Нидерландски

Общ съд, ОС - заместник-председател

Дело T-*/: *************, Определение от ..2024 г.

Институционално право

Съществува ли сериозно и обосновано съмнение относно законосъобразността на двугодишния карантинен период, предвиден за бивши членове на Европейския парламент в член 11, параграф 2, последна алинея от Регламент 2021/1163, с оглед принципа на равнопоставеност и забраната за дискриминация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Общ съд

Определения

Предстои добавяне

Жалба за отмяна, Молба за спиране на изпълнението или молба за постановяване на временни мерки

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Попада ли разглежданото в главното производство положение в материалното приложно поле на правото на Съюза?
Обстоятелството, че авторското право върху произведение на приложното изкуство е неразделна част от правото на защита на интелектуалната собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата, означава ли, че правото на Съюза, и по-специално член 52, параграф 1 от Хартата, изисква, при ограничаване на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство чрез извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, това ограничение да е предвидено в закон?
Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29], както и член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата във връзка с член 2, параграф 7 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че единствено законодателят на Съюза (а не националните законодатели) може да определи дали упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) може да бъде ограничено в ЕС след извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, когато става въпрос за произведение на приложното изкуство със страна на произход по смисъла на тази конвенция — трета страна, чийто автор не е гражданин на държава — членка на ЕС, и ако това е така, да определи това ограничение ясно и точно […]?
Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29] във връзка с член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че докато законодателят на Съюза не предвиди ограничение на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство вследствие на провеждане на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, държавите членки не могат да приложат тази проверка по отношение на произведение на приложното изкуство, чиято страна на произход по смисъла на тази конвенция е трета страна и чийто автор не е гражданин на държава членка?
При разглежданите в главното производство обстоятелства и с оглед на датата на приемане на (разпоредбата, предшестваща) член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, изпълнени ли са условията на член 351, първа алинея ДФЕС по отношение на Белгия, в резултат на което тя да може да проведе проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, като се вземе предвид обстоятелството, че в настоящия случай страната на произход се е присъединила към посочената конвенция на 1 май 1989 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Szpunar

Политика във връзка с убежището | Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2024 г.

1) Трябва ли член 6 от [Директива 2008/115] да се тълкува в смисъл, че не допуска издаването на решение за връщане на дата, на която чужденецът все още е в законен престой на територията на държава членка
2) От значение ли е за отговора на горния въпрос обстоятелството дали решението за връщане съдържа датата, на която е краят на законното пребиваване, тази дата е в близко бъдеще и освен това правните последици от решението за връщане настъпват едва на тази по-късна дата
3) Трябва ли член 1 от [Решение за изпълнение 2023/2409] да се тълкува в смисъл, че удължаването се отнася и до категория граждани на трети държави, които по силата на факултативната разпоредба на член 2, параграф 3 от [Решение за изпълнение 2022/382] вече са включени от държава членка в обхвата на [Директива 2001/55] дори ако впоследствие държавата членка реши да не предоставя повече временна закрила на тази категория граждани на трети държави
4) Трябва ли член 4 от Директива [2001/55] да се тълкува в смисъл, че ако държава членка се е възползвала от предвидената в член 7, параграф 1 от тази директива възможност да предостави временна закрила и на допълнителни категории разселени лица (наричани по-нататък „факултативна категория“), временната закрила на тази факултативна категория разселени лица продължава не само в случай на автоматично продължаване на срока по смисъла на член 4, параграф 1 [от Директива 2001/55] за посочения в тази разпоредба срок, но и в случай на решение за продължаване на срока по член 4, параграф 2 [от тази директива] за посочения в тази разпоредба срок
5) От значение ли е за отговора на въпроса дали временната закрила на тази факултативна категория лица продължава в случай на решение за продължаване на срока ѝ по смисъла на член 4, параграф 2 [от Директива 2001/55] обстоятелството, че държава членка е решила да прекрати временната закрила на факултативната категория лица преди датата, на която Съветът е взел решение да продължи срока ѝ с една година съгласно [този] член 4, параграф 2?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Заключения

Ришар дьо ла Тур

Защита на потребителите | Сближаване на законодателствата

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Трябва ли член 2, параграф 2, буква е) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че лихвите за забава и разходите за извънсъдебно събиране, които потребителят дължи в случай на забава или неизпълнение на задължението за плащане по договор за кредит, попадат в обхвата на понятията „лихва“ и „други разходи“ по смисъла на тази разпоредба
Има ли значение за отговора на този въпрос дали лихвите за забава и разходите за извънсъдебно събиране се дължат по закон или са договорени, както и дали тези лихви и разходи с договорен произход са по-високи от това, което би се дължало по закон, ако нямаше уговорка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Ришар дьо ла Тур

Основни права | Политика във връзка с убежището | Правосъдие и вътрешни работи | Пространство на свобода, сигурност и правосъдие | Харта на основните права

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Трябва ли член 47 от Хартата във връзка с член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата, както и с член 5 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че съдилищата — въз основа на известните им по делото обстоятелства, допълнени или изяснени в състезателно производство пред тях — са задължени служебно да установяват неспазването на принципа на забрана за връщане
Зависи ли обхватът на посоченото задължение от това дали състезателното производство е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, и съответно различен ли е обхватът на това задължение, когато рискът от връщане се преценява в контекста на приемане в държава членка и когато той се преценява в контекста на връщане?
Трябва ли член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че когато решение за връщане се приема в производство, което не е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, преценката дали принципът на забрана за връщане не допуска връщане, трябва да се направи преди приемането на решението за връщане и допуска ли установен риск от връщане приемането на решение за връщане, или при това положение установен риск от връщане представлява пречка за извеждане?
Възобновява ли се изпълнението на решение за връщане, ако то е спряно заради ново производство, което не е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, или член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че ако в производството, в резултат на което отново е установено незаконно пребиваване, не е извършена преценка на риска от връщане, трябва да се извърши актуална преценка на този риск и да се издаде ново решение за връщане
Различен ли е отговорът на този въпрос, ако е налице не спряно изпълнение на решение за връщане, а решение за връщане, което за дълъг период от време е останало неизпълнено от гражданина на трета страна или от органите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Ришар дьо ла Тур

Защита на личните данни | Основни права | Принципи на правото на Съюза | Харта на основните права

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Следва ли член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни, което се състои в предоставянето срещу заплащане на лични данни на членовете на спортна федерация, за да се удовлетвори търговски интерес на администратора на данни, може да се счита за необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна по смисъла на тази разпоредба, и изисква ли тя този интерес да е определен в закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Medina

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Допустимо ли е националното право да не предвижда задължение за съдебния орган да освободи незабавно гражданин на трета страна, ако предходна мярка за задържане е станала незаконосъобразна, но последващата мярка за задържане е законосъобразна съгласно Директива 2008/115/ЕО?
Гарантира ли правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз задължение за незабавно освобождаване при всяка установена незаконосъобразност на предходна мярка за задържане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Rantos

Свобода на установяване | Свободно движение на капитали | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Следва ли членове 49, 56 и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за целите на определянето на печалбата на едно данъчнозадължено лице не се приспадат лихвите по паричен заем към свързано с него предприятие, сключен с цел придобиване или закупуване на дялови участия в капитала на предприятие, което след тази сделка по придобиване или закупуване става свързано предприятие, тъй като посоченото парично задължение трябва да се квалифицира като (част от) напълно изкуствена конструкция (изкуствени конструкции), независимо дали само по себе си това парично задължение е поето при справедливи пазарни условия?
При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли членове 49, 56 и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която приспадането на лихвите по паричен заем към свързано с дадено данъчнозадължено лице предприятие, квалифициран като (част от) напълно изкуствена конструкция (изкуствени конструкции) и сключен с цел придобиване или закупуване на дялови участия в капитала на предприятие, което след сключването на сделката по придобиване или закупуване става свързано предприятие, се отказва изцяло за целите на определянето на печалбата на данъчнозадълженото лице дори когато размерът на тези лихви сам по себе си не надвишава размера на лихвите, който би бил договорен между независими предприятия?
За отговора на въпроси 1 и/или 2 от значение ли е обстоятелството дали сделката по придобиване или закупуване се отнася до дялови участия в капитала на: а) предприятие, което вече е било свързано предприятие на данъчнозадълженото лице преди сключването на тази сделка по придобиване или закупуване, или б) предприятие, което става свързано предприятие с данъчнозадълженото лице едва след сключването на тази сделка по придобиване или закупуване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Emiliou