Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-286/22: KBC Verzekeringen, Съдебно решение от 12 октомври 2023 г.
Трябва ли член 1, точка 1 от Директива 2009/103, в редакцията преди изменението ѝ с Директива 2021/2118, който определя понятието „превозно средство“ като „всяко моторно превозно средство, което е предназначено да се движи по суша и може да бъде задвижвано от механична сила, но не се движи по релси, както и всички ремаркета, дори и да не са прикачени“, да се тълкува в смисъл, че електрически велосипед („speed pedelec“), чийто двигател осигурява само помощ при въртене на педалите, така че велосипедът не може да се движи самостоятелно без мускулна сила, а само с помощта на механична и мускулна сила, както и електрически велосипед, който е оборудван с функция „турбо“, при която велосипедът, без да се въртят педалите, ускорява до скорост 20 km/h, когато се натисне бутонът „турбо“, но за да се използва функцията „турбо“, е необходима мускулна сила, не са превозни средства по смисъла на Директива 2009/103?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/23: Hesbrink, Определение от 9 октомври 2023 г.
Компетентна ли е националната юрисдикция да реши въпроса относно съдебните разноски, когато производството пред Съда е прекратено поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при уведомяване, че националната юрисдикция не желае да поддържа отправеното преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-355/22: Osteopathie Van Hauwermeiren, Съдебно решение от 5 октомври 2023 г.
Може ли национална юрисдикция да приложи национална разпоредба, която я оправомощава да остави в сила някои последици от разпоредба от националното право, която е установила за несъвместима с Директива 2006/112, основавайки се на твърдяна невъзможност за връщане на недължимо събрания ДДС на получателите на извършените от данъчнозадължено лице доставки на услуги, по-специално поради големия брой засегнати лица, или когато тези лица не разполагат със счетоводна система, която им позволява да идентифицират тези доставки на услуги и тяхната стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-309/22: PAN Europe (évaluation des propriétés de perturbation endocrinienne), Заключение от 28 септември 2023 г.
1) Поражда ли член 2 от Регламент 2018/605, включително с оглед на член 29, параграф 1, буква д) от Регламент № 1107/2009 във връзка с член 4, параграф 3 от него, задължение за компетентния орган да приложи новите критерии за определяне на свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и в рамките на процедурите за оценка и за вземане на решение, образувани по заявления за издаване на разрешение, по които към 10 ноември 2018 г. все още не е било взето решение?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: длъжен ли е компетентният орган с оглед на съображение 8 от Регламент 2018/605 да спре процедурите за оценка и за вземане на решение, образувани по заявления за издаване на разрешение, до представяне на становището на Европейската комисия за последиците от този регламент за всяка процедура по Регламент № 1107/2009, по която не е взето решение?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос: достатъчно ли е компетентният орган да извърши оценка само въз основа на известни към момента на подаване на заявлението данни, дори ако към датата на приемане на обжалваното решение отчетените за целта научно-технически познания вече не са актуални?
1) Следва ли от член 4, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1107/2009 във връзка с точка 3.6.5 от приложение II към него, че когато на национално равнище се преценява заявление за издаване на разрешение на продукт за растителна защита, свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, които вероятно има дадено активно вещество, повече не се подлагат на анализ?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: означава ли това, че научно-техническите познания за свойствата, нарушаващи функциите на ендокринната система, на които познания се основават например Регламенти № 283/2013 и 2018/605, не се включват при преценката на разрешението на продукт за растителна защита
Как се съотнася това с изискването по член 29, параграф 1, буква д) от Регламент № 1107/2009 посочената преценка да се извършва предвид съвременните научно-технически познания?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос: при това положение под каква форма неправителствена организация като [PAN Europe] разполага с право на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от Хартата, за да обжалва по съдебен ред одобрението на дадено активно вещество?
4) При отрицателен отговор на първия въпрос: означава ли това, че при преценката на заявление за издаване на разрешение определящи са съвременните научно-технически познания към този момент за посочените свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-308/22: PAN Europe (Closer), Заключение от 28 септември 2023 г.
1) Може ли съответната държава членка, която съгласно член 36, параграф 2 от Регламент № 1107/2009 взема решение относно издаването на разрешение за продукт за растителна защита, да се отклони от оценката на държавата членка — зонален докладчик, която е разгледала заявлението в съответствие с член 36, параграф 1 от този регламент, и ако е така, доколко?
4) Може ли държавата членка — зонален докладчик, да се ограничи до това да извърши оценка, при която тя се основава изключително на приети ръководства, дори ако отразените в тези ръководства научно-технически познания вече не са съвсем актуални?
5) При отрицателен отговор на предходния въпрос, достатъчно ли е държавата членка — зонален докладчик, да се основе допълнително само на научно-технически познания, които се съдържат във вече разработени, но все още неприети ръководства, или тази държава членка е длъжна да вземе предвид всички налични научно-технически познания, включително такива, които липсват в съответните ръководства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/22: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Opinions politiques dans l’État membre d’accueil), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли член 10, параграф 1, буква д) и параграф 2 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че за да може мненията, идеите или убежденията на молител, който още не е бил обект на неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата си на произход, да попадат в обхвата на понятието „политическо мнение“, е достатъчно молителят да твърди, че застъпва или изразява тези мнения, идеи или убеждения?
Следва ли член 4, параграфи 3—5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че за целите на оценяването на основателността на опасенията на молителя от преследване заради политическото му мнение компетентните органи на държавите членки трябва да вземат предвид степента на убеденост, с която се изразява мнението, или евентуалното занимание на молителя с дейности за популяризирането на това мнение, и изисква ли се мнението да е така дълбоко вкоренено у молителя, че в случай на връщане в държавата си на произход той да не може да се въздържа от демонстрирането му, за да не предизвика неодобрението на потенциалните субекти на преследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-568/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Carte diplomatique), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли член 2, буква л) от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че дипломатическа карта, издадена от държава членка въз основа на [Виенската конвенция], представлява документ за пребиваване по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/22: NORDIC INFO, Заключение от 7 септември 2023 г.
1. Трябва ли членове 2, 4, 5, 27 и 29 от [Директивата за гражданството], която е приета в приложение на членове 20 и 21 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка (в случая членове 18 и 22 от [спорния указ]), която чрез обща мярка: – налага на белгийските граждани и на членовете на техните семейства, както и на гражданите на Съюза, пребиваващи на белгийска територия, и на членовете на техните семейства принципна забрана за излизане във връзка с пътуванията, които не са от първостепенна важност, от Белгия към държави от Европейския съюз и от Шенгенското пространство, оцветени в червено според цветния код, изготвен въз основа на епидемиологични данни; – налага на граждани на Европейския съюз, които не са белгийци, и на членове на техните семейства (които евентуално имат право на пребиваване на белгийска територия) ограничения за влизане (като карантина и тестове) във връзка с пътуванията, които не са от първостепенна важност, в Белгия от държави от Европейския съюз и от Шенгенското пространство, оцветени в червено според цветния код, изготвен въз основа на епидемиологични данни?
2. Трябва ли членове 1, 3 и 22 от Кодекса на шенгенските граници да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка (в случая членове 18 и 22 от [спорния указ]), с която се налага забрана за излизане във връзка с пътуванията, които не са от първостепенна важност, от Белгия към държави от Европейския съюз и от Шенгенското пространство и забрана за влизане в Белгия от тези държави, която може да бъде не само контролирана и санкционирана, но и изпълнена служебно от министъра, кмета и началника на полицията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-382/23: Verex Customs Services, Определение от 24 август 2023 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по съдебните разноски по главното производство при оттегляне на преюдициалното запитване?
Какви са последиците за делото пред Съда при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-402/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Crime particulièrement grave), Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
Кога престъплението е толкова „особено тежко“ по смисъла на член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95], че дадена държава членка може да откаже да предостави статут на бежанец на лице, което се нуждае от международна закрила?
При преценката дали е налице „особено тежко престъпление“, релевантни ли са критериите, приложими по отношение на „тежкото престъпление“ по смисъла на член 17, параграф 1, буква б) от Директива [2011/95] и изложени в точка 56 от решение на Съда от 13 септември 2018 г., Ahmed (C‑369/17, EU:C:2018:713)
При утвърдителен отговор, има ли и допълнителни критерии, които водят до квалифициране на дадено престъпление като „особено“ тежко?
Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че предвижда, че заплахата за обществото е доказана само поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, или трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда, че влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото?
Ако влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че изисква от държавата членка да докаже, че след осъждането си молителят продължава да представлява заплаха за обществото
Трябва ли държавата членка да докаже, че тази заплаха е действителна и настояща, или е достатъчно заплахата да е потенциална
Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95], разглеждан самостоятелно или във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че позволява статутът на бежанец да бъде отнет само ако отнемането е пропорционално и заплахата, която представлява получилото такъв статут лице, е достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането?
Ако държавата членка не е длъжна да доказва, че след осъждането си молителят продължава да представлява заплаха за обществото и че тази заплаха е действителна, настояща и достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането на статута на бежанец, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че заплахата за обществото по принцип е доказана поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, но че това лице може да докаже, че не представлява или вече не представлява такава заплаха?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.