Дело C-53/18: Mastromartino, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Попада ли фигурата на „обвързания агент“ (tied agent) в рамките на хармонизацията, предвидена в [ДПФИ], и в кои аспекти?

Съвместима ли е с правилното прилагане на [ДПФИ], и в частност на членове 8, 23 и 51, както и на принципите и на разпоредбите на Договорите относно недопускане на дискриминация, пропорционалност, свободно предоставяне на услуги и право на установяване, национална правна уредба като тази в член 55, параграф 2 от [TUF], с последващите изменения, и в член 111, параграф 2 [от Правилника за прилагане на Законодателен декрет № 58 от 24 февруари 1998 г. относно посредниците, приет от Consob с Решение № 16190 от 29 октомври 2007 г.], която:
а) позволява да се забрани „дискреционно“ осъществяването на дейността на „обвързан агент“ (консултант, който има право да предлага услуги извън седалището — наричан по-рано финансов агент) поради деяния, които не предполагат загуба на добрата репутация, така както е определена във вътрешното право, и които в същото време не се отнасят до спазването на разпоредбите за транспониране на Директивата;
б) позволява да се забрани „дискреционно“ и до една година осъществяването на дейността на „обвързан агент“ (консултант, който има право да предлага услуги извън седалището — наричан по-рано финансов агент) в процедура, целяща предотвратяването на „strepitus fori“ в резултат от повдигнато обвинение в рамките на наказателно производство, чиято продължителност обикновено е много по-дълга от една година?