всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Sharpston

Генерален адвокат – Sharpston

Дело C-189/11: Комисия/Испания, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Съвместимо ли е с членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което позволява прилагането на специалния режим за туристически агенти и спрямо лица, различни от пътуващите лица?
Съвместимо ли е с член 306 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което изключва от приложното поле на специалния режим за туристически агенти продажбите на пътувания, организирани от агенти на едро и продавани от агенти на дребно, действащи от свое име?
Допустимо ли е съгласно членове 168, 169 и 226 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което разрешава във фактурата да се посочва подлежащ на приспадане размер на ДДС, който не съответства на действително платения или дължим данък по получени доставки?
Съвместимо ли е с членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което разрешава общо определяне на данъчната основа за всеки данъчен период при специалния режим за туристически агенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-355/12: Nintendo и др., Заключение от 19 септември 2013 г.

1) Трябва ли член 6 от Директива 2001/29/ЕО, включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че закрилата на техническите защитни мерки, прилагани към произведения и други материали, защитени с авторски права, може да обхване и системи, произвеждани и продавани от едно и също предприятие, в чийто хардуер е монтирано устройство за разпознаване на разпознавателен код, намиращ се върху отделени носители, които съдържат защитеното произведение (видеоигра, произведена от същото предприятие или от трети лица, носители на правата върху защитените произведения), при липса на който посоченото произведение не може да бъде визуализирано или използвано в рамките на тази система, като по този начин въпросната апаратура съдържа система, затворена по отношение на оперативната съвместимост с други апарати и продукти, които не произхождат от произвелото въпросната система предприятие?
2) Трябва ли член 6 от Директива 2001/29/ЕО, включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че при преценката дали приложението за заобикаляне на техническите защитни мерки на определен продукт или съставна част е преобладаващо спрямо другите му търговско значими цели или приложения националният съд трябва да използва критерии за оценка, съсредоточени върху конкретното предназначение, определено от носителя на правата върху продукта, в който се поставя защитеното съдържание, или трябва да прибегне до алтернативни или допълнителни количествени критерии с оглед на обхвата на сравняваните приложения или до качествени критерии, свързани с естеството и значимостта на самите приложения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-174/12: Hirmann, Заключение от 12 септември 2013 г.

1.
Национална норма, по силата на която акционерното дружество като емитент носи отговорност към лицето, закупило акции, при неизпълнение на предвидените от законодателството относно капиталовия пазар задължения за предоставяне на информация съгласно разпоредбите на:
— членове 6 и 25 от [Директивата относно проспекта],
— членове 7, 17 и 28 от [Директивата относно изискванията за прозрачност], и
— член 14 от [Директивата относно пазарната злоупотреба],
съвместима ли е с членове 12, 15, 16, 19 и 42 от [Втора директива в областта на дружественото право], в действащата ѝ към момента редакция?
2. Разпоредбите на членове 12, 15, 16, и по-специално на членове 18, 19 и 42 от [Втора директива в областта на дружественото право], в действащата ѝ към момента редакция, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в случаите на посочената във въпрос 1 отговорност акционерното дружество трябва да възстанови на купувача платената цена за придобиване и да получи обратно съответните акции?
3. Разпоредбите на членове 12, 15, 16, 18, 19 и 42 от [Втора директива в областта на дружественото право], в действащата ѝ към момента редакция, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че посочената във въпрос 1 отговорност на акционерното дружество може
— да обхваща и нетните активи на акционерното дружество (записан капитал и резерви по смисъла на член 15, параграф 1, буква а) от споменатата директива), и
— да е налице, дори когато може да доведе до несъстоятелност на акционерното дружество?
4. Разпоредбите на членове 12 и 13 от [Директивата относно гаранциите] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която придобиването на дял от дружественото имущество се унищожава с обратна сила, така че при унищожаване на договор за покупка на акции трябва да се счита, че то има действие ex nunc (вж. Решение на Съда от 15 април 2010 г. по дело C‑215/08, „E. Friz GmbH“)?
5. Разпоредбите на членове 12, 15, 16, 18, 19 и 42 от [Втора директива в областта на дружественото право], в действащата ѝ към момента редакция, и на членове 12 и 13 от [Директивата относно гаранциите] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че отговорността е ограничена до стойността на акциите — а в случаите на котирано на борсата дружество, до борсовия курс на акциите — която те имат към момента на предявяване на правото, така че понякога акционерът може да получи сума, която е по-малка от първоначално платената от него цена за тези акции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-328/12: Schmid, Заключение от 10 септември 2013 г.

Компетентни ли са съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производство по несъстоятелност относно имуществото на длъжника, да разгледат предявен в рамките на това производство отменителен иск срещу ответник, чието местоживеене или седалище не е на територията на държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-64/13: H-Holding/Парламент, Определение от 5 септември 2013 г.

Компетентен ли е Европейският парламент да предявява искове за установяване на нарушение срещу държава членка съгласно член 258 ДФЕС?
Разполага ли частноправен субект с правен интерес и допустимост да иска установяване на бездействие от страна на Европейския парламент по член 265 ДФЕС, включително да поиска Парламентът да сезира OLAF във връзка с контрол върху финансирането на политически партии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-64/13: H-Holding/Парламент, Определение от 5 септември 2013 г.

Компетентен ли е Европейският парламент да поиска образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу държава членка или разследване от OLAF въз основа на петиция от физическо или юридическо лице?
Допустим ли е искът за установяване на неправомерно бездействие и за обезщетение по член 265, трета алинея ДФЕС, когато жалбоподателят не е адресат или пряко и лично засегнат от неприемането на искания акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-245/12: Комисия/Полша, Определение от 23 юли 2013 г.

Редът за разпределение на съдебните разноски при оттегляне на жалба поради поведение на ответната държава членка.
Условията, при които встъпилите страни понасят собствените си разноски.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-523/11: Prinz и Seeberger, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.

Следва ли членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на уредба в държава членка, която подчинява предоставянето, за срок от повече от една година, на помощ за обучение при следване на курс на обучение в друга държава членка на едно-единствено изискване — че търсещият такава помощ трябва да е имал място на постоянно пребиваване по смисъла на този закон на територията на тази държава членка в продължение на най-малко три години преди началото на посочения курс на обучение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-315/12: Metro Cash & Carry Danmark, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.

Следва ли Директива 92/12 и Регламент № 3649/92 да се тълкуват в смисъл, че ако търговец на държава членка, който при обстоятелствата като тези в главното производство продава подлежащи на облагане с акциз стоки, освободени за потребление в тази държава членка, които се доставят от продавача в мястото на осъществяване на неговата търговска дейност на купувач с местоживеене в друга държава членка, без продавачът да оказва съдействие при предоставянето или организирането на транспортирането на тези стоки, този търговец следва да провери, първо, дали подлежащите на облагане с акциз стоки се купуват, за да бъдат внесени във втората държава членка, и второ, дали стоките се внасят за собствено ползване или с търговска цел?
При положителен отговор на първия въпрос и при обстоятелствата като тези в главното производство, следва ли при извършване на посочените проверки към момента на продажбата на подлежащите на облагане с акциз стоки търговецът да приложи установените презумпции относно намерението на купувача за ползване на закупените стоки?
При положителен отговор на първия въпрос, следва ли Директива 92/12 и Регламент № 3649/92 да бъдат тълкувани в смисъл, че при обстоятелствата като тези по главното производство посоченият в първия въпрос продавач трябва да откаже да удовлетвори желанието на купувача да закупи подлежащите на облагане с акциз стоки, ако купувачът не предложи да представи екземпляр № 1 от посочения в член 4 от Регламент № 3649/92 придружаващ документ, в случай че купувачът възнамерява да използва с търговска цел подлежащите на облагане с акциз стоки в държавата му по произход
Отговор на този въпрос е необходим и в случай че следва да се приложат посочените във втория въпрос презумпции.
Променя ли се правното положение след влизането в сила на Директива 2008/118 и след отмяната на Директива 92/12, що се отнася до отговорите на въпроси 1—3, до които се стига въз основа на Директива 92/12?
Следва ли използваният в член 8 от Директива 92/12 и в член 32, параграф 1 от Директива 2008/118 израз „продукти, придобити от частни лица за свое собствено ползване“ да се тълкува в смисъл, че обхваща или може да обхване покупки на подлежащи на облагане с акциз стоки при обстоятелства като тези в главното производство
При отрицателен отговор на този въпрос, следва ли тогава покупките да се уреждат в съответствие с член 7 от Директива 92/12 и/или член 33 от Директива 2008/118?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-60/12: Baláž, Заключение от 18 юли 2013 г.

1) Следва ли понятието „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, което се съдържа в член 1, буква a), подточка iii) от [Рамковото решение], да се тълкува като самостоятелно понятие на правото на Европейския съюз
2а) При положителен отговор на първия въпрос, на какви общи характеристики трябва да отговаря съд на държава, който по искане на съответното лице може да разгледа случая му, свързан с решение, взето от несъдебен (административен) орган, за да бъде квалифициран като „съд, който е компетентен и по наказателни дела“ по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение
2б) Може ли австрийски независим административен съд (Unabhängiger Verwaltungssenat) да се счита за „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение
2в) При негативен отговор на първия въпрос, понятието „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение следва ли да се тълкува от компетентния орган на изпълняващата държава съгласно правото на държавата, чийто орган е взел решението по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение, или съгласно правото на държавата, приемаща признаването и изпълнението на това решение
3) Налице ли е „възможност [за отнасяне на] въпроса“ до „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение дори и в случаите, когато съответното лице не може да отнесе въпроса пряко до „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, а първо трябва да подаде възражение срещу решение на несъдебен (административен) орган, като по този начин решението на органа се обезсилва и се инициира редовно производство пред същия, и единствено решението, взето в това редовно производство, може да се обжалва пред „съд, който е компетентен и по наказателни дела“
При определяне дали е налице „възможност [за отнасяне на] въпроса“, необходимо ли е да се преценява дали жалба, разгледана от „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по естеството си е обикновена жалба (т.е. жалба срещу решение, което все още не е влязло в сила), или извънредна жалба (т.е. жалба срещу влязло в сила решение) и дали въз основа на такава жалба „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, има компетентност да разгледа случая цялостно — както от фактическа, така и от правна страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16465666768162 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form