Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело C-224/01: Köbler, Заключение от 8 април 2003 г.
1) Прилага ли се съдебната практика на Съда на Европейските общности, според която не е от значение за отговорността на държавата членка за нарушение на правото на Общността кой орган на държавата членка е отговорен за това нарушение (вж. съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du pêcheur и Factortame [1996] ECR I-1029), и когато поведението на органа, което се твърди, че противоречи на правото на Общността, е решение на върховен съд на държава членка, какъвто в случая е Verwaltungsgerichtshof?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Прилага ли се съдебната практика на Съда на Европейските общности, според която е въпрос на правната система на всяка държава членка да определи кой съд или трибунал е компетентен да разглежда спорове, свързани с индивидуални права, произтичащи от правото на Общността (вж. наред с другото дело C-54/96 Dorsch Consult [1997] ECR I-4961), и когато поведението на органа, което се твърди, че противоречи на правото на Общността, е решение на върховен съд на държава членка, какъвто в случая е Verwaltungsgerichtshof?
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
Являва ли се правното тълкуване, дадено в посоченото решение на Verwaltungsgerichtshof, според което специалната добавка за прослужено време е форма на бонус за лоялност, нарушение на правило на пряко приложимо право на Общността, по-специално на забраната за косвена дискриминация, съдържаща се в член 48 [от Договора], и на съответната установена съдебна практика на Съда на Европейските общности?
4) Ако отговорът на третия въпрос е положителен:
Являва ли се това правило на пряко приложимо право на Общността такова, че да създава субективно право за ищеца в главното производство?
5) Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен:
Разполага ли Съдът ... с достатъчно информация в съдържанието на акта за преюдициално запитване, за да се произнесе сам по въпроса дали Verwaltungsgerichtshof при обстоятелствата по главното производство, описани по-горе, явно и съществено е превишил предоставената му свобода на преценка, или този въпрос следва да бъде решен от сезирания австрийски съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/01: Skandia и Ramstedt, Заключение от 3 април 2003 г.
Следва ли разпоредбите на правото на Общността относно свободното движение на лица, услуги и капитали, по-специално член 49 ЕО, във връзка с член 12 ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални данъчни разпоредби, съгласно които застрахователна полица, издадена от застрахователно дружество в Обединеното кралство, Германия или Дания, която отговаря на условията, предвидени в Швеция за професионално пенсионно осигуряване — с изключение на условието полицата да бъде издадена от застрахователно дружество, действащо в Швеция — се третира като полица за застраховка живот с капитализация с данъчни последици, които в зависимост от конкретния случай могат да бъдат по-неблагоприятни от данъчните последици при професионална пенсионна полица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-13/01: Safalero, Заключение от 20 март 2003 г.
1) Съвместими ли са правилата относно процедурата и санкциите за административни нарушения, предвидени в Закон № 689 от 24 ноември 1981 г., с принципите на пропорционалност, ефективност и адекватна съдебна защита на правата, предоставени на физическите лица от правото на Общността, установени в Договора и/или определени и дефинирани в съдебната практика на Съда на Европейските общности, когато: – нарушителят не може да започне съдебно производство срещу мярка за разрешаване на изземване, приета от административните органи, докато самите административни органи, без да са обвързани със спазване на процесуални срокове, не са се обърнали към съда за издаване на временна мярка или заповед за конфискация; – лице, което е пряко и индивидуално засегнато от мярка, приета от административните органи, не може да започне съдебно производство, когато самата мярка е адресирана до други лица
2) Допускат ли членове 10 и 249 от Договора държавите членки да приемат мерки, противоречащи на Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радиооборудването и далекосъобщителните крайни устройства и взаимното признаване на тяхното съответствие: – през периода, предвиден за транспониране на тази директива; – след изтичане на този период, без да е извършено транспониране
Ако отговорът на този въпрос е положителен, какво е значението на понятието от правото на Общността „мярка, която може сериозно да застраши постигането на резултата, предписан от директивата“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/00: Interporc/Комисия, Съдебно решение от 6 март 2003 г.
Допустимо ли е Комисията да основава новото си решение за отказ на достъп до документи на различно правно основание (правилото за авторство), което не е било посочено в първоначално отмененото решение?
Съвместимо ли е правилото за авторство с принципите на прозрачност и демократичност, и представлява ли то нарушение на правило от по-висш ред на правото на Европейския съюз?
Правилно ли е тълкувано и приложено правилото за авторство като изключение от правото на достъп до документи?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 190 от Договора за създаване на Европейската общност (сега член 253 ДФЕС) при отказа за достъп до документи въз основа на правилото за авторство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-478/01: Комисия/Люксембург, Съдебно решение от 6 март 2003 г.
Съвместима ли е с член 49 ЕО (сега член 56 ДФЕС) националната разпоредба, която задължава патентните представители, предоставящи услуги в Люксембург, да изберат адрес при признат пълномощник?
Изпълнила ли е Люксембург задължението си за лоялно сътрудничество по член 10 ЕО (сега член 4, параграф 3 ДЕС), като е предоставила необходимата информация относно условията за прилагане на националното законодателство, за което Комисията е поискала разяснения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/02: Комисия/Люксембург, Съдебно решение от 6 март 2003 г.
Нарушени ли са задълженията на Великото херцогство Люксембург по Директива 97/66/ЕО поради неизпълнение на изискването за транспониране в националното законодателство в предвидените срокове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/01: Penycoed, Заключение от 13 февруари 2003 г.
1. Позволяват ли член 1 и/или член 2 от Регламент № 3950/92 на компетентния орган в държава членка да предприеме правни действия директно срещу производител за събиране на дължимата от този производител такса (освен по член 2, параграф 3 във връзка с директни продажби)?
2. Ако да, при какви обстоятелства могат да бъдат предприети такива действия?
3. По-специално, могат ли такива действия да бъдат предприети, когато купувачът, на когото е доставено млякото, (a) не е одобрен съгласно член 7 от Регламент № 536/93 на Комисията и/или (b) не е изпълнил някое от задълженията си по член 7 от този регламент и/или (c) не е събрал или не е направил опит да събере таксата от съответните производители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/01: Anomar и др., Заключение от 11 февруари 2003 г.
1. Представляват ли хазартните игри стопанска дейност по смисъла на член 2 ЕО?
2. Представляват ли хазартните игри дейност, свързана със стоки, която попада, като такава, в обхвата на член 28 ЕО?
3. Явяват ли се дейностите, свързани с производството, вноса и разпространението на игрални автомати, отделни от експлоатацията на такива автомати и, следователно, приложим ли е принципът на свободното движение на стоки, установен в членове 28 и 29 ЕО, към такива дейности?
4. Изключени ли са експлоатацията и участието в хазартни игри от обхвата на член 31 ЕО, като се има предвид, че тази разпоредба не обхваща монополи по предоставяне на услуги?
5. Представлява ли експлоатацията на игрални автомати предоставяне на услуги и, като такава, попада ли тя в обхвата на член 49 и сл. ЕО?
6. Представлява ли съвкупност от правни норми (като установените в членове 3, параграф 1 и 4, параграф 1 от Декрет-закон № 422 от 2 декември 1989 г.), съгласно които експлоатацията и участието в хазартни игри (дефинирани в член 1 на този акт като такива, чийто резултат е несигурен, тъй като зависи изключително или основно от случайността) – които включват (съгласно член 4, параграф 1, букви f) и g) от Декрет-закон № 422/89) игри, играни на автомати, които изплащат печалбите директно в жетони или пари, и игри на автомати, които, макар и да не изплащат директно печалби в жетони или пари, включват елементи, присъщи на хазартни игри или имат за резултат присъждане на точки, зависещи изключително от случайността – разрешение само в казина в постоянни или временни игрални зони, създадени с декрет-закон, пречка за свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО?
7. При положение че ограничителните правила, описани в т. 6 по-горе, представляват пречка за свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО, съвместими ли са те с правото на Общността, като се има предвид, че се прилагат без разлика към португалски граждани и предприятия и към граждани и предприятия на други държави членки и са, освен това, основани на императивни съображения от обществен интерес (защита на потребителите, предотвратяване на престъпността, защита на обществения морал, ограничаване на търсенето на хазарт и финансиране на дейности от обществен интерес)?
8. Подлежи ли дейността по експлоатация на хазартни игри на принципите на свободен достъп до и упражняване на всякаква стопанска дейност и, следователно, достатъчно ли е евентуалното съществуване на законодателство в други държави членки, което предвижда по-малко ограничителни условия за експлоатация на игрални автомати, за да се постави под съмнение валидността на португалските правила, описани в т. 6 по-горе?
9. Съответстват ли ограниченията, предвидени в португалското законодателство относно дейността по експлоатация на хазартни игри, на принципа на пропорционалност?
10. Представляват ли португалските правила, които обуславят разрешението с правни (сключване на административен договор с държавата след търг: член 9 от посочения Декрет-закон № 422/89) и логистични (експлоатация и участие в хазартни игри, ограничени до игрални зони: член 3 от този акт) условия, изискване, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваните цели?
11. Поставя ли под въпрос прецизността на понятието съгласно обичайната правна интерпретация използването от португалското законодателство (членове 1, 4, параграф 1, буква g) и 169, параграф 3 от посочения Декрет-закон № 422/89 и член 16, параграф 1, буква а) от Декрет-закон № 316/95 от 28 ноември 1995 г.) на думата „основно“ във връзка с думата „изключително“ с цел да се дефинират хазартните игри и да се направи правна разлика между игрални автомати и автомати за забавление?
12. Налагат ли неопределените правни понятия, към които прибягва португалското законодателство при дефинирането на хазартни игри (членове 1 и 162, параграф 4 от Декрет-закон № 422/89, цитиран по-горе) и автомати за забавление (член 16 от Декрет-закон № 316/95, цитиран по-горе), необходимостта от тълкуване с цел класифициране на различните видове автомати за забавление, което също попада в рамките на преценката, с която разполагат националните органи?
13. Дори и да се приеме, че португалското законодателство не установява обективни критерии за разграничаване между игрални автомати и автомати за забавление, нарушава ли предоставянето на Инспекцията по хазарта на дискреционна власт за класифициране в областта на хазарта някакъв принцип или правило на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.