всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Международни споразумения

Международни споразумения

Дело C-225/12: Demir, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.

Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага към материално- и/или процесуалноправно изискване във връзка с първоначалното влизане на територията на държава членка дори когато една от целите на това изискване — [каквото] в настоящия случай [е] разрешение[то] за временно пребиваване — е да препятства незаконното влизане и пребиваване преди подаването на молба за издаване на разрешение за пребиваване и следователно то може да се разглежда като мярка по смисъла на точка 85 от Решение от 21 октомври 2003 г. по дело Abatay и др. (C-317/01 и C-369/01, Recueil, стр. I-12301), която може да бъде утежнявана?
В тази връзка какво значение следва да се придаде на изискването за законно пребиваване по член 13 от Решение № 1/80?
При тази преценка има ли значение обстоятелството, че съгласно националното право подаването на молба самò по себе си прави пребиваването законно до отхвърлянето на молбата, или е от значение само фактът, че съгласно националното право пребиваването до подаването на молбата се разглежда като незаконно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-221/11: Demirkan, Съдебно решение от 24 септември 2013 г.

Понятието за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 41, параграф 1 от [Допълнителения протокол] обхваща ли също и пасивното право на свободно предоставяне на услуги?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, разпростира ли се предоставяната със Споразумението за асоцииране закрила на пасивното право на свободно предоставяне на услуги съгласно член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол също и върху турски граждани, които — какъвто е случаят с жалбоподателката — възнамеряват да влязат на територията на Федерална република Германия и да пребивават в нея в рамките на престой с продължителност от не повече от три месеца не с цел да се ползват от конкретна услуга, а за да посетят свои роднини, като единствено се позовават на евентуалната възможност да получат определени услуги на територията на Федералната република?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-414/11: Daiichi Sankyo и Sanofi-Aventis Deutschland, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.

Част ли е член 27 от Споразумението ТРИПС, определящ обхвата на закрила на патентите, от материя, относно която компетентност преди всичко имат държавите членки, и при утвърдителен отговор, могат ли самите държави членки да признаят непосредственото действие на цитираната разпоредба и възможно ли е националният съд да я приложи пряко, при спазване на предвидените от националното право изисквания?
Могат ли да бъдат предмет на патентоване по смисъла на член 27 от Споразумението ТРИПС химическите и фармацевтичните продукти, които отговарят на изискванията за издаване на патент, и при утвърдителен отговор, какъв е обхватът на тяхната закрила?
По смисъла на членове 27 и 70 от Споразумението ТРИПС, предоставят ли патентите — за които се прилага резервата по член 167, алинея 2 от [ЕПК], издадени са преди 7 февруари 1992 г., т.е. преди Споразумението да влезе в сила, във връзка с откриването на фармацевтични продукти, но поради въпросната резерва са предоставяли закрила само за метода, по който са произведени споменатите продукти — закрилата, предвидена за всички патенти съгласно Споразумението ТРИПС, и при утвърдителен отговор, какви са обхватът и съдържанието на закрилата; т.е. след влизането в сила на Споразумението защитени ли са и самите фармацевтични продукти или защитен продължава да бъде единствено методът за тяхното производство, или пък трябва да се прави разграничение в зависимост от съдържанието на патентната заявка, а именно в зависимост от това дали от описанието на изобретението и свързаните с него претенции е видно, че целта на заявката е от самото начало да бъде защитен продукт или метод за производство, или и двете?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-225/12: Demir, Заключение от 11 юли 2013 г.

1) Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага към материално- и/или процесуалноправно изискване във връзка с първоначалното влизане в страната дори когато една от целите на това изискване — в настоящия случай разрешение за временно пребиваване — е да препятства незаконното влизане и пребиваване на територията на страната преди подаването на молба за издаване на разрешение за пребиваване и следователно то може да се разглежда като мярка по смисъла на точка 85 от Решението […] по дело Abatay и др. […], която може да бъде утежнявана?
2) а)
В тази връзка какво значение следва да се придаде на изискването за законно пребиваване по член 13 от Решение № 1/80?
б) В това отношение има ли значение обстоятелството, че съгласно националното право подаването на молба самò по себе си прави пребиваването законно до отхвърлянето на молбата или е от значение само обстоятелството, че съгласно националното право пребиваването до подаването на молбата се разглежда като незаконно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-221/11: Demirkan, Заключение от 11 април 2013 г.

1. Обхваща ли понятието за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 41, параграф 1 от подписания на 23 ноември 1970 г. Допълнителен протокол към Споразумението за асоцииране между Европейската общност и Турция (наричан по-нататък „Допълнителният протокол“) също и пасивното право на свободно предоставяне на услуги?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, разпростира ли се предоставяната със Споразумението за асоцииране закрила на пасивното право на свободно предоставяне на услуги по член 1, параграф 41 от Допълнителния протокол и върху турски граждани, които — какъвто е случаят с жалбоподателката — възнамеряват да влязат на територията на Федерална република Германия и да пребивават в нея за срок от три месеца не с цел да се ползват от конкретна услуга, а за да посетят свои роднини, като единствено се позовават на евентуалната възможност да получат определени услуги на федералната територия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-335/11: HK Danmark, Съдебно решение от 11 април 2013 г.

Следва ли понятието за увреждане по смисъла на Директива 2000/78 да се прилага спрямо всяко лице, което поради физическо, умствено или психично увреждане не може да изпълнява работата си или може да я изпълнява само в ограничена степен, през период, който отговаря на изискването за продължителност, посочено в точка 45 от Решение на Съда по дело Chacón Navas?
Попада ли в обхвата на понятието за увреждане по смисъла на тази директива състояние, причинено от заболяване, за което медицински е установено, че е неизлечимо?
Попада ли в обхвата на понятието за увреждане по смисъла на посочената директива състояние, причинено от заболяване, за което медицински е установено, че е излечимо?
Попада ли в обхвата на понятието за увреждане по смисъла на Директива 2000/78 трайното намаляване на работоспособността, което не налага използването на специални помощни средства, приспособления или съоръжения, а се изразява основно в невъзможността на съответното лице да работи на пълно работно време?
Представлява ли намаляването на работното време една от мерките по член 5 от Директива 2000/78?
Пречка ли е Директива 2000/78 да се приложи национален закон, съгласно който работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие със съкратен срок, ако работникът, който трябва да се счита за лице с увреждане по смисъла на посочената директива, е отсъствал поради заболяване, като същевременно е получавал трудовото си възнаграждение, общо 120 дни в рамките на период от 12 последователни месеца, когато:
а) отсъствието се дължи на увреждането
или
б) отсъствието се дължи на обстоятелството, че работодателят не е предприел подходящите в конкретния случай мерки, за да даде възможност на лицето с увреждане да изпълнява работата си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-547/10: Швейцария/Комисия, Съдебно решение от 7 март 2013 г.

Попадат ли германските мерки относно подхода към и от летище Цюрих в приложното поле на член 9, параграф 1 от Регламент № 2408/92?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС във връзка с неприложимостта на член 9 от Регламент № 2408/92 към германските мерки?
Следва ли при прилагането на член 8, параграф 3 от Регламент № 2408/92 да се вземат предвид правата на оператора на летище Цюрих и на живеещите в района на летището, както и принципите на свободно предоставяне на услуги, пропорционалност и зачитане на основните права?
Съвместими ли са германските мерки с принципа на равно третиране по член 3 от Споразумението ЕО—Швейцария по въпроси на въздушния транспорт?
Правилно ли е разпределена доказателствената тежест при преценката на необходимостта и пропорционалността на германските мерки?
Изключва ли се възможността да съществуват по-малко ограничителни мерки от приетите от Германия, поради липса на доказателства за подобни прецеденти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-425/11: Ettwein, Съдебно решение от 28 февруари 2013 г.

Трябва ли разпоредбите на Споразумението […], и по-специално членове 1, 2, 11, 16 и 21 от него, както и членове 9, 13 и 15 от приложение I към същото, да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността да се откаже съвместното облагане — посредством прилагането на метода, наречен „splitting“ — на пребиваващи в Швейцария съпрузи, които подлежат на облагане във Федерална република Германия с данък върху доходите за всички техни облагаеми доходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-414/11: Daiichi Sankyo и Sanofi-Aventis Deutschland, Заключение от 31 януари 2013 г.

1) Част ли е член 27 от Споразумението ТРИПС, определящ обхвата на закрила на патентите, от материя, относно която компетентност преди всичко имат държавите членки, и при утвърдителен отговор, могат ли самите държави членки да признаят непосредственото действие на цитираната разпоредба и възможно ли е националният съд да я приложи пряко, при спазване на предвидените от националното право изисквания
2) Могат ли да бъдат предмет на патентоване по смисъла на член 27 от Споразумението ТРИПС химическите и фармацевтичните продукти, които отговарят на изискванията за издаване на патент, и при утвърдителен отговор, какъв е обхватът на тяхната закрила
3) По смисъла на членове 27 и 70 от Споразумението ТРИПС, предоставят ли патентите — за които се прилага резервата по член 167, алинея 2 от Мюнхенската конвенция от 1973 г., издадени са преди 7 февруари 1992 г., т.е. преди Споразумението да влезе в сила, във връзка с откриването на фармацевтични продукти, но поради въпросната резерва са предоставяли закрила само за метода, по който са произведени споменатите продукти — закрилата, предвидена за всички патенти съгласно Споразумението ТРИПС, и при утвърдителен отговор, какви са обхватът и съдържанието на закрилата; т.е. след влизането в сила на Споразумението защитени ли са и самите фармацевтични продукти или защитен продължава да бъде единствено методът за тяхното производство, или пък трябва да се прави разграничение в зависимост от съдържанието на патентната заявка, а именно в зависимост от това дали от описанието на изобретението и свързаните с него претенции е видно, че целта на заявката е от самото начало да бъде защитен продукт или метод за производство, или и двете?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-335/11: HK Danmark, Заключение от 6 декември 2012 г.

1. а) Прилага ли се понятието за увреждане по смисъла на Директивата спрямо всяко лице, което поради физическо, умствено или психично увреждане не може да изпълнява работата си, или може да я изпълнява само в ограничена степен, през период, който отговаря на изискването за продължителност, посочено в точка 45 от Решение на Съда по дело Navas (С-13/05)
б) Попада ли в обхвата на понятието за увреждане по смисъла на Директивата състояние, причинено от заболяване, за което медицински е установено, че е неизлечимо
в) Попада ли в обхвата на понятието за увреждане по смисъла на Директивата състояние, причинено от заболяване, за което медицински е установено, че е излечимо
2. Попада ли в обхвата на понятието за увреждане по смисъла на Директива 2000/78 трайното намаляване на работоспособността, което не налага използването на специални помощни средства, приспособления или съоръжения, а се изразява основно в невъзможността на съответното лице да работи на пълно работно време
3. Представлява ли намаляването на работното време една от мерките по член 5 от Директива 2000/78
4. Пречка ли е Директива 2000/78 да се приложи национален закон, съгласно който работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие със съкратен срок, ако работникът — който трябва да се счита за лице с увреждане по смисъла на посочената директива — е отсъствал поради заболяване, като същевременно е получавал трудовото си възнаграждение, общо 120 дни в рамките на период от 12 последователни месеца, когато: а) отсъствието се дължи на увреждането или б) отсъствието се дължи на обстоятелството, че работодателят не е предприел подходящите в конкретния случай мерки, за да даде възможност на лицето с увреждане да изпълнява работата си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1789101130 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form