Харта на основните права
Харта на основните права
Дело C-180/12: Stoilov i Ko, Заключение от 18 юли 2013 г.
1. Следва ли за тарифното ѝ класиране стоката — ленти от плат от нетъкан текстил за производство на щори за вътрешно обзавеждане, навити на руло, да се класира по Комбинираната номенклатура в зависимост от качествата на стоката като „тъкан“ по тарифен код 5407 61 30, или това следва да се извърши по тарифен код 6303 92 10 съгласно единственото ѝ предназначение — за щори за вътрешно обзавеждане, като се вземе предвид следното: а) понятието „конфекциониран артикул“ по смисъла на Забележка 7 към Раздел XI „Текстилни материали и изделия от тях“ от КН, тълкувано във връзка с точка 2, буква а) от Общите правила на същата относно понятията за некомплектован и незавършен артикул, предвид хипотезата по буква в) от посочената забележка, качествата на процесната стока и възможността да се произведе единствено крайно изделие от нея; б) понятието „тъкан“ по глава 54, подпозиция 5407 61 30 от КН включва ли ленти от плат, които имат и завършени краища по дължина както крайния артикул, за който единствено са предназначени — щори за вътрешно обзавеждане, предвид изричното упоменаване на този артикул в подпозиция 6303 92 10 от същата номенклатура?
2. Може ли да се счита, че за декларатора и задължено по вноса лице е възникнало оправдано правно очакване за тарифното класиране на стоката, когато а) по подадена по-рано митническа декларация с идентични стока и тарифен код, след физическа проверка от митническите органи, в това число и относно тарифното класиране, обективирана в протокол, не са взети проби за анализ и е направен извод за съответствие на стоката с декларираното; и б) поради неизвършване на последваща проверка след вдигането на стоките по други пет митнически декларации за декларирани идентични стока и тарифен код, също подадени по-рано, в това число преди и след датата на протокол за митническа проверка с констатация за съответствие на тарифния код?
3. Следва ли член 243, параграф 1 от Митническия кодекс да се тълкува с оглед спазване на принципа за силата на присъдено нещо, че на оспорване подлежи само актът по член 232, параграф 1, буква а) от същия кодекс, когато такъв е издаден поради неплащане в срок, с който акт едновременно се установява размерът на сборовете при внос и който представлява изпълнително основание за принудително събиране на сборовете, съгласно националното право на държава членка?
4. Следва ли член 41, параграф 2, буква а) и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато по направеното доказателствено искане за независима експертиза от задълженото лице след уведомяването му по член 221, параграф 1 от Митническия кодекс липсва изрично произнасяне от митнически орган и обсъждане в мотиви на последващи решения, е допуснато неотстранимо нарушение на правото на добра администрация и на правото на защита в хода на административното производство, което не може да бъде поправено в хода на съдебното производство, предвид обстоятелството че при условията на главното производство засегнатото лице има възможност само пред първата съдебна инстанция да докаже възраженията си относно тарифното класиране на стоката, като постави въпроси на независимо вещо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/11: Schindler Holding и др./Комисия, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Нарушен ли е принципът на разделение на властите и изискването за производство, основаващо се на зачитане на принципите на правовата държава, при налагане на глоби от Комисията за нарушения на конкуренцията?
Спазено ли е изискването за непосредственост при събирането на доказателства в производството пред Комисията и Общия съд?
Съвместим ли е член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 с принципа на законосъобразност на наказанията?
Законосъобразни ли са Насоките на Комисията от 1998 г. относно определяне на размера на глобите, приети без участие на законодателен орган?
Нарушени ли са принципите на забрана на обратното действие и на защита на оправданите правни очаквания при прилагането на Насоките от 1998 г. и административната практика на Комисията?
Нарушен ли е принципът на презумпцията за невиновност при вменяване на отговорност на дружеството майка за действията на дъщерните дружества?
Допустимо ли е в правото на Съюза да се вменява солидарна отговорност на дружеството майка за нарушения на конкуренцията, извършени от неговите дъщерни дружества?
Правилно ли е определен максималният размер на глобата въз основа на оборота на групата като едно предприятие?
Нарушено ли е правото на собственост чрез определяне на глобите в разглеждания случай?
Спазени ли са Насоките от 1998 г. при определяне на началния размер на глобите и при преценката на отражението на нарушението върху пазара?
Правилно ли е отказано или ограничено намаление на глобата поради смекчаващи обстоятелства, включително доброволно прекратяване на нарушението и въвеждане на програма за съответствие?
Спазено ли е Известието относно сътрудничеството от 2002 г. при определяне на намалението на глобата за сътрудничество и принципа на равно третиране?
Пропорционален ли е размерът на наложените глоби спрямо тежестта на нарушението и оборота на предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-93/12: Agrokonsulting-04, Съдебно решение от 27 юни 2013 г.
Следва ли принципът на ефективност, изведен в практиката на ЕС, и принципът на ефективна съдебна защита, залегнал в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална процесуалноправна норма, като тази на чл. 133, ал. 1 АПК, обуславяща подсъдност на административноправни спорове по прилагането на Общата селскостопанска политика на ЕС само със седалището на административния орган, издал оспорения акт, като се има предвид, че нормата не отчита местонахождението на недвижимите имоти и адреса на оспорващия?
Следва ли принципът на еквивалентност, изведен в практиката на Съда на ЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална процесуалноправна норма като тази на чл. 133, ал. 1 АПК, обуславяща подсъдност на административноправни спорове по прилагането на Общата селскостопанска политика на ЕС само със седалището на административния орган, издал оспорения административен акт, като се има предвид нормата на § 19 ПЗР ЗИДАПК (отнасяща се до подсъдността по вътрешни административноправни спорове по повод земеделски земи)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-131/12: Google Spain и Google, Заключение от 25 юни 2013 г.
1.
С оглед на териториалното приложение на [Директивата], а и на испанското законодателство в областта на защитата на личните данни:
1.1.
Трябва ли да се счита, че съществува „клон“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква a) от [Директивата] при наличието на една или повече от следните хипотези:
— когато предприятието, предоставящо услугите на търсачка, създава в държава членка офис или дъщерно дружество, чиято дейност по рекламиране и продажба на рекламните пространства в търсачката е насочена към гражданите на тази държава,
или
— когато дружеството майка посочва дъщерно дружество, намиращо се в тази държава членка, като свой представител и администратор на две конкретни файлови системи, които са свързани с данни на клиенти, сключили договор за реклама със същото предприятие,
или
— когато офисът или дъщерното дружество, установен в държава членка, препраща на дружеството майка със седалище извън територията на Европейския съюз заявленията и молбите, които му отправят както засегнатите лица, така и органите, натоварени да осигурят зачитането на правото на защита на личните данни, дори когато това сътрудничество се осъществява на доброволна основа?
1.2.
Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Директивата] да се тълкува в смисъл, че е налице „оборудване, намиращо се на територията на дадената държава членка“,
когато подобна търсачка използва паяци или роботи за намиране и индексиране на информацията, съдържаща се на уебстраници, съхранявани на сървъри в тази държава членка,
или
когато използва името на домейна на държава членка и насочва търсенето и резултатите в зависимост от езика на тази държава членка?
1.3.
Може ли да се счита, че временното съхраняване на индексираната от търсачките в интернет информация представлява оборудване по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от [Директивата]
При утвърдителен отговор на този въпрос, може ли да се приеме, че този критерий за привръзка се прилага, когато предприятието отказва да разкрие мястото, където съхранява тези данни, изтъквайки съображения, свързани с конкуренцията?
1.4.
Независимо от отговорите на предходните въпроси, и по-конкретно в случай че [Съдът] приеме, че не са приложими предвидените в член 4 от Директивата критерии за привръзка,
трябва ли да се приложи [Директивата] с оглед на член 8 от [Хартата] в държавата членка, където се намира центърът на тежестта на конфликта и е възможна по-ефикасна защита на правата на гражданите на Европейския съюз?
2. Що се отнася до дейността на търсачките като доставчик на съдържание във връзка с [Директивата]:
2.1.
Трябва ли да се счита, че дейността на предприятието „Google“ в качеството му на доставчик на съдържание като търсачка в интернет, изразяваща се в намиране на публикувана или включена в мрежата от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване, и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред,
представлява дейността, обхваната от понятието за „обработване“, посочено в член 2, буква б) от [Директивата], когато тази информация съдържа лични данни на трети лица?
2.2.
При утвърдителен отговор на предходния въпрос и отново във връзка с гореописаната дейност, трябва ли член 2, буква г) от Директивата да се тълкува в смисъл, че предприятието, което управлява търсачката „Google“, е „администратор“ на личните данни, съдържащи се на уебстраниците, които тази търсачка индексира?
2.3.
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли националният орган за контрол на личните данни (в случая [AEPD]), който защитава правата по член 12, буква б) и член 14, буква а) от [Директивата], да изисква пряко от търсачката на предприятието „Google“ да оттегли от своите каталози публикувана от трети лица информация, без да се обърне предварително или едновременно с това към притежателя на уебстраницата, на която е поместена тази информация?
2.4.
При утвърдителен отговор на този последен въпрос, изключва ли се задължението на търсачките за защита на тези права, ако информацията, съдържаща лични данни, е била публикувана законосъобразно от трети лица и е запазена на уебстраницата, от която произхожда?
3. Относно обхвата на правото на заличаване и/или правото на възражение във връзка с „derecho al olvido“ (правото на забрава) възниква следният въпрос:
3.1.
Трябва ли да се счита, че правата на изтриване и блокиране на данните, предвидени в член 12, буква б), и правото на възражение, предвидено в член 14, буква а) от [Директивата], предполагат, че заинтересованото лице може да се обърне към търсачките, за да забрани индексирането на отнасяща се до него информация, публикувана на уебстраници на трети лица, изтъквайки своето желание тя да не бъде видяна от потребителите на интернет, ако счита, че тя може да му навреди, или желае тя да бъде забравена, макар и въпросната информация да е била публикувана правомерно от трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-291/12: Schwarz, Заключение от 13 юни 2013 г.
Валиден ли е член 1, параграф 2 от Регламент [№ 2252/2004, изменен с Регламент № 444/2009]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-276/12: Sabou, Заключение от 6 юни 2013 г.
1) Съгласно правото на Европейския съюз данъчнозадълженото лице има ли право да бъде уведомено за решението на данъчната администрация да отправи запитване за предоставяне на информация в съответствие с Директива 77/799/ЕИО
Данъчнозадълженото лице има ли право да участва при изготвяне на запитването до запитаната държава членка
Ако то няма такива права съгласно правото на Европейския съюз, възможно ли е те да му бъдат предоставени от националното право?
2) Данъчнозадълженото лице има ли право да участва в разпита на свидетели в запитаната държава в хода на действията по отправяне на запитване за предоставяне на информация в съответствие с Директива 77/799/ЕИО
Запитаната държава членка длъжна ли е да уведоми предварително кога ще се проведе разпитът на свидетеля, ако това е било поискано от запитващата държава членка?
3) Данъчната администрация в запитаната държава членка има ли задължение при предоставянето на информация в съответствие с Директива 77/799/ЕИО да включи определено минимално съдържание в своя отговор, от което да е ясно от какви източници и чрез какви методи запитаните данъчни органи са получили предоставената информация
Може ли данъчнозадълженото лице да оспори правилността на предоставената по този начин информация например на основание допуснати в хода на процедурата процесуални нарушения в запитаната държава, които са предхождали предоставянето на информацията
Или приложение намира принципът на взаимно доверие и сътрудничество, в съответствие с който предоставената от запитаната данъчна администрация информация не би могла да се поставя под въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/12: Schaible, Заключение от 29 май 2013 г.
a) задължението на ищеца за идентификация на всяко животно съгласно член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Регламент № 21/2004,
б) задължението на ищеца за електронна идентификация на всяко животно съгласно член 9, параграф 3, първа алинея от Регламент № 21/2004 […], и
в) задължението на ищеца да поддържа регистър В съгласно член 5, параграф 1 във връзка с раздел Б, точка 2 от приложението към Регламент № 21/2004
съвместими ли са с нормите от по-висок ранг на правото на Съюза и следователно валидни ли са?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/12: Ymeraga и Ymeraga-Tafarshiku, Съдебно решение от 8 май 2013 г.
Доколко качеството гражданин на Съюза и произтичащото от това право на съответното лице да пребивава в страната, чийто гражданин е, както са предвидени в член 20 ДФЕС, във връзка с правата, гаранциите и задълженията, предвидени в Хартата […], и по-конкретно — доколкото са релевантни — в членове 20, 21, 24, 33 и 34 [от нея], предоставят право на събиране на семейството в полза на кандидат за събиране на семейството, който е […] гражданин [на Съюза] и иска да се събере в страната, в която пребивава и чийто гражданин е, с баща си, майка си и двама от братята си, всичките граждани на трета страна, при положение че кандидатът за събиране на семейството не се е придвижвал, нито е пребивавал в държава членка, различна от държавата, на която е гражданин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/10: Åkerberg Fransson, Определение от 7 май 2013 г.
Допустимо ли е служебното поправяне на езикова грешка в мотивите на съдебно решение съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/11: Schindler Holding и др./Комисия, Заключение от 18 април 2013 г.
Нарушение на принципите на разделение на властите, на правовата държава и на принципа на пряко доказване
Неправилно прилагане на принципите за съвместна отговорност на дружеството майка за нарушения на правилата относно картелите, извършени от негови дъщерни дружества
Нарушение на принципа на виновна отговорност
Невалидност на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 с оглед на принципа на определеност
Незаконосъобразност на Насоките на Комисията от 1998 г. поради липса на компетентност и прилагане с обратна сила
Неправилна квалификация на нарушенията като „много сериозни“ и неправилно отхвърляне на смекчаващи обстоятелства и сътрудничество
Неправилно прилагане на тавана от 10 % за размера на глобата
Нарушение на правото на собственост
Неспазване на принципа на пропорционалност
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.