всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Немски

Автентичен език на производството – немски

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допустимо ли е член 7 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и член 2 от Регламент (ЕС) № 1370/2013 да бъдат отменени отделно от останалите разпоредби на съответните регламенти?
Правилно ли е избрано правното основание за приемането на член 7 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и член 2 от Регламент (ЕС) № 1370/2013, като се използва член 43, параграф 2 ДФЕС вместо член 43, параграф 3 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Следва ли член 56, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно член 3, буква а) от Директива 2003/87 квотата за отделяне на един тон еквивалент на въглероден двуоксид в рамките на определен период представлява „друго подобно право“ по смисъла на [член 56, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Правилно ли е Трибуналът да прилага съдебната практика относно възприемането на елементи на марка при оценка на отличителния характер във връзка с използването по член 15, параграф 1, втори алинея, буква а) от Регламент № 207/2009?
Нарушава ли се правото при преценката дали формата на използване на марката променя нейния отличителен характер съгласно релевантната правна уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Спазени ли са изискванията за определяне и анализ на отличителните елементи на по-ранната марка при преценка на сериозното ѝ използване съгласно член 15, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 207/2009?
Дали формата на използване на марката, която се отличава от регистрираната само по незначителни елементи, може да се приеме за правопораждаща сериозно използване без да се засяга отличителният характер на марката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1. Могат ли лицензионните такси по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от [Митническия кодекс] да се включват в митническата стойност, въпреки че нито при сключването на договора, нито към релевантния за възникването на митническото задължение момент, който в случай на спор се определя от член 201, параграф 2 и член 214, параграф 1 от [посочения кодекс], не може да се установи дали ще възникне задължение за лицензионни такси?
2. При положителен отговор на първия въпрос: могат ли лицензионните такси за марка по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс да се отнасят до внесените стоки, въпреки че те се плащат и за услуги и за използването на съкращението, което е част от корена на името на общата група?
3. При положителен отговор на втория въпрос: могат ли лицензионните такси за марка по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс да бъдат условие за продажбата на стоките за износ, внесени с местоназначение в Общността по смисъла на член 32, параграф 5, буква б) от Митническия кодекс, въпреки че плащането им се изисква и се извършва от предприятие, свързано с продавача и с купувача?
4. При положителен отговор на третия въпрос и ако, както в случая, лицензионните такси се отнасят частично до внесените стоки и частично до предоставените след вноса услуги: пропорционалното разпределение, което съгласно член 158, параграф 3 от [Регламента за прилагане] и тълкувателните бележки към член 32, параграф 2 от Митническия кодекс в приложение 23 към [Регламента за прилагане] се извършва само на база на обективни и подлежащи на количествена оценка данни, означава ли, че само митническата стойност по член 29 от Митническия кодекс може да бъде коригирана, или, в случай че митническата стойност не може да се определи по член 29 от Митническия кодекс, е възможно да се прибегне до разпределението по член 158, параграф 3 от [Регламента за прилагане] при определянето на митническата стойност по член 31 от Митническия кодекс, доколкото иначе тези разходи не биха се взели предвид?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли от обстоятелството, че в приложение I към Директива 2003/87 е включена категорията дейност „[и]згаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, че задължението за търговия с емисии на инсталация за производство на електроенергия възниква с първото отделяне на парникови газове и следователно евентуално преди тази инсталация да произведе електроенергия за първи път?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Следва ли член 19, параграф 2 от Решение 2011/278 да се тълкува в смисъл, че отделянето на емисии на парникови газове преди започването на редовната експлоатация на инсталация, попадаща в приложното поле на приложение I към Директива 2003/87, поражда за нейния оператор задължение за докладване и за връщане на квоти за емисии от момента на първото отделяне на емисии по време на фазата на строителството на тази инсталация?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Следва ли член 19, параграф 2 от Решение 2011/278 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска националната транспонираща разпоредба на член 18, параграф 4 от Наредба относно разпределянето на квотите за емисии на парникови газове в периода за търговия 2013—2020 г. да се прилага към инсталации за производство на електроенергия при определянето на момента, от който възниква задължението за търговия с квоти за емисии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Трябва ли разпоредбата на глава V, точка 1.4, буква г) от приложение I към Регламент № 1/2005, съгласно която след 14-часово пътуване на животните трябва да се даде период на почивка най-малко от един час, достатъчен по-специално за да бъдат напоени и, ако е необходимо, нахранени, преди да могат да бъдат транспортирани отново за още 14 часа, да се тълкува в смисъл, че етапите на пътуване могат да бъдат прекъсвани и от почивка с продължителност над един час или от няколко почивки, поне една от които е най-малко един час?
Обвързани ли са разплащателните агенции на държавите членки от вписването, извършвано от официалния ветеринарен лекар на изходния пункт съгласно член 2, параграф 3 от Регламент № 817/2010, така че законосъобразността на вписването [в отрицателен смисъл] да може да се проверява само от органа, който отговаря за действията [на посочения ветеринарен лекар], или това вписване представлява обикновена административна формалност, която може да бъде оспорена само едновременно с обжалването на постановеното от разплащателната агенция решение по същество, посредством допустимите за това способи за защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Трябва ли член 555, параграф 1, буква а) от Регламента за прилагане да се тълкува в смисъл, че извършването на учебни полети с хеликоптер срещу заплащане, при участието на курсист и пилот инструктор, следва също да се счита за търговска употреба на превозно средство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 и член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2006/54 да се тълкуват в смисъл, че „достъп до заетост или упражняване на занятие“ търси и лице, от чиито документи за кандидатстване е видно, че целта му е не наемане на работа и заетост, а само придобиване на качеството на кандидат, за да претендира обезщетение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Може ли положение, в което качеството на кандидат е придобито не с цел наемане на работа и заетост, а за да се претендира обезщетение, да се квалифицира като злоупотреба с право по правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

1) Приложимото право към иск за преустановяване на нарушение по смисъла на Директива 2009/22 трябва ли да се определи съгласно член 4 от Регламент „Рим II“, когато искът е насочен срещу използването на недопустими договорни клаузи от предприятие, което е установено в една държава членка и което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, и по-специално в държавата на сезирания съд?
2) При положителен отговор на първия въпрос:
a) Следва ли за държава, в която е настъпила вредата (член 4, параграф 1 от Регламент „Рим II“), да се счита всяка държава, към която е насочена търговската дейност на предприятието ответник, така че когато компетентният да предяви иск субект се противопостави на използването на процесните клаузи в търговските отношения с потребителите, пребиваващи в тази държава, тези клаузи да е необходимо да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата на сезирания съд?
б) Налице ли е явно по-тясна връзка (член 4, параграф 3 от Регламент „Рим II“) с правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник, когато общите търговски условия на това предприятие предвиждат, че за сключените от него договори се прилага правото на тази държава?
в) Една такава клауза за избор на приложимо право налага ли по други причини спорните договорни клаузи да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Как тогава следва да се определи правото, приложимо към иска за преустановяване на нарушение?
4) Независимо от отговора на предходните въпроси:
a) Трябва ли включената в общи условия клауза — съгласно която за сключен при електронната търговия договор между потребител и предприятие, установено в друга държава членка, следва да се приложи правото на държавата по седалището на това предприятие — да се счита за неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13?
б) Обработването на лични данни от предприятие, което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, подчинено ли е съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 — независимо от приложимото иначе право — единствено на правото на държавата членка, където е седалището на предприятието, в рамките на което се извършва обработването, или това предприятие е длъжно да спазва и законодателството за защита на данните на държавите членки, към които е насочена търговската му дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form