всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.

Включва ли клаузата за връщане на кредит в същата чуждестранна валута, в която е отпуснат, основния предмет на договора за кредит по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13?
Може ли клауза по договор за кредит, която прехвърля изцяло валутния риск върху потребителя и не е ясно и прозрачно формулирана, да бъде квалифицирана като неравноправна съгласно член 3, параграф 1 във връзка с членове 4 и 5 от Директива 93/13, като се отчита добросъвестността на професионалиста и възможността за значителен дисбаланс в тежест на потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.

Включва ли се в понятието „предмет на договора“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 клауза, според която кредитът се погасява в същата чуждестранна валута, в която е предоставен?
Може ли клауза, възлагаща изцяло валутния риск върху потребителя и която не е формулирана прозрачно, да се квалифицира като неравноправна по смисъла на член 3 – 5 от Директива 93/13?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Изисква ли „непряката търговска употреба“ на регистрирано географско указание за спиртна напитка съгласно член 16, буква a) от Регламент № 110/2008 регистрираното географско указание да се използва по идентичен или фонетично и/или оптично сходен начин, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район
Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „непряка търговска употреба“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на непряката търговска употреба на регистрирано географско указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта
2) Изисква ли „пресъздаването“ на регистрирано географско указание съгласно член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 да е налице фонетично и/или оптично сходство между регистрираното географско указание и спорния елемент от знака, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район
Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „пресъздаване“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на неправомерното пресъздаване чрез спорния елемент от знака дори когато към него е добавено указание за действителния произход на продукта
3) При проверката дали е налице „всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ съгласно член 16, буква в) от Регламент № 110/2008, има ли значение в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на заблуждаващото указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че минерално масло като разглежданото в главното производство може да бъде класирано като газьол в подпозиция 2710 19 43 от Комбинираната номенклатура, когато отговаря на изискванията, посочени в стандарт EN 590:2013, отнасящи се до газьола, предназначен за арктически климат или сурови зимни условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли член 17, параграф 3, буква в), подточка iii) от Директива 2003/88 […] да се тълкува в смисъл, че разрешава на държавите членки да изключат прилагането на всички разпоредби, транспониращи тази директива, включително разпоредбата, която определя понятията „работно време“ и „почивка“, по отношение на пожарникарите от обществените противопожарни служби?
Трябва ли, доколкото определя само минимални изисквания, Директива 2003/88 […] да се тълкува в смисъл, че не е пречка за това националният законодател да остави в сила или да приеме определение на понятието „работно време“, което да не е толкова тясно?
Трябва ли, като се имат предвид член 153, параграф 5 ДФЕС и целите на Директива 2003/88 […], член 2 от тази директива, който определя основните използвани в нея понятия, и по-специално „работно време“ и „почивка“, да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на понятието за работно време, с оглед на което се определят възнагражденията, дължими при домашни дежурства?
Пречка ли е Директива 2003/88 […] за това да се приеме за работно времето на домашно дежурство, когато, въпреки че работникът дава това дежурство в дома си, задълженията му по време на дежурството (като например задължението да се отзове на повикване от работодателя в рамките на 8 минути) чувствително ограничават възможността за други занимания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Допустимо ли е да се обжалва препоръка на Европейската комисия по реда на член 263 ДФЕС, когато се твърди, че с нея се нарушават основни принципи на правото на Съюза, като принципа на предоставената компетентност, лоялното сътрудничество и институционалното равновесие?
Нарушава ли се принципът на процесуално равенство, когато държава членка не може да поиска съдебен контрол върху препоръка на Комисията, докато самата Комисия може да иска такъв контрол спрямо актове на държавите членки?
Може ли използването на императивни формулировки в текста на препоръката на някои официални езици на Съюза да доведе до това, че препоръката поражда задължителни правни последици поне за държавите, за които тези езици са официални?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Допускат ли принципите, закрепени в правната уредба на Съюза в областта на конкуренцията и отразени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и произтичащите от тях принципи, като самостоятелност и тайна на офертите, национална правна уредба съгласно тълкуването ѝ в съдебната практика, която допуска едновременно участие в една и съща процедура, обявена от възлагащ орган, на няколко обединения на застрахователи, членуващи в Lloyd’s of London, чиито оферти са подписани от едно и също лице — генерален представител за страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли член 1, параграф 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че в рамките на споразумение между партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредник, от една страна, и тристранна платежна картова схема, от друга страна, е необходимо партньорът в рамките на сътрудничеството на различни марки или посредникът да действа като издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент, за да се разглежда въпросната схема като издаваща платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредством посредник, и следователно да се счита за четиристранна платежна картова схема по смисъла на първата от тези разпоредби?
Явяват ли се невалидни член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от Регламент 2015/751, доколкото предвиждат, че тристранна платежна картова схема трябва да се счита за четиристранна платежна картова схема само поради обстоятелството че е сключила споразумение с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или с посредник, дори посоченият партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посоченият посредник да не действа в рамките на споразумението като издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.

Приложимо ли е заличаването на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от национален съд съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли член 35, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2015/2366 да се тълкува в смисъл, че тристранна платежна картова схема, която е сключила споразумение за сътрудничество на различни марки с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки, който не предоставя сам платежни услуги в посочената схема във връзка с продуктите, за които се отнася сътрудничеството на различни марки, или използва представител за целите на предоставянето на платежни услуги, не може да се възползва от изключението, предвидено в тази разпоредба, и поради това спрямо нея се прилагат изискванията, установени в член 35, параграф 1 от посочената директива?
Доколкото с втория въпрос се цели да се определи дали член 35 от Директива 2015/2366 е невалиден поради факта, че изискванията, предвидени в параграф 1 от този член, се прилагат към тристранна платежна картова схема, която използва представител за целите на предоставянето на платежни услуги, има ли основания за невалидност на тази разпоредба поради липса на мотиви, явна грешка в преценката или нарушение на принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form