Дело C-218/10: ADV Allround, Заключение от 28 юни 2011 г.

1. Трябва ли член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (наричана по-нататък „Директива 77/388“) [понастоящем член 56, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/EО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност в редакцията, приложима до 31 декември 2009 г., наричана по-нататък „Директива 2006/112“] да се тълкува в смисъл, че „осигуряване на персонал“ включва и осигуряването на самостоятелно зает персонал, който не е нает от доставящия услугата предприемач?
2. Трябва ли член 17, параграф 1, параграф 2, буква a), параграф 3, буква a) и член 18, параграф 1, буква a) от Директива 77/388 [понастоящем член 167, член 168, буква a), член 169, буква a) и член 178, буква a) от Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че в националното процесуално право трябва да се предвидят разпоредби, които да гарантират, че облагаемостта и задължението за заплащане на данъка във връзка с една и съща услуга се преценяват по еднакъв начин спрямо доставящия и получаващия услугата предприемач, дори когато по отношение на двамата предприемачи компетентност имат различни данъчни органи?
Само ако отговорът на въпрос 2 е утвърдителен:
3. Трябва ли член 17, параграф 1, параграф 2, буква a), параграф 3, буква a) и член 18, параграф 1, буква a) от Директива 77/388 [понастоящем член 167, член 168, буква a), член 169, буква a) и член 178, буква a) от Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че срокът, през който получателят на услуга може да поиска приспадане на данъка за получената услуга, не трябва да изтича преди постановяване на задължително за доставящия услугата предприемач решение относно облагаемостта и задължението за плащане на данъка?