Trstenjak

1. Съгласно а) член 7 от Директива 93/104/ЕО и член 7 от Директива 2003/88/ЕО, и б) клауза 3 от Европейското споразумение, приложено към Директива 2000/79/ЕО: до каква степен европейското право евентуално определя или предвижда изисквания относно естеството и/или размера на възнаграждението, което се дължи за периодите на платен годишен отпуск, и до каква степен държавите членки могат евентуално да определят начина на изчисляване на това възнаграждение?
2. В частност достатъчно ли е изплащаното съгласно националното законодателство и/или практика и/или колективните и/или индивидуалните трудови договори между работодатели и работници възнаграждение да позволява и да дава стимул на работниците да вземат и да ползват годишния си отпуск в пълния смисъл на тези думи и да не създава значителен риск от отказ на работниците от отпуск?
3. Ако не, изисква ли се възнаграждението а) или да съответства точно на „обичайното“ възнаграждение на работника, б) или да бъде като цяло сходно с това възнаграждение?
Ако отговорът на въпрос 3, буква а) или буква б) е утвърдителен, възникват още въпроси:
4. Спрямо кое възнаграждение трябва да се преценява съответствието или сходството: а) спрямо възнаграждението, което работникът би получавал през периода на отпуск, ако бе работил, вместо да ползва отпуск, или б) спрямо възнаграждението, което би получавал през друг период на труд, и във втория случай — през кой период?
5. Как следва да се преценява „обичайното“ или „сходното“ възнаграждение при обстоятелства, при които а) възнаграждението на работника за периодите на труд се увеличава с добавки, когато и доколкото извършва специална дейност, б) съществува годишен или друг предел за степента, в която работникът може да извършва такава дейност, или за времето, в продължение на което може да я извършва, и този предел е надвишен или почти надвишен към момента, в който работникът взема годишния си отпуск, така че всъщност работникът не би имал право да извършва тази дейност, ако бе работил, вместо да ползва отпуск?