Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело C-6/01: Anomar и др., Съдебно решение от 11 септември 2003 г.
1. Представляват ли игрите на късмета или хазартните игри икономическа дейност по смисъла на член 2 ЕО?
2. Представляват ли игрите на късмета или хазартните игри дейност, свързана със стоки, която попада в обхвата на член 28 ЕО?
3. Явяват ли се дейностите, свързани с производството, вноса и разпространението на игрални автомати, отделни от експлоатацията на такива автомати и, следователно, приложим ли е принципът на свободното движение на стоки, установен в членове 28 ЕО и 29 ЕО, към тези дейности?
4. Изключва ли се експлоатацията и участието в игри на късмета или хазартни игри от приложното поле на член 31 ЕО, като се има предвид, че тази разпоредба не обхваща монополи в предоставянето на услуги?
5. Представлява ли експлоатацията на игрални автомати предоставяне на услуги и, като такава, попада ли в обхвата на член 49 ЕО и следващите?
6. Представлява ли система от правни норми (като тази, установена в членове 3, параграф 1 и 4, параграф 1 от Декрет-закон № 422 от 2 декември 1989 г.), съгласно която експлоатацията и участието в игри на късмета или хазартни игри (дефинирани в член 1 от този акт като такива, чийто резултат е несигурен, тъй като зависи изключително или основно от случайността) — които включват (вж. член 4, параграф 1, букви f) и g) от Декрет-закон № 422/89) игри, играни на автомати, които изплащат директно награди в жетони или пари, и игри на автомати, които, макар и да не изплащат директно награди в жетони или пари, включват елементи, присъщи на игри на късмета или хазартни игри или показват резултат под формата на точки, определени изключително и основно от случайността — е разрешена само в казина в постоянни или временни игрални зони, създадени с декрет-закон, пречка за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО?
7. Дори ако ограничителните правила, описани в въпрос 6, представляват пречка за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО, съвместими ли са те с правото на Общността, като се има предвид, че се прилагат без разлика към португалски граждани и предприятия и към граждани и предприятия на други държави членки и освен това се основават на императивни съображения, свързани с обществения интерес (защита на потребителите, предотвратяване на престъпността, защита на обществената нравственост, ограничаване на търсенето на хазарт и финансиране на дейности от обществен интерес)?
8. Подлежи ли дейността по експлоатация на игри на късмета или хазартни игри на принципите на свободен достъп до и упражняване на всякаква икономическа дейност и, следователно, достатъчно ли е съществуването на законодателство в други държави членки, което предвижда по-малко ограничителни условия за експлоатацията на игрални автомати, само по себе си, за да направи португалския правен режим, описан във въпрос 6, невалиден?
9. Съответстват ли ограниченията, предвидени в португалското законодателство относно дейността по експлоатация на игри на късмета или хазартни игри, на принципа на пропорционалност?
10. Представляват ли португалските правила, които правят разрешението предмет на правни (сключване на административен договор с държавата след търг: член 9 от посочения Декрет-закон № 422/89) и логистични (експлоатация и участие в игри на късмета или хазартни игри, ограничени до игрални зони: член 3 от посочения декрет-закон) условия, изискване, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваните цели?
11. Влияе ли използването от португалското законодателство (членове 1, 4, параграф 1, буква g) и 162 от посочения Декрет-закон № 422/89 и член 16, параграф 1, буква a) от Декрет-закон № 316/95 от 28 ноември 1995 г.) на думата „основно“ във връзка с думата „изключително“ при дефинирането на игри на късмета или хазартни игри и при правенето на правна разлика между игрални автомати и развлекателни автомати, върху възможността за дефиниране на разглежданото понятие съгласно правилата на правната конструкция?
12. Изискват ли неточните правни понятия, до които прибягва португалското законодателство при дефинирането на игри на късмета или хазартни игри (членове 1 и 162 от Декрет-закон № 422/89, посочен по-горе) и развлекателни автомати (член 16 от Декрет-закон № 316/95, посочен по-горе), тълкуване, с цел категоризиране на различните видове развлекателни автомати, което също така трябва да вземе предвид степента на преценка, с която разполагат националните органи?
13. Дори ако се приеме, че португалското законодателство не установява обективни критерии за разграничаване между игрални автомати и развлекателни автомати, нарушава ли предоставянето на Inspecção-Geral de Jogos на дискреционна власт за категоризиране на игрите някакъв принцип или правило на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-13/01: Safalero, Съдебно решение от 11 септември 2003 г.
Принципът на ефективна съдебна защита на правата, които правният ред на Общността предоставя на частноправните субекти, следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съгласно което вносител не може да предяви съдебен иск за оспорване на мярка, приета от публичните органи, с която се изземват стоки, продадени на търговец на дребно, когато на този вносител е предоставено правно средство за защита, което гарантира спазването на правата, предоставени му от правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-157/02: Rieser Internationale Transporte, Заключение от 9 септември 2003 г.
1) Когато сключва договори с ползватели на пътища, длъжен ли е ответникът също така, в съответствие с практиката на Съда на Европейските общности относно функционалното понятие за държавата, да спазва пряко приложимите (самоизпълняващи се) разпоредби на Директива [93/89] и Директива [1999/62], така че ответникът да не може да начислява по-високи пътни такси, отколкото ако тези разпоредби са били спазени?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Пряко приложими ли са член 7, букви б) и ж) от Директива 93/89 и член 7, параграфи 4 и 9 от Директива 1999/62, съгласно практиката на Съда на Европейските общности, така че да могат да бъдат позовавани при изчисляването на пътна такса, съответстваща на тези директиви, по отношение на превозни средства с повече от три оси, използвани за превоз на стоки по цялото трасе на австрийската автомагистрала Бренер, дори ако директивите не са транспонирани или са транспонирани несъвършено в австрийското право?
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
а) Как и въз основа на какви параметри се изчислява разрешената пътна такса за еднократно преминаване по цялото трасе?
б) Могат ли и австрийските превозвачи да се позовават на факта, че (прекомерната) ставка за цялото трасе ги дискриминира в сравнение с ползвателите на частични трасета на тази автомагистрала?
4) Ако отговорът и на първия, и на втория въпрос е положителен:
а) Следва ли решението на Съда на Европейските общности по дело C-21/94 Parliament v Council, в което се постановява, че действието на Директива 93/89, която е отменена, се запазва до приемането на нова директива от Съвета, да се тълкува в смисъл, че действието се запазва до транспонирането на новата директива от държавите членки или до изтичането на срока за транспониране?
б) Ако отговорът на въпрос 4(а) е отрицателен: Длъжни ли са държавите членки през периода от 17 юни 1999 г. до 1 юли 2000 г. да вземат предвид новата директива: например трябва ли да спазват предварително някакви нейни ефекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-353/01: Mattila/Съвет и Комисия, Заключение от 10 юли 2003 г.
Явна грешка при преценката при тълкуването на изключението, свързано със защитата на международните отношения
Нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като не е предоставен или дори разгледан частичен достъп до съответните документи
Нарушение на принципа, че всяко искане за достъп до документи трябва да бъде разгледано по отношение на всеки отделен документ
Неспазване на задължението за мотивиране
Неспазване на обективността и равенството при разглеждане на интереса на жалбоподателя от достъп до документите
Нарушение на задължението за независим преглед
Злоупотреба с власт
Неспазване на задължението за сътрудничество
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/00: Hydro Seafood, Съдебно решение от 10 юли 2003 г.
1. Когато, в изпълнение на задължение по Директива 93/53/ЕИО за прилагане на мерки за контрол при възникване на заболяване от списък II в одобрено стопанство или в одобрена зона, държава членка приема вътрешна мярка, чието прилагане води до унищожаване и клане на риби, следва ли принципите на правото на Общността, отнасящи се до защитата на основните права, по-специално правото на собственост, да се тълкуват в смисъл, че възлагат на държавата членка задължение да приеме мерки, предвиждащи изплащане на обезщетение:
а) на собственик на риби, които са унищожени; и
б) на собственик на риби, които трябва да бъдат незабавно заклани, което налага незабавната продажба на тези риби от този собственик?
2. Ако държавата членка е длъжна да приеме такива мерки, кои са критериите за тълкуване, които националният съд трябва да използва, за да определи дали приетите мерки са съвместими с основните права, по-специално с правото на собственост, които Съдът гарантира и които произтичат по-специално от Европейската конвенция за правата на човека?
3. По-специално, изискват ли критериите да се прави разлика между ситуацията, при която избухването на заболяването се дължи на вина на собственика на рибите, и ситуацията, при която собственикът не е виновен?
4. Не е ли Директива 93/53/ЕИО невалидна поради нарушение на основното право на собственост, тъй като не предвижда изплащане на обезщетение на (а) собственик на риби, които са унищожени, и (б) на собственик на риби, които трябва да бъдат незабавно заклани, което налага незабавната продажба на тези риби от този собственик, в обстоятелства, при които е потвърдено избухване на ISA?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-20/00: Booker Aquaculture и Hydro Seafood, Съдебно решение от 10 юли 2003 г.
Изисква ли член 93/53/ЕИО, тълкуван в светлината на основните права, по-специално правото на собственост, държавата членка да приеме мерки, предвиждащи обезщетение:
а) на собственика на рибите, които са били унищожени, и
б) на собственика на рибите, чието незабавно умъртвяване е било разпоредено, с което собственикът е бил принуден незабавно да ги продаде?
Ако държавата членка е длъжна да приеме такива мерки, от какви критерии за тълкуване трябва да се ръководи националният съд при преценката на съвместимостта на приетите мерки с основните права, по-специално правото на собственост, чието спазване се гарантира от Съда и чийто източник е по-специално Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?
Изискват ли тези критерии по-специално мерките да правят разлика в зависимост от това дали появата на огнището на болестта е причинена от виновно противоправно поведение на собственика на засегнатите риби или не?
Явява ли се Директива 93/53/ЕИО незаконосъобразна, тъй като нарушава основното право на собственост поради това, че не предвижда в случай на потвърдена епидемия от ISA предоставяне на обезщетение а) на собственика на рибите, които са били унищожени, и б) на собственика на рибите, чието незабавно умъртвяване е било разпоредено, с което собственикът е бил принуден незабавно да ги продаде?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/01: Weigel, Заключение от 3 юли 2003 г.
1. Следва ли член 39 ЕО (свободно движение на работници) или член 12 ЕО (забрана на дискриминация по признак националност) да се тълкува в смисъл, че е в противоречие с тези разпоредби облагането с данък, изчислен на базата на стандартния разход на гориво (Normverbrauchsabgabe, основен данък и надбавка), на превозно средство, внесено в Република Австрия от друга държава-членка на Общността от лице, което премества местоживеенето си във връзка със смяна на работата?
2. Противоречи ли облагането със стандартния данък върху разхода на гориво (Normverbrauchsabgabe), посочен в първия въпрос, на член 90 ЕО (…) или на член 23 ЕО (…) и член 25 ЕО (…) ?
3. Съвместима ли е надбавката, дължима по Normverbrauchsabgabe, посочена в първия въпрос, с Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота (…), изменена с Директива 91/680/ЕИО на Съвета (…)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/01: Skandia и Ramstedt, Съдебно решение от 26 юни 2003 г.
Следва ли разпоредбите на правото на Общността относно свободното движение на лица, услуги и капитали, и по-специално член 49 ЕО, във връзка с член 12 ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални данъчни разпоредби, съгласно които застрахователна полица, издадена от застрахователно дружество, установено в Обединеното кралство, Германия или Дания, която отговаря на условията, предвидени в Швеция за служебно пенсионно осигуряване, с изключение на изискването полицата да бъде издадена от застрахователно дружество, действащо на територията на Швеция, се третира като застраховка „доживотна рента“ с данъчни последици, които, в зависимост от конкретния случай, могат да бъдат по-неблагоприятни от данъчните последици при служебна пенсионна застраховка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/00: Kühne & Heitz, Заключение от 17 юни 2003 г.
Изисква ли правото на Общността, по-специално принципът на солидарност на Общността, съдържащ се в член 10 ЕО, и при обстоятелствата, описани в мотивите на настоящото решение, административен орган да възобнови решение, което е станало окончателно, за да осигури пълното действие на правото на Общността, както трябва да се тълкува в светлината на последващо преюдициално решение на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.