Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-137/23: Alsen, Заключение от 5 септември 2024 г.
1) Трябва ли член 14, параграф 1, буква в) от Директива [2003/96] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от облагане с данъци се прилага по отношение на енергийните продукти, за които е установено, че се използват за задвижването на кораби, плаващи във вътрешните води на Съюза, дори ако по време на това използване съдържанието на маркиращия знак „Solvent Yellow 124“ в тези енергийни продукти (в случая — газьол) е под минималното изисквано количество, при положение че данъчните органи не разполагат с никакви данни, че собственикът или операторът на кораба или неговият представител на борда на кораба (капитанът) е участвал в избягване на плащането на акцизи, в злоупотреба с акцизи или в измама с акцизи по отношение на държания от него газьол?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 7, параграф 2 от Директива [2008/118] да се тълкува в смисъл, че когато е установено, че танкът за гориво на плаващ във вътрешни води кораб съдържа само газьол с произход от доставчик на гориво, който с разрешение на данъчните органи може да освобождава за потребление този освободен от акцизи газьол, самият факт, че съдържанието на маркиращия знак Solvent Yellow 124 в газьола е под минималното изисквано количество, означава, че задължението за акциза е възникнало изцяло към този по-ранен момент — когато е извършено освобождаването за потребление съгласно член 7, параграф 2, буква а) от посочената директива?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос и ако следователно при това положение се прилага и член 7, параграф 2, буква б) от Директива [2008/118]: допуска ли установеният в правото на Съюза принцип на пропорционалност задължението за акциз, което е възникнало в съответствие с член 7, параграф 2, буква б) от Директива 2008/118, да бъде събрано в съответствие с член 8, параграф 1, буква б) от посочената директива от капитана, който държи акцизните стоки, дори когато той не е имал основания да се съмнява, че доставеният газьол е освободен от акциз в съответствие с разпоредбите от правото на Съюза и националното право?
4) От значение ли е за отговора на третия въпрос обстоятелството, че капитанът не изпълнява функцията си в рамките на трудово правоотношение, но същевременно е собственик на кораба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/23: Dranken Van Eetvelde, Заключение от 5 септември 2024 г.
1. Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от WBTW на член 205 от Директива 2006/112 във връзка с принципа на пропорционалност, тъй като тази разпоредба предвижда обективна солидарна отговорност и съдът не може да преценява тази отговорност, отчитайки индивидуалния принос в данъчната измама?
2. Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от WBTW на член 205 от Директива 2006/112 във връзка с принципа на неутралност на ДДС, ако тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че дадено лице е солидарно задължено да заплати ДДС вместо законния платец, без да е необходимо да се вземе предвид приспадането на платения по получени доставки ДДС, което законният платец може да извърши?
3. Трябва ли член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява кумулиране на (административни и наказателноправни) санкции по различни производства за едни и същи деяния, които обаче са извършени в последователни години (но от наказателноправна гледна точка следва да се квалифицират като продължавано престъпление при еднородност на умисъла), при което деянието, отнасящо се до една година, е санкционирано по административноправен ред, а извършеното през друга година — по наказателноправен ред
Следва ли тези деяния да не се считат за неделимо свързани, тъй като са извършени през последователни години?
4. Трябва ли член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която срещу дадено лице може да бъде започнато производство за налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция за деяние, за което то вече е било осъдено в наказателно производство с влязла в сила присъда, при което двете производства са проведени напълно независимо едно от друго и единствената гаранция, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на въпросното нарушение, се състои в това, че данъчният съд може да извърши проверка за пропорционалност по делото, като същевременно националната правна уредба не предвижда правила в това отношение и не позволява на административния орган да вземе предвид вече наложената наказателноправна санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-639/22: Inspecteur van de Belastingdienst Utrecht, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли член 135, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че членовете на пенсионен фонд като разглеждания в главното производство носят инвестиционен риск и означава ли това, че пенсионният фонд е „специален инвестиционен фонд“ по смисъла на тази разпоредба
От значение ли е в тази насока:
– дали членовете носят индивидуален инвестиционен риск, или е достатъчно членовете като общност — и никой друг — да носят последиците от резултатите от инвестициите,
– колко висок е колективният, респ. индивидуалният риск,
– доколко за размера на пенсионните обезщетения допринасят други фактори като периодът на натрупване на пенсията, размерът на трудовото възнаграждение и дисконтовият фактор?
Означава ли принципът на данъчна неутралност, че при прилагането на член 135, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС в контекста на фондове, които не са ПКИПЦК, следва да се прецени не само дали същите са сходни с ПКИПЦК, но и дали от гледна точка на средния потребител те са сходни с други фондове, които макар да не са ПКИПЦК, са считани от държавата членка за специални инвестиционни фондове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/24: Bouskoura, Заключение от 5 септември 2024 г.
Незаконосъобразността на първото задържане поради неспазване на предвидения в националното право срок за освобождаване следва да води до незабавно освобождаване на лицето, дори ако към момента на съдебния контрол условията за втората мярка за задържане са изпълнени.
Задължението за незабавно освобождаване на основание член 15, параграф 2 от Директива 2008/115/ЕО, член 9, параграф 3 от Директива 2013/33/ЕС и член 28, параграф 4 от Регламент № 604/2013 във връзка с членове 6 и 47 от Хартата се прилага във всички случаи на непрекъснато изпълнение на последователни мерки за задържане, когато някоя от тях е била или е станала незаконосъобразна.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/23: Kwantum Nederland и Kwantum België, Заключение от 5 септември 2024 г.
1) Попада ли разглежданото в главното производство положение в материалното приложно поле на правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на този въпрос, се поставят и следните въпроси:
2) Обстоятелството, че авторското право върху произведение на приложното изкуство е неразделна част от правото на защита на интелектуалната собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата [на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)], означава ли, че правото на Съюза, и по-специално член 52, параграф 1 от Хартата, изисква, при ограничаване на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство чрез извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, това ограничение да е предвидено в закон?
3) Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29], както и член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата във връзка с член 2, параграф 7 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че единствено законодателят на Съюза (а не националните законодатели) може да определи дали упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) може да бъде ограничено в ЕС след извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, когато става въпрос за произведение на приложното изкуство със страна на произход по смисъла на тази конвенция — трета страна, чийто автор не е гражданин на държава [членка], и ако това е така, да определи това ограничение ясно и точно [вж. решение от 8 септември 2020 г., Recorded Artists Actors Performers (C‑265/19, наричано по-нататък „решението RAAP“, EU:C:2020:677)]?
4) Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29] във връзка с член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че докато законодателят на Съюза не предвиди ограничение на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство вследствие на провеждане на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, държавите [членки] не могат да приложат тази проверка по отношение на произведение на приложното изкуство, чиято страна на произход по смисъла на тази конвенция е трета страна и чийто автор не е гражданин на държава [членка]?
5) При разглежданите в главното производство обстоятелства и с оглед на датата на приемане на (разпоредбата, предшестваща) член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, изпълнени ли са условията на член 351, първа алинея ДФЕС по отношение на Белгия, в резултат на което тя да може да проведе проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, като се вземе предвид обстоятелството, че в настоящия случай страната на произход се е присъединила към посочената конвенция на 1 май 1989 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-551/23: Cassen, Определение от 27 август 2024 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция е оттеглила искането си за преюдициално запитване?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по въпроса за съдебните разноски по главното производство при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-660/23: Intervlees, Определение от 18 юли 2024 г.
Не са налице въпроси за извличане, тъй като не е предоставен текст на съдебно определение за анализ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/24: Niesker, Определение от 17 юли 2024 г.
Отговаря ли специализираният състав на Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden на критериите за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС в рамките на производството по член 2:11 от WETS?
Може ли административен орган, който няма правораздавателна функция и чието становище не е обвързващо съдебно решение, да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Налице ли е възможност за съдебен контрол върху действията на министъра чрез обжалване пред юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-669/23: Zhang, Определение от 8 юли 2024 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда, направени от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Détachement de travailleurs de pays tiers), Съдебно решение от 20 юни 2024 г.
Включва ли свободното предоставяне на услуги, гарантирано от членове 56 и 57 ДФЕС, производно от това право право на пребиваване на работници, граждани на трети страни, в държава членка, които могат да бъдат наети в тази държава членка от предприятие — доставчик на услуги, установено в друга държава членка?
При отрицателен отговор: трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска, наред с обикновено задължение на предприятието — доставчик на услуги за уведомяване, да се изисква подаване на заявление за издаване на разрешение за пребиваване за всеки работник, когато продължителността на предоставянето на услугата надхвърля три месеца?
При отрицателен отговор: трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска:
а) национална правна уредба, съгласно която, независимо от продължителността на предоставянето на услугата, срокът на валидност на такова разрешение за пребиваване не може да е повече от две години?
б) ограничаването на срока на валидност на такова разрешение за пребиваване до срока на валидност на разрешението за работа и пребиваване в държавата членка, в която е установено предприятието — доставчик на услуги?
в) събирането на такси за всяко заявление (за подновяване), чийто размер съответства на този на таксите, дължими за разрешение за упражняване на трудова дейност от гражданин на трета страна, но е пет пъти по-голям от размера на таксите за издаването на удостоверение за законно пребиваване на гражданин на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.