Италиански
Автентичен език на производството – италиански
Дело C-712/17: EN.SA., Съдебно решение от 8 май 2019 г.
Съвместима ли е с принципите на правото на Съюза в областта на ДДС, развити от практиката на Съда, националната нормативна уредба, а именно член 19 (Приспадане) и член 21, параграф 7 (Фактуриране на сделките) от [DPR №o633/1972] и член 6, параграф 6 от Decreto legislativo № 471 (Законодателен декрет № 471) от 18 декември 1997 г. (Нарушение на задълженията за документиране, отчитане и индивидуализация на сделките) в хипотезата на обявени за фиктивни сделки, в резултат на които не е причинена вреда на държавния бюджет и не е настъпило никакво данъчно предимство за данъчнозадълженото лице, като се има предвид, че едновременното прилагане на тези разпоредби от вътрешното право води до това:
a) данъкът, наложен върху извършените от приобретателя придобивания за всяка от спорните сделки, свързани с участието на един и същ субект и с една и съща данъчна основа, никога да не може да бъде приспаднат;
б) прехвърлителят да начислява и плаща данъка (и да бъде изключена възможността за възстановяване на недължимо платеното) за съответните паралелни продажби, също приети за фиктивни;
в) да бъде наложена глоба в размер, равен на размера на данъка върху придобиванията, за който се приема, че не подлежи на приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-305/18: “Verdi Ambiente e Società – Aps Onlus” и др., Съдебно решение от 8 май 2019 г.
Допускат ли членове 4 и 13 от Директива 2008/98/ЕО във връзка със съображения 6, 8, 28 и 31 от нея първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство за прилагането му, като член 35, параграф 1 от Декрет-закон 133/2014 и Декрет от 10 август 2016 г., в които само посочените в приложенията и таблиците към Декрета от 10 август 2016 г. инсталации за изгаряне са квалифицирани като стратегически инфраструктури и съоръжения от първостепенен национален интерес, които прилагат интегрирана и модерна система за управление на битовите и подобните на тях отпадъци и които гарантират националната сигурност чрез самодостатъчност, като се има предвид, че същата квалификация не се признава от националния законодател и за съоръженията за третиране на отпадъци с цел рециклиране и повторна употреба, въпреки че тези два метода са от първостепенно значение в йерархията на отпадъците, посочена в споменатата по-горе Директива за отпадъците?
При условията на евентуалност, при отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли членове 4 и 13 от Директивата за отпадъците първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство за прилагане, като член 35, параграф 1 от Декрет-закон № 133/2014 и Декрет от 10 август 2016 г., които квалифицират инсталациите за изгаряне на битови отпадъци като стратегически инфраструктури и съоръжения от първостепенен национален интерес, с цел преодоляване и предотвратяване на допълнителни процедури за нарушение поради неприлагане на европейските стандарти в тази област, както и с цел да се ограничи предаването на отпадъци в сметищата?
Допускат ли членове 2—4 и 6—12 от Директива 2001/42/ЕО, поотделно, също и във връзка помежду си, прилагането на първично национално законодателство и свързаното с него вторично законодателство за прилагането му, като член 35, параграф 1 от Декрет-закон № 133/2014 и Декрет от 10 август 2016 г., които предвиждат, че председателят на Министерския съвет може със свой декрет да определи отново и да увеличи капацитета на съществуващите инсталации за изгаряне, както и да определи броя, капацитета и регионалното разположение на инсталациите за изгаряне с енергийно оползотворяване на битовите и подобните на тях отпадъци, които трябва да се изградят, за да се задоволят определените остатъчни потребности, с цел постепенно социално-икономическо изравняване на областите от националната територия и в съответствие с целите за разделно събиране и рециклиране, без това национално законодателство да предвижда в процеса на изготвянето на този план, произтичащ от декрета на председателя на Министерския съвет, да се прилагат правилата за стратегическа екологична оценка, както е предвидено в споменатата по-горе Директива за ОПОС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/18: Mastromartino, Съдебно решение от 8 май 2019 г.
Попада ли фигурата на „обвързания агент“ (tied agent) в рамките на хармонизацията, предвидена в [ДПФИ], и в кои аспекти?
Съвместима ли е с правилното прилагане на [ДПФИ], и в частност на членове 8, 23 и 51, както и на принципите и на разпоредбите на Договорите относно недопускане на дискриминация, пропорционалност, свободно предоставяне на услуги и право на установяване, национална правна уредба като тази в член 55, параграф 2 от [TUF], с последващите изменения, и в член 111, параграф 2 [от Правилника за прилагане на Законодателен декрет № 58 от 24 февруари 1998 г. относно посредниците, приет от Consob с Решение № 16190 от 29 октомври 2007 г.], която:
а) позволява да се забрани „дискреционно“ осъществяването на дейността на „обвързан агент“ (консултант, който има право да предлага услуги извън седалището — наричан по-рано финансов агент) поради деяния, които не предполагат загуба на добрата репутация, така както е определена във вътрешното право, и които в същото време не се отнасят до спазването на разпоредбите за транспониране на Директивата;
б) позволява да се забрани „дискреционно“ и до една година осъществяването на дейността на „обвързан агент“ (консултант, който има право да предлага услуги извън седалището — наричан по-рано финансов агент) в процедура, целяща предотвратяването на „strepitus fori“ в резултат от повдигнато обвинение в рамките на наказателно производство, чиято продължителност обикновено е много по-дълга от една година?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/18: Salvoni, Заключение от 7 май 2019 г.
Трябва ли член 53 от Регламент [№ 1215/2012] и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността съдебният орган по произход, сезиран с искане да издаде [удостоверението по член 53] във връзка с окончателно съдебно решение, да упражни служебни правомощия за установяване на нарушение на разпоредбите от глава II, раздел 4 от [Регламент № 1215/2012] с цел да информира потребителя за евентуално установеното нарушение и да позволи на същия потребител да прецени съзнателно възможността да използва средствата за защита, предвидени в член 45 от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-309/18: Lavorgna, Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Представляват ли принципите на правото на Европейския съюз за защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, наред с принципите за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги, предвидени в Договора за функционирането на [ЕС], както и произтичащите от тях принципи на равнопоставеност, недопускане на дискриминация, взаимно признаване, пропорционалност и прозрачност, предвидени в Директива [2014/24], пречка за прилагането на национална правна уредба като италианската, произтичаща от разпоредбите на член 95, параграф 10 във връзка с член 83, параграф 9 от [Кодекса за обществените поръчки], съгласно която липсата на отделно отразяване на разходите за труд в икономическите оферти в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги във всички случаи води до отстраняване на предприятието оферент без възможност за съдействие чрез предоставяне на указания („soccorso istruttorio“) дори ако задължението за отделно отразяване на разходите не е било посочено в документацията по процедурата за възлагане на поръчката и независимо от обстоятелството, че по същество офертата действително отговаря на изискваните минимални разходи за труд съгласно изрична декларация в този смисъл от страна на съответното предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/19: Azienda USL di Modena, Определение от 30 април 2019 г.
Националната юрисдикция изложила ли е достатъчно ясно и точно фактическата и правната рамка на спора в съответствие с член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Обосновала ли е националната юрисдикция необходимостта от преюдициален отговор за разрешаването на главния спор и обяснила ли е съдържанието и приложимостта на съответните национални разпоредби?
Посочени ли са съображения относно това по какъв начин евентуалното освобождаване от данък би представлявало държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС и евентуалното му въздействие върху търговията и конкуренцията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/19: Azienda USL di Modena, Определение от 30 април 2019 г.
Отговаря ли преюдициалното запитване на изискванията за яснота и прецизност относно фактическите обстоятелства, съдържанието на искането и приложимостта на националните разпоредби?
Изложени ли са достатъчно мотиви относно това как евентуалното освобождаване от данък би могло да представлява държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС и как това би могло да повлияе на конкуренцията или търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.