Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-704/20: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Examen d’office de la rétention), Съдебно решение от 8 ноември 2022 г.
Допустимо ли е националният съд да не проверява служебно всички условия за законосъобразност на задържането на гражданин на трета държава, включително тези, които не са изтъкнати от самото лице, при положение че то е имало възможност да ги посочи?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз националното процесуално правило, което забранява на съдилищата служебно да разглеждат фактически или правни основания при съдебен контрол върху законосъобразността на мярка за задържане на гражданин на трета държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/21: Proximus (Annuaires électroniques publics), Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с член 2, буква е) от тази директива и член 95 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че е допустимо национален надзорен орган при липса на национална правна разпоредба в обратен смисъл да изисква „съгласие“ на абоната по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 като основание за публикуването на неговите лични данни в публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги, предоставяни от самия оператор или от други доставчици?
Трябва ли правото на изтриване по член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален надзорен орган да квалифицира искане на абонат за изтриване от публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги като искане за изтриване по смисъла на член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679?
Трябва ли член 24 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национален надзорен орган да изведе от предвиденото в него задължение за отчетност, че администраторът трябва да вземе подходящи технически и организационни мерки, за да информира други администратори, а именно доставчика на телефонни услуги и други доставчици на указатели на абонати и телефонни справочни услуги, които са получили данните от първия администратор, за оттеглянето на съгласието от съответното физическо лице съгласно член 6 във връзка с член 7 от Регламент (ЕС) 2016/679?
Трябва ли член 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален надзорен орган да разпореди на доставчик на публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги, от когото се иска вече да не публикува данните на дадено лице, да предприеме разумни мерки, за да информира търсачките за това искане за изтриване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/22: CJ (Décision de remise différée en raison de poursuites pénales), Заключение от 27 октомври 2022 г.
Решението за отлагане на предаването на издирваното лице съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, във връзка с член 6, параграф 2 и със съображение 8 от това рамково решение представлява мярка за „изпълнение“ на европейската заповед за арест и поради това трябва да бъде взето от „изпълняващия съдебен орган“.
Нарушението на член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, съгласно който решението за отлагане на предаването на издирваното лице трябва да бъде взето от изпълняващ съдебен орган, изисква това лице да бъде освободено, без да се засяга възможността за такъв орган да поправи това нарушение, по-специално посредством тълкуване в съответствие с релевантните норми на националното право или наличие на правно основание в националното право, което обосновава продължаването на задържането по други причини.
Член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с рамково решение 2009/299, във връзка с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз по принцип допуска да се отлага предаването на издирвано лице за целите на наказателното преследване в изпълняващата държава членка на основание, че в рамките на това наказателно преследване издирваното лице не желае да се откаже от правото си на присъствие. При упражняването на правото си на преценка съгласно член 24 от това рамково решение изпълняващият съдебен орган обаче е длъжен да провери дали ограничаването на упражняването от издирваното лице на неговите основни процесуални гаранции може да бъде обосновано с оглед на потенциално различните законни интереси на издаващата и изпълняващата държава членка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Eloignement de la victime de la traite d’êtres humains), Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли за мерки за извеждане от територията по смисъла на член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 да се считат и мерки за извеждане на гражданин на трета страна от територията на една държава членка в територията на друга държава членка?
Недопустимо ли е съгласно член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 приемането на решение за прехвърляне, докато тече гарантираният съгласно член 6, параграф 1 от тази директива срок за размисъл?
Недопустимо ли е съгласно член 6, параграф 2 от Директива 2004/81 изпълнението или подготовката на изпълнението на вече прието решение за прехвърляне, докато тече гарантираният съгласно член 6, параграф 1 от тази директива срок за размисъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-329/21: DIGI Communications, Заключение от 20 октомври 2022 г.
1) 1.1 Може ли да се счита за конкурент на предприятията — адресати на решение на [НРО] по смисъла член 4, параграф 1 от [Рамковата директива], предприятие, регистрирано и извършващо дейност в друга държава членка, което само по себе си не предоставя електронни съобщителни услуги на пазара, за който се отнася решението, когато предприятие, което е под неговия пряк контрол, присъства на съответния пазар като доставчик на услуги и се конкурира на този пазар с предприятията, адресати на това решение?
1.2 Необходимо ли е за отговора на въпрос 1.1. да се провери дали дружеството майка, което иска да подаде жалбата, формира стопанска единица с предприятието, което е под негов контрол и което присъства като конкурент на съответния пазар?
2) 2.1 Представлява ли производство, предназначено да осигури защита на конкуренцията, тръжна процедура, проведена от [НРО] по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива и член 7 от [Директива за разрешения], която има за предмет правата за използване на честоти в подкрепа на разгръщането на 5G мрежата и права, свързани с допълнителни безжични широколентови услуги
Трябва ли да се счита също така, че в този смисъл решението на НРО, с което се обявява резултатът от посочената тръжна процедура, има за цел да осигури защита на конкуренцията?
2.2 При положителен отговор от Съда на въпрос 2.1., засяга ли целта на решението да осигури защита на конкуренцията фактът, че [НРО] с окончателно решение, обективирано в отделен акт, отказва да регистрира за участие офертата на предприятието, което подава жалба по съдебен ред, в резултат на което това предприятие е лишено от възможността да вземе участие в тръжната процедура и съответно — от качеството на адресат на решението за определяне на резултата от процедурата?
3) 3.1 Следва ли член 4, параграф 1 от Рамковата директива във връзка с член 47 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че предоставя право на обжалване срещу решение на [НРО] само на предприятие:
a) чието пазарно положение е пряко и ефективно засегнато от това решение или
б) за чието пазарно положение бъде доказано, че има голяма вероятност да бъде засегнато от решението, или
в) чието пазарно положение може да бъде пряко или косвено засегнато от решението?
3.2 Може ли да се приеме, че засягането, посочено във въпрос 3.1., е доказано само по себе си от факта, че предприятието е подало оферта в тръжната процедура, т.е. че е имало желание да участва в нея, но е било лишено от възможността за това, тъй като не е отговаряло на условията, или съдът може законосъобразно да изиска от него да представи доказателства, установяващи това засягане?
4) В светлината на отговорите, дадени на първите три преюдициални въпроса, следва ли член 4, параграф 1 от Рамковата директива във връзка с член 47 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че съставлява предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги, засегнато от решение на [НРО], с което се обявява резултатът от тръжна процедура за предоставяне на права за използване на честоти в подкрепа на разгръщането на 5G мрежата и на права, свързани с допълнителни безжични широколентови услуги, и следователно притежава право на обжалване, предприятие:
– което не извършва икономическа дейност по предоставяне на услуги на съответния пазар, но предприятие, което се намира под неговия пряк контрол, предоставя електронни съобщителни услуги на същия пазар, и
– на което е отказана регистрация за участие в тръжната процедура с влязло в сила окончателно решение на [НРО], преди да бъде прието решението, с което се обявява резултатът от оспорваната тръжна процедура, като по този начин това предприятие е изключено от последващо участие в тръжната процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-330/21: The Escape Center, Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
Трябва ли член 98, параграф 2 от Директива[та за ДДС] във връзка с точка 14 от приложение III към тази директива да се тълкува в смисъл, че правото на използване на спортни съоръжения попада в обхвата на намалената ставка на ДДС само ако във връзка с използването им не се предоставя индивидуална или групова инструкторска помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid и др. (Délai de transfert – Pluralité de demandes), Заключение от 8 септември 2022 г.
1) a) Следва ли понятието „молеща държава членка“ по смисъла на член 29, параграф 2 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че това е държавата членка (в настоящия случай третата държава членка, т.е. Кралство Нидерландия), която последна е подала искане до друга държава членка за обратно приемане или за поемане на отговорността
б) При отрицателен отговор: обстоятелството, че между две държави членки (в настоящия случай Федерална република Германия и Италианската република) e постигнато споразумение за обратно приемане, има ли някакви последици и за произтичащите от Регламент [„Дъблин III“] правни задължения на третата държава членка (в настоящия случай Кралство Нидерландия) към чужденеца или към държавите членки, които по-рано са постигнали посоченото споразумение, и ако това е така, какви са те
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“] следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Федерална република Германия и Италианската република)
Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка
Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“], да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка
При отрицателен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“], следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Френската република и Република Австрия), в резултат на което е изтекъл срокът, в който Нидерландия е можела да извърши прехвърлянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Délai de transfert – Pluralité de demandes), Заключение от 8 септември 2022 г.
1) a) Следва ли понятието „молеща държава членка“ по смисъла на член 29, параграф 2 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че това е държавата членка (в настоящия случай третата държава членка, т.е. Кралство Нидерландия), която последна е подала искане до друга държава членка за обратно приемане или за поемане на отговорността
б) При отрицателен отговор: обстоятелството, че между две държави членки (в настоящия случай Федерална република Германия и Италианската република) e постигнато споразумение за обратно приемане, има ли някакви последици и за произтичащите от Регламент [„Дъблин III“] правни задължения на третата държава членка (в настоящия случай Кралство Нидерландия) към чужденеца или към държавите членки, които по-рано са постигнали посоченото споразумение, и ако това е така, какви са те
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“] следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Федерална република Германия и Италианската република)
Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка
1) Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“], да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“], следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Френската република и Република Австрия), в резултат на което е изтекъл срокът, в който Нидерландия е можела да извърши прехвърлянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Délai de transfert – Pluralité de demandes), Заключение от 8 септември 2022 г.
1) a) Следва ли понятието „молеща държава членка“ по смисъла на член 29, параграф 2 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че това е държавата членка (в настоящия случай третата държава членка, т.е. Кралство Нидерландия), която последна е подала искане до друга държава членка за обратно приемане или за поемане на отговорността?
б) При отрицателен отговор: обстоятелството, че между две държави членки (в настоящия случай Федерална република Германия и Италианската република) e постигнато споразумение за обратно приемане, има ли някакви последици и за произтичащите от Регламент [„Дъблин III“] правни задължения на третата държава членка (в настоящия случай Кралство Нидерландия) към чужденеца или към държавите членки, които по-рано са постигнали посоченото споразумение, и ако това е така, какви са те?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“] следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Федерална република Германия и Италианската република)?
Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка?
1) Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“], да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“], следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Френската република и Република Австрия), в резултат на което е изтекъл срокът, в който Нидерландия е можела да извърши прехвърлянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.