Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Съставлява ли подаването на потвърдителна молба за достъп до документи преди изтичането на предвидения в Регламент № 1049/2001 срок за отговор на първоначалната молба нарушение на административната процедура и изключва ли възможността за обжалване при липса на акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е подаването на втори иск за преразглеждане по член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 преди изтичането на срока за отговор на първото искане?
Счита ли се за мълчалив отказ по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламента неотговорът на преждевременно подаден втори иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата?
Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива 2006/24 и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива 2002/58?
Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?
Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол
Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?
Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“?
Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли понятието „ограничение на целите“ по член 5, параграф 1, буква б) от [ОРЗД] […] да се тълкува в смисъл, че паралелното съхранение от страна на администратора в друга база данни на лични данни, които иначе са били събрани и съхранени с ограничена легитимна цел е в съответствие с посоченото понятие, или напротив, тази ограничена легитимна цел на събирането на данни вече не важи по отношение на паралелната база данни?
2) Ако на първия преюдициален въпрос се отговори в смисъл, че паралелното съхранение на данни само по себе си е несъвместимо с принципа на „ограничение на целите“, съвместимо ли е с принципа на „ограничение на съхранението“, закрепен в член 5, параграф 1, буква д) от [ОРЗД], паралелното съхранение от страна на администратора в друга база данни на лични данни, които иначе са били събрани и съхранени с ограничена легитимна цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е национална норма да задължава наказателните съдилища да се самоотведат при произнасяне по фактите в рамките на преюдициално запитване и трябва ли такава норма да бъде оставена без приложение?
Позволява ли правото на ЕС национална уредба, която задължава националната юрисдикция да изпрати копие от преюдициалното запитване на звеното, осъществяващо процесуалното представителство на държавата членка пред Съда?
Какви са условията за допустимост на преюдициалното запитване, включително изискванията за фактически и правен контекст, и последиците от тяхното неспазване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Следва ли националните съдилища да оставят без приложение национални разпоредби, които ги задължават да се самоотведат при произнасяне по фактите в рамките на преюдициално запитване, когато такива разпоредби препятстват ефективното упражняване на правомощията по член 267 ДФЕС?
Допустимо ли е национално задължение за изпращане на копие от преюдициалното запитване на звеното за процесуално представителство на държавата членка пред Съда на ЕС и съвместимо ли е това с принципите на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679 да се тълкува в смисъл, че предоставянето от юрисдикция на временно разположение на журналисти на документи от преписка по съдебно производство, съдържащи лични данни, спада към изпълнението от тази юрисдикция на „съдебните [ѝ] функции“ по смисъла на тази разпоредба
В този контекст следва ли да се вземе предвид засягането на независимостта на магистратите при решаването на конкретни дела, до което може да доведе упражняването от надзорния орган на неговите правомощия
Следва ли да се отчетат естеството и целта на това предоставяне на процесуални документи, а именно да се даде възможност на журналистите да отразят по-добре развитието на съдебното производство, или още дали това предоставяне на документи почива на изрично правно основание във вътрешното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Спазено ли е изискването за обективна безпристрастност на състава на Общия съд, постановил обжалваното определение?
Може ли писмото на Европейската комисия от 25 март 2020 г. да се квалифицира като произнасяне по смисъла на член 265 ДФЕС, с което се слага край на твърдяното неправомерно бездействие?
Правилно ли е преценено, че жалбоподателят няма активна процесуална легитимация и правен интерес да предяви иска за установяване на неправомерно бездействие?
Нарушени ли са член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, членове 2, 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 2 ДЕС поради начина, по който Общият съд е разгледал допустимостта на иска?
Правилно ли е Общият съд да не вземе предвид пасажите от исковата молба, отнасящи се до правното становище на правната служба на Комисията от 19 ноември 2018 г.?
Нарушен ли е принципът на предвидимост на закона по отношение на съдебните разноски, присъдени на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 6, параграф 3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че в производство по установяване на несъществуването на служебно правоотношение съдът, действащ като последна инстанция в държава членка, може да констатира, че не е съдия лицето, на което е връчен акт за назначаване на съдийска длъжност в същия съд, издаден въз основа на разпоредби, нарушаващи принципа на ефективна съдебна защита, или по несъвместим с този принцип начин, ако разглеждането на тези въпроси по съдебен ред преди връчването на посочения акт умишлено е направено невъзможно?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от Хартата във връзка с член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита е нарушен, ако връчването на акта за назначаване на съдийска длъжност е станало след отправянето от националната юрисдикция на преюдициално запитване относно тълкуването на правото на Съюза, от отговора на което зависи преценката на съвместимостта на националните разпоредби, чието прилагане е направило възможно връчването на посочения акт, с правото на Съюза?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС, член 6, параграф 3 ДЕС и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита е нарушен поради неосигуряване на право на достъп до съд, ако връчването на акта за назначаване на съдийска длъжност в съд на държава членка е станало вследствие на процедура по назначаване, проведена при грубо нарушаване на правилата от правото на тази държава за назначаване на съдии?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от Хартата във връзка с член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита се нарушава със създаването от националния законодател в съда, действащ като последна инстанция в държавата членка, на организационна единица, която не е съд по смисъла на правото на Съюза?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от Хартата във връзка с член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че по съществуването на служебно правоотношение и статута на съдия на лице, на което е връчен акт за назначаване на съдийска длъжност в съда, действащ като последна инстанция в държава членка, не може да се произнесе компетентна по националното право организационна единица в този съд, в която е назначено това лице, която е сформирана само от лица, чиито актове за назначаване са засегнати от пороците, посочени във втория, третия и четвъртия въпрос, и която поради тези причини не е съд по смисъла на правото на Съюза, а това може да направи друга организационна единица в този съд, отговаряща на изискванията на правото на Съюза за съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Може ли понятието „член на домакинството на гражданин на Съюза“, използвано в член 3 от Директива [2004/38], да бъде определено по такъв начин, че да има всеобщо приложение в целия Съюз, и ако е възможно, какво е това определение?
2) Ако не може да бъде дадено определение на това понятие, по какви критерии съдиите следва да разглеждат доказателствата, така че националните съдилища да могат да решат в съответствие с установен набор от фактори кой е или кой не е член на домакинството на гражданин на Съюза за целите на свободното движение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.