Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-48/24: Vilniaus tarptautinė mokykla, Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Трябва ли член 49 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че приложното му поле включва предвиденото в националната правна уредба изискване за владеене на официалния език, което се прилага за административния персонал и учителите на учебно заведение, създадено от частно физическо лице, което прилага международна програма за средно образование, както и учебните програми на International Baccalaureate за начално и прогимназиално образование?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 49 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която изискването за владеене на официалния език се прилага без изключение, първо, по отношение на всички учители, работещи в учебно заведение, създадено от частно физическо лице, което предлага международна програма за средно образование, както и учебните програми на International Baccalaureate за начално и прогимназиално образование, и второ, по отношение на административния персонал в това учебно заведение, независимо от обстоятелствата, характерни за дейността на това учебно заведение?
3) Трябва ли член 53 от [Директивата относно признаването] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която изискването за владеене на официалния език се прилага без изключение по отношение на всички учители, работещи в учебно заведение, което е създадено от частно физическо лице и предлага международна програма за средно образование, както и учебните програми на International Baccalaureate за начално и прогимназиално образование, независимо от обстоятелствата, характерни за дейността на това учебно заведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/24: Stichting de Thuiskopie, Заключение от 9 юли 2025 г.
1. Може ли възпроизвеждане с описаните в [точка 7 от настоящото заключение] характеристики (offline streaming copy — офлайн копие на стрийминг съдържание), включително като се вземе предвид проверката на три етапа (член 5, параграф 5 от [Директива 2001/29]), да се счита за възпроизвеждане, „извършвано от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от тази директива?
2. Допускат ли целите на Директива [2001/29], включително целите за високо равнище на закрила на авторите, за справедлив баланс между интересите на носителя на правата и интересите на ползвателя, както и за съгласувано и технически неутрално прилагане на изключенията и ограниченията от държавите членки, национална правна уредба, съгласно която изключението за копиране за лично ползване не обхваща и създаването на офлайн копия на стрийминг съдържание?
3. От значение ли е за отговора на единия от двата или и на двата предходни въпроса дали носителите на права получават възнаграждение за всяко създадено офлайн копие на стрийминг съдържание, или получават възнаграждение, което се основава на това колко пъти ползвателят на стрийминг услугата възпроизвежда офлайн копието на стрийминг съдържание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-687/24: C.B.S.-2009, Определение от 3 юли 2025 г.
Какви са изискванията, които националният съд трябва да изпълни, за да бъде допустимо преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, и конкретно как следва да бъде установена връзката между правото на Съюза и предмета на спора?
Прилага ли се правото на Съюза, включително принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, към ситуации, които са изцяло вътрешни за една държава членка и при които липсва трансграничен елемент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/24: Svema Trade, Заключение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли член 15, параграф 5, трета алинея от Директива 2004/25/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба на директивата презумпция трябва да се разглежда като необорима или като оборима?
Ако посочената презумпция за справедлива престация трябва да се разглежда като оборима, този оборим характер неограничен ли е или евентуално е ограничен до определени обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/24: AESTE, Заключение от 3 юли 2025 г.
Критерий за възлагане на обществена поръчка като [разглеждания], който: — оценява увеличението на трудовите възнаграждения над определеното в приложимия отраслов колективен трудов договор, което оферентът предлага да прилага за лицата, които изпълняват обществената поръчка, и — задължава избрания за изпълнител оферент, след колективни преговори с представителите на работниците, да посочи конкретно каква форма ще приеме увеличението на трудовото възнаграждение, както и да направи постъпки за сключване на колективен трудов договор, който да се прилага за персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, представлява ли подходящ критерий за определяне на икономически най-изгодната оферта в съответствие с изискването на член 67, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС
Противоречи ли на принципа на свободното предоставяне на услуги или ограничава ли свободната конкуренция в противоречие с член 56 ДФЕС и Директиви 2014/24/ЕС и 96/71/ЕО, нарушава ли правото на колективни преговори, признато в член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-366/24: Amazon EU (Tarifs minimaux de livraison de livres), Заключение от 3 юли 2025 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че изключват от приложното ѝ поле национална мярка, която урежда упражняването на територията на държавата членка на дейност по предоставяне на услуга с цел защита или насърчаване на културното разнообразие, или, във връзка с разпоредбите на член 16, параграф 1, буква б) от [тази] директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че опазването или насърчаването на културното разнообразие може да обоснове дерогация от забраната на установените в друга държава членка доставчици да се налага изискване, въведено с такава национална правна уредба?
2) Изключва ли преценката за съвместимостта на такава национална правна уредба с преследваните с Директива [2006/123] цели, същата преценка с оглед на първичното право [на Съюза]?
3) В случай че следва да се прецени съвместимостта на национална мярка, приета с цел защита или насърчаване на културното разнообразие, със свободите, гарантирани с членове 34 и 56 [ДФЕС], трябва ли национална мярка, с която се определя минимална такса за доставката на стока по домовете, да се разглежда като отнасяща се до условие за продажба на тази стока и следователно да бъде преценена с оглед единствено на свободното движение на стоки, или тази правна уредба следва да се прецени единствено с оглед на свободното предоставяне на услуги, по-специално, предвид засягането на дейността за онлайн продажба на тази стока или различния характер на престацията за доставка в сравнение с престацията за продажба на стоката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-555/23: Makeleio, Съдебно решение от 26 юни 2025 г.
1) Попадат ли сред целите на Директива 2010/13/ЕС и следователно в приложното ѝ поле, от една страна, осигуряването на зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и, от друга страна, предотвратяването на излъчване от страна на доставчиците на телевизионни услуги на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на излъченото в настоящия случай от жалбоподателите в главните производства?
2) Ако, от една страна, задължението за зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и/или, от друга страна, забраната за излъчване на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на разглежданите в главните производства предавания, попадат в приложното поле на Директива 2010/13/ЕС, национално законодателство, което налага посочените задължения на всички доставчици на телевизионни услуги, с изключение на излъчващите телевизионното си съдържание само по интернет, противоречи ли на член 4, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС във връзка с принципа на равно третиране, залегнал в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос, трябва ли националният регулаторен орган, за да гарантира полезния ефект на Директива 2010/13/ЕС, да прилага правилата на националното право, които налагат въпросните задължения, без разлика спрямо всички доставчици на телевизионни услуги, въпреки че националното право предвижда задълженията и съответните санкции за всички останали доставчици на телевизионни услуги, но не и за излъчващите съдържанието си изключително по интернет
Или налагането на административни санкции за нарушаване на тези задължения, извършено чрез телевизионно излъчване в интернет, по силата на разширително тълкуване или на прилагане по аналогия на националната правна уредба, отнасяща се до други телевизионни услуги, е несъвместимо с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege certa, залегнал в член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с общия принцип на правна сигурност?
4) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос и ако Съдът приеме, че, от една страна, задължението за зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и/или, от друга страна, забраната за излъчване на некачествено съдържание (и по-специално на съдържание като това в разглежданите в главните производства предавания) не попада в приложното поле на Директива 2010/13/ЕС, по смисъла на член 4, параграф 1, когато правото на държава членка налага такива задължения на доставчиците на телевизионни услуги чрез наземни, сателитни или широколентови мрежи за радиоразпръскване и предвижда административни санкции в случай на неизпълнение, но не съдържа съответни правила по отношение на доставчиците на телевизионни услуги по интернет, следва ли член 2, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че компетентният национален орган е длъжен съгласно принципа на равно третиране да разгледа възможността за налагане на административни санкции за нарушаване на тези правила и в случай на излъчване на телевизионни предавания по интернет?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос съвместимо ли е задължението на националния регулаторен орган, въз основа на гореизложеното и на съответстващо на правото на Съюза тълкуване на националното право, и по-специално с горепосочените разпоредби на Директива 2010/13/ЕС, да прилага еднакво и без разлика към всички телевизионни услуги, независимо от начина им на предаване, разпоредбите на националното право, които налагат такива задължения, с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege и с принципа на правна сигурност, при положение че тези задължения, предвидени от националното право за всички други доставчици на телевизионни услуги, не се прилагат за интернет телевизията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-759/23: PJ Carroll и Nicoventures Trading, Съдебно решение от 26 юни 2025 г.
Невалидна ли е Делегирана директива (ЕС) 2022/2100, тъй като с нея се превишават правомощията, предоставени с член 7, параграф 12 и член 11, параграф 6 от Директива 2014/40/ЕС, тълкувани в светлината на член 290 ДФЕС и като се вземат предвид член 2, точка 14 и членове 19 и 28 от тази директива?
Невалидна ли е Делегирана директива (ЕС) 2022/2100 предвид обстоятелството, че Комисията не е имала право да достигне до извода, че е налице съществена промяна в обстоятелствата по смисъла на член 7, параграф 12 и/или член 11, параграф 6 и/или член 2, точка 28 от Директива 2014/40/ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-649/23: Institutul G. Călinescu, Заключение от 26 юни 2025 г.
Трябва ли разпоредбите на член 2, буква а) от Директива [2001/29] да се тълкуват в смисъл, че критическа публикация на произведение, чиято цел е да се пресъздаде текстът на оригинално произведение чрез справки с ръкописа, придружени от коментари и от необходимия критически инструментариум, може да се счита за произведение, което се ползва с авторскоправна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-337/23: APS Beta Bulgaria и Agentsia za kontrol na prosrocheni zadalzhenia, Определение от 20 юни 2025 г.
Може ли националният съд при разглеждане на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато длъжникът потребител не участва, да не приложи служебно клауза от договор за потребителски кредит, без да е убеден, че тази клауза е неравноправна по смисъла на Директива 93/13?
Следва ли съмнението, че клаузата е била приета вследствие на нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29, да се взема предвид при преценката за евентуалната ѝ неравноправност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.