Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-394/22: Oilchart International, Заключение от 18 април 2024 г.
„(а) Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от [Регламент „Брюксел Ia“] във връзка с член 3, параграф 1 от [Регламента относно несъстоятелността] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятията „банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства“ в член 1, параграф 2, буква б) от [Регламент „Брюксел Ia“] попада и производство, при което вземането, посочено в исковата молба, се описва като чисто търговско вземане, без да се споменава вече обявената несъстоятелност на ответника, като реалното правно основание на вземането са специалните дерогиращи разпоредби на [NFW], и при което:
– следва да се установи дали такова вземане трябва да се счита за подлежащо на проверка вземане (член 26 във връзка с член 110 от NFW) или за неподлежащо на проверка вземане (член 25, параграф 2 от NFW),
– въпросът дали двете вземания могат да бъдат предявени едновременно и дали едното не изключва другото, отчитайки специалните правни последици на всяко от вземанията (включително възможността да се усвои банкова гаранция, предоставена след обявяването на несъстоятелността), следва да се разгледа съгласно специалните правила на нидерландското право в областта на несъстоятелността?
Както и
(б) Съвместим ли е член 25, параграф 2 от NFW с член 3, параграф 1 от Регламент[а относно] несъстоятелността, доколкото тази разпоредба допуска такова вземане (съгласно член 25, параграф 2 от NFW) да се предяви пред съд на друга държава членка, вместо пред съда по несъстоятелност на държавата членка, в която е обявена несъстоятелността?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/22: Triferto Belgium, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 3, точки 10 и 11 от Регламента REACH да се тълкуват в смисъл, че лицето, което поръчва или закупува веществото от установен извън Европейския съюз производител, има задължение за регистрация дори ако всички формалности с оглед на физическото въвеждане на митническата територия на Съюза всъщност се извършват от трето лице, което освен това изрично потвърждава, че носи отговорност за тях?
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството дали поръчаното или закупеното количество вещество е само част (все пак повече от един тон) от по-голяма пратка със същото вещество на същия установен извън Съюза производител, която е физически въведена на митническата територия на Съюза от третото лице, за да бъде складирана там в митнически склад?
Трябва ли член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH да се тълкува в смисъл, че и веществата, които се съхраняват в митнически склад (тъй като са поставени под режим J, код 71 00 в поле 37 от единния административен документ), не попадат в обхвата на Регламента REACH, до последващото им извеждане и поставяне под друг митнически режим (например в режим „допускане за свободно обращение“)?
При утвърдителен отговор: трябва ли член 6, параграф 1 и член 3, точки 10 и 11 от Регламента REACH да се тълкуват в смисъл, че в този случай със задължението за регистрация е обвързано лицето, което пряко е закупило веществото извън Съюза и е заявило доставката му (без преди това физически да е внесло веществото на митническата територия на Съюза), дори ако веществото вече е било регистрирано от третото предприятие, което преди това физически го е внесло на митническата територия на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/22: IAB Europe, Съдебно решение от 7 март 2024 г.
Следва ли член 4, точка 1 от [ОРЗД] във връзка с членове 7 и 8 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че символен низ, който записва предпочитанията на интернет потребител във връзка с обработката на личните му данни по структуриран и машинночитаем начин, представлява набор от лични данни от гледна точка: 1) на браншова организация, която предоставя на разположение на членовете си стандарт, чрез който им предписва по какъв начин от практическа и техническа гледна точка трябва да бъде генериран, съхраняван и/или разпространяван този символен низ, и 2) на страните, които изпълняват и използват този стандарт на своите уебсайтове или в своите приложения и следователно така имат достъп до този символен низ?
Прави ли се разлика, ако изпълнението и прилагането на стандарта предполага, че този символен низ се предоставя на разположение заедно с IP адрес?
Различен ли би бил отговорът на въпрос 1, букви а) и б), ако самата браншова организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт?
Следва ли член 4, точка 7 и член 24, параграф 1 от [ОРЗД] във връзка с членове 7 и 8 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че браншова организация, притежаваща правомощия да установява даден стандарт, трябва да се квалифицира като администратор, когато предлага на своите членове стандарт за управление на съгласието, който освен задължителна техническа рамка съдържа и правила, които уреждат подробно въпроса как трябва да се съхраняват и разпространяват тези данни за съгласието, които представляват лични данни?
Различен ли би бил отговорът на въпрос 2, буква а), ако самата браншова организация няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт?
В случай че браншовата организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, следва да бъде квалифицирана като администратор или съвместен администратор при обработката на предпочитанията на интернет потребителите, тази (съвместна) отговорност на браншовата организация с правомощия да установява такъв стандарт разпростира ли се автоматично и върху последващата обработка от страна на трети страни, за които са получени предпочитанията на интернет потребителите, като например целевата онлайн реклама от страна на издатели и доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-707/22: Minister van Infrastructuur en Waterstaat и Avrotros, Определение от 7 март 2024 г.
При какви условия делото се заличава от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция?
Коя юрисдикция следва да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Confiance mutuelle en cas de transfert), Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.
1) Трябва ли Регламент [Дъблин III] с оглед на съображения 3, 32 и 39 от този регламент във връзка с членове 1, 4, 18, 19 и 47 от [Хартата] да се тълкува и прилага в смисъл, че принципът на взаимно доверие между държавите [членки] е неделим, така че тежките и системни нарушения на правото на Съюза, извършени от евентуално компетентната държава членка преди прехвърлянето спрямо граждани на трета държава, които (все още) не са върнати в държавата членка, компетентна да разгледа молбата им за убежище съгласно [този регламент], напълно изключват прехвърлянето в тази държава членка?
2) При отрицателен отговор на [първия] въпрос: трябва ли член 3, параграф 2 от Регламент [Дъблин III] във връзка с членове 1, 4, 18, 19 и 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че ако евентуално компетентната държава членка извършва тежки и системни нарушения на правото на Съюза, извършващата прехвърлянето държава членка не може в рамките на [този регламент] да приеме автоматично принципа на взаимно доверие между държавите [членки], а трябва да отстрани всички съмнения относно това, че след прехвърлянето му кандидатът няма да се окаже в положение, което противоречи на член 4 от [Хартата], съответно трябва да докаже, че това няма да се случи?
3) Какви доказателства може да използва кандидатът в подкрепа на доводите си, че член 3, параграф 2 от Регламент [Дъблин III] не допуска прехвърлянето му, и какъв стандарт относно доказателствата трябва да се приложи
С оглед на позоваването в съображенията от [този регламент] на достиженията на правото на Съюза има ли извършващата прехвърлянето държава членка задължение за сътрудничество и/или проверка, съответно трябва ли при тежки и системни нарушения на основни права спрямо граждани на трета държава да бъдат получени индивидуални гаранции от компетентната държава членка, че основните права на кандидата ще бъдат спазени след прехвърлянето му
Различен ли ще е отговорът на този въпрос, ако кандидатът се нуждае от доказателства, доколкото не може да подкрепи с документи своите съгласувани и подробни декларации, при положение че това не може да се очаква с оглед на естеството на декларациите?
4) Различен ли ще е отговорът [на третия въпрос], ако кандидатът докаже, че подаването на жалба по административен ред до органите и/или използването на средства за правна защита в компетентната държава членка е невъзможно и/или неефективно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-674/22: Gemeente Dinkelland, Съдебно решение от 22 февруари 2024 г.
Трябва ли правният принцип, че се дължи лихва за забава, когато възникне право на възстановяване на събран в нарушение на правото на Съюза данък, да се тълкува в смисъл, че на данъчнозадълженото лице, на което се възстановява данъкът, трябва да се плати лихва за забава и при положение че:
a) възстановяването е в резултат на допуснати от данъчнозадълженото лице счетоводни грешки като описаните в настоящото решение, за които данъчният инспектор не е отговорен,
б) възстановяването се налага поради преизчисляване по нов критерий за разпределение, прилаган за целите на приспадане на данъка за общите разходи при описаните в настоящото решение обстоятелства?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, от кой момент в такъв случай възниква правото на лихва за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-40/23: Комисия/Нидерландия (Appréciation de compatibilité d’une mesure non qualifiée d’aide d’État), Заключение от 22 февруари 2024 г.
Неправилно тълкуване на член 107, параграф 3 ДФЕС и на член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589
Грешка при прилагане на правото във връзка с тълкуването на принципа на правната сигурност
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/22: RTL Nederland и RTL Nieuws, Съдебно решение от 18 януари 2024 г.
Какво трябва да се разбира под сведения за „събития“ и „подходяща степен на поверителност“ по смисъла на член 15, параграф 1 от [Регламент № 376/2014] и в светлината на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, закрепено в член 11 от [Хартата] и член 10 от ЕКПЧ?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Регламент № 376/2014 в светлината на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, закрепено в член 11 от [Хартата] и в член 10 от ЕКПЧ, да се тълкува в смисъл, че е съвместим с национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която никаква информация за докладвани събития не може да бъде разкривана публично?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/22: NORDIC INFO, Съдебно решение от 5 декември 2023 г.
Трябва ли членове 27 и 29 във връзка с членове 4 и 5 от Директива 2004/38 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба с общо приложение на държава членка, която от съображения, свързани с общественото здраве, насочени към борбата с пандемията от COVID‑19, от една страна, забранява на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, независимо от тяхното гражданство, да извършват неналожителни пътувания от тази държава членка до други държави членки, класифицирани от нея като зони с висок риск въз основа на ограничителните санитарни мерки или епидемиологичната обстановка в тези други държави членки, и от друга страна, налага на гражданите на Съюза, които не са граждани на посочената държава членка, задължението да се подложат на скринингови тестове и да спазват карантина, когато влизат на територията на същата държава членка от една от посочените други държави членки?
Трябва ли членове 22, 23 и 25 от Кодекса на шенгенските граници да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която от съображения, свързани с общественото здраве, насочени към борбата с пандемията от COVID‑19, забранява под контрола на компетентните органи и под заплахата от налагане на санкция преминаването на вътрешните граници на тази държава членка за извършването на неналожителни пътувания от или до държави от Шенгенското пространство, класифицирани като зони с висок риск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.