всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Принципи на правото на Съюза

Принципи на правото на Съюза

Дело C-623/18: Prokuratura Rejonowa w Słubicach, Определение от 6 октомври 2020 г.

Съществува ли вътрешноправна връзка между спора по главното дело и разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, така че това тълкуване да е обективно необходимо за решаването на спора?
Може ли позоваването на член 47 от Хартата на основните права или на европейското гражданство да обоснове необходимостта от тълкуване на правото на Съюза при липса на конкретна връзка със спора?
Налице ли е необходимост националната юрисдикция да тълкува разпоредба на Директива 2016/343 или други норми на правото на Съюза за решаването на конкретния спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-623/17: Privacy International, Съдебно решение от 6 октомври 2020 г.

Попада ли — предвид член 4 ДЕС и член 1, параграф 3 от Директива [2002/58] — в обхвата на правото на Съюза и на Директива [2002/58] изискване, което се съдържа в указание на министър до доставчик на електронна съобщителна мрежа и съгласно което последният трябва да предостави масив от данни за съобщения на службите за сигурност и разузнавателните служби на държава членка?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, прилагат ли се по отношение на такова указание на министър някои от изискванията [приложими по отношение на съхраняваните масиви от данни за съобщения, определени в точки 119—125 от решение от 21 декември 2016 г., Tele2 (C‑203/15 и C‑698/15, EU:C:2016:970) или някакви други изисквания, освен предвидените в ЕКПЧ
Ако това е така, как и до каква степен се прилагат тези изисквания, като се има предвид съществената необходимост [службите за сигурност и разузнавателните служби] да използват техники за събиране и автоматизирана обработка на масиви от данни с цел защита на националната сигурност, както и степента, в която тези иначе съответстващи на ЕКПЧ възможности могат да бъдат сериозно възпрепятствани от налагането на такива изисквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-511/18: La Quadrature du Net и др., Съдебно решение от 6 октомври 2020 г.

Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с правото на сигурност, гарантирано от член 6 на Хартата, и правото на защита на личните данни, гарантирано от членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за местонахождение по смисъла на Директива 2002/58, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, като се има предвид, че тази национална правна уредба няма за цел само разследването, разкриването и наказателното преследване на тежки престъпления, но и гарантирането на националната сигурност, отбраната на територията и обществената сигурност, разследването, разкриването и наказателното преследване на други престъпления, освен тежките, или предотвратяването на неправомерното използване на електронни комуникационни системи или постигането на друга цел, определена от член 23, параграф 1 от Регламент 2016/679, по отношение на която освен това са предвидени уточнени в тази правна уредба гаранции, свързани със запазването на данните и достъпа до тях?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 4, 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за местонахождение по смисъла на Директива 2002/58, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, ако тази правна уредба има по-специално за цел реализирането на наложените на органа положителни задължения по силата на членове 4 и 7 от Хартата, които се състоят във въвеждането на правна уредба, която позволява ефективно досъдебно производство и ефективно наказване на сексуалното насилие над ненавършили пълнолетие лица и която позволява ефективно идентифициране на извършителя на престъплението, включително когато са използвани електронни съобщителни средства?
Трябва ли Директива 2000/31, разглеждана във връзка с членове 6, 7, 8 и 11, както и с член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че допуска дадена държава да приеме национална правна уредба, с която да задължи лицата, чиято дейност се състои в осигуряване на достъп до публични съобщителни услуги в интернет, и физическите или юридическите лица, които осигуряват — дори без заплащане и за целите на публичното им предоставяне посредством публични съобщителни услуги в интернет — съхранението на предоставени от получателите на тези услуги сигнали, текстове, изображения, звуци или съобщения от всякакво естество, да запазват данните, годни да позволят идентифицирането на всяко лице, което допринася за създаването на съдържанието или на част от съдържанието на предоставяните от тях услуги, за да може съдът евентуално да ги изиска с оглед на зачитането на нормите в областта на гражданската или наказателната отговорност?
Може ли национална юрисдикция да прилага разпоредба от националното си право, която я оправомощава да ограничи във времето последиците на възложено ѝ по силата на това право обявяване на незаконосъобразността на национално законодателство, което налага на доставчиците на електронни съобщителни услуги с оглед по-специално на опазването на националната сигурност и борбата с престъпността общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение в разрез с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-223/19: YS (Професионални пенсии на ръководен персонал), Съдебно решение от 24 септември 2020 г.

1. Попадат ли в приложното поле на [Директива 79/7/ЕИО] и/или на [Директива 2006/54] разпоредби на държава членка, ако в резултат от тях при изплащане на професионална пенсия от бившия работодател се удържат суми от значително по-голям брой мъже с право на професионална пенсия, отколкото от жени със същото право, като тези суми могат да бъдат свободно използвани от бившия работодател, и дискриминационни ли са такива разпоредби по смисъла на посочените директиви?
2. Попадат ли в приложното поле на [Директива 2000/78] разпоредби на държава членка, които дискриминират въз основа на възраст, защото възлагат финансовата тежест само върху възрастни лица, които имат право да получават професионална пенсия, уговорена под формата на „директно определено обезщетение“, докато лицата на по-млада възраст, сключили договори за професионална пенсия, не носят финансова тежест?
3. Приложими ли са разпоредбите на [Хартата], и по-специално правилата в членове 21 и 22 от Хартата за недопускане на дискриминация, към професионални пенсии, дори ако в обхвата на разпоредбите на държавите членки не попада дискриминация, забранена съгласно [Директиви 79/7, 2000/78 и 2006/54]?
4. Трябва ли член 20 и сл. от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби на държава членка, които прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51 от Хартата и дискриминират въз основа на пол, възраст, имотно състояние или други признаци, като например имуществени отношения, в които се намира понастоящем техният бивш работодател, лицата, които имат право да получават професионална пенсия въз основа на частноправно споразумение, спрямо други лица с право на професионална пенсия и забранява ли Хартата подобна дискриминация?
5. Пораждат ли дискриминация, основана на имотно състояние по смисъла на член 21 от Хартата, национални разпоредби, които определят финансови задължения към бившия работодател само за малка група от лица, които имат договорни права за получаване на професионална пенсия под формата на „директно определено обезщетение“, ако тези разпоредби обхващат само лица с по-висока професионална пенсия?
6. Трябва ли член 17 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на държава членка, които предвиждат лишаване от собственост директно чрез закон и без обезщетение, в рамките на споразумение, сключено между два частноправни субекта за получаване на професионална пенсия под формата на „директно определено обезщетение“, в тежест на бивш работник на предприятие, което е длъжно да осигури плащането на професионалната пенсия и няма икономически затруднения?
7. Представлява ли законоустановено задължение на бившия работодател на лице с право на професионална пенсия да не изплаща части от договореното възнаграждение (от договорената професионална пенсия) — като нарушение на договорната свобода — посегателство върху правото на собственост на работодателя?
8. Трябва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на държава членка, които лишават от собственост директно чрез закон и не предвиждат никаква друга възможност за оспорване на това действие, освен да се претендира обезщетение за вреди и връщане на удържаната сума от лицето, облагодетелствано от отнетата парична сума (бившият работодател и длъжник по пенсионния договор)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-434/19: Poste Italiane, Заключение от 24 септември 2020 г.

1) Съвместима ли е с член 14 ДФЕС […] и член 106, параграф 2 ДФЕС […] и с режима на услугата от общ икономически интерес (УОИИ) норма като предвидената в член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992 във връзка с член 2, параграфи 18—20 от Закон № 662/1996, с която се установява и поддържа — включително след приватизацията на пощенските банкови услуги, предоставяни от Poste Italiane […] — запазена дейност (законоустановен монополен режим) в полза на Poste Italiane […] с предмет управлението на услугата пощенска разплащателна сметка, предназначена за събирането на общинския данък върху недвижимите имоти (ICI), като се има предвид развитието на държавната правна уредба в областта на събирането на данъците, която поне от 1997 г. позволява на данъчнозадължените лица и на местните органи по приходите да използват свободно начини за плащане и за събиране на данъци (включително местни) чрез банковата система?
2) Ако в отговор на първия въпрос положението на законоустановен монопол трябва да се признае за притежаващо характеристиките на УОИИ, съвместима ли е с член 106, параграф 2 ДФЕС […] и с член 107, параграф 1 ДФЕС […], съгласно тълкуването на тези разпоредби от Съда във връзка с изискванията за разграничаване на законосъобразна мярка — компенсираща задълженията за обществени услуги — от незаконосъобразна държавна помощ (решение […] Altmark […] C‑280/00), норма като предвидената в член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992 във връзка с член 2, параграфи 18—20 от Закон № 662/1996 и с член 3, параграф 1 от Декрет № 144/2001 […], която предоставя на Poste Italiane […] правомощието да определя едностранно размера на „комисионата“, дължима от концесионера (изпълнителя), отговарящ за събирането на ICI, и прилагана за всяка операция по управление на пощенската разплащателна сметка, водена на името на концесионера, като се има предвид, че с решение № 57/1996 на Управителния съвет Poste Italiane […] определя посочената комисиона в размер на 100 лири за периода от 1 април 1997 г. до 31 май 2001 г. и на 0,23 EUR, считано от 1 юни 2001 г.?
3) Съвместима ли е с член 102, параграф 1 ДФЕС […], както е тълкуван от Съда […], съвкупност от правни норми като съставената от член 2, параграфи 18—20 от Закон № 662/1996, член 3, параграф 1 от Декрет № 144/2001 […] и член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992, съгласно която концесионерът (изпълнителят) задължително трябва да плати „комисионата“, определена и/или изменена едностранно от Poste Italiane […], тъй като иначе не може да прекрати договора за пощенска разплащателна сметка, без да наруши задължението, установено в член 10, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1992, и съответно да не изпълни задължението за събиране на ICI, поето спрямо местния приходен орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-710/19: G. M. A. (Demandeur d’emploi), Заключение от 17 септември 2020 г.

1) Трябва ли член 45 [ДФЕС] да се тълкува и прилага в смисъл, че приемащата държава членка е длъжна, първо, да предостави разумен срок на търсещото работа лице, за да може то да се запознае с подходящите за него предложения за работа и да вземе необходимите мерки, за да бъде наето на работа, второ, да приеме, че срокът за търсене на работа не може в никакъв случай да бъде по-кратък от шест месеца и, трето, да разреши на търсещото работа лице да остане на територията ѝ през целия този срок, без да изисква същото да представи доказателства, че има реален шанс да бъде наето на работа?
2) Трябва ли членове 15 и 31 от Директива [2004/38] и членове 41 и 47 от [Хартата], както и общите принципи на предимство на правото на Съюза и на полезно действие на директивите, да се тълкуват в смисъл, че в рамките на производство по жалба за отмяна на решение, с което се отказва признаването на право на пребиваване за повече от три месеца на гражданин на Съюза, националните юрисдикции на приемащата държава членка са длъжни да вземат предвид нови обстоятелства, настъпили след постановяване на решението на националните органи, когато тези обстоятелства могат да доведат до промяна в положението на съответното лице, която вече не допуска ограничаване на правото на пребиваване на същото лице в приемащата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-669/19: BP/FRA, Съдебно решение от 16 септември 2020 г.

Допустимо ли е въвеждането на нови основания в хода на производството пред Общия съд, когато те се основават на обстоятелства, установени в хода на производството?
Допустимо ли е неуточнено твърдение за грешка при прилагане на правото като основание за обжалване?
Допустимо ли е искова молба за обезщетение, в която вредата не е уточнена по размер, при наличие на обстоятелства, които оправдават този пропуск?
Допустимо ли е късно представяне на доказателствени искания в съдебното производство пред Общия съд?
Може ли да се обжалва преценката на фактите и доказателствата от Общия съд, освен в случай на изопачаване на доказателствата или неспазване на приложимите правила в областта на доказването?
Необходимо ли е при твърдение за изопачаване на доказателствата да се уточни кои доказателства са изопачени и да се посочат грешките в анализа, довели до изопачаването им?
Допустимо ли е основание за обжалване, насочено срещу решението на Общия съд относно съдебните разноски, когато всички останали основания са отхвърлени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-669/19: BP/FRA, Съдебно решение от 16 септември 2020 г.

Допустимо ли е Общият съд да обяви за недопустимо ново основание и представени доказателства, като по този начин наруши правото на изслушване, правото на справедлив съдебен процес и правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Правилно ли е Общият съд да отхвърли иска за обезщетение, основан на твърдяно нарушение на Регламент № 1049/2001 относно достъпа до документи?
Спазени ли са изискванията за мотивиране и правилно ли е разпределени разноските съгласно членове 134 и 135 от Процедурния правилник на Общия съд?
Съставен ли е законосъобразно съставът на Общия съд и спазени ли са правилата за поверителност по член 66 от Процедурния правилник на Общия съд при изготвянето на обжалваното съдебно решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-620/19: J & S Service, Заключение от 3 септември 2020 г.

1) Отнася ли се член 23, параграф 1, буква й) от Регламент [2016/679] също и до защитата на интересите на данъчните органи?
2) При положителен отговор, включва ли изразът „изпълнението по гражданскоправни искове“ също и защитата на данъчните органи срещу гражданскоправни искове и трябва ли тези искове вече да са предявени?
3) Допуска ли разпоредбата на член 23, параграф 1, буква д) от Регламент [2016/679], която се отнася до защита на важен финансов интерес на държава членка в областта на данъчното облагане, ограничаване на правото на достъп по член 15 от Регламент [2016/679] с цел да се противодейства на евентуални гражданскоправни отменителни искове срещу данъчните органи в производство по несъстоятелност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-723/19: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Определение от 3 септември 2020 г.

При наличие на пропуск или явна грешка в съдебен акт, може ли да бъде извършена поправка съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Как следва да бъде извършена поправката на пропуска в съдебния акт и как се документира тази поправка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15657585960165 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form