всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Trstenjak

Генерален адвокат – Trstenjak

Дело C-282/10: Dominguez, Заключение от 8 септември 2011 г.

1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или практики, които предвиждат, че правото на платен годишен отпуск е обусловено от действително полагане на труд не по-малко от десет дни (или от един месец) през референтния период?
2) При утвърдителен отговор трябва ли по силата на член 7 от Директива 2003/88, който урежда специфично задължение на работодателя, доколкото предвижда право на платен отпуск в полза на работника, отсъстващ по здравословни причини за период, равен или по-голям от една година, сезираният със спор между частноправни субекти национален съд да не приложи национална разпоредба, която противоречи на този член, тъй като в случая тя обуславя възникването на правото на платен годишен отпуск от действително полагане на труд не по-малко от десет дни през референтната година?
3) Доколкото член 7 от Директива 2003/88 не прави никакво разграничение между работниците според това дали отсъствието им от работа през референтния период се дължи на трудова злополука, професионална болест, злополука по пътя към или от работното място или общо заболяване, имат ли работниците право по силата на този текст на платен отпуск с една и съща продължителност независимо от основанието за отсъствието им по здравословни причини, или този текст трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможност продължителността на платения отпуск да е различна в зависимост от основанието за отсъствието на работника, когато националният закон предвижда при определени условия по-голяма продължителност на платения годишен отпуск от предвидената в Директивата минимална продължителност от четири седмици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-384/10: Voogsgeerd, Заключение от 8 септември 2011 г.

1) Трябва ли държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, който е наел работника или служителя по смисъла на член 6, параграф 2, буква б) от Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година, да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, чрез което работникът или служителят е бил нает съгласно трудовия договор, или трябва да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа, макар че този работник или служител не извършва обичайно своята работа в една и съща държава?
2) Трябва ли мястото, където е длъжен да се явява работникът или служителят, който не извършва обичайно работата си в една и съща държава, и където получава указания и нареждания за работата си, да се разглежда като мястото на действителната му работа по смисъла на първия въпрос?
3) Трябва ли мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа по смисъла на първия въпрос, да отговаря на определени формални изисквания, например да е налице правосубектност, или за целта е достатъчно наличието на фактическо място на дейност?
4) Може ли мястото на дейност на друго дружество, с което дружеството работодател е свързано, да се разглежда като мястото на дейност на работодателя по смисъла на третия въпрос, въпреки че ръководните правомощия не са прехвърлени на това друго дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-327/10: Hypoteční banka, Заключение от 8 септември 2011 г.

1) Обстоятелството, че една от страните в съдебното производство е гражданин на държава, различна от държавата, в която се провежда посоченото производство, има ли трансгранично значение по смисъла на член 81 ДФЕС, което е едно от условията за прилагане на Регламент № 44/2001?
2) Допуска ли Регламент № 44/2001 разпоредба от националното право, която позволява провеждането на производство срещу лица, чието местоживеене е неизвестно?
3) При утвърдителен отговор на въпрос 2, може ли явяването на назначения от съда попечител на ответника да се разглежда като приемане на компетентността на сезирания съд по смисъла на член 24 от Регламент № 44/2011, дори когато производството има за предмет произтичащо от потребителски договор право и съдилищата на Чешката република не биха били компетентни съгласно член 16, параграф 2 от Регламент № 44/2001 да се произнесат по този спор?
4) Може ли споразумение относно местната подсъдност на даден съд да се разглежда като основание на международната подсъдност на избрания съд по смисъла на член 17, точка 3 от Регламент № 44/2001 и ако е така, приложимо ли е това и когато споразумение относно местната подсъдност е нищожно поради нарушение на член 6, параграф 1 от Директива 93/13?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-297/10: Hennigs и Mai, Съдебно решение от 8 септември 2011 г.

Противоречи ли схема от колективен трудов договор относно възнагражденията на договорно наети в публичния сектор служители, която — както член 27 от [BAT] във връзка с колективния трудов договор, сключен в приложение на ВАТ № 35 относно възнагражденията — определя основните възнаграждения за всяка степен в зависимост от възрастови групи, на установения в първичното право (понастоящем в член 21 от Хартата […]) принцип на недопускане на дискриминация, основана на възраст, конкретизиран в Директива 2000/78, като се отчита и признатото в първичното законодателство (понастоящем в член 28 от Хартата […]) право на социалните партньори да сключват колективни договори?
Член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, както и член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат предвидена в колективен трудов договор мярка като разглежданата по главното производство, която заменя система относно възнагражденията, създала дискриминация, основана на възраст, със система относно възнагражденията, основана на обективни критерии, като същевременно за ограничен във времето преходен период се запазват някои от дискриминационните последици на първата от тези системи, за да се гарантира на заварените служители преминаването към новата система без намаляване на доходите им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-277/10: Luksan, Заключение от 6 септември 2011 г.

1.
Следва ли разпоредбите на правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права, и по-специално разпоредбите на член 2, параграфи 2, 5 и 6 от Директива 92/100, на член 1, параграф 5 от Директивата относно спътниковото излъчване и кабелното препредаване и на член 2, параграф 1 от Директивата относно срока за закрила във връзка с член 4 от Директива 92/100, член 2 от Директивата относно спътниковото излъчване и кабелното препредаване и членове 2 и 3, както и член 5, параграф 2, буква б) от Директивата относно информационното общество, да се тълкуват в смисъл, че правата на използване, свързани с възпроизвеждането, излъчването чрез спътник или друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп, във всеки случай по силата на закона принадлежат непосредствено (оригинерно) на главния режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или на други, определени от законодателя в държавите членки филмови автори, а не непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент; намират ли се в противоречие с правото на Европейския съюз законите на държавите членки, които предоставят със закон правата на използване непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2. a.
Във връзка с правата на използване по смисъла на точка 1, принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда и във връзка с други права, различни от правото на отдаване под наем и в заем, законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
б.
Оригинерното право на собственост на главния режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори обхваща ли и предвидените от националното законодателство права на справедливо възнаграждение като така нареченото „възнаграждение за празни информационни носители“ (Leerkassettenvergütung) по член 42b от UrhG, респективно правото на справедливо обезщетение по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директивата относно информационното общество?
При утвърдителен отговор на въпрос 2б:
3. Във връзка с правата по смисъла на точка 2, принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на възнаграждение на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
При утвърдителен отговор на третия въпрос:
4. В съответствие с горепосочените разпоредби от правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права ли е правна уредба на държава членка, съгласно която главният режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или други, определени от националния законодател филмови автори действително имат установено от закона право на половината от възнаграждението, но това право може да бъде дерогирано и следователно не е неотменимо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-318/11: Daimler и Widex, Определение от 4 август 2011 г.

Правомерно ли е съединяването на делата с оглед връзката между тях по предмет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-309/10: Agrana Zucker, Съдебно решение от 28 юли 2011 г.

Трябва ли член 11 от Регламент (ЕО) № 320/2006 да се тълкува в смисъл, че предвидената в параграф 2 от този член временна сума за преструктуриране по отношение на захарта и инулиновия сироп, възлизаща на 113,30 EUR на тон квота за 2008/2009 пазарна година, трябва да се събира при всички обстоятелства и в пълен размер дори когато заплащането на тази сума би довело до (значителен) излишък във фонда за преструктуриране, а възможността за допълнително нарастване на необходимостта от финансиране изглежда изключена?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: при това положение нарушава ли член 11 от Регламент (ЕО) № 320/2006 принципа на предоставената компетентност, доколкото чрез предвиждането на временната сума за преструктуриране тази разпоредба би могла да въведе общ данък, който не би бил ограничен до финансирането на разходи в полза на лицата, от които се изисква заплащането на този данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-106/10: Lidl & Companhia, Съдебно решение от 28 юли 2011 г.

Трябва ли член 78, параграф 1, буква a) във връзка с член 79, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112[…] да се тълкува в смисъл, че в рамките на вътреобщностни покупки той не позволява размерът на въведения със Закон № 22-A/2007 от 29 юни 2007 г. данък върху моторните превозни средства да се включи в данъчната основа за начисляване на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-325/09: Dias, Съдебно решение от 21 юли 2011 г.

Могат ли периоди на пребиваване на гражданин на Съюза в приемаща държава членка, осъществени единствено на основание валидно издадена по силата на Директива 68/360 карта за пребиваване и без да са изпълнени условията за ползване от каквото и да било право на пребиваване, преди 30 април 2006 г. и след непрекъснат петгодишен период на законно пребиваване преди тази дата, да засегнат придобиването на правото на постоянно пребиваване по член 16, параграф 1 от Директива 2004/38?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-303/09: Комисия/Италия, Съдебно решение от 14 юли 2011 г.

Налице ли е неизпълнение от страна на Италианската република на задължението да възстанови всички помощи, предоставени по схема, обявена за незаконна и несъвместима с общия пазар с Решение 2005/315/ЕО на Комисията?
Може ли Италианската република да се позове на абсолютна невъзможност за изпълнение като основание за неизпълнение на задължението за възстановяване на помощите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1141516171874 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form