Sharpston
Генерален адвокат – Sharpston
Дело C-315/12: Metro Cash & Carry Danmark, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Следва ли Директива 92/12 и Регламент № 3649/92 да се тълкуват в смисъл, че ако търговец на държава членка, който при обстоятелствата като тези в главното производство продава подлежащи на облагане с акциз стоки, освободени за потребление в тази държава членка, които се доставят от продавача в мястото на осъществяване на неговата търговска дейност на купувач с местоживеене в друга държава членка, без продавачът да оказва съдействие при предоставянето или организирането на транспортирането на тези стоки, този търговец следва да провери, първо, дали подлежащите на облагане с акциз стоки се купуват, за да бъдат внесени във втората държава членка, и второ, дали стоките се внасят за собствено ползване или с търговска цел?
При положителен отговор на първия въпрос и при обстоятелствата като тези в главното производство, следва ли при извършване на посочените проверки към момента на продажбата на подлежащите на облагане с акциз стоки търговецът да приложи установените презумпции относно намерението на купувача за ползване на закупените стоки?
При положителен отговор на първия въпрос, следва ли Директива 92/12 и Регламент № 3649/92 да бъдат тълкувани в смисъл, че при обстоятелствата като тези по главното производство посоченият в първия въпрос продавач трябва да откаже да удовлетвори желанието на купувача да закупи подлежащите на облагане с акциз стоки, ако купувачът не предложи да представи екземпляр № 1 от посочения в член 4 от Регламент № 3649/92 придружаващ документ, в случай че купувачът възнамерява да използва с търговска цел подлежащите на облагане с акциз стоки в държавата му по произход
Отговор на този въпрос е необходим и в случай че следва да се приложат посочените във втория въпрос презумпции.
Променя ли се правното положение след влизането в сила на Директива 2008/118 и след отмяната на Директива 92/12, що се отнася до отговорите на въпроси 1—3, до които се стига въз основа на Директива 92/12?
Следва ли използваният в член 8 от Директива 92/12 и в член 32, параграф 1 от Директива 2008/118 израз „продукти, придобити от частни лица за свое собствено ползване“ да се тълкува в смисъл, че обхваща или може да обхване покупки на подлежащи на облагане с акциз стоки при обстоятелства като тези в главното производство
При отрицателен отговор на този въпрос, следва ли тогава покупките да се уреждат в съответствие с член 7 от Директива 92/12 и/или член 33 от Директива 2008/118?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-60/12: Baláž, Заключение от 18 юли 2013 г.
1) Следва ли понятието „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, което се съдържа в член 1, буква a), подточка iii) от [Рамковото решение], да се тълкува като самостоятелно понятие на правото на Европейския съюз
2а) При положителен отговор на първия въпрос, на какви общи характеристики трябва да отговаря съд на държава, който по искане на съответното лице може да разгледа случая му, свързан с решение, взето от несъдебен (административен) орган, за да бъде квалифициран като „съд, който е компетентен и по наказателни дела“ по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение
2б) Може ли австрийски независим административен съд (Unabhängiger Verwaltungssenat) да се счита за „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение
2в) При негативен отговор на първия въпрос, понятието „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение следва ли да се тълкува от компетентния орган на изпълняващата държава съгласно правото на държавата, чийто орган е взел решението по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение, или съгласно правото на държавата, приемаща признаването и изпълнението на това решение
3) Налице ли е „възможност [за отнасяне на] въпроса“ до „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение дори и в случаите, когато съответното лице не може да отнесе въпроса пряко до „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, а първо трябва да подаде възражение срещу решение на несъдебен (административен) орган, като по този начин решението на органа се обезсилва и се инициира редовно производство пред същия, и единствено решението, взето в това редовно производство, може да се обжалва пред „съд, който е компетентен и по наказателни дела“
При определяне дали е налице „възможност [за отнасяне на] въпроса“, необходимо ли е да се преценява дали жалба, разгледана от „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по естеството си е обикновена жалба (т.е. жалба срещу решение, което все още не е влязло в сила), или извънредна жалба (т.е. жалба срещу влязло в сила решение) и дали въз основа на такава жалба „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, има компетентност да разгледа случая цялостно — както от фактическа, така и от правна страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/12: P, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
1) В рамките на производство по предоставяне на разрешение като предвиденото в член 122, алинея 3 от [ЗПО], следва ли условието за селективност по член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде разрешено приспадане на загуби при промяна на собствеността, ако не е спазена процедурата по член 108, параграф 3, последно изречение ДФЕС?
2) При тълкуване на условието за селективност, и по-специално за да се определи референтната група, следва ли да се вземе предвид формулираното в членове 117 и 119 от [ЗПО] общо правило, съгласно което установените загуби подлежат на приспадане, или трябва да се вземат предвид разпоредбите относно промяната в собствеността?
3) В случай че условието за селективност по член 107 ДФЕС по принцип следва да се приеме за изпълнено, може ли да се приеме, че режимът, който произтича от член 122, алинея 3 от [ЗПО], е обоснован, поради факта че представлява присъщ на самия данъчен режим механизъм, който е необходим например за да се предотврати отклонението от данъчно облагане?
4) Когато се преценява дали е налице обосновка и присъщ на самия данъчен режим механизъм, какво значение следва да се отдава на обхвата на правото на преценка, с което разполагат съответните органи
За да се приеме, че е налице присъщ за самия данъчен режим механизъм, необходимо ли е правоприлагащият орган да не разполага с никакво право на преценка и условията за прилагане на изключението да са определени точно в закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/12: AES-3C Maritza East 1, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
1) В съответствие ли е с член 168, буква а) и член 176 на Директива 2006/112/ЕО правило като това по член 70, алинея 1, точка 2 от Закона за данък върху добавената стойност, според което следва да не се признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на данък върху добавената стойност за получени транспортни услуги, работно облекло и предпазни средства и направени командировъчни разходи, поради причина че същите се предоставят безвъзмездно на физически лица — работници, полагащи труд в полза на данъчнозадълженото лице, като се имат предвид следните обстоятелства:
а) данъчнозадълженото лице няма трудови договори с работниците, а ползва труда им на основание договорно отношение с друго данъчнозадължено лице по „предоставяне на персонал“, което е работодател на работниците;
б) получените транспортни услуги се използват за транспортиране на работниците и служителите от отделни сборни пунктове в различни населени места до местоработата им и обратно и не съществува за работниците организиран обществен транспорт до и около месторабота;
в) осигуряването на работно облекло и предпазни средства се изисква от Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд;
г) по отношение на транспортните услуги, работно облекло, предпазните средства и на направените командировъчни разходи приспадането на данъка би било неоспоримо, ако бяха осигурени и извършени от работодателя на работниците. В случая обаче същите покупки е направило данъчнозадължено лице, което не е работодател, а получава ползите от труда и понася разходите по него въз основа на правоотношения по предоставяне на персонал?
2) Овластява ли член 176 на Директива 2006/112/ЕО държава членка да въведе с присъединяването си към Европейския съюз ограничително условие към упражняването на правото на данъчен кредит като това по член 70, алинея 1, точка 2 [от ЗДДС] [, когато] „стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки“, при положение че действащият до датата на присъединяване закон не е изрично предвиждал такова ограничение?
3) В случай че отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли, че получени стоки и услуги са предназначени за „безвъзмездни доставки“, когато същите са закупени за целите на икономическата дейност, но поради тяхното естество използването им изисква те да се предоставят на работниците, полагащи труд в предприятието на данъчнозадълженото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/11: New Yorker SHK Jeans/СХВП, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Допустимо ли е Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) да вземе предвид допълнителни доказателства за реалното използване на по-ранна марка, представени след изтичане на определения срок, когато вече са били представени относими доказателства в срока?
Задължена ли е Службата да провери относимостта и допустимостта на късно представените доказателства и дали стадият на процедурата допуска тяхното вземане предвид?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/12: Endress, Заключение от 11 юли 2013 г.
Трябва ли член 15, параграф 1, първа алинея [от Втора директива за животозастраховането] с оглед на член 31, параграф 1 [от Трета директива за животозастраховането] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 5а, параграф 2, четвърто изречение [от VVG, в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите], съгласно която правото на отказ или на възражение се погасява най-късно с изтичането на една година от плащането на първата застрахователна премия дори когато притежателят на полица не е бил уведомен за правото на отказ или на възражение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/12: X и др., Заключение от 11 юли 2013 г.
1. Чужденците с хомосексуална ориентация обособяват ли определена социална група по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от [Директивата]?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, извършването на какъв вид хомосексуални действия попада в приложното поле на Директивата и може ли преследването на тези действия да обоснове предоставянето на статут на бежанец при изпълнение на останалите изисквания за това
Този въпрос обхваща следните подвъпроси:
а) Може ли да се очаква, че за да избегнат преследване, чужденците с хомосексуална ориентация следва да прикриват сексуалната си ориентация от всички в тяхната страна на произход?
б) При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли да се очаква, че за да избегнат преследване, чужденците с хомосексуална ориентация следва да се въздържат да проявяват сексуалната си ориентация в страната си на произход, и ако това е така, в каква степен
В този контекст може ли да се очаква, че лицата с хомосексуална ориентация следва да се въздържат в по-голяма степен от хетеросексуалните?
в) Ако във връзка с това може да се прави разграничение между проявления на сексуалната ориентация, с които се засяга нейната същина, и такива, с които не се засяга нейната същина, какво следва да се разбира под „същина“ на сексуалната ориентация и по какъв начин може да се определи тя?
3. Самò по себе си обстоятелството, че хомосексуалните действия са наказуеми, и заплахата за налагане на наказание лишаване от свобода при извършването им — така, както е предвидено в [Закона за престъпленията против личността от 1861 г. на Сиера Леоне, Наказателния кодекс на Уганда и Наказателния кодекс на Сенегал] — представлява ли акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква a) във връзка с член 9, параграф 2, буква в) от Директивата
При отрицателен отговор на този въпрос, при какви обстоятелства следва да се смята, че случаят е такъв?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-219/12: Finanzamt Freistadt Rohrbach Urfahr, Съдебно решение от 20 юни 2013 г.
Представлява ли „икономическа дейност“ по смисъла на член 4 от [Шеста директива] експлоатацията на присъединена към мрежата фотоволтаична инсталация без собствени възможности за акумулиране на електрическата енергия, която инсталация е монтирана на покрива или в близост до частна жилищна сграда, при положение че инсталацията е технически конструирана по такъв начин, че количеството произвеждана електрическа енергия да е изначално трайно по-малко от общото количество електрическа енергия, консумирана от експлоатиращия инсталацията за битови нужди в собствената му жилищна сграда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.