Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-579/15: Popławski, Съдебно решение от 29 юни 2017 г.
Може ли държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 в националното си право, че:
— изпълняващият съдебен орган да е автоматично длъжен да откаже предаване на гражданин на изпълняващата държава членка или пребиваващо в нея лице за целите на изпълнението на наложено наказание,
— този отказ да води ipso iure до готовност на тази държава членка да поеме изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответния гражданин или съответното пребиваващо лице,
— решението за поемане на изпълнението да се взема [обаче] едва след отказа лицето да бъде предадено за целите на изпълнението на наказанието му и вземането на положително решение в този смисъл да зависи, първо, от наличието на правна основа за това, предвидена в действащ договор между издаващата и изпълняващата държава членка, второ, от предвидените в този договор условия и трето, от съдействието на издаващата държава членка, например чрез подаването на съответно искане,
поради което е налице риск след отказа да предаде съответното лице за изпълнение на наказанието му изпълняващата държава членка да не може да поеме изпълнението на това наказание, а същевременно този риск не се отразява на задължението да се откаже предаване на лицето?
При отрицателен отговор на първия въпрос
a) може ли националният съд да приложи пряко разпоредбите на Рамково решение 2002/584, въпреки че съгласно член 9 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби [(ОВ C 326, 2012 г., стр. 322)] след влизането в сила на Договора от Лисабон правните последици на посоченото рамково решение се запазват дотогава, докато то не бъде отменено, обявено за нищожно или изменено; и
б) ако това е така, достатъчно точен и безусловен ли е член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, за да може да бъде приложен от националния съд?
Ако отговорите на първия въпрос и на втория въпрос, буква б) са отрицателни, може ли държавата членка, чието национално право допуска поемане на изпълнението на чуждестранно наказание лишаване от свобода само в случай че в съответен договор е предвидено основание за това, така да транспонира член 4, точка 6 от това рамково решение в националното си право, като тълкува тази разпоредба в смисъл, че самият член 4, точка 6 от Рамковото решение да се смята за необходимото договорно основание, с цел да се избегне рискът от безнаказаност, свързан с националното изискване за наличие на договорно основание?
Ако отговорите на първия въпрос и на втория въпрос, буква б) са отрицателни, може ли изпълняващата държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от посоченото рамково решение в националното си право, че отказът за предаване на пребиваващо в изпълняващата държава членка лице, което е гражданин на друга държава членка, да зависи от предпоставката изпълняващата държава членка да има наказателна юрисдикция за посочените в европейската заповед за арест деяния и да няма фактически пречки за (евентуалното) провеждане на наказателно производство за тези деяния в изпълняващата държава членка срещу пребиваващото в нея лице (каквато пречка би представлявал отказът на издаващата държава членка да изпрати преписката по наказателното дело), а същевременно да не се предвижда подобна предпоставка за отказа за предаване на гражданин на изпълняващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/16: Louboutin и Christian Louboutin, Заключение от 22 юни 2017 г.
Ограничава ли се понятието за форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива [2008/95] до триизмерните характеристики на стоките като техните контури, размери или обем (които се изразяват в три измерения), или тази разпоредба обхваща и други (не триизмерни) характеристики на стоките като цвета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-281/16: Vereniging Hoekschewaards Landschap, Заключение от 15 юни 2017 г.
Валидно ли е Решение за изпълнение 2015/723, доколкото с него в списъка с територии от значение за Общността за Атлантическия биогеографски регион е включена територията Haringvliet (NL 1000015), като обаче от нея е изключен полдерът Leenheeren?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/16: T.KUP, Съдебно решение от 15 юни 2017 г.
Невалиден ли е Регламент № 1294/2009 по отношение на вносител като този по настоящото дело поради нарушение на член 17, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент, тъй като при преразглеждането Комисията е използвала извадка от само осем вносители, при положение че е трябвало да се разгледа обозримият брой от 21 вносители?
Невалиден ли е Регламент № 1294/2009 по отношение на вносител като този по настоящото дело поради нарушение на член 11, параграф 2, трета алинея от основния антидъмпингов регламент, тъй като при преразглеждането Комисията не е отчела в достатъчна степен представения ѝ доказателствен материал, доколкото е включила в извадката петима големи и само трима малки вносители и освен това е взела предвид главно данните от петимата големи вносители?
Невалиден ли е Регламент № 1294/2009 по отношение на вносител като този по настоящото дело поради нарушение на членове 2 и 3 от основния антидъмпингов регламент и/или на член 11, параграфи 2, 5 и 9 от основния антидъмпингов регламент, тъй като при преразглеждането Комисията не е разполагала с достатъчно данни, за да констатира, че дъмпинговият внос продължава и че от това произтичат вреди?
Невалиден ли е Регламент № 1294/2009 по отношение на вносител като този по настоящото дело поради нарушение на член 21 от основния антидъмпингов регламент, тъй като при преразглеждането Комисията изисква наличието на специфични индиции, че с удължаването се създава несъразмерна тежест за даден вносител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-610/15: Stichting Brein, Съдебно решение от 14 юни 2017 г.
Следва ли понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че обхваща при обстоятелства като тези в главното производство предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/15: Van der Weegen и др., Съдебно решение от 8 юни 2017 г.
Член 21, 5° от CIR 1992, изменен с член 170 от Закона от 25 април 2014 г., противоречи ли на членове 56 ДФЕС и 63 ДФЕС и на членове 36 и 40 от Споразумението за ЕИП, доколкото, макар да се прилага без разлика спрямо местните и чуждестранните доставчици на услуги, изисква да са изпълнени аналогични условия като предвидените в член 2 от Кралския указ за прилагане на CIR 1992, които фактически са специфични за белгийския пазар и поради това създават сериозна пречка за чуждестранните доставчици на услуги да предлагат услугите си в Белгия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/16: Ouhrami, Заключение от 18 май 2017 г.
1) Трябва ли член 11, параграф 2 от Директивата за връщане да се тълкува в смисъл, че посоченият в тази разпоредба период от пет години се изчислява: а) от датата на постановяване на забраната за влизане (или със задна дата — на обявяването за нежелано лице, което следва да се приравни на тази забрана) или б) от датата, на която засегнатото лице действително е напуснало територията на (накратко казано) държавите — членки на Европейския съюз, или в) от някакъв друг момент
2) Трябва ли с оглед на прилагането на преходния правен режим член 11, параграф 2 от Директивата за връщане да се тълкува в смисъл, че в резултат на тази разпоредба приетите преди влизането в сила на посочената директива решения — чиято правна последица се състои в това, че адресатът е длъжен да пребивава извън Нидерландия десет поредни години, докато забраната за влизане се определя, като надлежно се вземат предвид всички обстоятелства, от значение за отделния случай, и подлежи на обжалване — вече не пораждат правно действие, ако към момента, в който посочената директива е трябвало да бъде транспонирана, или към момента, в който е било констатирано, че адресатът на това решение пребивава в Нидерландия, продължителността на посоченото задължение е надвишила посочената в тази разпоредба продължителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/15: X, Заключение от 18 май 2017 г.
1) Трябва ли член 2, параграф 3 от Директива 2006/123 […] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага по отношение на определянето на такси („leges“) от орган на държава членка за обработката на молба за одобрение относно времето, мястото и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа?
2) Трябва ли глава III от Директива 2006/123 […] да се тълкува в смисъл, че тази глава се прилага и по отношение на изцяло вътрешни положения?
3) Трябва ли Директива 2006/123 […], с оглед на съображение 9 от нея, да се тълкува в смисъл, че тя не се прилага по отношение на национална уредба, която изисква общинският съвет да бъде уведомяван за планирани изкопни работи във връзка с прокарването, поддържането и премахването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, когато общинският съвет не е компетентен да забранява дейностите, за които е уведомен, но има право да налага условия относно мястото, времето и начина на изпълнението им, както и във връзка с насърчаването на общото използване на съоръженията и съгласуването на дейностите с операторите на други подземни строителни обекти?
4) Трябва ли член 4, точка 6 от Директива 2006/123 […] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага относно одобрението на мястото, времето и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, без съответният орган на държавата членка да е компетентен да забранява самите работи?
5) а)
Ако от отговорите на горепосочените въпроси се установи, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 […] се прилага в настоящия случай, тази разпоредба има ли директен ефект?
б) При утвърдителен отговор на пети въпрос, буква а), могат ли в настоящия случай подлежащите за начисляване разходи по силата на член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 […] да се изчисляват въз основа на прогнозните приходи за всички производства по молби или въз основа на разходите във връзка с всички молби, които са сходни с молбата в настоящия случай, или пък въз основа на разходите по отделни молби?
в) При утвърдителен отговор на пети въпрос, буква а), по какви критерии, съгласно член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 […], трябва непреките и фиксираните разходи да бъдат отнасяни към конкретни молби за одобрение?
1) Трябва ли понятието „услуга“ в член 4, точка 1 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че търговия на дребно, състояща се в продажбата на потребители на стоки, като обувки и облекло, е услуга, за която се прилагат разпоредбите на Директива 2006/123 на основание член 2, параграф 1 от същата?
2) Посочената [в акта за преюдициално запитване] уредба цели да забрани на територията извън центъра на града определени форми на търговия на дребно, като продажбата на обувки и облекло, за да запази качеството на живота в центъра на града и да предотврати незаемането на обекти във вътрешната градска зона.
Предвид съображение 9 от Директива 2006/123 отпада ли от обхвата на тази директива правило, което съдържа подобна уредба, тъй като такива правила следва да се разглеждат като „[п]равила относно […] селищно устройство, […] които не регулират или не влияят по специфичен начин на дейности по оказването на услуги, но трябва да бъдат спазвани от доставчиците в хода на тяхната икономическа дейност, по същия начин, по който и от частни лица“?
3) Достатъчно ли е обстоятелството, че по никакъв начин не може да се изключи възможността предприятие за търговия на дребно от друга държава членка да се установи на място или получателите на услуги на предприятие за търговия на дребно да са от друга държава членка, за да се приеме наличието на трансгранично положение, или трябва да съществуват фактически данни за това?
4) Приложима ли е глава III (свобода на установяване) от Директива 2006/123 към изцяло вътрешни положения, или за разглеждането на въпроса дали е приложима тази глава следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?
5a)
Попада ли приета с общ устройствен план уредба, като посочената [в акта за преюдициално запитване], в обхвата на понятието „изискване“ по смисъла на член 4, точка 7 и член 14, точка 5 от Директива 2006/123, а не в обхвата на понятието „разрешителен режим“ по смисъла на член 4, точка 6, както и членове 9 и 10 от Директива 2006/123?
5б)
Допускат ли член 14, точка 5 от Директивата за услугите — доколкото уредба като посочената [в акта за преюдициално запитване] попада в обхвата на понятието „изискване“ — или членове 9 и 10 от Директивата за услугите — доколкото уредба като посочената [в акта за преюдициално запитване] попада в обхвата на понятието „разрешителен режим“ — приемането от общинската администрация на уредба като посочената [в акта за преюдициално запитване]?
6) Попада ли уредба като посочената [в акта за преюдициално запитване] в обхвата на членове 34—36 ДФЕС или членове 49—55 ДФЕС и ако отговорът е положителен, приложими ли са в такъв случай признатите от Съда изключения, доколкото са изпълнени по пропорционален начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/15: X, Съдебно решение от 17 май 2017 г.
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която:
a) дружества със седалище в друга държава членка и с място на стопанска дейност в Белгия подлежат на облагане с данък, когато вземат решение за разпределяне на печалбата, която не е включена в окончателния облагаем финансов резултат на дружеството, независимо от това дали печалба от място на стопанска дейност в Белгия е прехвърлена към дружеството майка, при положение че дружества със седалище в друга държава членка, които имат дъщерно дружество в Белгия, не подлежат на облагане с такъв данък, когато вземат решение за разпределяне на печалбата, която не е включена в окончателния облагаем финансов резултат, независимо от това дали дъщерното дружество е разпределило дивиденти или не;
б) дружества със седалище в друга държава членка и с място на стопанска дейност в Белгия подлежат на облагане с данък, когато вземат решение за разпределяне на печалбата, която не е включена в окончателния облагаем финансов резултат, ако внесат реализираната в Белгия печалба изцяло във фонд „Резервен“, докато белгийски дружества не подлежат на облагане с такъв данък, ако внесат изцяло печалбата във фонд „Резервен“?
Следва ли член 5 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества да се тълкува в смисъл, че е налице данък, удържан при източника, когато разпоредба от националното законодателство предвижда, че с данък се облага разпределянето на печалбата от дъщерно дружество на дружеството майка, когато в същия данъчен период се разпределят дивиденти и облагаемият финансов резултат се намалява изцяло или частично с приспаданията за рисков капитал и/или с пренесени данъчни загуби, при положение че печалбата не би подлежала на данъчно облагане съгласно националното законодателство, ако оставаше в дъщерното дружество и не беше разпределена на дружеството майка?
Следва ли член 4, параграф 3 от Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, въз основа на която се събира данък върху разпределянето на дивиденти, когато в резултат на тази уредба дружество се облага с данък върху една част от дивидентите, която надвишава прага, определен в посочения член 4, параграф 3 от Директивата, ако разпредели получени дивиденти в по-късен момент — след годината, през която самото то ги е получило — при положение че случаят не би бил такъв, ако това дружество разпредели дивиденти отново, но в рамките на годината, в която ги е получило?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.