Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-364/22: Bundesrepublik Deutschland (Retour volontaire), Съдебно решение от 25 май 2023 г.
Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) от Директива [2013/32] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, съгласно която нова молба за международна закрила трябва да се отхвърли като недопустима, независимо дали преди подаването на новата молба за международна закрила съответният кандидат се е върнал в своята държава на произход след отхвърлянето на молбата за международна закрила?
В контекста на отговора на първия въпрос от значение ли е обстоятелството, че съответния кандидат е изведен в държавата му на произход, или доброволно се е върнал там?
Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да отхвърли като недопустима нова молба за международна закрила, ако макар с решението по предходна молба да не се разглежда въпросът относно предоставянето на статут на субсидиарна закрила, с него се проверяват основания за налагането на забрана за извеждане и тази проверка по същество е съпоставима с проверката, извършвана с оглед на предоставянето на статут на субсидиарна закрила?
Съпоставима ли е проверката на основанията за налагане на забрана за извеждането с проверката, извършвана с оглед предоставянето на статут на субсидиарна закрила, ако при проверката на основанията за налагане на забрана за извеждане следва кумулативно да се провери дали в държавата, в която съответният кандидат трябва да бъде изведен, той е изложен на:
а) конкретна опасност от мъчения, нехуманно или унизително отношение или наказание;
б) опасност от осъждане на смърт или от изпълнение на смъртно наказание;
в) опасност от нарушаване на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи [подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.],
г) сериозна конкретна заплаха за неговата телесната неприкосновеност, живот или свобода;
или
д) сериозна лична опасност, като част от цивилното население, за неговата телесна неприкосновеност или живота в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-608/21: Politseyski organ pri 02 RU SDVR, Съдебно решение от 25 май 2023 г.
Следва ли разпоредбите на член 8, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Директива [2012/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, прилагана корективно, въз основа на установена в съответната държава — членка на ЕС съдебна практика, съгласно която е допустимо основанията за арест на заподозряно лице, включително за престъпното деяние, в извършването на което е заподозряно, да не се съдържат в писмения акт за задържане, а в други съпътстващи го документи (предхождащи или последващи), които не се представят незабавно и с които лицето може да се запознае впоследствие при евентуално оспорване на законността на задържането по съдебен ред?
Следва ли разпоредбата на член 6, параграф 2 от Директива [2012/13] да се тълкува в смисъл, че информацията относно престъпното деяние, в извършването на което едно арестувано лице е заподозряно, следва да съдържа данни за времето, мястото, начина на извършване, конкретното участие на лицето в него и следващата се наказателноправна квалификация, за да се гарантира ефективното упражняване на правото на защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/22: BK (Requalification de l’infraction), Заключение от 25 май 2023 г.
„[(1)] Противопоставят ли се чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от Директива 2012/13 на такова тълкуване от съдебната практика на национален закон — 301, ал. 1, т. 2, вр. чл. 287, ал. 1 НПК — което допуска възможността съдът с присъдата си да даде правна квалификация на деянието, различна от посочената в обвинителния акт, ако тя не се отнася до по-тежко наказуемо деяние, като основанията за това противопоставяне е обстоятелството, че преди постановяване на присъдата подсъдимият не е бил надлежно информиран за новата различна правна квалификация и не е можел да се защити против нея?
[(2)] При положителен отговор — чл. 47, ал. 2 от Хартата противопоставя ли се съдът да информира подсъдимия за възможността да постанови акт по същество по различна правна квалификация на деянието и също така да му предостави възможност да подготви защитата си по нея, като основанието за това противопоставяне е обстоятелството, че инициативата за тази различна правна квалификация не произтича от прокурора?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-56/23: Riaman, Определение от 23 май 2023 г.
Необходимо ли е преюдициалното тълкуване на правото на Съюза за разрешаването на конкретния национален спор при липса на изложени фактически обстоятелства?
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно фактически и правни данни, които да позволят на Съда да даде полезен отговор и да се прецени допустимостта му?
Установена ли е връзка между релевантните разпоредби на правото на Съюза и националната конституционна практика във връзка с прекъсването на давността по наказателни дела?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-56/23: Riaman, Определение от 23 май 2023 г.
Изисква ли се преюдициалното запитване да съдържа достатъчно точни сведения относно фактическата и правната рамка на спора, за да бъде допустимо?
Какви са последиците при липса на необходимите фактически и правни обстоятелства в преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-402/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Crime particulièrement grave), Заключение от 17 май 2023 г.
1) a) Кога престъплението е толкова „особено тежко“ по смисъла на член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95], че дадена държава членка може да откаже да предостави статут на бежанец на лице, което се нуждае от международна закрила
б) При преценката дали е налице „особено тежко престъпление“ релевантни ли са критериите, приложими по отношение на „тежкото престъпление“ по смисъла на член 17, параграф 1, буква б) от Директива [2011/95] и изложени в точка 56 от решение [Ahmed]
При утвърдителен отговор, има ли и допълнителни критерии, които водят до квалифициране на дадено престъпление като „особено“ тежко
2) Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че предвижда, че заплахата за обществото е доказана само поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, или трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда, че влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото
3) Ако влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че изисква от държавата членка да докаже, че след осъждането му молителят продължава да представлява заплаха за обществото
Трябва ли държавата членка да докаже, че тази заплаха е действителна и настояща, или е достатъчно заплахата да е потенциална
Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от [тази директива], разглеждан самостоятелно или във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че позволява статутът на бежанец да бъде отнет само ако отнемането е пропорционално и заплахата, която представлява получилото такъв статут лице, е достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането
4) Ако държавата членка не е длъжна да доказва, че след осъждането му молителят продължава да представлява заплаха за обществото и че тази заплаха е действителна, настояща и достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането на статута на бежанец, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че заплахата за обществото по принцип е доказана поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, но че това лице може да докаже, че не представлява или вече не представлява такава заплаха?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/22: Fonds de Garantie des Victimes des Actes de Terrorisme и d’Autres Infractions, Съдебно решение от 17 май 2023 г.
Кое е приложимото право към погасителната давност за правото на обезщетение — правото по мястото на настъпване на злополуката (португалското право) съгласно член 4, параграф 1 и член 15, буква з) от [Регламент № 864/2007], или съгласно член 19 от посочения регламент при встъпване в правата на увреденото лице се прилага „правото на трето лице“, встъпило в тези права (френското право)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-560/20: Landeshauptmann von Wien (Regroupement familial avec un mineur réfugié), Заключение от 4 май 2023 г.
Трябва ли на гражданин на трета страна — пълнолетна сестра на лице, признато за бежанец — да бъде предоставено разрешение за пребиваване директно въз основа правото на Съюза, ако при отказ да бъде предоставено разрешение за пребиваване на пълнолетната сестра на бежанеца, неговите родители на практика ще бъдат принудени да се откажат от правото си на събиране на семейството съгласно член 10, параграф 3, буква а) от Директива [2003/86], тъй като поради здравословното си състояние тази пълнолетна сестра на бежанеца се нуждае непременно от постоянните грижи на своите родители и по тази причина не може да остане сама в страната на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-819/21: Staatsanwaltschaft Aachen, Заключение от 4 май 2023 г.
1) Може ли националният съд на изпълняващата държава членка, който е сезиран да се произнесе с решение за допускането на изпълнение на съдебно решение, на основание член 3, параграф 4 от [Рамково решение 2008/909/ПВР] във връзка с член 47, втора алинея от [Хартата] да откаже признаването на съдебното решение на друга държава членка и изпълнението на наложеното с това съдебно решение наказание съгласно член 8 от [Рамково решение 2008/909/ПВР], ако са налице основания да се приеме, че към датата на издаването на подлежащото на изпълнение решение, съответно на отнасящите се до него последващи решения, условията в тази държава членка са несъвместими с основното право на справедлив съдебен процес, тъй като самата съдебна система в тази държава членка вече не функционира съгласно залегналия в член 2 ДЕС принцип на правовата държава?
2) Може ли националният съд на изпълняващата държава членка, който е сезиран да се произнесе с решение за допускането на изпълнение на съдебно решение, на основание член 3, параграф 4 от [Рамково решение 2008/909/ПВР] във връзка със залегналия в член 2 ДЕС принцип на правовата държава да откаже признаването на съдебното решение на друга държава членка и изпълнението на наложеното с това съдебно решение наказание съгласно член 8 от [Рамково решение 2008/909/ПВР], ако са налице основания да се приеме, че към датата на издаване на решението, с което се допуска изпълнението, съдебната система в тази държава членка вече не функционира съгласно залегналия в член 2 ДЕС принцип на правовата държава?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли, преди да се откаже признаването на решение на национален съд на друга държава членка и изпълнението на наложеното с това съдебно решение наказание на основание член 3, параграф 4 от [Рамково решение 2008/909/ПВР] във връзка с член 47, втора алинея от [Хартата], поради наличие на основания да се приеме, че условията в тази държава членка са несъвместими с основното право на справедлив съдебен процес, тъй като самата съдебна система в тази държава членка вече не функционира съгласно залегналия в член 2 ДЕС принцип на правовата държава, на втори етап да се провери дали несъвместимите с основното право на справедлив съдебен процес условия в съответното производство са се отразили неблагоприятно конкретно на осъденото лице/осъдените лица?
4) При отрицателен отговор на първия и/или втория въпрос в смисъл, че решението дали условията в дадена държава членка са несъвместими с основното право на справедлив съдебен процес, тъй като самата съдебна система в тази държава членка вече не функционира съгласно принципа на правовата държава, следва да бъде постановено не от съдилищата на държавите членки, а от Съда на Европейския съюз:
функционирала ли е съдебната система на Република Полша на 7 август 2018 г. и/или на 16 юли 2019 г., съответно функционира ли съдебната система на Република Полша понастоящем съгласно принципа на правовата държава, произтичащ от член 2 ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/22: CM (Droit de visite d’un enfant ayant déménagé), Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Приложим ли е член 9, параграф 1 от Регламент [№ 2201/2003] по отношение на:
a) искане за промяна на правото на лични отношения по смисъла на член 2, точка 10 от същия регламент, подадено от носителя на това право въз основа на съдебно решение с отложено действие поради съображения, свързани с интересите на децата, което е окончателно, придобило е сила на пресъдено нещо и е постановено в държавата [членка] по предишното обичайно местопребиваване на децата повече от четири месеца преди сезирането по член 9, параграф 1 [от посочения регламент];
б) при това, като се изключва предвидената в член 8 от този регламент принципна компетентност,
въпреки уточнението в съображение 12 от Регламент [№ 2201/2003], че „[п]равилата] за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, [установени в] настоящ[ия регламент], са [замислени с оглед на висшия] интерес на детето и особено на критерия на близостта. [Следователно,] на първо място[,] [юрисдикциите на] държавата членка [по] обичайното [место]пребиваване на детето [са компетентни], освен в няко[и] случаи на промяна на [место]пребиваването на детето […]“?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, съществуващата по този начин компетентност съгласно член 9, параграф 1 от Регламент [№ 2201/2003], която е предвидена „по силата на [дерогация] от член 8“ от този регламент, противопоставя ли се на прилагането на член 15 от същия регламент, предвиден „по […] изключение“ и „когато това е в[ъв висшия] интерес [н]а детето“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.