Дело C-34/24: Stichting Right to Consumer Justice и Stichting App Stores Claims, Заключение от 27 март 2025 г.

Въпрос 1 (място на събитието — „Handlungsort“)
a) Кое място трябва да се квалифицира като място на вредоносното събитие по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012] в случай като разглеждания, в който твърдяната злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС в държава членка е извършена чрез продажби през онлайн платформа, управлявана от Apple и предназначена за цялата държава членка, като Apple Irеland действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчика и удържа комисиона от покупната цена

Относим ли е в това отношение фактът, че онлайн платформата по принцип е достъпна в целия свят?
б) Променя ли нещо в тази насока фактът, че в разглеждания случай са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони (в Нидерландия: arrondissementen) в рамките на една държава членка?
в) Ако въз основа на въпрос 1а) (и/или 1б) териториална компетентност в съответната държава членка имат не само едно, а няколко национални съдилища, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012] прилагане на националното (процесуално) право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?

Въпрос 2 (място на настъпване на вредата — „Erfolgsort“)
a) Възможно ли е в случай като разглеждания, в който твърдените вреди са настъпили в резултат от покупката на приложения и дигитални in app продукти чрез управлявана от Apple онлайн платформа (App Store), като Apple Ireland действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчиците и удържа комисиона от покупната цена (и са налице както твърдяна злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, така и твърдяно нарушение на забраната на несъвместими с вътрешния пазар споразумения по смисъла на член 101 ДФЕС), и в който не може да се определи мястото, където са извършени покупките, за критерий за привързване за мястото на настъпване на вредата по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012] да служи само седалището на ползвателя

Или при това положение съществуват и други критерии за привързване за определянето на компетентния съд?
б) Променя ли нещо в тази насока фактът, че в разглеждания случай са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони (в Нидерландия: arrondissementen) в рамките на една държава членка?
в) Ако въз основа на въпрос 2а) (и/или 2б) териториална компетентност има национален съд в съответната държава членка, който има компетентност само по исковете на една част от ползвателите в тази държава членка, докато по исковете на друга част от ползвателите териториална компетентност имат други съдилища в същата държава членка, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012] прилагане на националното (процесуално) право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?