Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-567/21: BNP Paribas, Заключение от 16 февруари 2023 г.
1) Трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че когато правото на държавата членка по произход на съдебното решение предоставя на последното такава сила, която е пречка същите страни да водят ново дело, в което да предявяват искания, които са могли да направят още в първото дело, вече породените от това решение последици в сезираната държава членка са пречка съд в тази държава — чието право, което се прилага ratione temporis, предвижда в областта на трудовоправните правоотношения сходно задължение за предявяване в едно производство на всички претенции — да се произнася по такива искания?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че иск като този за установяване на „unfair dismissal“ в Обединеното кралство има същото основание и същия петитум, както иск като този за установяване на уволнение без реална и сериозна причина по френското право, поради което са недопустими исканията на служителя за обезщетение за вреди вследствие на уволнение без реална и сериозна причина, за обезщетение за неспазено предизвестие и за обезщетение при уволнение, предявени пред френските съдилища, след като в Обединеното кралство в полза на служителя е постановено решение, с което се обявява, че е налице „unfair dismissal“, и се присъждат на това основание обезщетения („compensatory award“)
Следва ли в това отношение да се прави разграничение между обезщетението за вреди вследствие на уволнение без реална и сериозна причина, което би могло да има същото основание и същия предмет като присъденото „compensatory award“, и обезщетенията при уволнение и за неспазено предизвестие, които съгласно френското право се дължат, когато уволнението се основава на реална и сериозна причина, но не и когато е дисциплинарно?
3) Също така трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че иск като този за установяване на „unfair dismissal“ в Обединеното кралство и иск за изплащане на бонуси или премии, предвидени в трудовия договор, имат едно и също основание и един и същ петитум, при положение че тези искове се основават на едно и също договорно правоотношение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-663/21: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Réfugié ayant commis un crime grave), Заключение от 16 февруари 2023 г.
1) Трябва ли като самостоятелен критерий за преценката дали статутът на лице с право на убежище, който статут преди това е бил предоставен на бежанец от компетентния орган, може да бъде отнет на основание, посочено в член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95], да се извърши претегляне на интереси, така че за отнемането да се изисква обществените интереси от принудителното връщане да имат предимство пред интересите на бежанеца от запазването на закрилата на държавата, предоставяща убежище, като в това отношение осъдителният характер на дадено престъпление и потенциалната заплаха за обществото следва да се съпоставят с интересите на чужденеца от закрила, като бъдат включени обхватът и видът на мерките, на които има опасност той да бъде изложен?
2) Допускат ли разпоредбите на [Директива 2008/115], и по-специално членове 5, 6, 8 и 9 от нея, национална правна уредба, която изисква да се издаде решение за връщане на гражданин на трета държава, на когото досегашното му право на пребиваване в качеството му на бежанец се отнема чрез отнемане на статута на лице с право на убежище, дори когато още на датата на издаване на решението за връщане е безспорно, че поради принципа на забрана за връщане извеждането е недопустимо за неопределен срок, и това обстоятелство освен това се установява по начин, който може да породи сила на пресъдено нещо?
1) Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че предвижда, че заплахата за обществото е доказана само поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, или трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда, че влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото?
2) Ако влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че изисква от държавата членка да докаже, че след осъждането си жалбоподателят продължава да представлява заплаха за обществото
Трябва ли държавата членка да докаже, че тази заплаха е действителна и настояща, или е достатъчно заплахата да е потенциална
Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от [тази директива], разглеждан самостоятелно или във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че позволява статутът на бежанец да бъде отнет само ако отнемането е пропорционално и заплахата, която представлява получилото такъв статут лице, е достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането?
3) Ако държавата членка не е длъжна да доказва, че след осъждането си жалбоподателят продължава да представлява заплаха за обществото и че тази заплаха е действителна, настояща и достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането на статута на бежанец, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че заплахата за обществото по принцип е доказана поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, но че това лице може да докаже, че не представлява или вече не представлява такава заплаха?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/21: Lufthansa Technik AERO Alzey, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
1) Как следва да се тълкува понятието „изключителни обстоятелства“, предвидено в член 23, буква в) от Регламент № 805/2004, с оглед на целите на този регламент, и по-специално с оглед на целта за ускоряване и опростяване на изпълнението на съдебните решения на държавите членки и за осигуряване на ефективната защита на правото на справедлив съдебен процес
С каква свободата на преценка разполагат компетентните органи на държавата членка по принудителното изпълнение при тълкуването на това понятие […]?
2) Следва ли да се считат за релевантни при произнасянето по прилагането на член 23, буква в) от Регламент № 805/2004 обстоятелства като тези в конкретния случай, отнасящи се до съдебно производство в държавата по произход, в което се решава въпросът за отмяната на съдебно решение, въз основа на което е издадено европейско изпълнително основание
Съобразно какви критерии трябва да се преценява производството по обжалване в държавата членка по произход и до каква степен трябва да бъде изчерпателна преценката, извършвана от компетентните органи на държавата членка по принудително изпълнение, относно производството, проведено в държавата членка по произход?
3) Какъв е предметът на преценката при произнасянето по прилагането на понятието „изключителни обстоятелства“, съдържащо се в член 23 от Регламент № 805/2004: трябва ли да се преценява въздействието на съответните обстоятелства по спора, когато съдебното решение на държавата по произход е оспорено в държавата по произход, трябва ли да се анализират възможните ползи или вреди от посочената в член 23 [от този] регламент мярка, или трябва да се анализират икономическите възможности на длъжника да изпълни съдебното решение, или пък други обстоятелства?
4) Възможно ли е съгласно член 23 от Регламент № 805/2004 да се приложат едновременно няколко от мерките, предвидени в този член
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви критерии трябва да приложат компетентните органи на държавата по принудителното изпълнение, за да се произнесат по обосновката и пропорционалността на прилагането на няколко от предвидените мерки?
5) Трябва ли правният режим, предвиден в член 36, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012], да се прилага към съдебно решение на държавата по произход за спиране на изпълняемостта (за отмяна), или се прилага правен режим, подобен на предвидения в член 44, параграф 2 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-756/21: International Protection Appeals Tribunal и др. (Attentat au Pakistan), Заключение от 16 февруари 2023 г.
1) При обстоятелства, при които е налице пълно неизпълнение на задължението за сътрудничество, както то е описано в точка 66 от [решение М.], лишава ли се разглеждането на молба за предоставяне на субсидиарна закрила от „всякакво полезно действие“ в смисъла, разгледан в [решение Комисия/Германия]?
2) При утвърдителен отговор на [първия въпрос], следва ли горепосоченото нарушение на задължението за сътрудничество да дава само по себе си основание на молителя да иска отмяна на решението [за отказ на субсидиарна закрила]?
3) При отрицателен отговор на [втория въпрос], върху кого лежи тогава, с оглед на спецификите на конкретния случай, тежестта на доказване, че решението за отказ е можело да бъде различно, ако решаващият орган беше оказал надлежно съдействие [по отношение на молбата за субсидиарна закрила]?
4) Следва ли непостановяването на решение по молба за международна закрила в разумен срок да дава основание на кандидата да иска отмяна на решението за [отказ], когато то бъде постановено?
5) Може ли времето, необходимо да се въведе промяна на приложимата в дадена държава членка уредба за закрила на кандидатите за убежище, да се смята за оправдателна причина за тази държава членка с оглед на прилагането на схема за международна закрила, съгласно която решение по такава молба за закрила би следвало да бъде произнесено в разумен срок?
6) Следва ли да се счита, че когато органът, компетентен да вземе решение [с оглед на международната закрила], не разполага с достатъчно доказателства за психичното здраве на кандидата, но са налице доказателства за възможността кандидатът да страда от такива затруднения, този орган трябва в съответствие със задължението за сътрудничество, посочено в [решение M., точка 66], или по друг начин да извърши допълнително проучване или да изпълни друго свое задължение, преди да постанови окончателното си решение?
7) Когато държава членка изпълнява задължението си по член 4, параграф 1 от Директива [2004/83] да прецени свързаните с молбата релевантни елементи, допустимо ли е, без да е необходимо да се предприемат други действия, да се обяви, че не е установена общата достоверност на твърденията на молителя поради една‑единствена лъжа, която е била разяснена и оттеглена при, разумно погледнато, първата налична впоследствие възможност за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-745/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Enfant à naître au moment de la demande d’asile), Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Трябва ли член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 да се тълкува в смисъл, че е приложим, когато съществува отношение на зависимост било между кандидат за международна закрила и нейния съпруг, който пребивава законно в държавата членка, в която е подадена молбата за такава закрила, било между нероденото дете на този кандидат и съпруга, който е и баща на детето?
Трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателството на държава членка да задължава компетентните национални власти само по съображение, изведено от висшия интерес на детето, да разгледат молба за международна закрила, подадена от гражданка на трета държава, когато тя е била бременна към момента на подаване на молбата, независимо че критериите по членове 7—15 от този регламент определят друга държава членка като компетентна да разгледа тази молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-638/22: Rzecznik Praw Dziecka и др. (Suspension de la décision de retour), Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Съвместимо ли е с изискването за бързина по член 11, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 национално законодателство, което позволява по искане на органи, които не са съд, по силата на закона да се спре изпълнението на решение за връщане на дете, без да е необходимо искането да бъде мотивирано?
Гарантира ли такова национално законодателство ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато позволява спиране на изпълнението на съдебно решение без съдебен контрол и без мотиви?
Следва ли националният съд да остави без приложение национална разпоредба, която противоречи на член 11, параграф 3 от Регламент № 2201/2003, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, поради принципа на предимство на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-484/22: Bundesrepublik Deutschland (Retour d’un mineur sans ses parents), Определение от 15 февруари 2023 г.
Изисква ли се държавата членка да вземе предвид висшия интерес на детето и семейния живот при издаването на решение за връщане на ненавършило пълнолетие лице?
Допустимо ли е обстоятелствата, свързани с висшия интерес на детето и семейния живот, да бъдат разглеждани едва в последващо производство за принудително изпълнение, а не още при издаването на решението за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-806/21: TF (Précurseurs de drogues), Съдебно решение от 2 февруари 2023 г.
Трябва ли да се считат за „оператори“ по смисъла на член 2, буква г) от Регламент № 273/2004 физическите и юридическите лица, които участват в пускането на пазара на включени в списъка вещества по такъв начин, че това участие представлява наказуемо деяние по член 2, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2004/757?
При утвърдителен отговор:
а) Посочените в първия въпрос действия на оператора представляват ли „обстоятелства“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 273/2004?
б) Действия като получаването, транспортирането и съхраняването на включени в списъка вещества представляват ли „обстоятелства“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 273/2004, ако не са извършени с намерението тези вещества да се доставят на трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-660/21: K.B. и F.S. (Relevé d’office dans le domaine pénal), Заключение от 26 януари 2023 г.
Трябва ли член 3 (право на информация относно правата) и член 4 (декларация за правата при арест) от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент [и на Съвета] от 22 май 2012 г., член 7 (право на лицата да запазят мълчание) от [Директива 2016/343/ЕС], във връзка с член 48 (презумпция за невиновност и право на защита) от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат наложената на националния съд забрана да разглежда служебно нарушение на правото на защита, гарантирано от посочените директиви, и по-специално забраната да разглежда служебно, с оглед на отмяната на производството, непредоставянето на информация за правото да се запази мълчание при ареста или късното предоставяне на информация за правото да се запази мълчание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Délai de transfert – Pluralité de demandes), Съдебно решение от 12 януари 2023 г.
Следва ли понятието „молеща държава членка“ по смисъла на член 29, параграф 2 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че това е държавата членка (в настоящия случай третата държава членка, т.е. Кралство Нидерландия), която последна е подала искане до друга държава членка за обратно приемане или за поемане на отговорността?
При отрицателен отговор: обстоятелството, че между две държави членки (в настоящия случай Федерална република Германия и Италианската република) e постигнато споразумение за обратно приемане, има ли някакви последици и за произтичащите от Регламент [„Дъблин III“] правни задължения на третата държава членка (в настоящия случай Кралство Нидерландия) към чужденеца или към държавите членки, които по-рано са постигнали посоченото споразумение, и ако това е така, какви са те?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“] следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Федерална република Германия и Италианската република)?
Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка?
При отрицателен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“], следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Френската република и Република Австрия), в резултат на което е изтекъл срокът, в който Нидерландия е можела да извърши прехвърлянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.