всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Принципи на правото на Съюза

Принципи на правото на Съюза

Дело C-505/19: Bundesrepublik Deutschland (Notice rouge d’Interpol), Заключение от 19 ноември 2020 г.

1) Следва ли член 54 от [КПСШ] във връзка с член 50 от [Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“] да се тълкува в смисъл, че се забранява въобще образуването на наказателно производство за същото деяние във всички договарящи страни по [Споразумението от Шенген], когато германската прокуратура е прекратила образувано от нея наказателно производство, след като обвиняемият е изпълнил определени наложени му задължения, и по-специално е превел определена от прокуратурата парична сума?
2) Произтича ли от член 21, параграф 1 [ДФЕС] забрана за държавите членки да изпълняват искания за задържане, отправени от трети държави в рамките на международна организация като [Интерпол], когато искането е за задържане на лице — гражданин на Съюза и държавата членка, чийто гражданин е то, е изразила съмнение пред международната организация, а с това и пред останалите държави членки, дали искането за задържане е съвместимо със забраната за повторно наказване за същото престъпление?
3) Допуска ли член 21, параграф 1 ДФЕС въобще образуване на наказателно производство и временно задържане на засегнатото лице в държавите членки, на които то не е гражданин, когато тези действия противоречат на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
4) Следва ли член 4, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1 от [Директива 2016/680] във връзка с член 54 от КПСШ и член 50 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат разпоредби, които гарантират, че когато наказателно производство в една от договарящите страни е довело до погасяване на възможността за наказателно преследване, то във всички договарящи страни по [Споразумението от Шенген] се забранява по-нататъшно обработване на червени бюлетини на [Интерпол], които биха могли да доведат до последващо наказателно производство?
5) Има ли международна организация като [Интерпол] адекватно ниво на защита на данните в случаите, когато липсва решение по оценяване на това ниво по член 36 от [Директива 2016/680] и/или не са налице подходящи гаранции по член 37 от [Директива 2016/680]?
6) Могат ли държавите членки, които са посочени в [червена бюлетина] от трети държави пред [Интерпол], да предприемат по-нататъшно обработване на данни само когато със съобщението за издирване трета държава отправя искане за задържане и екстрадиция и иска задържане, което не е в нарушение на правото на Европейския съюз, и по-специално на забраната за повторно наказване за същото престъпление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-463/19: Syndicat CFTC, Съдебно решение от 18 ноември 2020 г.

Следва ли членове 14 и 28 от Директива 2006/54/ЕО във връзка с Директива 92/85/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба на национален колективен договор, която предоставя правото на ползване на отпуск след изтичане на законоустановения отпуск по майчинство единствено на жените работнички или служителки, които сами отглеждат децата си, при условие че този допълнителен отпуск има за цел предоставянето на закрила на работничките или служителките във връзка с особеностите на бременността и майчинството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-511/18: La Quadrature du Net и др., Определение от 16 ноември 2020 г.

Може ли да бъде поправена явна грешка в съдебен акт от Съда по всяко време въз основа на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник?
Какъв е редът за отстраняване на грешка, допусната при посочване на представителството на страна в съдебното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-61/19: Orange Romania, Съдебно решение от 11 ноември 2020 г.

Кои са условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се приеме, че волята е изразена конкретно и информирано по смисъла на член 2, буква з) от Директива 95/46/ЕО?
Кои са условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се приеме, че волята е изразена свободно по смисъла на член 2, буква з) от Директива 95/46/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-576/19: Intercept Pharma и Intercept Pharmaceuticals/EMA, Съдебно решение от 29 октомври 2020 г.

Може ли изключението, свързано със защитата на съдебните производства по член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, да обоснове отказ за достъп до административен документ, който потенциално би могъл да бъде използван в съдебно производство?
Следва ли да се откаже достъп до документ на основание защита на търговските интереси по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, когато заявителят не е конкретизирал кои части от документа съдържат чувствителна търговска информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-396/19: ЕЦБ/Estate of Espírito Santo Financial Group, Съдебно решение от 21 октомври 2020 г.

Нарушено ли е задължението за мотивиране при отказа на Европейската централна банка да разкрие размера на предоставения кредит, като се позовава на поверителността на заседанията на Управителния съвет?
Допустимо ли е отказът на Европейската централна банка да разкрие размера на предоставения кредит да се основава на изключението за поверителност на резултатите от разискванията на Управителния съвет по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Решение 2004/258?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-396/19: ЕЦБ/Estate of Espírito Santo Financial Group, Съдебно решение от 21 октомври 2020 г.

Допустимо ли е Европейската централна банка да откаже достъп до размера на кредита, посочен в протокола от заседанието на Управителния съвет, като се позове на изключението за защита на обществения интерес и поверителността на заседанията?
Спазено ли е задължението за мотивиране при отказа на Европейската централна банка да предостави достъп до исканите документи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-644/19: Universitatea “Lucian Blaga” Sibiu и др., Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.

Трябва ли член 1, член 2, параграф 2, буква б) и член 3 от Директива 2000/78 и клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкуват в смисъл, че мярка като разглежданата в главното производство, която позволява на работодателя да предвиди, че лицата, навършили 65 години, могат да продължат да изпълват функциите си на щатни преподаватели, като запазят правата, с които са се ползвали преди пенсионирането си, само ако са научни ръководители в ущърб на други лица в същото положение, които биха имали тази възможност само в случай на свободни длъжности и ако отговарят на изискванията за академични резултати, и която позволява да се наложи на лицата, които не са научни ръководители за същата университетска дейност, сключването на последователни срочни трудови договори при почасово заплащане, по-ниско от получаваното от щатен университетски преподавател, представлява дискриминация по смисъла на тези разпоредби?
Може ли предимството при прилагане на правото на Съюза (принцип на върховенство на европейското право) да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение окончателното решение на националния съд, в което е установено, че при изложеното фактическо положение Директива 2000/78/ЕО е спазена и не е налице дискриминация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-511/18: La Quadrature du Net и др., Съдебно решение от 6 октомври 2020 г.

Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с правото на сигурност, гарантирано от член 6 на Хартата, и правото на защита на личните данни, гарантирано от членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за местонахождение по смисъла на Директива 2002/58, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, като се има предвид, че тази национална правна уредба няма за цел само разследването, разкриването и наказателното преследване на тежки престъпления, но и гарантирането на националната сигурност, отбраната на територията и обществената сигурност, разследването, разкриването и наказателното преследване на други престъпления, освен тежките, или предотвратяването на неправомерното използване на електронни комуникационни системи или постигането на друга цел, определена от член 23, параграф 1 от Регламент 2016/679, по отношение на която освен това са предвидени уточнени в тази правна уредба гаранции, свързани със запазването на данните и достъпа до тях?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 4, 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за местонахождение по смисъла на Директива 2002/58, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, ако тази правна уредба има по-специално за цел реализирането на наложените на органа положителни задължения по силата на членове 4 и 7 от Хартата, които се състоят във въвеждането на правна уредба, която позволява ефективно досъдебно производство и ефективно наказване на сексуалното насилие над ненавършили пълнолетие лица и която позволява ефективно идентифициране на извършителя на престъплението, включително когато са използвани електронни съобщителни средства?
Трябва ли Директива 2000/31, разглеждана във връзка с членове 6, 7, 8 и 11, както и с член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че допуска дадена държава да приеме национална правна уредба, с която да задължи лицата, чиято дейност се състои в осигуряване на достъп до публични съобщителни услуги в интернет, и физическите или юридическите лица, които осигуряват — дори без заплащане и за целите на публичното им предоставяне посредством публични съобщителни услуги в интернет — съхранението на предоставени от получателите на тези услуги сигнали, текстове, изображения, звуци или съобщения от всякакво естество, да запазват данните, годни да позволят идентифицирането на всяко лице, което допринася за създаването на съдържанието или на част от съдържанието на предоставяните от тях услуги, за да може съдът евентуално да ги изиска с оглед на зачитането на нормите в областта на гражданската или наказателната отговорност?
Може ли национална юрисдикция да прилага разпоредба от националното си право, която я оправомощава да ограничи във времето последиците на възложено ѝ по силата на това право обявяване на незаконосъобразността на национално законодателство, което налага на доставчиците на електронни съобщителни услуги с оглед по-специално на опазването на националната сигурност и борбата с престъпността общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение в разрез с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-181/19: Jobcenter Krefeld, Съдебно решение от 6 октомври 2020 г.

Съвместимо ли е изключването на граждани на Съюза, които имат право на пребиваване на основание член 10 от Регламент № 492/2011, от кръга на лицата с право на социално подпомагане по смисъла на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38, с принципа на равно третиране, закрепен в член 18 ДФЕС във връзка с членове 7 и 10 от Регламент № 492/2011?
Съвместимо ли е изключването на граждани на Съюза от кръга на лицата с право на специални парични обезщетения, независещи от вноски, по смисъла на член 3, параграф 3 и член 70, параграф 2 от Регламент № 883/2004 с принципа на равно третиране по смисъла на член 18 ДФЕС във връзка с член 4 от Регламент № 883/2004, когато тези граждани на Съюза имат право на пребиваване на основание член 10 от Регламент № 492/2011 и са включени в социалноосигурителна схема или в схема на семейни обезщетения по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15556575859165 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form