Sharpston
Генерален адвокат – Sharpston
Дело C-96/15: Saint Louis Sucre, Съдебно решение от 16 юни 2016 г.
Трябва ли член 15, параграфи 2 и 8 от Регламент № 1260/2001, прилаган в светлината на съображения 9 и 11 от него и на решения от 8 май 2008 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑5/06 и C‑23/06—C‑36/06, EU:C:2008:260), и от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591), и общите принципи на общностното право за забрана на неоснователното обогатяване, на пропорционалност и на свобода на стопанската инициатива, да се тълкуват в смисъл, че производител на захар има право да му бъдат върнати платените налози върху производството за количествата захар в рамките на квотата, които на 30 юни 2006 г. все още са били на склад, при положение че действието на режима на налозите върху производството не е продължено след тази дата с Регламент № 318/2006?
а) При утвърдителен отговор на предишния преюдициален въпрос, трябва ли размерът на налозите, които подлежат на връщане на производителите, да се основава само на тонажа на запасите от захар към 30 юни 2006 г.?
б) При отрицателен отговор на предишния преюдициален въпрос, трябва ли тонажът на захарта, който служи за основа за връщането на налозите, да се основава на изменението на общностните количества запаси от захар между 1 юли 2001 г. и 30 юни 2006 г.?
Правилно ли е изчисляването на подлежащите на връщане налози да се осъществява, като се умножат запасите от захар, определени според отговора на втория преюдициален въпрос, по среднопретеглената стойност на „средните загуби“, установени по време на [общата организация на пазарите в сектора на захарта за пазарните години 2001/2002—2005/2006], или те трябва да се изчисляват по друг начин и как?
При утвърдителен отговор на предишните въпроси, невалиден ли е Регламент № 164/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/16: LTJ Diffusion/EUIPO, Определение от 15 юни 2016 г.
Тълкуване на приложимите критерии за установяване на „сериозно използване“ на марка по смисъла на член 15, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 207/2009 и дали разлики в графичния елемент на марката могат да променят отличителния ѝ характер.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/16: LTJ Diffusion/EUIPO, Определение от 15 юни 2016 г.
Нарушени ли са правилата относно допустимите различия между използваната форма на марка и нейната регистрирана форма по смисъла на член 15, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/15: Home Credit Slovakia, Заключение от 9 юни 2016 г.
– Какво е значението на израза „на хартиен или друг траен носител“, съдържащ се в член 10, параграф 1 във връзка с член 3, буква м) от Директива 2008/48
— Обхваща ли този израз само подписания от страните по договора за кредит физически документ
— Трябва ли този документ да съдържа предвидената в член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 задължителна информация
— Изпълнени ли са изискванията на член 10, параграф 1 от Директива 2008/48, когато задължителната информация се съдържа в отделен документ (като например общите договорни условия), към който препраща договорът за кредит и който не е подписан от страните по този договор?
– Хармонизира ли Директива 2008/48 правилата относно информацията, която договорът за кредит следва да включва по смисъла на член 10, параграфи 1 и 2, до такава степен, че тези разпоредби не допускат национални правни норми: i) изискващи задължителната информация да се съдържа в един-единствен документ, подписан от страните по договора за кредит или ii) по силата на които договорите за кредит не пораждат пълно правно действие поради обстоятелството, че част от задължителната информация е в отделен документ, например в общите договорни условия?
– Означава ли изразът „периодичност на дължимите погасителни вноски“ по смисъла на член 10, параграф 2, буква з) от Директива 2008/48, че кредитодателят трябва да посочи в договора за кредит точните дати на падежа на отделните вноски, или е достатъчно да посочи обективно определими критерии, по които да се установи падежа на всяка от вноските
— Може ли във втората хипотеза тази информация да се съдържа в неподписан от страните отделен документ (например „общите договорни условия“), към който договорът за кредит препраща?
– Означава ли член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48 във връзка една с друга, че срочен договор за кредит, при който погасяването на главницата се извършва чрез плащането на отделни вноски, не трябва непременно да съдържа погасителен план, а въпросната информация може да бъде предоставена от кредитодателя на кредитополучателя, ако последният поиска това
Или пък кредитодателят е длъжен да предостави погасителен план в договора за кредит още от момента на влизането му в сила и има ли право кредитополучателят също да иска през целия срок на действие на договора погасителен план, посочващ сроковете за извършване на плащанията от датата на направеното искане
Изискванията за предоставяне на информация по член 10, параграф 2, буква з) напълно хармонизирани ли са по смисъла на член 22, параграф 1 от Директива 2008/48, така че държавите членки да не могат да изискват включването на погасителен план в договорите за кредит?
– Пропорционална ли е по смисъла на членове 1 и 23 от Директива 2008/48 предвидена в националното право санкция, по силата на която при непредоставяне от страна на кредитодателя на по-голямата част от информацията, установена в член 10, параграф 2 от същата директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски (което означава, че кредитополучателят дължи връщане само на главницата)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/15: Ghezelbash, Съдебно решение от 7 юни 2016 г.
Следва ли член 27, параграф 1 от Регламент № 604/2013, във връзка със съображение 19 от него, да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство търсещото убежище лице може да обжалва издаденото спрямо него решение за прехвърляне, като изтъкне неправилно прилагане на някой от критериите за компетентност по глава III от посочения регламент, и в частност на критерия за издадена виза, предвиден в член 12 от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/15: Karim, Съдебно решение от 7 юни 2016 г.
Означават ли новите разпоредби в Регламент № 604/2013 относно ефективната правна защита (съображение 19 и член 27, параграфи 1 и 5), че кандидатът за убежище трябва да има право да оспорва прилагането на критериите по глава III от Регламента, въз основа на които ще бъде прехвърлен в друга държава членка, която се е съгласила да го приеме, или правото на ефективна правна защита може да бъде ограничено само до право да се изиска преценка дали не са налице системни недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане в държавата членка, в която ще бъде прехвърлен кандидатът?
Ако Съдът приеме, че е възможно да се оспорва прилагането на критериите по глава III от Регламента, означава ли член 19, параграф 2 от Регламент № 604/2013, че този регламент не се прилага, когато кандидатът за убежище докаже, че е бил извън територията на държавите членки за най-малко три месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/15: Lajvér, Съдебно решение от 2 юни 2016 г.
Следва ли член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на селскостопански съоръжения като разглежданите в главното производство от търговско дружество с нестопанска цел представлява икономическа дейност по смисъла на тази разпоредба, независимо от обстоятелството, че от една страна, тези съоръжения са финансирани в значителна степен с държавни помощи и от друга страна, че експлоатацията им води само до доходи от такса, която има ограничен размер?
Следва ли член 24 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че тази експлоатация на селскостопански съоръжения представлява доставка на услуги и дали съществува пряка връзка между тази доставка на услуги и таксата, която би била неговата насрещна престация, независимо от обстоятелството, че става въпрос за изпълнение на предвидени в правни норми задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-233/14: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 2 юни 2016 г.
Допустимо ли е твърдението за непряка дискриминация, основано на гражданството, при условията на изложената искова молба?
Съществува ли пряка дискриминация, основана на гражданството, при предоставянето на средства за пътни разходи на студенти от други държави членки, които се обучават в Нидерландия, в нарушение на член 18 ДФЕС, във връзка с членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, и член 24, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-573/14: Lounani, Заключение от 31 май 2016 г.
1) Трябва ли член 12, параграф 2, буква в) от [Директивата за признаването] да се тълкува в смисъл, че за да може да се приложи предвидената в него клауза за изключване, е необходимо непременно търсещото убежище лице да е било осъдено за едно от терористичните престъпления, предвидени в член 1, параграф 1 от [Рамковото решение], транспонирано в Белгия със Закона от 19 декември 2003 г. за терористичните престъпления?
2) При отрицателен отговор, могат ли деяния като посочените в точка 5.9.2 от обжалваното решение (решение № 96.933 на [CCE]), прието на 12 февруари 2013 г., които са вменени на Mostafa Lounani с присъда от 16 февруари 2006 г. на [Tribunal correctionnel] и за които той е бил осъден за участието си в терористична организация, да се считат за деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации по смисъла на член 12, параграф 2, буква в) от [Директивата за признаването]?
3) В рамките на разглеждането във връзка с изключването на търсещо международна закрила лице поради участието му в терористична организация, осъждането му като член на ръководството на терористична организация, с което се установява, че търсещото международна закрила лице нито е извършило, нито се е опитвало да извърши, нито е заплашвало да извърши терористичен акт, достатъчно ли е, за да се установи наличието на вменен на търсещото закрила лице акт на участие или подбудителство по смисъла на член 12, параграф 3 от [Директивата за признаването], или е необходимо да се извърши отделно разглеждане на деянията по случая и да се докаже участието му в извършването на терористично престъпление или в подбудителство за терористично престъпление, посочено в член 1 от [Рамковото решение]?
4) В рамките на разглеждането във връзка с изключването на търсещо международна закрила лице поради участието му, евентуално като ръководител, в терористична организация, актът на подбудителство или на участие, посочен в член 12, параграф 3 от [Директивата за признаването], трябва ли да се отнася до извършването на терористично престъпление, така както то е посочено в член 1 от [Рамковото решение], или може да се отнася до участието в терористична група по член 2 от посоченото [решение]?
5) Що се отнася до тероризма, възможно ли е да се извърши предвиденото в член 12, параграф 2, буква в) от [Директивата за признаването] изключване от международната закрила при липсата на извършване, на подбудителство или на участие в акт на насилие, характеризиращ се с особена жестокост, като посочените в член 1 от [Рамковото решение]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.