Харта на основните права
Харта на основните права
Дело C-571/10: Kamberaj, Съдебно решение от 24 април 2012 г.
Първият, четвъртият, петият, шестият и седмият въпрос, поставени от Tribunale di Bolzano по дело C-571/10, са недопустими.
При противоречие между разпоредба на националното право и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., извършената в член 6, параграф 3 ДЕС препратка към тази конвенция налага ли на националния съд да осигури прякото приложение на разпоредбите на конвенцията, като остави без приложение несъвместимата с нея разпоредба на националното право?
Член 11, параграф 1, буква г) от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална или регионална правна уредба като разглежданата в главното производство, която при отпускането на жилищна помощ предвижда различно третиране на гражданите на трета страна, ползващи се със статут на дългосрочно пребиваващи, предоставен в съответствие с разпоредбите на тази директива, в сравнение с живеещите в същата провинция или регион граждани на държавата членка във връзка с разпределянето на средствата за тази помощ, доколкото помощта попада в някоя от посочените в тази разпоредба три категории и параграф 4 от същия член не се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/11: Y и Z, Заключение от 19 април 2012 г.
1) Следва ли член 9, параграф 1, буква а) от Директива[та] да се тълкува в смисъл, че не всяко посегателство върху свободата на вероизповеданието, с което се нарушава член 9 ЕКПЧ, непременно представлява акт на преследване по смисъла на първата посочена разпоредба, а обратно на това, за да е налице тежко посегателство на свободата на вероизповеданието като основно право на човека, е необходимо да се засяга нейната същина?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) Същината на свободата на вероизповеданието обхваща ли единствено изповядването и практикуването на вярата по домовете или при съседи, или обратно, акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Директива[та] може да е налице и когато в резултат на публичното практикуване на вероизповеданието в държавата по произход се поставят в опасност животът, телесната неприкосновеност или физическата свобода, което кара молителя да се откаже от подобно публично практикуване на своето вероизповедание?
б) В хипотезата, при която в същината на свободата на вероизповеданието биха могли да се включват и определени религиозни практики на обществени места:
за да се приеме, че е налице тежко посегателство на свободата на вероизповеданието, достатъчно ли е молителят да възприема този начин на практикуване на своето вероизповедание за необходим, за да съхрани религиозната си идентичност,
или освен това се изисква и религиозната общност, към която принадлежи молителят, да възприема тази религиозна практика за централен елемент от религиозното си учение,
или пък може да се стигне и до допълнителни ограничения на свободата на вероизповеданието в резултат на други обстоятелства, като например общата ситуация в държавата по произход?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос, налице ли са „основателни […] опасения от преследване“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива[та], когато се установи, че след връщането си в държавата по произход молителят ще предприеме религиозни действия, които не са част от същината на свободата на вероизповеданието, независимо че от това ще възникне опасност за неговия живот, телесна неприкосновеност или физическа свобода, или обратно, може разумно да се очаква, че молителят ще се откаже от подобни действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/10: Deutsches Weintor, Заключение от 29 март 2012 г.
1. За да се приеме, че конкретна претенция е здравна по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея, във връзка с член 2, параграф 2, точка 5 или по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 […], изменен с Регламент (ЕС) № 116/2010 […], необходимо ли е да е налице благоприятен хранителен или физиологичен ефект, който цели устойчиво подобряване на физическото състояние, или е достатъчен само временен ефект, ограничен до периода на приема и храносмилането на хранителния продукт?
2. В случай че твърдението за временен благоприятен ефект може да се определи като здравна претенция:
За да може да се приеме, че този ефект е обоснован с липсата или намаленото съдържание на определено вещество по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) и съображение 15 от Регламента, достатъчно ли е в претенцията да се твърди само че ефектът, който по принцип следва от храна от този вид, многократно установяван като неблагоприятен, в конкретния случай е с по-слабо проявление?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Налице ли е съответствие с член 6, параграф 1, първа алинея от Договора за Европейския съюз, в редакцията му от 13 декември 2007 г. (ОВ C 115, 2008 г., стр. 13), във връзка с член 15, параграф 1 (свобода при избор на професия) и с член 16 (свобода на стопанската инициатива) от Хартата на основните права на Европейския съюз в редакцията ѝ от 12 декември 2007 г. (ОВ C 303, стр. 1), ако на производител или търговец на вино се забрани без изключение да предявява здравна претенция в реклама по описания по-горе начин, дори ако посочената претенция отговаря на истината?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/09: Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, Съдебно решение от 21 декември 2011 г.
Спазено ли е правото на защита при приемането на спорното решение, с което се запазва включването на PMOI в списъка по член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001?
Съответства ли спорното решение на изискванията на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 относно необходимостта от решение на компетентен орган?
Гарантирано ли е правото на ефективна съдебна защита на PMOI при приемането на спорното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/10: N. S. и др., Съдебно решение от 21 декември 2011 г.
Попада ли в приложното поле на правото на Европейския съюз за целите на член 6 ДЕС и/или на член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз решение на държава членка по член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 дали да разгледа молба за убежище, която не спада към нейните отговорности съгласно посочените в глава III от Регламента критерии?
Длъжна ли е държавата членка, която трябва да прехвърли търсещото убежище лице в държавата членка, която е компетентна съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 343/2003, да провери дали втората държава членка спазва основните права в Европейския съюз, директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85 и Регламент № 343/2003?
Допуска ли задължението за спазване на основните права на Европейския съюз прилагането на необорима презумпция, че компетентната държава ще спазва: i) основните права на жалбоподателя съгласно правото на Съюза и/или ii) минималните стандарти, наложени с директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85?
Длъжна ли е държавата членка съгласно правото на Европейския съюз и ако това е така — при какви обстоятелства е длъжна да упражни правомощието си по член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 да разгледа и да поеме отговорността за молба, когато прехвърлянето на жалбоподателя в компетентната държава би го изложило на опасност от нарушаване на основните му права, по-специално на правата по членове 1, 4 и 18, член 19, параграф 2 и/или член 47 от Хартата, и/или на опасността предвидените в директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85 минимални стандарти да не бъдат приложени спрямо него?
Съвместима ли е с правата по член 47 от Хартата разпоредба от националното право, която задължава съдилищата — за целите на определянето дали дадено лице може законно да бъде прехвърлено в друга държава членка на основание на Регламент № 343/2003 — да третират тази държава членка като държава, от която лицето няма да бъде изпратено в друга държава в нарушение на правата му по ЕКПЧ или на правата му по Женевската конвенция и Протокола от 1967 г.?
По-широк ли е обхватът на закрилата, предоставена от общите принципи на правото на Европейския съюз, и по-специално от правата по членове 1, 18 и 47 от Хартата, на лице, спрямо което се прилага Регламент № 343/2003, от обхвата на закрилата, предоставена от член 3 от ЕКПЧ?
Доколкото предходните въпроси са поставени във връзка със задълженията на Обединеното кралство, ще има ли отражение върху отговорите на втори до шести въпрос, ако се вземе предвид Протокол (№ 30) относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз към Република Полша и към Обединеното кралство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-571/10: Kamberaj, Заключение от 13 декември 2011 г.
Правото на Европейския съюз, и по-конкретно членове 2 [ДЕС] и 6 ДЕС, членове 21 и 34 от Хартата и директиви 2000/43[…] и 2003/109[…], допуска ли национална правна уредба (по-точно: правна уредба на провинция), като съдържащата се в разпоредбите на член 15 [алинея 2] от Указ № 670/1972 […], на членове 1 и 5 от провинциалния закон, както и в Решение № 18[8]5 […] в частта, в която за предоставяне на разглежданите облаги, и по-конкретно за предоставянето на т.нар. „жилищна помощ“, се отдава значение на гражданството, като дългосрочно пребиваващите работници, които не са граждани на Европейския съюз, или апатридите се третират по-неблагоприятно от пребиваващите общностни граждани (независимо дали са италиански граждани или не)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-468/10: ASNEF, Съдебно решение от 24 ноември 2011 г.
Трябва ли член 7, буква е) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че за да се допусне обработване на лични данни без съгласието на съответното физическо лице, когато това е необходимо за реализирането на законни интереси на администратора или на едно или повече трети лица, на които се разкриват данните, не е достатъчно с обработването да не се нарушават основните права и свободи на това лице, а трябва и въпросните данни да се съдържат в общодостъпни източници?
Има ли член 7, буква е) от Директива 95/46 непосредствено действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-256/11: Dereci и др., Съдебно решение от 15 ноември 2011 г.
Трябва ли правото на Съюза, и в частност разпоредбите му относно гражданството на Съюза, да се тълкува в смисъл, че не допуска държавата членка да откаже на гражданин на трета държава да пребивава на нейна територия, въпреки че този гражданин иска да живее с член на своето семейство, който е гражданин на Съюза, живее в тази държава членка и е неин гражданин, никога не е упражнявал правото си на свободно движение и издръжката му не зависи от гражданина на третата държава?
Член 13 от Решение № 1/80 или член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавата членка да прилага по-строги национални правила за първото влизане на турски граждани на територията на страната в сравнение с прилаганите преди това правила за първото им влизане, въпреки че тези улесняващи първото влизане по-ранни правила влизат в сила едва след като за държавата членка вследствие на присъединяването ѝ към Съюза влизат в сила упоменатите по-горе разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-256/11: Dereci и др., Становище на генералния адвокат
Правото на Съюза изисква ли предоставяне на производно право на пребиваване на гражданин на трета държава, който е член на семейството на гражданин на Съюза, пребиваващ единствено в държавата членка, на която е гражданин, без да е упражнил свободата си на движение?
Допускат ли клаузите „standstill“ по член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол и член 13 от Решение № 1/80 въвеждането на по-строги национални правила по отношение на първото приемане на турски граждани в сравнение с по-рано действащите правила, ако новите ограничения са приети след влизането в сила на тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-256/11: Dereci и др., Определение от 9 септември 2011 г.
Включва ли правото на Съюза, и по-специално член 20 ДФЕС и Директива 2004/38/ЕО, задължение за държавата членка да предостави право на пребиваване на гражданин на трета държава, който желае да живее със свой роднина – гражданин на Съюза, който никога не е упражнявал правото си на свободно движение и не е икономически зависим от молителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.