всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Дело C-343/22: PT (Injonction de payer de droit suisse), Съдебно решение от 30 март 2023 г.

Трябва ли член 34, точка 2 от Конвенцията от Лугано II да се тълкува в смисъл, че исковата молба, с която се предявява иск за плащане, след като преди това е издадена швейцарска заповед за плащане, но не е поискано отхвърляне на подаденото срещу заповедта възражение, представлява документ за образуване на производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-556/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Suspension du délai de transfert en appel), Съдебно решение от 30 март 2023 г.

Трябва ли член 27, параграф 3 и член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможност, ако правната система на държавата членка предвижда второинстанционно съдебно производство по дела като настоящото, при разглеждането на делото въззивният съд да постанови по искане на компетентния орган на държавата членка временна мярка, която води до спиране на срока за прехвърляне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-651/21: М. Ya. M. (Renonciation à la succession d’un cohéritier), Съдебно решение от 30 март 2023 г.

Следва ли чл. 13 от Регламент (ЕС) № 650/2012 във връзка с принципа за защита на правната сигурност да се тълкува в смисъл, че не допуска, след като наследник е вписал в съда на държавата по своето обичайно местопребиваване приемане или отказ от наследството на наследодател, който е имал към датата на смъртта си обичайно местопребиваване в друга държава от Европейския съюз, да се поиска последващо вписване на извършения отказ или приемане в последната държава?
Ако отговорът на първия въпрос е, че последващо вписване се допуска, следва ли чл. 13 от Регламент (ЕС) № 650/2012 във връзка с принципа за защита на правната сигурност и ефективното прилагане на правото на Европейския съюз и задължението за съдействие между държавите членки по чл. 4, пар. 3 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат да се поиска отбелязване на извършения от наследник по държавата на неговото обичайно местопребиваване отказ от наследството на общ наследодател от друг наследник, който пребивава в държавата на обичайно местопребиваване на наследодателя към момента на смъртта, въпреки че процесуалното право на последната държава не допуска възможност за вписване на отказ от наследство от чуждо име?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-514/21: Minister for Justice and Equality (Levée du sursis), Съдебно решение от 23 март 2023 г.

Когато поради последваща осъдителна присъда е приведено в изпълнение отложено наказание лишаване от свобода и е издадена европейска заповед за арест за целите на изпълнението на това наказание, задочно постановеният съдебен акт, с който се привежда в изпълнение отложеното наказание или втората, също задочна осъдителна присъда, съставлява ли „решение“ по смисъла на член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с членове 47 и 48 от Хартата?
Позволява или задължава ли Рамково решение 2002/584, във връзка с членове 47 и 48 от Хартата, изпълняващия съдебен орган да откаже да предаде издирваното лице на издаващата държава членка или той следва да обвърже предаването му с наличието на гаранция, че на това лице ще бъде предоставена възможност за повторно разглеждане или обжалване в тази държава членка, когато изглежда, че в задочно проведеното производство, вследствие на което е приведено в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода, във връзка с чието изпълнение е издадена европейската заповед за арест, или вследствие на което е постановена втората осъдителна присъда срещу посоченото лице, която е от определящо значение за издаването на тази заповед за арест, са нарушени член 47 или член 48, параграф 2 от Хартата
Този съд иска също така да установи дали е необходимо подобно нарушение да засегне същественото съдържание на гарантираните в тези членове права.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-726/21: INTER CONSULTING, Заключение от 23 март 2023 г.

Възможно ли е при преценката дали е нарушен принципът ne bis in idem, да се съпоставят само фактите, съдържащи се в заключителната част на обвинителния акт на [ОП Пула] от 28 септември 2015 г., с ключовите факти, изложени в заключителната част на обвинителния акт на [Прокуратурата в Клагенфурт] от 9 януари 2015 г. и в диспозитива на присъдата на Landesgericht Klagenfurt [Областен съд Клагенфурт] от 3 ноември 2016 г., потвърдена с решение на Oberster Gerichtshof [Върховен съд на Австрия] от 4 март 2019 г., или пък фактите от заключителната част в обвинителния акт на [ОП Пула] могат да се съпоставят с фактите, съдържащи се в мотивите в присъдата на Landesgericht Klagenfurt [Областен съд Клагенфурт] от 3 ноември 2016 г., потвърдена с решение на Oberster Gerichtshof [Върховен съд на Австрия], както и с фактите, за които е водено производството по разследване от [Прокуратурата в Клагенфурт] срещу няколко лица, по-специално срещу GR и HS, и които впоследствие не са включени във внесения обвинителен акт от [Прокуратурата в Клагенфурт] от 9 януари 2015 г. (и не са били посочени в конкретната заключителна част)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-832/21: Beverage City Polska, Заключение от 23 март 2023 г.

Налице ли е „такава тясна връзка“ между исковете, че да е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегнат противоречащи си съдебни решения по смисъла на член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012, когато в случай на иск за установяване на нарушение на права върху марка на Европейския съюз връзката се състои в обстоятелството, че установеният в една държава членка (в настоящия случай: Полша) ответник е доставил стоките, с които се нарушават права върху марка на Европейския съюз, на установен в друга държава членка (в настоящия случай: Германия) ответник, чийто законен представител, срещу когото също е предявен иск за установяване на нарушение, е привързващ ответник, ако страните са обвързани единствено от отношение между клиент и доставчик и извън това между тях няма никаква връзка нито от правна, нито от фактическа страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-365/21: Generalstaatsanwaltschaft Bamberg (Exception au principe ne bis in idem), Съдебно решение от 23 март 2023 г.

Съвместим ли е член 55 от [КПСШ] с член 50 от [Хартата] и валиден ли е все още, доколкото допуска изключение от принципа ne bis in idem, съгласно което към момента на ратифицирането приемането или одобряването на тази конвенция договаряща страна има право да декларира, че не се обвързва с член 54 от КПСШ, когато деянията, за които се отнася чуждестранната присъда, представляват престъпление срещу националната сигурност или срещу други, също толкова основни интереси на тази договаряща страна?
Недопустимо ли е съгласно членове 54 и 55 от КПСШ и членове 50 и 52 от Хартата германските съдилища да тълкуват декларацията, направена от Федерална република Германия при ратифицирането на КПСШ във връзка с член 129 от [StGB], в смисъл че в обхвата на декларацията попадат и престъпни организации като разглежданата в главното производство, които извършват изключително престъпления против собствеността и освен това не преследват никакви политически, идеологически, религиозни или философски цели и също така не се стремят чрез непозволени средства да придобият влияние върху политиката, медиите, публичната администрация, правосъдието или икономиката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-209/22: Rayonna prokuratura Lovech, TO Lukovit (Fouille corporelle), Заключение от 23 март 2023 г.

1. Попадат ли в приложното поле на [Директиви 2012/13 и 2013/48] фактически ситуации, в които при разследване на престъпление, свързано с държане на наркотични вещества, спрямо гражданин, за когото полицията има данни, че ги държи, е предприето принудително действие - личен обиск и изземване?
2. При положителен отговор на първия въпрос, какво е качеството на такова лице по смисъла на [тези] директиви, когато националното право не познава фигурата на „заподозрян“ и лицето не е привлечено с официално съобщение като „обвиняем“
Трябва ли на такова лице да бъдат осигурени правото на информация и правото на достъп до адвокат?
3. Принципите на законност и забрана за произволно прилагане, допускат ли национална норма, като тази на чл. 219, ал. 2 НПК, предвиждаща, че разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него, когато националното право не познава фигурата на „заподозрян“, а правото на защита според националното право възниква едва от момента на формалното привличане на лицето като „обвиняем“, което е оставено на преценката на разследващия орган
Засяга ли такава национална процедура ефективното упражняване и същността на правото на достъп до адвокат съгласно член 3, параграф 3, буква б) от Директива [2013/48]?
4. Принципът за ефективност на правото на Съюза допуска ли национална практика, според която съдебният контрол върху принудителните способи за доказване, включително личен обиск и изземване в досъдебното производство, не позволява преценка за това дали е допуснато достатъчно съществено нарушение на основните права на заподозрените и обвиняемите лица, гарантирани от членове 47 и 48 от [Хартата и от Директиви 2012/13 и 2013/48]?
5. Принципите на правовата държава допускат ли национална уредба и съдебна практика, според която съдът няма правомощия да контролира привличането на едно лице като обвиняем, когато именно и единствено от този формален акт зависи дали на гражданина ще бъде осигурено правото на защита в случаите на предприемане спрямо него на принудителни действия по разследване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-829/21: Stadt Frankfurt am Main (Renouvellement d’un permis de séjour dans le deuxième État membre), Заключение от 23 март 2023 г.

Съгласно разпоредбите на член 14 и следващите от Директива [2003/109] има ли право службата за чужденците, когато се произнася по заявление за подновяване по член 38а, параграф 1 от AufenthG, ако са изпълнени останалите условия за временно подновяване и чужденецът има по-специално постоянен и редовен доход, да установи с решение, което води до отнемане на правото на подновяване, че междувременно, т.е. след преместването си във втората държава членка, чужденецът е загубил статута си в първата държава членка съгласно член 9, параграф 4, втора алинея от Директива 2003/109/ЕО
Представлява ли датата на последното административно или съдебно решение релевантната дата за посоченото решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-590/21: Charles Taylor Adjusting, Заключение от 23 март 2023 г.

1) Трябва ли предвид точното си значение понятието „явно противоречие с обществения ред на Съюза“, а оттам и понятието „явно противоречие с вътрешния обществен ред“ — което съгласно член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 e основание да се откаже признаването или декларирането на изпълняемост — да се разбира в смисъл, че освен изричните „разпореждания да не се водят дела [anti-suit injunctions]“, забраняващи започването и продължаването на производства в друга държава членка, то обхваща и решения или определения на съдилища на държави членки, които усложняват и възпрепятстват достъпа на ищеца или жалбоподателя до съдебна защита от съд на друга държава членка или продължаването на вече висящи пред този съд производства, и дали такава намеса в правораздавателната компетентност на съда на друга държава членка да разгледа конкретен спор, с който вече е сезиран, е съвместима с обществения ред на Съюза
По-специално, противоречи ли на обществения ред на Съюза по смисъла на член 34, точка 1 и член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 признаването и/или декларацията за изпълняемост на решение или определение, с което съдилища на държава членка присъждат на лицата, поискали признаване и декларация за изпълняемост, временно и предварително парично обезщетение за съдебните разноски, направени от тях поради предявяването на съдебен иск или продължаването на производство пред съд на друга държава членка, ако мотивите, на които почива това решение или определение, са:
a) че при разглеждане на този иск се оказва, че спорът попада в обхвата на спогодба, сключена законосъобразно и одобрена от съда на държавата членка, който постановява решението и/или определението, и
б) че съдът на другата държава членка, сезиран от ответника по делото, по което е постановено решението или определението, с нов иск, е лишен от компетентност по силата на клауза за предоставяне на изключителна компетентност?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, има ли по същинския смисъл на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001, както е очертан с тълкуването на Съда на ЕС, пречка за признаването и декларацията за изпълняемост в Гърция на решението и определенията с посоченото по-горе съдържание (първия въпрос), постановени от съдилищата на друга държава членка (Обединеното кралство), когато това решение или тези определения са в пряко и явно противоречие с вътрешния обществен ред, като се имат предвид преобладаващите в страната фундаментални разбирания (посочени по-горе) за обществен ред и право, основните норми от гръцкото право, стоящи в същината на правото на съдебна защита — членове 8 и 20 от Конституцията, член 33 от Astikos Kodikas (Граждански кодекс) и принципът на защита на това право, отразен навсякъде в гръцкото процесуално право и конкретизиран по-специално в член 176, член 173, параграфи 1—3 и членове 185, 205 и 191 от Kodikas Politikis Dikonomias (Граждански процесуален кодекс) […] — и член 6, параграф 1 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи], така че в такъв случай да се обоснове пренебрегване на присъщия за правото на Съюза принцип на свободно движение на съдебните решения
Съвместимо ли е непризнаването поради тази пречка с разбиранията, възприемащи и насърчаващи европейската перспектива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14344454647205 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form