Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 13 във връзка с член 8, параграф 4 от Директивата за достъпа в първоначалната им редакция да се тълкува в смисъл, че когато на оператор със значителна пазарна сила се наложи задължение за ориентиране на цените на предоставяни от него услуги към себестойността им, [НРО] може — с цел да осигури ефективност и устойчива конкуренция — да определи цени за тези услуги под себестойността им, след като провери включените в нея разходи и установи, че те са пряко свързани с услугите?
Трябва ли член 13, параграф 3 и член 8, параграф 4 от Директивата за достъпа в първоначалната им редакция и във връзка с член 16 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че [НРО] може да наложи на оператор — който е длъжен да ориентира цените на услугите си към себестойността им — задължение да определя тези цени ежегодно и въз основа на най-актуалните данни за разходите си и преди да започне да прилага в търговската си дейност така определените от него цени, да ги съобщава на [НРО] за проверка, заедно с обосновка на разходите си?
Трябва ли член 13, параграф 3 от Директивата за достъпа в първоначалната му редакция и във връзка с член 16 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че [НРО] може да задължи оператор — който е длъжен да ориентира цените на услугите си към себестойността им — да промени съответно цените си само в случаите, когато първо сам ги е определил, а след това е започнал да ги прилага, или също и в случаите, когато операторът прилага вече определени от [НРО] цени, но от обосновката на разходите за следващия отчетен период е видно, че вече определената от [НРО] цена е по-висока от направените от оператора разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в него така наречена „клауза за поправка“ изисква — като условие за изключване на закрилата като промишлен дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед — ползващият се от закрила промишлен дизайн да е предопределен от външния вид на съставния продукт?
При какви условия съгласно така наречената „клауза за поправка“, съдържаща се в член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002, е изключена закрилата като промишлен дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед?
Следва ли член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 да се тълкува в смисъл, че за да може да се позове на съдържащата се в тази разпоредба така наречена „клауза за поправка“, производителят или продавачът на част от съставен продукт трябва да следи, и евентуално — по какъв начин, че тази част да може да бъде купена единствено при поправка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 2, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че при условия като тези в главното производство писмените отговори, дадени от кандидат по време на изпит за професионални умения, и евентуалните коментари на проверителя по тези отговори представляват лични данни по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Може ли съдържащото се в законодателството на Съюза (например в член 3 от Директива 2009/103) понятие „използване на превозни средства“ или „произшествие при използването на превозно средство“ като риск по застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да бъде определено от националното законодателство на държава членка по различен начин в сравнение със законодателството на Съюза?
При утвърдителен отговор, може ли въпросното понятие да не обхваща (освен посочените в член 5, параграфи 1 и 2 от упоменатата директива определени лица, регистрационни номера или типове превозни средства) някои хипотези на използване на превозни средства според мястото на използването им, като например пътища или терени, които са „непригодни“ за целта?
Възможно ли е също така да се приеме, че не е налице „произшествие при използването на превозно средство“ в определени хипотези, свързани с неговото предназначение (например използване за спортни, промишлени или селскостопански цели) или с намерението на водача (например извършването на умишлено престъпление с превозното средство)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 17, параграф 2 от Регламент […] № 1610/96 […] да се тълкува в смисъл, че е неточна „датата на първото [РПП] на [Съюза]“, посочена в заявка за издаване на [СДЗ] по смисъла на посочения регламент и на Регламент […] № 469/2009 […], когато тази дата е била определена, без да се вземе предвид тълкуването на правото, възприето от Съда в решение от 6 октомври 2015 г., Seattle Genetics (C‑471/14, EU:C:2015:659), така че е оправдана промяната на датата на изтичане на срока на [СДЗ], дори същият да е бил издаден преди постановяването на това съдебно решение и срокът за обжалване на решението за издаване на сертификата вече да е изтекъл?
Длъжна ли е компетентната за издаване на сертификата служба за индустриална собственост на държава членка служебно да поправи датата на изтичане на срока на [СДЗ], така че тази дата да съответства на тълкуването на правото, възприето в решение от 6 октомври 2015 г., Seattle Genetics (C‑471/14, EU:C:2015:659)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС национална данъчноправна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която чуждестранно дружество майка, чийто единствен акционер е с местожителство на територията на страната (чуждестранно дружество майка, което трайно е обособено като холдингово дружество в рамките на група, установена и активно извършваща дейност в държавата по установяването му), няма право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи за доходите си от дивиденти, ако в него притежават дялово участие лица, които не биха имали право на възстановяване или освобождаване, ако получаваха пряко тези доходи, и
– за включването на чуждестранното дружество майка в съответната структура липсват икономически или други съществени причини, или
– чуждестранното дружество майка реализира не повече от 10 % от общия размер на брутните си приходи през съответната стопанска година от собствена стопанска дейност (като това условие не е изпълнено в частност когато чуждестранното дружество реализира брутните си приходи от управление на активи), или
– чуждестранното дружество майка не участва в общия икономически обмен чрез предприятие, организирано в съответствие с неговия предмет на дейност,
докато установените в страната дружества майки имат право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи, независимо дали отговарят на посочените условия?
Допуска ли член 5, параграф 1 във връзка с член 1, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО национална данъчноправна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която чуждестранно дружество майка, чийто единствен акционер е с местожителство на територията на страната (чуждестранно дружество майка, което трайно е обособено като холдингово дружество в рамките на група, установена и активно извършваща дейност в държавата по установяването му), няма право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи за доходите си от дивиденти, ако в него притежават дялово участие лица, които не биха имали право на възстановяване или освобождаване, ако получаваха пряко тези доходи, и
– за включването на чуждестранното дружество майка в съответната структура липсват икономически или други съществени причини, или
– чуждестранното дружество майка реализира не повече от 10 % от общия размер на брутните си приходи през съответната стопанска година от собствена стопанска дейност (като това условие не е изпълнено в частност когато чуждестранното дружество реализира брутните си приходи от управление на активи), или
– чуждестранното дружество майка не участва в общия икономически обмен чрез предприятие, организирано в съответствие с неговия предмет на дейност,
докато установените в страната дружества майки имат право на освобождаване от данък върху капиталовите доходи, независимо дали отговарят на посочените условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Член 4 от Директива 2000/60 […] или тази директива сама по себе си предоставя ли на организация за опазване на околната среда в рамките на производство, в което не е необходимо да се извършва оценка на въздействието върху околната среда съгласно Директивата 2011/92 […], права, за чиято защита тази организация да има достъп до административни или съдебни процедури по смисъла на член 9, параграф 3 от [Орхуската конвенция]?
Изискват ли разпоредбите на Орхуската конвенция позоваването на тези права да е възможно още в рамките на производството пред административния орган, или е достатъчно да е налице възможност за предоставяне на ефективна съдебна защита срещу решението на административния орган?
Допустимо ли е разпоредба от националното процесуално право, каквато е член 42 от AVG, да задължава организациите за опазване на околната среда, също както и останалите страни в производството, да предявяват своевременно възраженията си за първи път не с подадената до административния съд жалба, а още в рамките на производството пред административните органи, като, ако това не бъде направено, тези организации да губят качеството си на страна и повече да нямат право на обжалване пред административен съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 1 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която предвижда наказателни санкции за предлагането на хазартни игри, лотарии или залагания в Дания без необходимото разрешение, както и за рекламирането на хазартни игри, лотарии или залагания, за които не е издадено разрешение, представлява технически регламент по смисъла на този член, който подлежи на нотифициране съгласно член 8, параграф 1 от посочената директива, като се има предвид, че целта на тези разпоредби е да се уточни или въведе забрана за предлагането и рекламирането на онлайн игри, насочени към датския пазар от дружества извън Дания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допускат ли правилното прилагане на член 45, параграф 2, първа алинея, букви в) и ж) и параграф 3, буква a) от Директива 2004/18 и принципите на европейското право за защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност, на равнопоставеност, пропорционалност и прозрачност, на забрана да се възпрепятства хода на производството и на максимално отваряне на пазара на обществените поръчки за конкуренцията, както и на изчерпателност и определеност на престъпленията, национална правна уредба като предвидената в член 38, параграф 1, буква c) от Законодателен декрет № 163/2006, в частта, с която разпростира обхвата на предвиденото задължение за деклариране на отсъствие на окончателни осъдителни присъди (включително определения за изпълнение на наказанието, постановени по искане на страните) за упоменатите в тази разпоредба престъпления и по отношение на лица, които са заемали отговорна длъжност в предприятията оференти, но са преустановили да я заемат в годината преди публикуването на обявлението за поръчката, и в която урежда относително основание за изключване от процедурата за обществена поръчка, ако предприятието не докаже, че се е разграничило изцяло и ефективно от наказателно санкционираното деяние на тези лица, като наличието на разграничаване се преценява от възлагащия орган, с което всъщност му се дава възможност да предвиди следните задължения, чието неизпълнение води до изключване от процедурата:
i) задължения за предоставяне на информация и декларации относно наказателни производства, които все още не са приключили с влязъл в сила акт на съда (тоест производства с неизвестен изход), каквито задължения не са предвидени по закон дори по отношение на лица, заемащи отговорна длъжност;
ii) задължения за разграничаване по собствена инициатива, без конкретно да се определят видът на оневиняващите действия, разполагането им във времето (още преди влизане в сила на присъдата) и етапът на процедурата, в който трябва да бъдат изпълнени;
iii) неясни задължения за лоялно сътрудничество, определени чрез позоваването на общата клауза за добросъвестност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Трябва ли да се приеме, че възможността за признаване на еквивалентността на обученията, с която разполагат държавите членки съгласно член 10, параграф 2 от Регламент [№ 1223/2009], се отнася само до обученията, провеждани в трети спрямо Европейския съюз държави?
2) Разпоредбите на член 10, параграф 2 от този регламент позволяват ли на държавите членки да определят дисциплините, които могат да бъдат приети за „подобни“ на медицината, фармацията или токсикологията, и равнищата на квалификация, отговарящи на установените в посочения регламент изисквания?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, по какви критерии дадени дисциплини могат да бъдат определяни като „подобни“ на медицината, фармацията или токсикологията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.