Харта на основните права
Харта на основните права
Дело C-370/12: Pringle, Определение от 4 октомври 2012 г.
Приложими ли са условията за ускорена процедура по член 23a от Статута на Съда на Европейския съюз и член 104a от Процедурния правилник на Съда при преюдициално запитване относно валидността и тълкуването на Договора за Европейския механизъм за стабилност, предвид изключителната спешност и обстоятелствата на финансовата криза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-399/11: Stefano Melloni, Заключение от 2 октомври 2012 г.
1) Трябва ли член 4а, параграф 1 от [Рамковото решение] […] да се тълкува в смисъл, че възпрепятства националните съдебни органи, в посочените в същата разпоредба случаи, да обвързват изпълнението на европейска заповед за арест с условието въпросната присъда да може да бъде преразгледана с цел гарантиране на правата на защита на лицето, чието предаване се иска?
2) В случай че на първия въпрос бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 4а, параграф 1 от [Рамковото решение] […] с изискванията, произтичащи от правото на ефективна съдебна защита и на справедлив процес, предвидено в член 47 от Хартата […], както и с правото на защита, гарантирано в член 48, параграф 2 от посочената харта?
3) В случай че на втория въпрос бъде даден утвърдителен отговор, позволява ли член 53, тълкуван систематично във връзка с признатите в членове 47 и 48 от Хартата права, на държава членка да обвърже предаването на задочно осъдено лице с условието присъдата да може да бъде подложена на преразглеждане в държава, от която изхожда искането, като по този начин предостави на тези права по-високо равнище на защита от това, което произтича от правото на […] [Съюза], с цел да се избегне ограничаващо или накърняващо тълкуване на основно право, признато от конституцията на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/10: Deutsches Weintor, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.
Необходимо ли е, за да се приеме, че конкретна претенция е здравна по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея, във връзка с член 2, параграф 2, точка 5, или по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, да е налице благоприятен хранителен или физиологичен ефект, който цели устойчиво подобряване на физическото състояние, или е достатъчен само временен ефект, ограничен до периода на приема и храносмилането на хранителния продукт?
В случай че твърдението за временен благоприятен ефект може да се определи като здравна претенция:
За да може да се приеме, че този ефект е обоснован с липсата или намаленото съдържание на определено вещество по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) и съображение 15 от Регламента, достатъчно ли е в претенцията да се твърди само че ефектът, който по принцип следва от храна от този вид, многократно установяван като неблагоприятен, в конкретния случай е с по-слабо проявление?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Налице ли е съответствие с член 6, параграф 1, първа алинея от Договора за Европейския съюз, в редакцията му от 13 декември 2007 г., във връзка с член 15, параграф 1 (свобода при избор на професия) и с член 16 (свобода на стопанската инициатива) от Хартата в редакцията ѝ от 12 декември 2007 г., ако на производител или търговец на вино се забрани без изключение да предявява здравна претенция в реклама по описания по-горе начин, дори ако посочената претенция отговаря на истината?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/11: Y и Z, Съдебно решение от 5 септември 2012 г.
Следва ли член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че не всяко посегателство върху свободата на вероизповеданието, с което се нарушава член 9 ЕКПЧ, непременно представлява акт на преследване по смисъла на първата от тези разпоредби, а обратно на това, за да е налице тежко нарушение на свободата на вероизповеданието, като едно от основните права на човека, е необходимо да се засяга нейната същина?
Същината на свободата на вероизповеданието обхваща ли единствено изповядването и практикуването на вярата по домовете или при съседи, или обратно, акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО може да е налице и когато в резултат на публичното практикуване на вероизповеданието в държавата по произход се поставят в опасност животът, телесната неприкосновеност или физическата свобода, което кара молителя да се откаже от подобно публично практикуване на своето вероизповедание?
В хипотезата, при която в същината на свободата на вероизповеданието биха могли да се включват и определени религиозни практики на обществени места:
— за да се приеме, че е налице тежко посегателство на свободата на вероизповеданието, достатъчно ли е молителят да възприема този начин на практикуване на своето вероизповедание за необходим, за да съхрани религиозната си идентичност,
— или освен това се изисква и религиозната общност, към която принадлежи молителят, да възприема тази религиозна практика за централен елемент от религиозното си учение,
— или пък може да се стигне и до допълнителни ограничения на свободата на вероизповеданието в резултат на други обстоятелства, като например общата ситуация в държавата по произход?
Налице ли са основателни опасения от преследване по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, когато се установи, че след връщането си в държавата по произход молителят ще предприеме религиозни действия, които не са част от същината на свободата на вероизповеданието, независимо че от това ще възникне опасност за неговия живот, телесна неприкосновеност или физическа свобода, или обратно, следва да се очаква, че молителят ще се откаже от подобни действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/11: Otis и др., Заключение от 26 юни 2012 г.
1) а) В член 282 от Договора, понастоящем член [3]35 [ДФЕС], се предвижда, че Съюзът се представлява от Комисията. Член 335 ДФЕС, от една страна, както и членове 103 и 104 от Финансовия регламент, от друга страна, предвиждат, че по административни въпроси, свързани с функционирането на институциите, Съюзът се представлява от съответните институции, като възможните последици от това са, че институциите могат да бъдат конституирани като страни — единствени или не — в производствата пред съответните съдилища. Получаването от определени изпълнители на прекалено завишени цени в резултат на създаването на картел несъмнено може да се квалифицира като измама. В белгийското право се прилага принципът lex specialis generalibus derogat. Доколкото този правен принцип е възприет и в европейското право, не следва ли да се счита, че съответната институция (с изключение на случаите, в които самата Комисия е възложител) трябва да поеме инициативата за предявяване на исковете?
б) (Въпрос, зададен при условията на евентуалност) Не би ли следвало Комисията да разполага поне с пълномощно да представлява съответните институции, за да може да защитава интересите им пред съд?
2) а) Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека гарантират на всяко лице правото на справедлив съдебен процес и свързания с него принцип, че никой не може да е съдия по собственото си дело. Съвместимо ли е с този принцип Комисията първоначално да действа в качеството си на орган по конкуренцията и да наложи санкция за приетото за противоправно поведение, а именно създаването на картел, поради нарушаване на член 81, понастоящем член 101 от Договора, след проведено от самата нея разследване и на един последващ етап да подготви предявяването на иск за обезщетение за вреди пред съответния национален съд и да вземе решение за неговото предявяване, при положение че двата въпроса са свързани помежду си и за тях отговаря един и същи член на Комисията, още повече че националният съд, пред когото е предявен искът, не може да се отклони от решението за налагане на санкция?
б) (Въпрос, зададен при условията на евентуалност) При [отрицателен] отговор на въпроса по точка 2, буква а), (т.е. ако се приеме, че е налице несъвместимост) по какъв начин съгласно правото на Съюза пострадалото от противоправно деяние (създаване на картел) лице (Комисията и/или институциите и/или Съюзът) трябва да предяви правото си на обезщетение, което също е основно право […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/12: GREP, Определение от 13 юни 2012 г.
Прилага ли се член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз в производството по обжалване на декларация за изпълняемост по Регламент № 44/2001?
Допустимо ли е национално законодателство, което изключва възможността за предоставяне на правна помощ на юридически лица в производството по обжалване на декларация за изпълняемост?
Какви критерии следва да прилага националният съд при преценка на правото на юридически лица на освобождаване от разноски или на правна помощ в такова производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/12: GREP, Определение от 13 юни 2012 г.
Приложимо ли е правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз при жалба срещу декларация за изпълняемост по Регламент № 44/2001?
Допустимо ли е ограничение в националното право, изключващо предоставянето на правна помощ на юридическите лица, съобразно принципа на ефективна съдебна защита и принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/10: Åkerberg Fransson, Заключение от 12 юни 2012 г.
1) Съгласно шведското право трябва да е налице ясно основание, изведено от Европейската конвенция от 4 ноември 1950 г. за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) или от практиката на ЕСПЧ, за да може националната юрисдикция да не приложи национални разпоредби, които вероятно противоречат на принципа ne bis in idem съгласно член 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, а следователно и на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Подобно изискване съгласно националното право, за да не бъдат приложени национални разпоредби, съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с неговите общи принципи, включително предимството и непосредственото действие на правото на Съюза?
2) Допустимостта на наказателното производство за престъпление против данъчната и осигурителната система попада ли в обхвата на принципа ne bis in idem съгласно член 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и член 50 от Хартата, когато за същото деяние, изразяващо се в предоставяне на невярна информация, на подсъдимия вече е наложена глоба (данъчна санкция) в рамките на административно производство?
3) Има ли значение за отговора на втория въпрос обстоятелството, че тези санкции трябва да са съгласувани, така че в рамките на наказателното производство общите юрисдикции да могат да намалят наказанието по съображение, че на подсъдимия вече е наложена данъчна санкция за същото деяние, изразяващо се в предоставяне на невярна информация?
4) При определени условия може да се допусне, в рамките на обхвата на посочения във втория въпрос принцип ne bis in idem, да бъдат наложени други санкции в ново производство за същото деяние, което вече е разгледано в производство, приключило с решение за налагане на санкции на съответното лице. Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, изпълнени ли са условията на принципа ne bis in idem при налагането на няколко санкции в отделни производства, когато в последното производство се прави нова и независима от предходното производство преценка на обстоятелствата?
5) Шведската система, която предвижда отделни производства за налагане на данъчни санкции и за наказателно преследване за престъпления против данъчната и осигурителната система, се основава на редица съображения от общ интерес, изложени подробно по-долу. В случай че отговорът на втория въпрос е утвърдителен, съвместима ли е с принципа ne bis in idem система като шведската, при положение че е възможно да се установи система, която не попада в обхвата на принципа ne bis in idem — без да е необходимо да се прави отказ нито от налагането на данъчни санкции, нито от установяването на отговорност за престъпления против данъчната и осигурителната система — ако в случаите на такива престъпления правомощието за налагане на данъчни санкции се прехвърли от Skatteverket, съответно от административните юрисдикции, на общите юрисдикции във връзка с висящото пред тях наказателно производство за престъпления против данъчната и осигурителната система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/11: Sky Österreich, Заключение от 12 юни 2012 г.
Съвместим ли е член 15, параграф 6 от Директива[та] […] с членове 16 и 17 от Хартата […], съответно с член 1 от Първия допълнителен протокол към [ЕКПЧ]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-40/11: Iida, Заключение от 15 май 2012 г.
За да може гражданин на трета страна, който упражнява родителски права в качеството му на родител, да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с детето си, което притежава гражданство на Съюза, предоставя ли правото на Европейския съюз на този родител право да остане в държавата членка по произход на детето въз основа на „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“, когато поради упражняването на правото му на свободно движение детето е установено в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.