Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-419/22: Group Nivelles/EUIPO, Определение от 16 декември 2022 г.
Какви са изискванията към съдържанието и формата на молбата за допускане на обжалване пред Съда във връзка със значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Каква е тежестта на доказване за жалбоподателя относно значението на повдигнатия въпрос за правото на Съюза при искане за допускане на обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/22: CJ (Décision de remise différée en raison de poursuites pénales), Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Допустимо ли е лице, за което е издадена европейска заповед за арест и чието предаване е отложено поради висящо наказателно производство в изпълняващата държава членка, да остане задържано въз основа на европейската заповед за арест до приключване на това производство?
Изисква ли член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 решението за отлагане на предаването да бъде взето от изпълняващия съдебен орган, и ако не е, следва ли лицето да бъде освободено?
Позволява ли член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с членове 47 и 48 от Хартата отлагането на предаването единствено на основание, че издирваното лице не се е отказало от правото си да се яви лично на съдебния процес в изпълняващата държава членка, и какви фактори трябва да се вземат предвид при това решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-694/20: Orde van Vlaamse Balies и др., Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Нарушава ли член 1, параграф [2] от Директива [2018/822] правото на справедлив съдебен процес, гарантирано с член 47 от [Хартата], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата], доколкото с новия член 8аб, параграф 5, въведен с посочената директива в [Директива 2011/16], се предвижда, че ако предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за запазване на професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, при положение че за да изпълни това задължение, адвокат, който действа като посредник, следва да предостави на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която адвокатът е научил при упражняване на същината на своята професия, включително и извън рамките на конкретен правен спор, а именно — при защитата или процесуалното представителство на клиента пред съдилищата и при предоставянето на правни консултации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-658/21: Belplant, Съдебно решение от 24 ноември 2022 г.
Трябва ли член 5, параграф 1 от Директива [2015/1535] да се тълкува в смисъл, че забраната за потребителите без сертификат за работа с продукти за растителна защита да употребяват съдържащи глифозат пестициди върху използвани за лични цели площи, следва да се счита за технически регламент, за който Европейската комисия трябва да бъде уведомена съгласно тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-69/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Éloignement – Cannabis thérapeutique), Съдебно решение от 22 ноември 2022 г.
Може ли значително увеличаване на интензитета на болката поради липсата на медицинско лечение при непроменена клинична картина да представлява положение, което противоречи на член 19, параграф 2 от Хартата във връзка с членове 1 и 4 от Хартата, ако не бъде спряно изпълнението на произтичащото от Директива 2008/115 задължение за напускане на страната?
Налице ли е съвместимост с член 4 във връзка с член 1 от Хартата, в случай че е установен стриктен срок, в рамките на който следва да се проявят последиците от липсата на медицинско лечение, за да се приеме, че са налице пречки от здравословно естество за изпълнение за задължението за връщане, произтичащо от Директива 2008/115
Ако установяването на стриктен срок не противоречи на правото на Съюза, разрешено ли е на държава членка да определи общ срок, който е еднакъв за всички възможни заболявания и всички възможни последици за здравето?
Съвместима ли е с член 19, параграф 2 във връзка с членове 1 и 4 от Хартата, както и с Директива 2008/115 уредба, съгласно която последиците от извеждането трябва да се преценяват изключително в контекста на отговора на въпроса дали и при какви условия чужденецът може да пътува?
Изисква ли член 7 във връзка с членове 1 и 4 от Хартата в контекста на Директива 2008/115 здравословното състояние на чужденеца и лечението, което получава в това отношение в държавата членка, да се преценяват в контекста на отговора на въпроса дали пребиваването трябва да се разрешава на основание на правото на зачитане на личния живот
Изисква ли член 19, параграф 2 във връзка с членове 1 и 4 от Хартата, в контекста на Директива 2008/115, преценката дали здравословните проблеми могат да се считат за пречки за извеждане на основание на правото на зачитане на личния и семейния живот по смисъла на член 7 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-556/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Suspension du délai de transfert en appel), Заключение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли член 27, параграф 3 и член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможност, ако правната система на държавата членка предвижда второинстанционно съдебно производство по дела като настоящото, при разглеждането на делото въззивният съд да постанови по искане на компетентния орган на държавата членка временна мярка, която води до спиране на срока за прехвърляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-253/20: Impexeco, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Следва ли членове 34—36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че ако марков (референтен) лекарствен продукт и генеричен лекарствен продукт са пуснати на пазара в ЕИП от икономически свързани предприятия, предприетите от притежател на марката действия срещу по-нататъшната продажба на генеричния лекарствен продукт в държавата на внос от паралелен вносител, който го е преопаковал, като му е поставил марката на марковия (референтния) лекарствен продукт, могат да доведат до изкуствено разделяне на пазарите между държавите членки?
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен: следва ли тогава предприетите от притежателя на марката действия срещу това премаркиране да се проверяват въз основа на условията [по т. 79 от решение 11 юли 1996 г., Bristol-Myers Squibb и др. (C‑427/93, C‑429/93 и C‑436/93, EU:C:1996:282)]?
От значение ли е за отговора на тези въпроси обстоятелството, че генеричният лекарствен продукт и марковият (референтният) лекарствен продукт са идентични, съответно имат еднакъв терапевтичен ефект съгласно член 3, параграф 2 от Кралския указ от 19 април 2001 г. относно [паралелния внос на лекарствени продукти за хуманна употреба и паралелната дистрибуция на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба, изменен с Кралския указ от 21 януари 2011 г]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Délai de transfert – Traite des êtres humains), Заключение от 17 ноември 2022 г.
Следва ли член 27, параграф 3 и член 29 от Регламент [Дъблин III] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, чрез която държава членка е избрала да прилага член 27, параграф 3, буква в) [от този регламент], но е признала суспензивно действие — що се отнася до изпълнението на решение за прехвърляне — и на искане за преразглеждане или на жалба срещу акт, постановен в производство по заявление за издаване на разрешение за пребиваване във връзка с трафик на хора, който акт, макар и да не е решение за прехвърляне, временно възпрепятства действителното прехвърляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/21: VP Capital, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.
Национална правна уредба като разглежданата в главното производство нарушава ли свободата на установяване, гарантирана от член 49 ДФЕС, когато води до това люксембургско дружество, което регистрира в Люксембург обезценяване на акции и по принцип действително го приспада от облагаемия си финансов резултат, но поради наличието на данъчна загуба всъщност не може да го приспадне от този резултат, след преместването на седалището си по устав в Белгия да бъде обложено в тази държава за възстановяването на това обезценяване, освен ако увеличенията на стойността, залегнали в това възстановяване, не бъдат записани в неразполагаема сметка за пасиви, докато белгийско дружество, което регистрира в Белгия обезценяване на акции, не се облага за възстановяването на това обезценяване, при условие че то не е било приспаднато преди това от белгийския облагаем финансов резултат, и без да е необходимо увеличенията на стойността, залегнали в това възстановяване, да бъдат записани в неразполагаема сметка за пасиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-631/21: Taxi Horn Tours, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.
Когато сдружени (физически и/или юридически) лица имат съвместно предприятие (в случая под правно-организационната форма на събирателно дружество по нидерландското право):
– трябва ли всяко от сдружените лица да представи отделно единен европейски документ за обществени поръчки, или
– трябва всяко от сдружените лица и съвместното им предприятие да подадат отделно единен европейски документ за обществени поръчки, или
– само съвместното предприятие трябва да представи единен европейски документ за обществени поръчки?
Има ли значение в това отношение:
– дали съвместното предприятие е временно или не (тоест дали е трайно),
– че самите сдружени лица са икономически оператори,
– че сдружените лица упражняват дейност със собствено предприятие, подобно на съвместното предприятие или при всички положения извършващо дейност на същия пазар,
– че съвместното предприятие не е юридическо лице,
– че въпреки това съвместното предприятие може да има отделно (от това на съдружниците) имущество (с което да отговаря),
– дали съгласно националното право съвместното предприятие има право да представлява сдружените лица във връзка с отговорите на въпросите в единния европейски документ за обществени поръчки,
– че съгласно националното право съдружниците в събирателното дружество (а не самото събирателно дружество) поемат задълженията, произтичащи от обществената поръчка, и носят солидарна отговорност за изпълнението на тези задължения?
Ако от значение са няколко от посочените във втория въпрос фактори, каква е тяхната взаимовръзка
По-важни ли са някои фактори или дори имат ли решаващо значение в сравнение с други фактори?
Вярно ли е, че в случай на съвместно предприятие при всички положения е необходимо сдруженото лице да подаде отделно единен европейски документ за обществени поръчки, ако за изпълнението на обществената поръчка трябва да се използват (също) средства, които са включени в собственото предприятие на това лице (като персонал и оборудване)?
Трябва ли съвместното предприятие да изпълнява определени изисквания, за да може да се счита за един икономически оператор
При утвърдителен отговор, какви са тези изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.