Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-7/25: Ramodi, Определение от 27 март 2025 г.
Какви са изискванията за прилагане на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда при преюдициални запитвания?
Може ли големият брой засегнати лица или сходни правни ситуации да се считат за изключителни обстоятелства, които да оправдаят ускорена процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/23: Alsen, Съдебно решение от 13 март 2025 г.
Трябва ли член 15, параграф 1, буква е) от Директива 2003/96 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, на основание на която предоставянето на освобождаване от акциз на газьол, доставен, за да бъде използван като гориво в корабоплаването във вътрешните водни пътища на Съюза, се отказва с мотива, че този газьол не е фискално маркиран в съответствие с изискванията на правото на Съюза, като се има предвид, че от една страна, е установено, че този газьол се използва за посочената цел, а от друга страна, липсват данни, които могат да породят съмнения за измама, злоупотреба или избягване на данъци?
Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория, третия и четвъртия въпрос.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-656/23: Karaman, Заключение от 6 март 2025 г.
1) Има ли значение член 6 от [Директивата за процедурите] за отговора на въпроса от коя дата следва да влезе в сила разрешението за пребиваване?
2) При утвърдителен отговор трябва ли член 6 от Директивата за процедурите да се тълкува в смисъл, че датата на влизане в сила на разрешението за пребиваване се определя от датата, на която молбата за международна закрила:
– е подадена (член 6, параграф 1, първа алинея от Директивата за процедурите) или
– е регистрирана (член 6, параграф 1, първа алинея и параграф 5 от Директивата за процедурите), или
– е (формално) внесена (член 6, параграфи 2, 3 и 4 от Директивата за процедурите)?
3) Ако подаването на молбата не е от определящо значение за датата на влизане в сила на разрешението за пребиваване, как това се съвместява с член 13 от Директивата относно определянето, разглеждан във връзка със съображение 21 от същата директива, като се има предвид, че признаването на статута на бежанец е декларативен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-549/23: American Express Europe и др., Заключение от 6 март 2025 г.
1) Трябва ли за целите на прилагането на материалноправните разпоредби на Регламент 2015/751 член 2, точка 11 от този регламент да се тълкува в смисъл, че общата нетна сума на плащанията, отстъпките или стимулите, получени от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки от тристранна платежна картова схема във връзка с платежни операции, свързани с карти, или със свързани с тях дейности, трябва да се разглежда като нетна компенсация, дори ако самият този партньор не е издател?
2) Трябва ли член 4 от Регламент 2015/751 във връзка с член 2, точка 10, второ изречение от този регламент да се тълкува в смисъл, че нетната компенсация попада пряко в обхвата на [този] член 4?
3) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че се отнася и за възнаграждения, включително нетни компенсации, получени от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки от платежната картова схема, ако този партньор не е издател?
4) а) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че възнаграждение, включително нетна компенсация, получено от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки във връзка с платежни операции или със свързани с тях дейности, има равностоен на обменната такса предмет, ако това възнаграждение има за цел да разшири дейностите по платежната картова схема?
б) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че възнаграждение, включително нетна компенсация, получено от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки във връзка с платежни операции или със свързани с тях дейности, има равностоен на обменната такса ефект, ако това възнаграждение води до разширяване на дейностите по платежната картова схема?
в) Ако отговорът на [четвъртия въпрос, букви a) и б)] е отрицателен, възниква въпросът въз основа на какви критерии и/или фактори следва да се прецени дали възнаграждение, включително нетна компенсация, получено от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки във връзка с платежни операции или със свързани с тях дейности, има равностоен на обменна такса предмет или ефект?
5) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4 от този регламент е достатъчно възнаграждението да има равностоен на обменната такса предмет, за да се счита за част от нея?
6) Трябва ли член 2, точка 11 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че такса за обслужване на търговец, платена на тристранна платежна картова схема от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки, може да бъде приспадната от получени от него плащания, отстъпки или стимули от платежната картова схема във връзка с платежни операции, свързани с карти, или със свързани с тях дейности?
7) а) Трябва ли член 2, точка 11 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че от общата сума, получена от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки от платежната картова схема, могат да бъдат приспаднати не само неговите финансови компенсации, но и разходите или икономическият еквивалент на предоставена от такъв партньор услуга?
б) Ако отговорът на [седмия въпрос, буква a)] е утвърдителен: въз основа на какви критерии трябва да се определи тази стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-749/24: Van Ratingen, Определение от 20 февруари 2025 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Кой орган следва да се произнесе по въпроса за съдебните разноски, когато процедурата представлява инцидент, възникнал пред националната юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/23: Athenian Brewery и Heineken, Съдебно решение от 13 февруари 2025 г.
Трябва ли, когато проверява дали е компетентен съгласно член 8, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“ по отношение на установено в друга държава членка дъщерно дружество, съдът по местоживеенето на дружеството майка да вземе предвид, в случай като разглеждания в главното производство и в рамките на предвиденото в тази разпоредба изискване за тясна връзка, признатата в материалното конкурентно право презумпция за упражняване на решаващо влияние от дружеството майка върху икономическата дейност на дъщерното дружество, за което се отнася спорът?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: как тогава в този контекст трябва да се уточни критерият, формулиран в решения Kolassa (C‑375/13, EU:C:2015:37) и Universal Music International Holding (C‑12/15, EU:C:2016:449)
Достатъчно ли е в този случай, когато се оспорва решаващо влияние на дружеството майка върху икономическата дейност на дъщерното дружество, да не е възможно предварително да се счита за изключено съществуването на такова решаващо влияние, за да се приеме, че по отношение на това дъщерно дружество е налице компетентност съгласно член 8, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/23: Booking.com и Booking.com (Deutschland), Определение от 30 януари 2025 г.
Приложима ли е разпоредбата на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда за поправка на явни грешки или неточности в съдебните решения при конкретните искания на Комисията?
Налице ли са явни грешки или неточности по смисъла на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник по отношение на формулировките в точка 89 от съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-424/23: DYKA Plastics, Съдебно решение от 16 януари 2025 г.
Трябва ли член 42, параграф 3 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него изброяване на начините за определяне на техническите спецификации е изчерпателно и че следователно възлагащият орган е длъжен да определя техническите спецификации за обществените си поръчки по един от посочените в тази разпоредба начини?
Трябва ли член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че посочването в техническите спецификации на обществена поръчка на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система) следва да се счита за едно или повече от изброените в тази разпоредба посочвания, като например на определен тип тръби или начин на производството им?
Трябва ли член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че посочването в техническите спецификации на обществена поръчка на определен продукт, като например на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), представлява посочване на специфични технически решения, което води до предвидения в тази разпоредба резултат (а именно „до облагодетелстване или отстраняване на някои предприятия или някои продукти“), тъй като поради това посочване предприятията, които предлагат алтернативни на този продукт решения, са изначално изключени и съответно поставени в неизгодно положение, макар и различни конкурентни предприятия да предлагат този продукт, или че е необходимо да не съществува никаква конкуренция по отношение на този продукт, като например по отношение на камениновите и бетоновите канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), и че следователно наличието на такъв резултат може да се твърди само ако продуктът е характерен за определено предприятие, което единствено го предлага на пазара?
Трябва ли член 42, параграф 2 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че установено нарушение на член 42, параграф 3 от Директива [2014/24] и/или на член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] поради съдържащи се в техническите спецификации на обществените поръчки незаконосъобразни посочвания (например посочване на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система) предполага също и нарушение на член 42, параграф 2 от Директива [2014/24] и на свързания с него член 18, параграф 1 от Директива [2014/24]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-581/23: Beevers Kaas, Заключение от 9 януари 2025 г.
1) Може ли условието за паралелно налагане по член 4, буква б), подточка i) от [Регламент № 330/2010] да се счита за изпълнено и по този начин доставчикът, който отговаря на останалите условия по този регламент, да забрани правно валидно активните продажби от страна на един от своите купувачи на територия, която е предоставена при условията на изключителност за друг купувач, ако това се основава единствено на констатацията, че другите купувачи не извършват активни продажби на тази територия
[…] [T]рябва ли да се счита, че съществуването на споразумение, забраняващо активните продажби между тези други купувачи и доставчика, е доказано в достатъчна степен само въз основа на констатацията, че тези други купувачи не извършват активни продажби на предоставената при условията на изключителност територия?
2) Може ли условието за паралелно налагане по член 4, буква б), подточка i) от [Регламент № 330/2010] да се счита за изпълнено и по този начин доставчикът, който отговаря на останалите условия по този регламент, да забрани правно валидно активните продажби от страна на един от своите купувачи на територия, която е предоставена при условията на изключителност на друг купувач, ако той получава съгласието на другите си купувачи само ако и когато им предстои да извършват активни продажби на така изключително предоставената територия
Или по-скоро е необходимо доставчикът да е получил такова съгласие от всички свои купувачи, независимо от това дали те ще извършват активни продажби на предоставената при условията на изключителност територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-800/23: DRINKS 52, Определение от 7 януари 2025 г.
Може ли член 42 от Регламент № 952/2013 да намери приложение в ситуации, свързани с предполагаемо неправомерно въвеждане на стоки от други държави членки, които не влизат или напускат митническата територия на Съюза?
Обвързва ли принципът на пропорционалност и разпоредбите на Хартата държавите членки при определяне на санкции за нарушения, които не попадат в приложното поле на правото на Съюза, и може ли това да обоснове компетентност на Съда на ЕС?
Може ли позоваването на основните права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека и Хартата, да обоснове компетентност на Съда на ЕС в случаи, които не попадат в обхвата на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.