Немски
Автентичен език на производството – немски
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
1) Допускат ли свободното движение на капитали по член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО, както и принципът на ефективност и принципът на полезно действие правна уредба като член 36, параграф 2, второ изречение, точка 3 от EStG (в действащата през разглежданите [в главното производство] финансови години редакция), съгласно която от данъка върху доходите се приспада част от корпоративния данък, възлизащ на 3/7 от брутния размер на дивидентите, стига тези дивиденти да не са получени при разпределяне, за което се смята, че е използван собствен капитал по смисъла на член 30, параграф 2, точка 1 от KStG (в редакцията, актуална през разглежданите [по главното производство] години), въпреки че е фактически невъзможно да се установи размерът на действително платения корпоративен данък, с който са обложени получените от дружество със седалище в друга държава членка дивиденти и въпреки че този размер може да е по-висок?
2) Допускат ли свободното движение на капитали […], принципът на ефективност и принципът на полезно действие правна уредба като член 36, параграф 2, второ изречение, точка 3, четвърто изречение, буква б) от EStG (в действащата през разглежданите [в главното производство] финансови години редакция), съгласно която за приспадането на корпоративния данък се изисква представяне на удостоверение за удържан корпоративен данък по смисъла на член 44 и сл. от KStG (в действащата през разглежданите [в главното производство] финансови години редакция), в което трябва да се посочва по-конкретно размерът на подлежащия на приспадане корпоративен данък, както и отделните части на плащането според различните позиции от използваемия собствен капитал въз основа на специалното разпределяне на собствения капитал по смисъла на член 30 от KStG (в действащата през разглежданите [в главното производство] финансови години редакция), въпреки че е фактически невъзможно да се установи размерът на действително платения чуждестранен корпоративен данък, който подлежи на приспадане, и да се представи удостоверение относно дивидентите, получени от източник в чужбина?
3) Когато е фактически невъзможно да се представи удостоверение за корпоративния данък по смисъла на член 44 от KStG (в действащата през разглежданите [в главното производство] финансови години редакция) и да се установи размерът на действително платения корпоративен данък, с който са обложени дивидентите, получени от източник в чужбина, налага ли свободното движение на капитали […] да се извърши оценка на размера на [удържания] корпоративен данък и евентуално да се вземат предвид и предходните непреки плащания във връзка с корпоративния данък?
4) a) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен и [следователно] се изисква удостоверение за удържан корпоративен данък, трябва ли принципите на ефективност и полезно действие да се тълкуват в смисъл, че те не допускат правна уредба като член 175, параграф 2, второ изречение от АО [изменен] във връзка с член 97, параграф 9, трета алинея от EGAO, съгласно която в частност представянето на удостоверение за удържан корпоративен данък вече не се смята, считано от 29 октомври 2004 г., за данъчно събитие, което се взема предвид с обратна сила, и поради това приспадането на чуждестранния корпоративен данък е технически невъзможно, когато данъчният акт [относно дължимия в Германия данък върху доходите] е придобил окончателна сила, без да бъде предвиден преходен период, през който да може да се поиска приспадане на чуждестранния корпоративен данък?
б) Ако отговорът на втория въпрос е положителен и [следователно] не се изисква удостоверение за удържан корпоративен данък, трябва ли свободното движение на капитали по член 56 ЕО [както и] принципите на ефективност и полезно действие да се тълкуват в смисъл, че те не допускат правна уредба като член 175, параграф 1, точка 1 от АО, съгласно която данъчният акт подлежи на изменение, когато е настъпило данъчно събитие, което се взема предвид с обратна сила, каквото е например представянето на удостоверение за удържан корпоративен данък, и поради това е възможно приспадане на корпоративния данък за дивиденти, получени от източник в страната, дори ако е налице окончателен данъчен акт, докато това не би било възможно за дивиденти, получени от източник в чужбина, поради липсата на удостоверение за удържан [в чужбина] корпоративен данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Неспазване на член 249 ЕО
Неспазване на съдебната практика относно естеството на обжалваемите актове
Неспазване на правните последици на разпореждане за информация
Нарушение на принципа на ефективна съдебна защита
Неспазване на разпределението на правомощията между Комисията и държавите членки
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Възможно ли е оформянето на уебсайта на председателството на Съвета или становище, изразено чрез писмо на институция, да представлява подлежащ на обжалване акт по член 263 ДФЕС?
Съответства ли недопустимостта на жалба за отмяна на актове, които не произвеждат задължително правно действие, на изискванията за ефективна съдебна защита съгласно правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. Трябва ли член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (наричана по-нататък „Директива 77/388“) [понастоящем член 56, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/EО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност в редакцията, приложима до 31 декември 2009 г., наричана по-нататък „Директива 2006/112“] да се тълкува в смисъл, че „осигуряване на персонал“ включва и осигуряването на самостоятелно зает персонал, който не е нает от доставящия услугата предприемач?
2. Трябва ли член 17, параграф 1, параграф 2, буква a), параграф 3, буква a) и член 18, параграф 1, буква a) от Директива 77/388 [понастоящем член 167, член 168, буква a), член 169, буква a) и член 178, буква a) от Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че в националното процесуално право трябва да се предвидят разпоредби, които да гарантират, че облагаемостта и задължението за заплащане на данъка във връзка с една и съща услуга се преценяват по еднакъв начин спрямо доставящия и получаващия услугата предприемач, дори когато по отношение на двамата предприемачи компетентност имат различни данъчни органи?
Само ако отговорът на въпрос 2 е утвърдителен:
3. Трябва ли член 17, параграф 1, параграф 2, буква a), параграф 3, буква a) и член 18, параграф 1, буква a) от Директива 77/388 [понастоящем член 167, член 168, буква a), член 169, буква a) и член 178, буква a) от Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че срокът, през който получателят на услуга може да поиска приспадане на данъка за получената услуга, не трябва да изтича преди постановяване на задължително за доставящия услугата предприемач решение относно облагаемостта и задължението за плащане на данъка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Попада ли отказът на Съвета да предостави цялото съдържание на уебсайта на председателството на немски език сред актовете, които произвеждат задължително правно действие и подлежат на обжалване по член 263 ДФЕС?
Съответства ли жалбата на изискванията за допустимост по отношение на формулирането на исканията и вида на оспорвания акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Следва ли разпоредбата на член 6, параграф 4 от Директива 88/361 да се прилага при покупка на второ жилище в държава — членка на ЕС от гражданин на Княжество Лихтенщайн, което е страна по ЕИП?
Противоречи ли на разпоредбите на Споразумението за ЕИП относно свободното движение на капитали национална правна уредба, която въз основа на член 6, параграф 4 от Директива 88/361 забранява на гражданите на Княжество Лихтенщайн да купуват второ жилище в държава — членка на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. a) Трябва ли член 2, параграф 2, второ изречение от [Директивата] да се тълкува в смисъл, че в качество на законодателен орган действат само органите и институциите, които съгласно правото на държавата членка трябва да вземат крайното (задължително) решение в законодателната процедура, или в качество на законодателен орган действат и органите и институциите, на които правото на държавата членка е предоставило правомощия и право на участие в законодателната процедура, по-конкретно правото да внасят законопроекти и да дават становище по такива законопроекти?
б) Могат ли държавите членки да изключат от определението за „публична власт“ органите и институциите, действащи в съдебно или законодателно качество, само ако към датата на приемане на [Директивата] в конституционните им разпоредби не е предвидена процедура по преразглеждане по смисъла на член 6 от Директивата?
в) Изключени ли са органите или институциите, когато са в качеството си на законодателен орган, от обхвата на определението за „публична власт“ само до приключване на законодателната процедура?
2. a) Предвидена ли е по закон поверителността на дейностите по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от [Директивата], когато в приетите с оглед на транспонирането на [Директивата] разпоредби на националното право по общ начин е предвидено, че искането за достъп до информация за околната среда трябва да бъде отхвърлено, ако разкриването на информация би засегнало неблагоприятно поверителността на дейностите на властите, които имат задължение за уведомяване, или поверителността на тези дейности трябва да бъде предвидена със специална законова разпоредба?
б) Предвидена ли е по закон поверителността на дейностите по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от [Директивата], когато от общ неписан принцип на националното право следва, че административните процедури на публичните власти нямат публичен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Последиците от оттегляне на преюдициално запитване от национален съд за производството пред Съда на Европейския съюз
Компетентността за решаване на въпроса за съдебните разноски при заличаване на делото от регистъра на Съда
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли член 558, параграф 1 във връзка с член 555, параграф 1, буква в) от [Регламента за прилагане] да се тълкува в смисъл, че неправомерно използване на транспортно средство при вътрешен превоз е налице още в момента на натоварването и началото на превоза, когато за използвано за търговски цели превозно средство е издадено разрешение за вътрешен превоз между две държави членки, натоварването е извършено в едната от тези държави, но местоназначението (планираното място на разтоварване) се намира в трета държава членка, за която няма издадено разрешение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 204, параграф 1, буква а) във връзка с член 215 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че митническото задължение възниква в държавата членка на натоварването и тази държава членка е компетентна да събере вносните мита, макар едва при разтоварването да се установява, че превозът е бил предназначен за държава членка, за която няма издадено разрешение за вътрешен превоз?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 61 от Директивата [ДДС] да се тълкува в смисъл, че при това положение вносът е извършен в държавата членка на натоварването и тази държава членка е компетентна да събере [ДДС] за вноса, макар едва при разтоварването да се установява, че превозът е бил предназначен за държава членка, за която няма издадено разрешение за вътрешен превоз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.