Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-34/22: Belgische Staat, Определение от 27 март 2023 г.
Противоречи ли националната уредба на член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за ЕИП, когато обвързва данъчното освобождаване за доходите от спестовни влогове с условия, които са характерни единствено за националния пазар?
Могат ли такива ограничения да бъдат оправдани с цел защита на потребителите или с друга легитимна цел от обществен интерес и съответстват ли те на изискванията за пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/22: Belgische Staat, Определение от 27 март 2023 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда освобождаване от данък върху доходите от спестовни влогове само при изпълнение на специфични за местния пазар условия, с разпоредбите на член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство?
Представлява ли такава правна уредба ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на правото на Европейския съюз?
Могат ли целите, свързани със защита на спестителите или с ефективността на данъчния контрол, да обосноват подобно ограничение, при положение че същите могат да бъдат постигнати чрез по-малко ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-568/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Carte diplomatique), Заключение от 9 март 2023 г.
Следва ли член 2, буква л) от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че дипломатическа карта, издадена от държава членка въз основа на [Виенската конвенция], представлява документ за пребиваване по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-695/21: Recreatieprojecten Zeeland и др., Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Трябва ли член 56, първа алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка, която предвижда за операторите на ограничен и контролиран брой лицензирани игрални заведения на територията ѝ изключение от обща забрана за рекламиране на такива заведения, но същевременно не предвижда възможността за операторите на установени в други държави членки игрални заведения да се прилага във връзка с тези заведения същото изключение от забраната за рекламиране на територията ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-745/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Enfant à naître au moment de la demande d’asile), Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Трябва ли член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 да се тълкува в смисъл, че е приложим, когато съществува отношение на зависимост било между кандидат за международна закрила и нейния съпруг, който пребивава законно в държавата членка, в която е подадена молбата за такава закрила, било между нероденото дете на този кандидат и съпруга, който е и баща на детето?
Трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателството на държава членка да задължава компетентните национални власти само по съображение, изведено от висшия интерес на детето, да разгледат молба за международна закрила, подадена от гражданка на трета държава, когато тя е била бременна към момента на подаване на молбата, независимо че критериите по членове 7—15 от този регламент определят друга държава членка като компетентна да разгледа тази молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-402/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid и др. (Retrait du droit de séjour d’un travailleur turc), Съдебно решение от 9 февруари 2023 г.
Могат ли турските граждани с права по член 6 или член 7 от Решение № 1/80 да се позовават и на член 13 от Решение № 1/80?
Следва ли от член 14 от Решение № 1/80, че турските граждани не могат вече да се позовават на член 13 от Решение № 1/80, ако поради личното си поведение представляват настояща, реална и достатъчно сериозна заплаха за основен интерес на обществото?
Може ли новото ограничение, при което правото на пребиваване на турските граждани може да се прекратява по съображения за обществен ред дори след 20 години [законно пребиваване], да се обоснове с промяната в обществените възгледи, довела до това ограничение
Достатъчно ли е в това отношение, че новото ограничение има съответната цел от обществен ред, или се изисква и то да е подходящо за постигането на тази цел и да не надхвърля необходимото за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-806/21: TF (Précurseurs de drogues), Съдебно решение от 2 февруари 2023 г.
Трябва ли да се считат за „оператори“ по смисъла на член 2, буква г) от Регламент № 273/2004 физическите и юридическите лица, които участват в пускането на пазара на включени в списъка вещества по такъв начин, че това участие представлява наказуемо деяние по член 2, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2004/757?
При утвърдителен отговор:
а) Посочените в първия въпрос действия на оператора представляват ли „обстоятелства“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 273/2004?
б) Действия като получаването, транспортирането и съхраняването на включени в списъка вещества представляват ли „обстоятелства“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 273/2004, ако не са извършени с намерението тези вещества да се доставят на трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-677/21: Fluvius Antwerpen, Заключение от 12 януари 2023 г.
1. Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на енергия представлява доставка на стоки, а именно прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик?
2. При отрицателен отговор на този въпрос: трябва ли член 14, параграф 2, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на енергия представлява доставка на стоки, а именно прехвърлянето, в съответствие с разпореждане от или от името на публичноправен орган или в съответствие със закона, на собствеността върху вещ срещу заплащането на компенсация?
3. Трябва ли член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че ако Fluvius Antwerpen има право да получи компенсация за незаконно получаваната енергия, то трябва да се приеме за данъчнозадължено лице, тъй като незаконното потребление е резултат от „икономическа дейност“ на Fluvius Antwerpen, а именно експлоатацията на материална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа?
4. Следва ли, ако член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/EО трябва да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на енергия представлява икономическа дейност, член 13, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че Fluvius Antwerpen е публичноправен орган, и ако това е така, трябва ли член 13, параграф 1, трета алинея да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на енергия е резултат от дейност на Fluvius Antwerpen, която не е незначителна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Délai de transfert – Pluralité de demandes), Съдебно решение от 12 януари 2023 г.
Следва ли понятието „молеща държава членка“ по смисъла на член 29, параграф 2 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че това е държавата членка (в настоящия случай третата държава членка, т.е. Кралство Нидерландия), която последна е подала искане до друга държава членка за обратно приемане или за поемане на отговорността?
При отрицателен отговор: обстоятелството, че между две държави членки (в настоящия случай Федерална република Германия и Италианската република) e постигнато споразумение за обратно приемане, има ли някакви последици и за произтичащите от Регламент [„Дъблин III“] правни задължения на третата държава членка (в настоящия случай Кралство Нидерландия) към чужденеца или към държавите членки, които по-рано са постигнали посоченото споразумение, и ако това е така, какви са те?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“] следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Федерална република Германия и Италианската република)?
Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка?
При отрицателен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“], следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Френската република и Република Австрия), в резултат на което е изтекъл срокът, в който Нидерландия е можела да извърши прехвърлянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/22: Group Nivelles/EUIPO, Определение от 16 декември 2022 г.
Какви са изискванията към жалбоподателя относно доказването на значението на повдигнатите с жалбата въпроси за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Достатъчно ли е само да се посочат основанията и въпросите на правото, без да се обясни как твърдените грешки са повлияли на резултата от обжалваното решение, за да бъде допуснато обжалването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.