всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Немски

Автентичен език на производството – немски

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Противоречи ли на член 8 от Директива 2008/94/ЕО или на друга разпоредба от правото на Съюза тълкуването на разпоредба от националното право, по силата на което депозираните при работодателя дължими вземания за трудови възнаграждения с цел да бъдат внесени в пенсионен фонд на определена дата, но невнесени от него по отделна сметка, не попадат в обхвата на правото да се иска изключването им от масата на несъстоятелността на работодателя, съгласно член 47 от Кодекса за несъстоятелността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Трябва ли член 241 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че с оглед на закрепения в правото на Съюза принцип на ефективност националното право, към което препраща тази разпоредба, трябва да предвижда олихвяване на възстановяваните суми за вносни сборове от момента на плащането на сборовете до момента на възстановяването им, включително когато правото на възстановяване не е предявявано пред националните съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

В противоречие ли е с правото на Съюза, по-специално с новата редакция на Директивата за ОВОС, по-конкретно с член 1, параграф 4, респ. с по-ранната редакция на тази директива, по-специално член 1 параграф 5 от нея, национална правна разпоредба, съгласно която проекти — които са подлежали на задължително извършване на ОВОС, но нямат разрешение по националния Umweltverträglichkeitsprüfungsgesetz, а само разрешения по закони, уреждащи отделни материи (например Abfallwirtschaftsgesetz (Закон за управлението на отпадъците), които вече не са могли да бъдат отменени на 19 август 2009 г. (датата на влизането в сила на UVP-G-Novelle 2009) поради изтичане на предвидения в националното право (член 3, параграф 6 от UVP-G 2000) тригодишен срок — се считат за разрешени съгласно UVP-G 2000, или такава разпоредба съответства на установените в правото на Съюза принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Когато работник, работил по-рано в Германия, който пребивава в друга държава членка, не е данъчнозадължено лице в Германия за доходите си и обезщетението му при неплатежоспособност на работодателя съгласно приложимите за него разпоредби не е облагаемо с данък, съвместимо ли е с разпоредбите на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз [по-специално с член 45 ДФЕС и с член 7 от Регламент (ЕС) № 492/2011] в случай на неплатежоспособност на неговия работодател трудовото му възнаграждение — въз основа на което се определя полагащото му се обезщетение при неплатежоспособност на работодателя — да бъде фиктивно обложено с данъците, които, ако работникът беше данъчнозадължен в Германия за доходите си, щяха да бъдат удържани от това възнаграждение, при положение че той вече не може да иска от работодателя си плащане на остатъка от брутното си трудово възнаграждение?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, спазени ли са разпоредбите на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, при положение че в посочената хипотеза работникът запазва правото да иска от работодателя си плащане на остатъка от брутното трудово възнаграждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допустимо ли е член 7 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и член 2 от Регламент (ЕС) № 1370/2013 да бъдат отменени отделно от останалите разпоредби на съответните регламенти?
Правилно ли е избрано правното основание за приемането на член 7 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и член 2 от Регламент (ЕС) № 1370/2013, като се използва член 43, параграф 2 ДФЕС вместо член 43, параграф 3 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Следва ли член 56, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно член 3, буква а) от Директива 2003/87 квотата за отделяне на един тон еквивалент на въглероден двуоксид в рамките на определен период представлява „друго подобно право“ по смисъла на [член 56, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Правилно ли е Трибуналът да прилага съдебната практика относно възприемането на елементи на марка при оценка на отличителния характер във връзка с използването по член 15, параграф 1, втори алинея, буква а) от Регламент № 207/2009?
Нарушава ли се правото при преценката дали формата на използване на марката променя нейния отличителен характер съгласно релевантната правна уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Спазени ли са изискванията за определяне и анализ на отличителните елементи на по-ранната марка при преценка на сериозното ѝ използване съгласно член 15, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 207/2009?
Дали формата на използване на марката, която се отличава от регистрираната само по незначителни елементи, може да се приеме за правопораждаща сериозно използване без да се засяга отличителният характер на марката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1. Могат ли лицензионните такси по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от [Митническия кодекс] да се включват в митническата стойност, въпреки че нито при сключването на договора, нито към релевантния за възникването на митническото задължение момент, който в случай на спор се определя от член 201, параграф 2 и член 214, параграф 1 от [посочения кодекс], не може да се установи дали ще възникне задължение за лицензионни такси?
2. При положителен отговор на първия въпрос: могат ли лицензионните такси за марка по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс да се отнасят до внесените стоки, въпреки че те се плащат и за услуги и за използването на съкращението, което е част от корена на името на общата група?
3. При положителен отговор на втория въпрос: могат ли лицензионните такси за марка по смисъла на член 32, параграф 1, буква в) от Митническия кодекс да бъдат условие за продажбата на стоките за износ, внесени с местоназначение в Общността по смисъла на член 32, параграф 5, буква б) от Митническия кодекс, въпреки че плащането им се изисква и се извършва от предприятие, свързано с продавача и с купувача?
4. При положителен отговор на третия въпрос и ако, както в случая, лицензионните такси се отнасят частично до внесените стоки и частично до предоставените след вноса услуги: пропорционалното разпределение, което съгласно член 158, параграф 3 от [Регламента за прилагане] и тълкувателните бележки към член 32, параграф 2 от Митническия кодекс в приложение 23 към [Регламента за прилагане] се извършва само на база на обективни и подлежащи на количествена оценка данни, означава ли, че само митническата стойност по член 29 от Митническия кодекс може да бъде коригирана, или, в случай че митническата стойност не може да се определи по член 29 от Митническия кодекс, е възможно да се прибегне до разпределението по член 158, параграф 3 от [Регламента за прилагане] при определянето на митническата стойност по член 31 от Митническия кодекс, доколкото иначе тези разходи не биха се взели предвид?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли от обстоятелството, че в приложение I към Директива 2003/87 е включена категорията дейност „[и]згаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, че задължението за търговия с емисии на инсталация за производство на електроенергия възниква с първото отделяне на парникови газове и следователно евентуално преди тази инсталация да произведе електроенергия за първи път?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Следва ли член 19, параграф 2 от Решение 2011/278 да се тълкува в смисъл, че отделянето на емисии на парникови газове преди започването на редовната експлоатация на инсталация, попадаща в приложното поле на приложение I към Директива 2003/87, поражда за нейния оператор задължение за докладване и за връщане на квоти за емисии от момента на първото отделяне на емисии по време на фазата на строителството на тази инсталация?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Следва ли член 19, параграф 2 от Решение 2011/278 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска националната транспонираща разпоредба на член 18, параграф 4 от Наредба относно разпределянето на квотите за емисии на парникови газове в периода за търговия 2013—2020 г. да се прилага към инсталации за производство на електроенергия при определянето на момента, от който възниква задължението за търговия с квоти за емисии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form