Sharpston
Генерален адвокат – Sharpston
Дело C-472/14: Canadian Oil Company Sweden и Rantén, Съдебно решение от 17 март 2016 г.
Противоречи ли на Регламента REACH обстоятелството, че лице, което в рамките на стопанската си дейност извършва внос на химичен продукт в Швеция — по отношение на който е налице задължение за регистриране по REACH — трябва в съответствие с шведското законодателство да извърши нотификация и пред Инспектората по химичните вещества (Kemikalieinspektionen) с оглед на регистрацията в шведския регистър на продуктите?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, противоречи ли задължението за нотификация по шведското право на член 34 ДФЕС, като се имат предвид изключенията в член 36 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/15: Ghezelbash, Заключение от 17 март 2016 г.
1. Какъв е обхватът на член 27 от [Регламент „Дъблин III“] евентуално [разглеждан] във връзка със съображение 19 от този регламент
Следва ли да се приеме, че на основание на този член в случай като настоящия — в който едва след положителния отговор на искането за поемане на отговорността да бъде разгледана молба за предоставяне на убежище чужденецът се запознава с това искане и представя доказателства, които биха могли да дадат основание да се смята, че компетентна да разгледа молбата за предоставяне на убежище е не замолената държава членка, а молещата държава членка, като впоследствие молещата държава членка нито проверява, нито представя тези документи на замолената държава членка — търсещото убежище лице разполага с (ефективни) способи за правна защита, които му позволяват да обжалва или да иска преразглеждане на прилагането на критериите за определяне на компетентната държава, посочени в глава III от [Регламент „Дъблин III“]
2. В случай че чужденецът по принцип не може да се позовава на неправилното прилагане на критериите за определяне на компетентната държава членка нито на основание на [Регламент „Дъблин III“], нито на основание на [Регламент „Дъблин II“], когато замолената държава членка е дала положителен отговор на искане за поемане на отговорност, следва ли да се приеме за правилно становището на ответника, че изключение от този принцип е възможно единствено в свързани със семейството хипотези по смисъла на член 7 от [Регламент „Дъблин III“], или и други особени факти и обстоятелства могат да са основание за чужденеца да се позове на неправилното прилагане на критериите за определяне на компетентната държава членка
3. Ако отговорът на втория въпрос е в смисъл, че извън свързаните със семейството хипотези чужденецът може да се позовава на неправилното прилагане на критериите за определяне на компетентната държава членка и при наличието на други обстоятелства, възможно ли е фактите и обстоятелствата, описани в [точки 31—33 по-горе], да представляват такива особени факти и обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/15: Karim, Заключение от 17 март 2016 г.
1) Означават ли новите разпоредби в [Регламент „Дъблин III“] относно ефективната правна защита (съображение 19 и член 27, параграфи 1 и 5), че кандидатът за убежище трябва да има право да оспорва прилагането на критериите по глава III от Регламента, въз основа на които ще бъде прехвърлен в друга държава членка, която се е съгласила да го приеме, или правото на ефективна правна защита може да бъде ограничено само до право да се изиска преценка дали не са налице системни недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане в държавата членка, в която ще бъде прехвърлен кандидатът (съобразно постановеното от Съда по дело Abdullahi)?
2) Ако Съдът приеме, че е възможно да се оспорва прилагането на критериите по глава III от Регламента, ще е необходим и отговор на следващия въпрос. Означава ли член 19, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“], че този регламент не се прилага, когато кандидатът за убежище докаже, че е бил извън територията на държавите членки за най-малко три месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/14: Flight Refund, Съдебно решение от 10 март 2016 г.
Какви правомощия и задължения има юрисдикция като запитващата на основание правото на Съюза, и по-специално на основание Регламент № 1896/2006, в случаите, когато е сезирана с искане да определи териториално компетентната юрисдикция на държавата членка по произход на европейска заповед за плащане и да разгледа въпроса за международната компетентност на съдилищата на тази държава членка по делото за вземането, предмет на заповедта за плащане, срещу която ответникът е подал възражение в предвидения за тази цел срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/14: Ordre des barreaux francophones и germanophone и др., Заключение от 10 март 2016 г.
1.
a) Като се има предвид, че [Директивата за ДДС] предвижда облагане с ДДС на адвокатските услуги, без да отчита от гледна точка на правото на адвокатска помощ и на принципа на равни процесуални възможности обстоятелството дали правният субект, който не се ползва от правна помощ, е данъчнозадължено за целите на ДДС лице или не, съвместима ли е тя с член 47 от [Хартата] във връзка с член 14 от [МПГПП] и с член 6 от [ЕКПЧ], който признава на всяко лице правото на справедливо и публично гледане на неговото дело, възможността да бъде съветвано, защитавано и представлявано и правото на правна помощ на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?
б) Съвместима ли е по същите съображения [Директивата за ДДС] с член 9, параграфи 4 и 5 от [Орхуската конвенция], доколкото тези разпоредби предвиждат право на достъп до правосъдие, без тези процедури да бъдат недостъпно скъпи, чрез „създаване[…] на подходящи помощни механизми за премахване или намаляване на финансовите и другите пречки пред достъпа до правосъдие“?
в) Могат ли извършваните от адвокатите услуги в рамките на национална система за правна помощ да бъдат включени в услугите, посочени в член 132, параграф 1, буква ж) от [Директивата за ДДС], които са тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, или те могат да бъдат освободени на основание на друга разпоредба от Директивата
При отрицателен отговор на този въпрос, съвместима ли е с член 47 от [Хартата] във връзка с член 14 от [МПГПП] и с член 6 от [ЕКПЧ] [Директивата за ДДС], тълкувана в смисъл, че не допуска освобождаване от ДДС на доставките на услуги, извършвани от адвокатите в полза на правни субекти, които ползват правна помощ в рамките на национална система за правна помощ?
2. При отрицателен отговор на въпросите по точка 1, съвместим ли е член 98 от [Директивата за ДДС], който не предвижда възможност за прилагане на намалена ставка за ДДС за доставките на услуги, извършвани от адвокатите, в зависимост от това дали правният субект, който не ползва правна помощ, е данъчнозадължено за ДДС лице или не, с член 47 от [Хартата] във връзка с член 14 от [МПГПП] и с член 6 от [ЕКПЧ], доколкото този член признава на всяко лице правото на справедливо и публично гледане на неговото дело, възможността да бъде съветвано, защитавано и представлявано, и правото на правна помощ на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?
3. При отрицателен отговор на въпросите, посочени в точка 1, съвместим ли е член 132 от [Директивата за ДДС] с принципа на равенство и недискриминация, прогласен в членове 20 и 21 от [Хартата] и в член 9 ДЕС във връзка с член 47 от тази харта, доколкото не предвижда освобождаването на адвокатските услуги от ДДС като дейности от обществен интерес, докато други доставки на услуги са освободени като дейности от обществен интерес, например доставките, извършвани от обществените пощенски служби, различни болнични и медицински услуги, както и доставки, свързани с образованието, спорта или културата, доколкото това различно третиране на адвокатските услуги и на освободените по силата на член 132 от [Директивата за ДДС] доставки поражда достатъчно съмнения, тъй като адвокатските услуги способстват за спазването на определени основни права?
4. a)
При отрицателен отговор на въпросите по точки 1 и 3, може ли член 371 от [Директивата за ДДС] да бъде тълкуван в съответствие с член 47 от [Хартата] в смисъл, че разрешава на държава — членка на Съюза, да запази частично освобождаването на доставките на адвокатски услуги, когато тези услуги се извършват в полза на правни субекти, които са данъчно незадължени за ДДС лица?
б) Може ли също така член 371 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в съответствие с член 47 от [Хартата] в смисъл, че разрешава на държава — членка на Съюза, да запази частично освобождаването на доставките на адвокатски услуги, когато тези доставки се извършват в полза на правни субекти, които ползват правна помощ в рамките на национален режим за правна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/14: Safe Interenvios, Съдебно решение от 10 март 2016 г.
1) По тълкуването на член 11, параграф 1 от Директивата за изпирането на пари:
а) Във връзка с член 7 от тази директива: същинско изключение ли въвежда общностният законодател от възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка по отношение на собствените си клиенти, когато същите са платежни институции, от своя страна подложени на собствена система за надзор, или само разрешение за въвеждане на подобно изключение?
б) Във връзка с член 5 от посочената директива: може ли националният законодател да транспонира изключението, намиращо се в посочената разпоредба, с различно от нейното съдържание?
в) По същия начин ли се прилага изключението по член 11, параграф 1 и по отношение на мерките за засилена комплексна проверка както по отношение на мерките за комплексна проверка?
2) При условията на евентуалност, в случай че в отговор на предходните въпроси се потвърди възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка и за засилена комплексна проверка по отношение на платежните институции:
а) Какъв е обхватът на възможността за кредитните институции да контролират дейността на платежните институции
Може ли да се приеме, че по силата на Директивата за изпирането на пари им е разрешено да осъществяват надзор на процедурите и мерките за комплексна проверка, приемани от платежните институции, или подобна възможност е запазена изключително за публичните институции, визирани от Директивата за платежните услуги, в случая Централната банка на Испания?
б) Необходимо ли е, за да упражнят това право да приемат мерки, кредитните институции да имат някакво специално основание, изведено от действията на платежната институция, или те по принцип могат да упражнят това право, като е достатъчно платежната институция да осъществява рискова дейност, каквато е извършването на парични преводи за чужбина?
в) Ако се приеме, че кредитните институции е необходимо да имат конкретно основание, за да приемат по отношение на платежните институции мерки за комплексна проверка:
i) Кои са релевантните действия, които банката трябва да има предвид с оглед на приемането на мерки за комплексна проверка?
ii) Може ли да се приеме, че кредитната институция е оправомощена да извърши преценка за тази цел на мерките за комплексна проверка, които прилага в своите процедури платежната институция?
iii) Фактът, че банката е установила в поведението на платежната институция нещо, което поражда съмнения, че тази институция е съдействала за изпирането на пари или финансирането на тероризма, налага ли упражняването на посоченото право?
3) В допълнение, ако се приеме, че кредитните институции са оправомощени да прилагат мерки за засилена комплексна проверка спрямо платежните институции:
а) Допустима ли е сред тях мярка, с която от платежните институции се изисква да предоставят данни относно самоличността на всички техни клиенти, от които произхождат преведените средства, както и относно самоличността на получателите?
б) Съвместимо ли е с Директивата за личните данни задължението на платежните институции да предоставят данни относно техните клиенти на кредитните институции, с които те са принудени да работят и с които в същото време се конкурират на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-431/14: Гърция/Комисия, Съдебно решение от 8 март 2016 г.
Съответстват ли изплатените от ELGA обезщетения на понятието за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, като се има предвид произходът на средствата и наличието на икономическо предимство?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с квалификацията на помощите и тяхното въздействие върху конкуренцията и търговията между държавите членки?
Може ли при изключителни икономически обстоятелства в държава членка, каквито са твърдяните за Гърция през 2009 г., да се приложи член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС директно, независимо от приетите от Комисията рамки и насоки?
Спазено ли е задължението за мотивиране относно изискването за възстановяване на помощите и съответствието на това изискване с принципа на пропорционалност и приложимите разпоредби на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/15: AgriCapital/СХВП, Определение от 3 март 2016 г.
Допустимо ли е представянето на нови доказателства за първи път пред Общия съд при обжалване на решения на апелативния състав на OHIM?
Извършил ли е Общият съд изопачаване на доказателствата при преценката на сходството между услугите и оценката на вероятността от объркване?
Правилно ли е тълкувана и приложена обяснителната бележка към клас 36 от Ницката спогодба при определяне на сходството между финансови услуги и услуги на строителен предприемач?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/15: AgriCapital/СХВП, Определение от 3 март 2016 г.
Компетентен ли е Общият съд да разглежда факти въз основа на доказателства, представени за първи път пред него
Допустимо ли е представянето на доказателства след законоустановения срок при определени условия?
Подлежи ли на контрол във фазата на обжалване по касационен ред преценката на фактите и доказателствата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.