всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Нидерландски

Автентичен език на производството – нидерландски

Дело C-126/16: Federatie Nederlandse Vakvereniging и др., Заключение от 29 март 2017 г.

1) В съответствие със смисъла и с целта на Директива 2001/23/ЕО ли е нидерландското производство за несъстоятелност в случай на прехвърляне на предприятие в производство по несъстоятелност, когато преди откриване на производство по обявяване в несъстоятелност е проведено под съдебен контрол производство pre-pack, насочено изрично към запазването на (части от) предприятието, и като се има предвид това, в съответствие ли е [и понастоящем] с Директивата член 7:666, параграф 1, буква а) от BW?
2) Приложима ли е Директива 2001/23 в случай, в който назначеният от съда т.нар. бъдещ синдик (beoogd curator) още преди откриването на производство по несъстоятелност се уведомява за състоянието на длъжника и проучва възможностите за евентуално подновяване на дейността на предприятието от трето лице и в същото време подготвя действия, които трябва да се осъществят малко след откриването на производството по несъстоятелност, за да се реализира подновяването на дейността посредством прехвърляне на активи, и чрез които действия предприятието на длъжника или част от него се прехвърля в деня на откриване на производството по несъстоятелност или малко след това, като дейността продължава да се осъществява изцяло или отчасти (почти) без прекъсване?
3) В тази връзка следва ли да се прави разлика в зависимост от това дали основната цел на производството pre-pack е продължаването на дейността на предприятието, или (бъдещият) синдик цели с производството pre-pack и с продажбата на активи под формата на „продължаване на дейността на предприятието“ (going concern) непосредствено след откриване на производство по несъстоятелност предимно постигане на максимален размер на приходите за всички кредитори, или дали в рамките на производството pre-pack преди откриване на производство по несъстоятелност е постигнато съгласие относно прехвърлянето на активи (продължаване на дейността на предприятието), чиято реализация се оформя официално и/или се осъществява след откриване на производство по несъстоятелност
Освен това как следва да се преценява този аспект в случаите, в които се цели както продължаването на дейността на предприятието, така и максимален размер на приходите от прехвърлянето?
4. ) В рамките на производство pre-pack, предхождащо производството по несъстоятелност, следва ли за целите на прилагането на Директива 2001/23/ЕО и на приетите въз основа на нея член 7:662 и сл. от BW моментът на прехвърляне на предприятието да се определя от датата, на която реално е постигнато съгласие за прехвърляне на предприятието, настъпило преди обявяването на несъстоятелността, или от решаващо значение за този момент е датата, на която качеството на лице, стопанисващо предприятието, реално се предава от прехвърлителя на приобретателя на съответното предприятие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-414/15: Stichting Woonlinie и др./Комисия, Съдебно решение от 15 март 2017 г.

Обхваща ли съдебният контрол върху решение на Комисията относно съществуваща схема за държавни помощи и предварителната преценка на съвместимостта на тази схема с вътрешния пазар, включително основанията за необходимостта от предложените подходящи мерки?
Може ли Комисията да придаде задължителен характер на предложените от нея подходящи мерки само след приемането им от държавата членка, или тези мерки имат задължителна сила още с приемането на решението на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-3/16: Aquino, Съдебно решение от 15 март 2017 г.

Следва ли с оглед на прилагането на съдебната практика, развита от Съда по делата Köbler (решение от 30 септември 2003 г., С‑224/01, EU:C:2003:513) и Traghetti del Mediterraneo (решение от 13 юни 2006 г., С‑173/03, EU:C:2006:391), относно отговорността на държавата за опорочени от грешки действия на юрисдикции, свързани с нарушение на правото на Съюза, за действаща като последна инстанция юрисдикция да се счита юрисдикция, чието решение не е било проверено в рамките на касационно обжалване, тъй като в приложение на разпоредба на националното процесуално право е налице необорима презумпция, че касаторът, който е подал писмено становище в рамките на производството по касационно обжалване, е оттеглил касационната жалба?
Съвместимо ли е с член 267, трета алинея ДФЕС, включително и в светлината на член 47, втора алинея и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отхвърлянето от страна на национална юрисдикция, която по силата на тази разпоредба от Договора е задължена да отправи преюдициално запитване до Съда, на искане за отправяне на преюдициално запитване единствено поради това че искането е било формулирано в писмено становище, което съгласно приложимото процесуално право не следва да бъде взето предвид поради несвоевременното му подаване?
Следва ли в хипотезата, при която най-висшестоящата юрисдикция за разглеждане на спорове по общия ред не разгледа искане за отправяне на преюдициално запитване, да се приеме, че е налице нарушение на член 267, трета алинея ДФЕС, включително и в светлината на член 47, втора алинея и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато тази юрисдикция отхвърля искането единствено с мотива, че въпросът няма да бъде отправен, „[т]ъй като доводите са недопустими на основание, присъщо на производството пред Hof?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-47/17: X, Определение от 15 март 2017 г.

Условията за прилагане на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник при жалба срещу забавено произнасяне по молба за убежище.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-536/15: Tele2 (Netherlands) и др., Съдебно решение от 15 март 2017 г.

Трябва ли член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга да се тълкува в смисъл, че под молби следва да се разбира и молбата на предприятие със седалище в друга държава членка, което иска информация с оглед осигуряването на общодостъпни справочни услуги и указатели, които се предлагат в тази държава членка и/или в други държави членки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли доставчик, който предоставя телефонни номера и който по силата на национална правна уредба е задължен да иска съгласието на абонатите за включването [на тези данни] в стандартни указатели и стандартни справочни услуги, да прави съгласно принципа за недопускане на дискриминация разграничение при молбата за искане на съгласие в коя държава членка предприятието, което иска информация по смисъла на член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга, предлага указател и справочни услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-415/15: Stichting Woonpunt и др./Комисия, Съдебно решение от 15 март 2017 г.

Обхваща ли съдебният контрол върху решение на Комисията относно съществуваща схема за държавни помощи и предварителната преценка на съвместимостта на тази схема с вътрешния пазар, включително основанията за необходимостта от подходящи мерки?
Могат ли предложените от Комисията подходящи мерки да се считат за задължителни само след приемането им от държавата членка и уведомяването на Комисията, и правилно ли е Общият съд да отхвърли доводите на жалбоподателите относно задължителния характер на тези мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-157/15: G4S Secure Solutions, Съдебно решение от 14 март 2017 г.

Следва ли член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че забраната за жените мюсюлманки да носят забрадки на работното си място не представлява пряка дискриминация, когато в предприятието на работодателя са в сила правила, забраняващи на всички работници да носят на работното си място външни символи, указващи техните политически, философски и религиозни убеждения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-158/14: A и др., Съдебно решение от 14 март 2017 г.

1) Разполагат ли жалбоподателите в настоящото производство безспорно с право, по-специално на основание на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да подадат съгласно член 263 ДФЕС от свое име жалба пред Общия съд за отмяната на Регламент за изпълнение № 610/2010, доколкото вследствие на него образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства?
2) а) Като се има предвид също съображение 11 от Рамково решение 2002/475, могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични престъпления по смисъла на Рамковото решение?
б) При положителен отговор на въпрос 2а, могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични актове по смисъла на Обща позиция 2001/931 и на Регламент № 2580/2001?
3) Могат ли действията, въз основа на които с Регламент за изпълнение № 610/2010 образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства, да се считат за „действия на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт“ по смисъла на международното хуманитарно право?
4) След като се вземе предвид отговорът на въпросите 1, 2а, 2б и 3, валиден ли е Регламент за изпълнение № 610/2010, доколкото чрез него образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства?
5) При положителен отговор на въпрос 4, в този случай невалидността разпростира ли се върху предишните и следващите решения на Съвета за актуализиране на списъка за замразяване на средства, доколкото чрез посочените решения образуванието LTTE е включено в този списък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-569/15: X, Заключение от 8 март 2017 г.

1) Трябва ли дял II от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че за работника, който живее в Нидерландия, обикновено извършва дейността си в Нидерландия и взима тримесечен неплатен отпуск, се счита, че (и) през този период продължава да е нает на работа в Нидерландия, ако i) трудовото правоотношение продължава да съществува през споменатия период, и ii) за целите на прилагането на нидерландския Закон за безработицата въпросният период се разглежда като период на извършване на дейност като наето лице?
2) а) Кое законодателство Регламент № 1408/71 определя за приложимо, ако през неплатения отпуск този работник е нает на работа в друга държава членка?
2) б) Има ли във връзка с това значение, че през следващата година съответното лице на два пъти, а през трите години след това — по веднъж годишно, е наемано на работа за период от една до две седмици в посочената друга държава членка, без да е взиман неплатен отпуск в Нидерландия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-570/15: X, Заключение от 8 март 2017 г.

По какъв критерий/какви критерии трябва да се прецени кое законодателство Регламент (ЕИО) № 1408/71 определя за приложимо в случая на работник с местожителство в Белгия, който през съответната година извършва в Нидерландия голямата част от дейностите си за своя нидерландски работодател и който наред с това извършва 6,5 % от тези дейности в Белгия — вкъщи и при клиенти — при положение че в тази насока липсва установен модел и че работникът не е имал договорки с работодателя си относно извършването на дейности в Белгия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15253545556308 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form