Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-502/21: Price/Съвет, Съдебно решение от 15 юни 2023 г.
Нарушено ли е правото на справедлив съдебен процес и принципът на равенство на оръжията поради начина, по който Общият съд е провел процедурата, включително отказа да предостави възможност за изразяване на становище по изключението за недопустимост и отказа да предостави достъп до писмената защита на Съвета?
Допустимо ли е Общият съд да откаже да отправи преюдициални въпроси до Съда на Европейския съюз по член 256, параграф 3, втора алинея ДФЕС, и правилно ли е тълкувал тази разпоредба?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че жалбоподателят няма правен интерес и качество да обжалва решението на Съвета относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство, тъй като загубата на статута на гражданин на Съюза произтича единствено от суверенното решение на Обединеното кралство, а не от обжалваните актове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/22: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Conversion religieuse ultérieure), Заключение от 15 юни 2023 г.
Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която на чужденец, който е подал последваща молба, обикновено не се предоставя статут на лице с право на убежище, ако опасността от преследване се основава на обстоятелства, които чужденецът е създал по собствено решение, след като е напуснал държавата си на произход, освен ако става въпрос за разрешени в Австрия дейности, за които е установено, че представляват израз и продължение на убеждения, вече изразени в държавата на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-444/22: Veen/Европол, Определение от 13 юни 2023 г.
Допустимо ли е в производството по обжалване пред Съда да се излагат за първи път доводи, които не са били повдигнати пред Общия съд?
Необходимо ли е да е установено незаконно обработване на лични данни, за да възникне право на обезщетение по член 50, параграф 1 от Регламент 2016/794?
Налице ли е нарушение на изискването за мотивираност, ако Общият съд е изложил ясно и недвусмислено мотивите си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-444/22: Veen/Европол, Определение от 13 юни 2023 г.
Допустима ли е жалба, когато се изтъкват доводи по същество на вече отхвърлено като недопустимо оплакване, без да се оспорва констатираната недопустимост?
Изпълнено ли е задължението за мотивиране на съдебния акт по отношение на членове 7, 8 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 18 от Регламент 2016/794?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/21: BNP Paribas, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
1) Трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че когато правото на държавата членка по произход на съдебното решение предоставя на последното такава сила, която е пречка същите страни да водят ново дело, в което да предявяват искания, които са могли да направят още в първото дело, вече породените от това решение последици в сезираната държава членка са пречка съд в тази държава — чието право, което се прилага ratione temporis, предвижда в областта на трудовоправните правоотношения сходно задължение за предявяване в едно производство на всички претенции — да се произнася по такива искания?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че иск като този за установяване на „unfair dismissal“ в Обединеното кралство има същото основание и същия петитум, както иск като този за установяване на уволнение без реална и сериозна причина по френското право, поради което са недопустими исканията на служителя за обезщетение за вреди вследствие на уволнение без реална и сериозна причина, за обезщетение за неспазено предизвестие и за обезщетение при уволнение, предявени пред френските съдилища, след като в Обединеното кралство в полза на служителя е постановено решение, с което се обявява, че е налице „unfair dismissal“, и се присъждат на това основание обезщетения („compensatory award“)
Следва ли в това отношение да се прави разграничение между обезщетението за вреди вследствие на уволнение без реална и сериозна причина, което би могло да има същото основание и същия предмет като присъденото „compensatory award“, и обезщетенията при уволнение и за неспазено предизвестие, които съгласно френското право се дължат, когато уволнението се основава на реална и сериозна причина, но не и когато е дисциплинарно?
3) Също така трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че иск като този за установяване на „unfair dismissal“ в Обединеното кралство и иск за изплащане на бонуси или премии, предвидени в трудовия договор, имат едно и също основание и един и същ петитум, при положение че тези искове се основават на едно и също договорно правоотношение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Notion d’atteintes graves), Заключение от 8 юни 2023 г.
1) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 2, буква ж) и член 4 от тази директива, както и с член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че по въпроса дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила всички релевантни аспекти, които се отнасят както до индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя, така и до цялостното положение в страната на произход, трябва винаги да бъдат разгледани и преценени като едно цяло и в тяхната взаимовръзка, преди да се изясни каква пораждаща страх проявна форма на тежко посегателство може да бъде доказана въз основа на тези аспекти?
2) Ако Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, обхватът на преценката на индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя в рамките на преценката по член 15, буква в) от Директива 2011/95, досежно които Съдът вече е изяснил, че трябва да бъдат отчетени, по-широк ли е от обхвата на проверката въз основа на изискването за индивидуализация по смисъла на решението на Европейския съд за правата на човека [от 17 юли 2008 г.] по дело N.A./Обединено кралство [(CE:ECHR:2008:0717JUD002590407)]
Могат ли тези аспекти в рамките на една и съща молба за субсидиарна закрила да бъдат отчетени при преценката както по член 15, буква б) от Директива 2011/95, така и по член 15, буква в) от тази директива?
3) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че при преценката дали е необходима субсидиарна закрила т.нар. подвижна скала, досежно която Съдът вече е изяснил, че трябва да се приложи при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква в) от [тази директива], е нужно да се приложи и при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква б) от [същата]?
4) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 1, член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че при преценката дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила трябва да се отчетат хуманитарни обстоятелства, които са (не)пряка последица от действия и/или бездействия на лице, причинило тежки посегателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/22: VB (Information du condamné par défaut), Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Следва ли член 8, параграф 4, второ изречение от Директива 2016/343 да се тълкува в смисъл, че задължава национален съд, който постановява осъдителна присъда в отсъствието на подсъдимия и това става извън хипотезите на член 8, параграф 2, да посочи изрично правото на подсъдимия на възобновяване на производството, което той има съобразно член 9 от Директивата, с цел в един по-късен момент, по-специално при задържането му за изтърпяване на наказанието, това право да му бъде съобщено, при условие че националното право не предвижда уведомяване на задочно осъденото лице за правото му на възобновяване при задържането му за изпълнение на задочното наказание и също така не предвижда участие на съд при издаване на европейска заповед за арест за изпълнение на наказание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-700/21: O. G. (Mandat d’arrêt européen à l’encontre d’un ressortissant d’un État tiers), Съдебно решение от 6 юни 2023 г.
Допуска ли член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584], тълкуван в светлината на член 1, параграф 3 от това рамково решение и на член 7 от [Хартата] правна уредба като италианската, която — в рамките на процедура за европейска заповед за арест с оглед на изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане — абсолютно и автоматично забранява на изпълняващите съдебни органи да откажат предаването на граждани на трети страни, които се намират или пребивават на нейна територия, независимо от връзките, които имат с нея?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, въз основа на какви критерии и предпоставки следва да се приеме, че тези връзки са достатъчно значими, за да наложат на изпълняващия съдебен орган да откаже предаването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/21: Комисия/Полша (Indépendance et vie privée des juges), Съдебно решение от 5 юни 2023 г.
Като се има предвид изложеното по-горе, следва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 267 ДФЕС и принципа на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като разглежданите в настоящото дело, които:
- забраняват на националните съдилища да проверяват дали са спазени изискванията на Съюза за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон;
- предоставят изключителна компетентност на специална колегия на върховния съд да разглежда въпроси относно липсата на независимост на съд или съдия;
- квалифицират като дисциплинарно нарушение проверката за спазването на тези изисквания;
- оправомощават дисциплинарна колегия, чиято независимост и безпристрастност не са гарантирани, да се произнася по дела, които имат пряко отражение върху статута и изпълнението на функциите на съдиите;
- задължават съдиите да подават декларации относно членството им в сдружения, фондации или политически партии и предвиждат публикуване на тези данни онлайн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.