието държавата членка да има „изчерпателни основания да счита, че даден ГМО […] представлява риск за […] околната среда“, и разпоредбите на член 34 от Регламента, който обвързва прилагането на такава мярка с условието да е „очевидно, че продукт[ите] […] могат да представляват сериозен риск за […] околната среда“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/09: Bablok и др., Съдебно решение от 6 септември 2011 г.
Следва ли понятието „[ГМО]“ по смисъла на член 2, точка 5 от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкува в смисъл, че обхваща и материал от генетично модифицирани растения (в случая прашец от сорта генетично модифицирана царевица MON 810), който със сигурност съдържа ДНК и генетично модифицирани протеини (в случая токсина Bt), но към момента, в който попада в храна (в случая в мед) или се предназначава за употреба като храна, по-специално под формата на хранителна добавка, (вече) не притежава никаква конкретна собствена възпроизводителна способност?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) При всички положения, за да се приеме, че дадена храна е „произведен[а] от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент [№ 1829/2003], достатъчно ли е тази храна да съдържа материал, произхождащ от генетично модифицирани растения, който в предходен момент е притежавал конкретна собствена възпроизводителна способност?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос:
Следва ли понятието „произведен от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 и на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкува в смисъл, че не изисква по отношение на ГМО да е бил налице съзнателен и предварително подготвен производствен процес, а обхваща и несъзнателното и случайно примесване на (някогашни) ГМО в храна (в случая мед или прашец като хранителна добавка)?
При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос:
Следва ли разпоредбите на член 3, параграф 1 във връзка с тези на член 4, параграф 2 от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкуват в смисъл, че когато законосъобразно разпространен в природата генетично модифициран материал се примеси в храни с животински произход като меда, при всички случаи тези храни се подлагат на разрешителен режим и надзор, предвидени в посочените разпоредби, или е възможно прилагане по аналогия на предвидените за други случаи прагове (в случая например по член 12, параграф 2 от Регламента)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.