Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-331/23: Dranken Van Eetvelde, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от [Кодекса за ДДС] на член 205 от [Директивата за ДДС] във връзка с принципа на пропорционалност, тъй като тази разпоредба предвижда обективна солидарна отговорност и съдът не може да преценява тази отговорност, отчитайки индивидуалния принос в данъчната измама?
Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от [Кодекса за ДДС] на член 205 от [Директивата за ДДС] във връзка с принципа на неутралност на ДДС, ако тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че дадено лице е солидарно задължено да заплати ДДС вместо законния платец, без да е необходимо да се вземе предвид приспадането на платения по получени доставки ДДС, което законният платец може да извърши?
Трябва ли член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява кумулиране на (административни и наказателноправни) санкции по различни производства за едни и същи деяния, които обаче са извършени в последователни години (но от наказателноправна гледна точка следва да се квалифицират като продължавано престъпление при еднородност на умисъла), при което деянието, отнасящо се до една година, е санкционирано по административноправен ред, а извършеното през друга година — по наказателноправен ред
Следва ли тези деяния да не се считат за неделимо свързани, тъй като са извършени през последователни години?
Трябва ли член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която срещу дадено лице може да бъде започнато производство за налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция за деяние, за което то вече е било осъдено в наказателно производство с влязла в сила присъда, при което двете производства са проведени напълно независимо едно от друго и единствената гаранция, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на въпросното нарушение, се състои в това, че данъчният съд може да извърши проверка за пропорционалност по делото, като същевременно националната правна уредба не предвижда правила в това отношение и не позволява на административния орган да вземе предвид вече наложената наказателноправна санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-662/23: Zimir, Заключение от 12 декември 2024 г.
1) a) Може ли решаващият орган да упражни правомощието си за удължаване на шестмесечния срок за вземане на решение в случай на голям брой молби за международна закрила, подадени едновременно по смисъла на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от Директивата за процедурите, когато увеличението на този голям брой молби за международна закрила настъпва постепенно през определен период и вследствие на това на практика в голяма степен се затруднява приключването на процедурата в срок от шест месеца
Как следва да се тълкува думата „едновременно“ в този контекст
б) Въз основа на какви критерии трябва да се прецени дали е налице „голям брой“ молби за международна закрила по смисъла на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от Директивата за процедурите
2) Има ли ограничение относно периода, през който трябва да настъпи увеличение на броя на молбите за международна закрила, за да може още да попада в обхвата на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от Директивата за процедурите
Ако има, колко дълъг може да е този период
3) При преценката дали на практика в голяма степен се затруднява приключването на процедурата в срок от шест месеца по смисъла на член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от Директивата за процедурите, може ли — включително с оглед на член 4, параграф 1 от тази директива — да се вземат предвид и обстоятелства, които не са свързани с увеличаването на броя на молбите за международна закрила, като обстоятелството, че решаващият орган има да се справя с изостанали преписки, натрупани още отпреди увеличаването на броя на молбите за международна закрила, или с липса на кадрови капацитет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-388/23: Golden Omega, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Следва ли позиция 1516 от КН да се тълкува в смисъл, че в обхвата ѝ попада рибено масло под формата на етилови естери, получено чрез естерификация на мастни киселини с етанол?
Следва ли с оглед на тълкуването на позиция 1516 от КН, дадено в отговор на първия, втория, третия и четвъртия въпрос, Регламент за изпълнение 2019/1661 да се счита за валиден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-719/22: Profit Europe и Gosselin Forwarding Services (Validité d’un règlement antidumping), Съдебно решение от 21 ноември 2024 г.
Нарушават ли [временният регламент] и [окончателният регламент] членове 1, 5, 6 и 9 от Основния регламент […], доколкото предвиждат, че се облага с антидъмпингови мита вносът на резбовани отлети принадлежности за тръбопроводи (свръзки, колена, муфи) от чугун със сфероидален графит с произход от [Китай], ако тези стоки не са били класифицирани като разглеждан продукт нито в жалбата за откриване на антидъмпингова процедура, нито в известието за откриване на антидъмпинговата мярка, не са представени доказателства за дъмпинг, вреда и причинно-следствена връзка, и Европейската комисия по никакъв начин не е анализирала нормалната стойност на продукта, неговата експортна цена, възможния дъмпингов марж, възможната вреда, размера на вредата, въздействието на други известни фактори върху вредата, причинно-следствената връзка между дъмпинга и вредата, нито необходимостта тези продукти (резбовани отлети принадлежности за тръбопроводи (свръзки, колена, муфи) от чугун със сфероидален графит) да бъдат обложени с антидъмпингови мита в интерес на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-394/22: Oilchart International, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятията „банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства“ в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 попада и производство, при което вземането, посочено в исковата молба, се описва като чисто търговско вземане, без да се споменава вече обявената несъстоятелност на ответника, като реалното правно основание на вземането са специалните дерогиращи разпоредби на нидерландското право в областта на несъстоятелността (член 25, параграф 2 от NFW), и при което:
– следва да се установи дали такова вземане трябва да се счита за подлежащо на проверка вземане (член 26 във връзка с член 110 от NFW) или за неподлежащо на проверка вземане (член 25, параграф 2 от NFW),
– въпросът дали двете вземания могат да бъдат предявени едновременно и дали едното не изключва другото, отчитайки специалните правни последици на всяко от вземанията (включително възможността да се усвои банкова гаранция, предоставена след обявяването на несъстоятелността), следва да се разгледа съгласно специалните правила на нидерландското право в областта на несъстоятелността?
Съвместим ли е член 25, параграф 2 от NFW с член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, доколкото тази разпоредба допуска такова вземане (съгласно член 25, параграф 2 от NFW) да се предяви пред съд на друга държава членка, вместо пред съда по несъстоятелност на държавата членка [на обявяване]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-613/23: Herdijk, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Допуска ли установеният в правото на Съюза принцип на пропорционалност правна уредба като предвидената в член 36, параграф 4 от [Закона за събиране на публичните вземания], която на практика прекомерно затруднява управителя на юридическо лице, което не е изпълнило или е изпълнило ненадлежно задължението си за уведомяване на [данъчната служба] при неспособност за плащане, да се освободи от отговорността за данъчни задължения на това юридическо лице, включително задължения за данък върху оборота?
За отговора на първия въпрос има ли значение дали управителят е действал добросъвестно, в смисъл че е положил грижата на добър търговец, че е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности и че неговото участие в злоупотреба или измама е изключено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-782/22: XX (Contrats dits unit-linked), Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Допуска ли член 63, параграф 1 ДФЕС правна уредба като разглежданата, съгласно която дивиденти — разпределени от установени в Нидерландия (регистрирани на борсата) дружества в полза на установено в друга държава членка дружество, което, за да покрие бъдещи задължения за плащане, е инвестирало по-специално в акции на тези (регистрирани на борсата) дружества — се облагат с данък при източника в размер на 15 % върху брутната сума на тези дивиденти, докато при иначе сходни обстоятелства за дивиденти, разпределени в полза на установено в Нидерландия дружество, не би имало данъчно задължение, тъй като при изчисляването на данъчната основа на данъка върху печалбата, с който би било обложено последното дружество, се вземат предвид разходите, дължащи се на увеличение на бъдещите задължения за плащане на дружеството, като това увеличение съответства почти изцяло на промяната (повишаването) в стойността на инвестициите, дори ако получаването на дивиденти само по себе си не води до промяна в стойността на тези задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/23: Kwantum Nederland и Kwantum België, Съдебно решение от 24 октомври 2024 г.
Попада ли разглежданото в главното производство положение в материалното приложно поле на правото на Съюза?
Обстоятелството, че авторското право върху произведение на приложното изкуство е неразделна част от правото на защита на интелектуалната собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата, означава ли, че правото на Съюза, и по-специално член 52, параграф 1 от Хартата, изисква, при ограничаване на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство чрез извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, това ограничение да е предвидено в закон?
Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29], както и член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата във връзка с член 2, параграф 7 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че единствено законодателят на Съюза (а не националните законодатели) може да определи дали упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) може да бъде ограничено в ЕС след извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, когато става въпрос за произведение на приложното изкуство със страна на произход по смисъла на тази конвенция — трета страна, чийто автор не е гражданин на държава — членка на ЕС, и ако това е така, да определи това ограничение ясно и точно […]?
Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29] във връзка с член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че докато законодателят на Съюза не предвиди ограничение на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство вследствие на провеждане на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, държавите членки не могат да приложат тази проверка по отношение на произведение на приложното изкуство, чиято страна на произход по смисъла на тази конвенция е трета страна и чийто автор не е гражданин на държава членка?
При разглежданите в главното производство обстоятелства и с оглед на датата на приемане на (разпоредбата, предшестваща) член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, изпълнени ли са условията на член 351, първа алинея ДФЕС по отношение на Белгия, в резултат на което тя да може да проведе проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, като се вземе предвид обстоятелството, че в настоящия случай страната на произход се е присъединила към посочената конвенция на 1 май 1989 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/24: Kaduna, Заключение от 22 октомври 2024 г.
1) Трябва ли член 6 от [Директива 2008/115] да се тълкува в смисъл, че не допуска издаването на решение за връщане на дата, на която чужденецът все още е в законен престой на територията на държава членка
2) От значение ли е за отговора на горния въпрос обстоятелството дали решението за връщане съдържа датата, на която е краят на законното пребиваване, тази дата е в близко бъдеще и освен това правните последици от решението за връщане настъпват едва на тази по-късна дата
3) Трябва ли член 1 от [Решение за изпълнение 2023/2409] да се тълкува в смисъл, че удължаването се отнася и до категория граждани на трети държави, които по силата на факултативната разпоредба на член 2, параграф 3 от [Решение за изпълнение 2022/382] вече са включени от държава членка в обхвата на [Директива 2001/55] дори ако впоследствие държавата членка реши да не предоставя повече временна закрила на тази категория граждани на трети държави
4) Трябва ли член 4 от Директива [2001/55] да се тълкува в смисъл, че ако държава членка се е възползвала от предвидената в член 7, параграф 1 от тази директива възможност да предостави временна закрила и на допълнителни категории разселени лица (наричани по-нататък „факултативна категория“), временната закрила на тази факултативна категория разселени лица продължава не само в случай на автоматично продължаване на срока по смисъла на член 4, параграф 1 [от Директива 2001/55] за посочения в тази разпоредба срок, но и в случай на решение за продължаване на срока по член 4, параграф 2 [от тази директива] за посочения в тази разпоредба срок
5) От значение ли е за отговора на въпроса дали временната закрила на тази факултативна категория лица продължава в случай на решение за продължаване на срока ѝ по смисъла на член 4, параграф 2 [от Директива 2001/55] обстоятелството, че държава членка е решила да прекрати временната закрила на факултативната категория лица преди датата, на която Съветът е взел решение да продължи срока ѝ с една година съгласно [този] член 4, параграф 2?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-409/23: Riverty, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли член 2, параграф 2, буква е) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че лихвите за забава и разходите за извънсъдебно събиране, които потребителят дължи в случай на забава или неизпълнение на задължението за плащане по договор за кредит, попадат в обхвата на понятията „лихва“ и „други разходи“ по смисъла на тази разпоредба
Има ли значение за отговора на този въпрос дали лихвите за забава и разходите за извънсъдебно събиране се дължат по закон или са договорени, както и дали тези лихви и разходи с договорен произход са по-високи от това, което би се дължало по закон, ако нямаше уговорка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.